Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 18.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БИЛЯНА
КОЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 15687 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 448614 от 11.07.2018 г. по гр.д. № 58353/2017
г. по описа на СРС, ГО, 120 състав е признато за установено в отношенията между
страните и по установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр.чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ******* , със седалище и адрес
на управление:*** 23Б срещу Д.Д.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, че Д.Д.Г. дължи
на „Т.С.“ ЕАД следните суми: главница в размер на 955,34 лв. за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода от м.01.2014 г. до м.04.2016 г.,
ведно със законна лихва за периода от 07.02.2017 г. до изплащане на вземането и
лихва в размер на 90,29 лв. за периода от 03.03.2014 г. до 30.01.2017 г., които суми са присъдени със заповед по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 7447 от 2017 г. на СРС, 120 състав за процесния имот,
находящ се в гр.София, ж.к. *******, търговски обект - видеотека.
С решението ответникът е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД
сумата от 75 лева, направени разноски в заповедното производство, както и
сумата от 525 лева за разноски в исковото производство, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
Недоволен от постановеното решение в уважителната
му част е останал ответникът в производството – Д.Д.Г., който в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва с въззивна жалба с оплаквания, че решението е
незаконосъобразно, неправилно, поради необоснованост и съществени нарушения на
материалния закон и съдопроизводствените правила. Поддържа се по-конкретно, че
искът е изцяло неоснователен, по делото са събрани доказателства, от които
безспорно се установява, че топлинната енергия за процесния период не е
отговаряла на нормите за качеството на топлоснабдяването, твърдени от ДКЕР от
30.06.2004 г., нарушени са посочените във въззивната жалба директиви и
нормативни актове, които изискват да се заплаща само реално потребеното
количество енергия, не е извършено за всеки отоплителен сезон техническо
обслужване на всички топлоразпределителни уреди, твърди се, че не са
приспаднати в случая задължителните технологични разходи. Изрично се посочва,
че ССЕ е оспорена от ответника въззивник, услугата не е поръчана от потребителя
и той не дължи заплащане на същата. Иска се да се отмени изцяло обжалвания
първоинстанционен акт. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД депозира
писмена молба от 16.10.2019 г., с която прави искане да се даде ход на делото и
да се постанови решение, с което въззивната жалба да се отхвърли. Прави искане
за присъждане на разноски, както и предявява възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение на въззивника – ответник.
Третото лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД
не взема становище по въззивната жалба и не ангажира доказателства.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр.
д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV
г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията
по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен
съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от
закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е
допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя напълно изложеното в
обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на СРС.
По доводите във въззивната жалба следва да бъде
отбелязано и следното:
Предявеният пред първоинстанционният съд
иск е установителен, при правна квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на
ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на
процесния адрес.
Производството се развива след
постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.”
ЕАД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК
за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се
явява процесуално допустимо.
Решаващият въззивен състав приема, че в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
пораждането и съществуването на правото му да получи плащане на процесната
сума, заявена в ИМ по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК по предявените
установителни искове.
Съгласно разпоредбите на §1, т. 43 /действаща
до 17.07.2012 г./ от ДР на ЗЕ /обн. ДВ,
бр. 107/03.12.2003 г./ потребител на енергия или природен газ за стопански
нужди е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както
и лица на издръжка на държавния или общински бюджет.
Съгласно § 1, т. 33а /изм. ДВ, бр.
66/26.07.2013 г./ от ДР на ЗЕ, "небитов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди.
Въззивната инстанция намира, че правилно
първостепенния съд приема за установено договорното отношение между главите
страни досежно процесния топлоснабден обект, намиращ се в сграда етажна
собственост и от това, че в исковия период ищецът подава в нея топлоенергия за
битови и небитови нужди. От представения като доказателство по делото
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 39, том I, peг. № 4416,
дело № 30/2012 г. е видно, че Д.Д.Г. се легитимира като собственик на следния
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4334.1514.2.81 с адрес: гр. София, Район *******, обект видеотека, с предназначение на обекта: ТЪРГОВСКА
ДЕЙНОСТ и площ на обекта 47,30 кв.м., както и на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.4334.1514.2.80 с адрес: гр. София, Район *******, обект сладкарница, с предназначение
на обекта: ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ и площ на обекта 39,30 кв.м. Ответникът е подал
Заявление вх. № 2556/29.08.2012 г., чрез пълномощник, за сключване на Договор,
съгласно общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от
ищцовото дружество на потребители в гр. София за имот, находящ се в гр. София,
ж.к. *******, вх.*******, сладкарница и видеотека, с код на платеца
Т357344. Следователно анализът на събраните по делото доказателства обосновава
извода, че ответника Д.Г. има качеството на потребител на топлинна енергия за
небитови нужди за процесните имоти.
В разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3
от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди от
топлопреносното дружество се осъществява с писмени договори при Общи условия,
които се сключват между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна
енергия за стопански нужди.
От представения като доказателство по
делото договор № 9063-357344 от 29.08.2012 г. се установява, че между „Т.С.“
ЕАД, като продавач, и Д.Д.Г., като купувач, е сключен договор при Общи условия
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.“ АД на потребители
в гр. София по чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, по отношение на процесния
топлоснабден имот, аб. № Т357344.
Договорът за възлагане на услугата
топлинно счетоводство сключен между етажната собственост от една страна и помагача
на ищеца от друга има действие и по отношение на ответника Д.Г.. Валидната
представителна власт на лицата, които са го подписали за всички етажни
собственици е последица от решението на Общото събрание на ЕС за избор на
търговец, който да извършва дяловото разпределение - дружеството помагач. Следователно
решението е обосновано в частта, с която СРС приема основанието /източниците на
вземанията, предмет на установителните искове./
Решението е обосновано и правилно и в
частта, в която районният съд приема за
доказан размера на задължението за цена
на топлинна енергия - сумата от 955,34 лв.
Изводите на СРС са правилни и са
направени при съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства,
включително чрез заключенията на съдебно - счетоводната и съдебно -
техническата експертизи от които се установява, че сумите за топлинна енергия
за имота на ответника са начислени в съответствие с действащата към съответния
период нормативна уредба. СТЕ и ССчЕ са изготвени при предоставени от ФДР и „Т.С.“
ЕАД дялово разпределение, изравнителни сметки за процесния период в лева,
отчет на общия топломер и документи за
метрологични проверки на топломера и др.
Съгласно заключението на СТЕ през процесния период ФДР е
отчитала уредите в имота и е изготвяла документи за главен отчет, подписани от
потребител, като по този начин отчетните стойности са потвърдени от ответника. Данните
са коректно отразени в изравнителните сметки. В процесния имот се ползва топла
вода, отчитана чрез водомер за топла вода, но за периода 2015 - 2016 г. е
начислен служебен разход за топла вода, поради липса на отчет. В имота е имало
монтирани три отоплителни тела и топлоразпределители, като през месец март 2014
г. фирмата за дялово разпределение е изготвила протокол относно демонтиране и
затапване на отоплителните тела, без да е направен отчет на уредите. За периода
2013 - 2014 г. е начислен за 11 месеца служебен разход на максимална мощност на
отоплителните тела, съгласно чл. 61, т. 6.5 от НТ. Сумата за отопление е
установена от вещото лице в размер на 418.43 лв. за периода, а за топла вода -
604.82 лв.
Доколкото купувачът дължи цената на
реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се
вземат предвид не стойностите на прогнозния дял, а тези, които се формират в
резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. Според вещото
лице по ССчЕ стойността на доставената топлинна енергия за периода м.01.2014 г.
- м.04.2016 г. е общо в размер на 955,34 лева.
По делото ответникът не твърди и не
доказва плащане на цената за доставената топлинна енергия за процесния период.
С оглед изложеното правилно
първоинстанционния съд е приел, че предявеният главен положителен установителен
иск по чл. 422 от ГПК е основателен и доказан до размера на сумата от 955,34
лв.
Основателността на иска за мораторна
лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на
забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл.
30 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна
енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася,
като при забава в плащането потребителят дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Настоящият въззивен състав споделя
извода на СРС, че общият размер на обезщетението за забава върху вземанията за
главница в размер на 955,34 лева за периода от 03.03.2014 г. до 30.01.2017 г. възлиза
общо на 90,29 лева, до който размер искът по чл. 86 ЗЗД е основателен.
Неоснователни са доводите на въззивника
ответник за нарушение на разпоредбите на чл. 24 от ЗБНБ до колкото същата
предоставя правомощия на БНБ. Не са налице сочените от въззивника нарушения на
европейското законодателство и европейските директиви. Възраженията за неточно
в качествено и/или количествено отношение от страна на топлопреностното
предприятие също останаха недоказани. По делото не са ангажирани доказателства
за рекламации от страна на потребителя-ответник в производството към „Т.С.“
ЕООД. При събрани доказателства, че монтираният в сградата на етажната
собственост топломер е сред уредите за топлинно отчитане, одобрени от
Националния център по метрология, в негова тежест е да докаже, че цялото
разпределение, извършено от помагача на ищеца на база отчетените стойности, е
неточно. Затова съдът приема, че задължението е определено според отчетното
количество и подадената топлоенергия.
В упражнение на правомощията си по чл. 271
от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на делото, разноски
следва да бъдат присъдени на въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД на основание чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП в размер на 100 лв.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 448614 от 11.07.2018 г. по гр.дело № 58353/2017 г. по описа на СРС, ГО, 120 с-в.
ОСЪЖДА Д.Д.Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, с адрес: ***
сумата от 100 лв., представляваща сторените в производството разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е постановено при участие на трето лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ 1. 2.