№ 891
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100514359 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №14359/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на С. И. Щ., ЕГН
********** от гр.София срещу решение №19311 от 26.10.2024 г постановено по гр.д.
№45669/2023 г на СРС , 79 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с
правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД на
“Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* от гр. София , че Щ. дължи сумата от 1162,12
лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр.София, ул. *******, с аб. № 194416, за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г.; сумата от 24,17 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 29.06.2022 г. до
окончателното им заплащане, както и сумата от 159,19 лв., представляваща мораторна лихва
върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 15.06.2022 г.,
за които суми по ч.гр.дело № 34810/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.07.2022 г ; както и С. И. Щ. е осъден да заплати на
“Топлофикация София” ЕАД сумата от 48,65 лв., разноски в заповедното производство и
сумата от 742,01 лв., разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част. Не е
ясно дали при закупуване на ½ идеална част от процесния имот въззивникът не е бил в брак
1
, което да доведе до „промяна в разпределение на задължението“ към ищеца . Ищецът не е
представил доказателства , че е взето валидно решение ОС на ЕС за присъединяване към
топлоснабдителната мрежа , че това присъединяване е било законосъобразно , както и че
третото лице е имало право да извършва дялово разпределение .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС .
Третото лице „Техем Сървисис“ ЕООД не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 12.11.2024 г,
поради което въззивната жалба от 14.11.2024 г е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част .
Дори ищецът да е бил в брак и да е придобил процесната ½ идеална част от процесния имот
в режим на СИО , това е ирелевантно за изхода на делото . Съгласно чл.32 ал.2 СК при
режим на общност съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на
нужди на семейството т.е. въззивникът пак би отговарял в цялост за всички процесни
задължения .
Видно от протокол от ОС на ЕС от 15.10.2001 г., списък към него и договор от 18.10.2001 г. ,
справки за използвана топлинна енергия , протокол за отчет и СТЕ за процесния период
услугата по извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия
и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на в сградата – етажна
собственост, находяща се на адрес: гр. София, ул. „*******, е била възложена и извършвана
от третото лице – помагач - „Техем Сървисис“ ЕООД .
Няма данни въззивникът да е оспорил решението на ОС на ЕС за избор на лице , което да
извършва дялово разпределение . Съответно решението на ОС на ЕС е влязло в сила още
2001 г и съдът не може да изследва инцидентно неговата законосъобразност извън
преклузивния срок за обжалване на решението на ОС на ЕС .
Доводът , че ЕС е била незаконосъобразно присъединена към топлоснабдителната мрежа не
е посочен в отговора на исковата молба , преклудиран е и не следва да се разглежда .
Отделно , същият е и неотносим , защото няма пряко отношение към доставката , отчитането
2
и измерването на топлинната енергия в сградата . СТЕ установява , че отчитането ,
измерването и разпределението на топлинната енергия е извършено съобразно ЗЕ и
Наредбата за топлоснабдяването .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна за
юрисконсултско възнаграждение и за възнаграждение за особен представител на въззивника
, както и държавна такса за въззивно обжалване , която не е била заплатена при подаване на
жалбата от особен представител .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №19311 от 26.10.2024 г постановено по гр.д.№45669/2023 г на
СРС , 79 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с правно основание
чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД
ЕИК ********* от гр. София , че С. И. Щ., ЕГН ********** от гр.София дължи сумата от
1162,12 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр.София, ул. *******, с аб. № 194416, за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г.; сумата от 24,17 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 29.06.2022 г. до
окончателното им заплащане, както и сумата от 159,19 лв., представляваща мораторна лихва
върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 15.06.2022 г.,
за които суми по ч.гр.дело № 34810/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.07.2022 г ; както и С. И. Щ. е осъден да заплати на
“Топлофикация София” ЕАД сумата от 48,65 лв., разноски в заповедното производство и
сумата от 742,01 лв., разноски пред СРС .
ОСЪЖДА С. И. Щ., ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Топлофикация София”
ЕАД ЕИК ********* , гр.София сумата от 400 лева разноски пред СГС .
ОСЪЖДА С. И. Щ., ЕГН ********** от гр.София да заплати по сметка на СГС сумата от
73,24 лева държавна такса за въззивно обжалване .
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лице
помагач на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4