№ 63
гр. к., 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – к. в публично заседание на двадесет и четвърти март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Невена К. Калинова
при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева
като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Гражданско дело №
20245100100166 по описа за 2024 година
С искова молба с вх. N 3220/22.07.2024г., п.кл.18.07.2024г., от ищеца Д. ф. "З.",
ЕИК *******, с адрес гр. С., 1618, р-н „О. к.", бул. „Ц. Б. III" N *, представлявано от И.
И., в качеството й на изпълнителен директор, чрез надлежно упълномощен адв. А. Т.,
член на САК, са предявени срещу „А. Л." ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление в гр. к., п.к. 6600, ул. „Д." N 6, представлявано от управителя К. К., „Н.
Б. К." ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. к., п.к. 6600, ул.
„Б." N *, ет. *, представлявано от управителя Т. П. В. и „С. Г." ЕООД с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление в гр. Д., п.к. 6850, ул. „Т." N *, вх. „Г", ет. *, ап. *,
представлявано от управителя С. Р. С., искове с правно основание чл. 216 от ДОПК, вр.
чл. 135 от ЗЗД за обявяване за относително недействителни по отношение на ищеца на
разпоредителните сделки, обективирани в
-1.Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот N 27, том 2, рег. N
11157, дело N 220 от 30.06.2023 г. по описа на нотариус Г. Х., с рег. N *** в НК, вписан
в Служба по вписванията - к. с вх. рег. N 2518, акт N 114, том 9, дело N 1830 от
30.06.2023г., сключен между „А. Л." ЕООД и ,,Н. Б. К." ЕООД, като по отношение на
тази сделка са предявени три иска при условията на евентуално съединяване на
основания по чл.216, ал.1, т.2, т.4 и т.6 от ДОПК за защита на един интерес по смисъла
на чл.72, ал.1 от ГПК и
- 2.Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот N 13, том 3, рег. N
17596, дело N 401 от 26.09.2023 г. по описа на нотариус Г. Х., с рег. N *** в НК, вписан
в Служба по вписванията - к. с вх. рег. N 4498, акт N 40, том 17, дело N 3405 от
1
26.09.2023г., сключен между „Н. Б. К." ЕООД и „С. Г.“ ЕООД, при заявено основание
чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК,
с които са продадени поземлен имот с идентификатор 58829.22.12 с адрес на
имота: с. П., общ. Ч., обл. к., адрес на имота: местност „Градището", с площ 7 648 кв.
м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за
стопански двор, номер по предходен план: имот N 022012, както и ведно с всички
подобрения и приращения в имота, при съседи на поземления имот: ПИ с
идентификатор 58829.22.297, ПИ с идентификатор 58829.22.95, ПИ с идентификатор
58829.22.15, ПИ с идентификатор 58829.22.11, ПИ с идентификатор 58829.22.10, ПИ с
идентификатор 58829.22.9, ПИ с идентификатор 58829.22.8, ведно с построените в
имота сгради, а именно: Едноетажна масивна сграда с идентификатор 58829.22.12.1, с
адрес на имота с. П., застроена площ от 2219 кв. м., брой етажи: 1, предназначeние на
самостоятелния обeкт: Селскостопанска сграда, разположена в поземлен имот с
идентификатор 58829.22.12, представляваща Козеферма за оборно отглеждане на 1
000 броя кози и Едноетажна масивна сграда с идентификатор 58829.22.12.2, с адрес на
имота с. П., застроена площ от 80 кв. м., брой етажи: 1, предназначение на
самостоятелния обект: Селскостопанска сграда, разположена в поземлен имот с
идентификатор 5 8829. 22. 12, представляваща Битовка.
Твърденията на ищеца са, че е кредитор на „А. Л." ЕООД на вземане в размер на
583 988.14 лв. по договор N 09/04/1/0/00344 от 01.11.2017г. за предоставяне на
безвъзмедна финансова помощ при условията на Наредба N 9 от 21.03.2015г. за
прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода от 2014г. - 2020г. и влязло в сила Решение за
налагане на финансова корекция N 09/04/1/0/00344/3/01/04/01 с изх. N 01-2600/5817#1
от 02.12.2022г., като ищецът е публичен взискател на длъжника „А. Л." ЕООД за
посоченото вземане по образувано изпълнително дело и след установяване на
задължението длъжникът се разпоредил с три свои недвижими имота в полза на трето
лице -втория ответник и на цена от 30 000 лв., което на свой ред също се разпоредило
със същите в полза на последващ приобретател - третия ответник и на цена общо от
204 000 лв.. По този начин длъжникът се лишил от свое имущество, с което осуетява
упражняването на правата на кредитора и то след връчване на РФК от
12.01.2023г..Ищецът излага твърдения, че е налице свързаност между страните по
оспорените сделки –управител до 19.10.2022г. и съдружник до 30.06.2023г. в
дружеството продавач по първата оспорена сделка е М. П.а В. – Я.а, която най-
вероятно е сестра на управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството
купувач по тази сделка – Т. П. В., както и при същата даденото значително надхвърля
по стойност полученото, основание по чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК. С оглед посочените в
съдържанието на нотариалния акт условия - плащане по договор за цесия за сума от 30
000 лв., с оглед пазарната стойност на прехвърлените вместо плащане имоти,
2
продадени с втората сделка на цена от 204 000 лв., ищецът счита, че сделките са
сключени с намерение да бъдат увредени публичните взискатели, основание по чл.216,
ал.1, т.4 от ДОПК. В тази връзка се сочи, че това следва от момента на узнаване от
длъжника на започнало спрямо него производство по установяване на публично
вземане по връчено на 12.01.2023г. РФК, наред с което цедираното вземане е такова в
размер на 40 000 лв., произтичащо от договор за паричен заем от 10.04.2020г между
„В.-79“ ООД и „А. Л.“ ЕООД, за което вземане е одобрена съдебна спогодба по гр.д.
N 224/2022 г. по описа на ОС-к. в полза на първото, с издаден на 06.02.2023г.
изпълнителен лист, вземането по който е предмет на цитирания в нотариалния акт от
30.06.2023г. договор за цесия от 20.06.2023г., като управител и едноличен собственик
на капитала на двете дружества „В.-79“ ООД и „Н. Б. К." ЕООД е едно и също лице, а
именно Т. П. В., с довод, че воденият съдебен процес е симулативен, за един
недействителен договор за заем, с цел имотите, предмет на процесните
разпоредителни сделки, да бъдат изведени от патримониума на първия ответник,
длъжник на ищеца, като продажната цена от същите да постъпи в патримониума на
втория ответник, представляван отново от Т. П. В., посредством продажбата им на
третия ответник, с което да се попречи на публичния взискател да се удовлетвори от
получената продажна цена на недвижимите имоти. Последните се твърди, че са
единствени като имущество на длъжника, наред с още едно, разпоредено в полза на М.
П.а В. - Я.а, която сделка е предмет на отмяна по друго съдебно производство. Ищецът
релевира, че по този начин процесната първа сделка е извършена във вреда на
публичните взискатели и по нея страна е свързано с длъжника лице, основание по
чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК, като намаляването на имуществото на длъжника чрез
сделката при всички случаи препятства или затруднява възможността на публичния
взискател да се удовлетвори от имуществото на длъжника. По отношение на третия
ответник ищецът счита, че същият е добросъвестен, но сделката, сключена с него
следва да бъде отменена, с оглед това, че отчуждителят е имал намерение да увреди
публичния взискател по подробно изложените вече обстоятелства, като без значение в
производството по чл.216 от ДОПК е знанието на приобретателя за увреждането
съгласно задължителна практика на ВКС, а именно посочените от него Решение N 84
от 01.07.2020г. по т. д. N 601/2019г. на ВКС, II т.о., Определение N 376 от 16.05.2014г.
по т. д. № 4140/2013г. на BКC. Процесуалната си легитимация ищецът обосновава с
качеството си на публичен взискател, който съгласно разпоредбата на чл.216, ал.2 от
ДОПК може да предяви иск за обявяване за недействителни по отношение на
Държавата на сделки, сключени след датата на деклариране или на установяване на
публичното задължение, съответно след датата на връчване на заповедта за възлагане
на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, като в
случая първата от процесните сделки е сключена след като длъжникът бил уведомен за
издаденото решение за финансова корекция. В съдебно заседание ищецът чрез
3
представител по пълномощие поддържа исковата молба, претендира за уважаване на
исковете и за разноски по делото по представен списък.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „А. Л." ЕООД, гр. к. не е подал отговор по
исковата молба. В съдебно заседание този ответник не се представлява и не взема
становище по исковете.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Н. Б. К." ЕООД, гр. к. оспорва исковете
като недопустими, както и като неоснователни, при оспорване на всички релевантни
по делото твърдения на ищеца и при основно възражение, че ищецът има валидно и
изискуемо вземане от 09.07.2024г., а оспорените сделки са сключени преди тази дата. В
съдебно заседание този ответник, чрез представител по пълномощие, поддържа
отговора на исковата молба, претендира за отхвърляне на исковете и за разноски по
делото по представен списък.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „С. Г.“ ЕООД, гр.Д. оспорва предявения
срещу него иск като неоснователен, при основно възражение, че ищецът има валидно
и изискуемо вземане от 09.07.2024г., а оспорената сделка от 26.09.2023г. е сключена,
когато това вземане е спорно и не е установено с влязъл в сила административен акт
или съдебно решение. Излагат се твърдения, че след покупката на имотите ответникът
е направил множество подобрения и реконструкции, неделима част от тях, повишили
пазарната стойност на имотите. В съдебно заседание този ответник, чрез представител
по пълномощие, поддържа отговора на исковата молба, претендира за отхвърляне на
исковете и за разноски по делото по представен списък, като заявява възражение за
прекомерност на уговореното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Окръжният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема следното:
Исковете, с оглед изложените в исковата молба твърдения, че ищецът е
публичен взискател на длъжника „А. Л." ЕООД по смисъла на чл.216, ал.2 от ДОПК, за
публично вземане в образувано изпълнително дело, който длъжник след установяване
на вземането с Решение за налагане на финансова корекция N
09/04/1/0/00344/3/01/04/01 с изх. N 01-2600/5817#1 от 02.12.2022г. се разпоредил с три
свои недвижими имота в полза на трето лице - втория ответник, което на свой ред
също се разпоредило със същите в полза на последващ приобретател - третия ответник
и с тези разпоредителни сделки се увреждат интересите на държавата, като се осуетява
възможността същата да удовлетвори вземането си към длъжника, поради което
същите са недействителни съгласно чл.216, ал.1 от ДОПК, вр. чл.135 от ЗЗД, са
допустими.
Съгласно чл.216, ал.2 от ДОПК недействителността на сделки, посочени в ал. 1,
се обявява по иск на съответния публичен взискател или на публичния изпълнител по
реда на Гражданския процесуален кодекс. Ищецът Д. ф. "З." претендира вземане по
4
решение за финансова корекция от 02.12.2022г., което е надлежно връчено на
12.01.2023г. на „А. Л.“ ЕООД като ползвател по сключен с ищеца договор N
09/04/1/0/00344 от 01.11.2017г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при
условията на Наредба N 9 от 21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в
земеделските стопанства“ от Програмата за развитие на селските райони за периода от
2014г. - 2020г., като решението за налагане на финансова корекция е влязло в сила на
09.07.2024 г. след оспорването му от ползвателя по съдебен ред.
Конкретно, от доказателствата се установява, че със заповед N
462850/11.07.2022г., издадена от началник отдел РТИ при ОД-к. на ДФ "З." като
Разплащателна агенция, е разпоредена проверка на място за период 11.07.2022г. -
20.07.2022г. на кандидат с УРН 677473, относно заявление УИН 09/241116/88065, а
именно на „А. Л.“ ООД гр.к., сключило с ДФ "З." договор за подпомагане N
09/04/1/0/00344 от 01.11.2017г. по подмярка 4.1 от Програма за развитие на селските
райони 2014 - 2020 г., с предмет „Изграждане и оборудване на козеферма за 1 000 кози
в ПИ022012, с.П., общ.Ч., обл.к., по който е изплатена субсидия в размер на
1 167 093.67 лв., като за проверката ползвателят „А. Л.“ ООД гр.к. е уведомен на
11.07.2022г. и на същата се представлява от управителя М. П.а В. - Я.а, подписала на
дата 21.07.2022г. саморъчно доклада от проверката на място/лист 28 и лист 332 от
делото/ съгласно неоспореното по делото експертно заключение на подпис и
почерк/лист 421-422 от делото/, изследвало с оглед откритото производство по
оспорване истинността на документа подписа в оригинала на документа, преди
връщането му от съда на ищеца в о.с.з., проведено на 24.03.2025г.. След проверката, от
началник отдел РТИ при ОД - к. на ДФ "З." е изпратено до „А. Л.“ ООД гр.к.
уведомително писмо изх. N 01-092-2600/130 от 01.08.2022г., че при същата са
констатирани несъответствия, детайлно описани в контролен лист/доклад за проверка/,
като му е предоставена възможност за забележки и възражения в писмен вид в 14-
дневен срок. С писмо изх. N 01-2600/5817 от 05.10.2022 г. зам. - изп. директор на ДФ
“з.“ е уведомил „А. Л.“ ООД гр.к., чрез управителите му М. П.а В. - Я.а/управител от
28.06.2021г./ и К. К./управител от 04.08.2022г./, че на основание чл.73, ал.2 от
ЗУСЕФСУ ДФ "З." открива производство по налагане на финансови корекции, като в
писмото са описани конкретно установените несъответствия, които дават основание да
се пристъпи към издаване на Решение за налагане на финансова корекция в общ
размер от 599 288.14 лв.. Писмото е връчено на „А. Л.“ ООД гр.к. чрез управителя му
М. В., подписала саморъчно на дата 11.10.2022г. обратна разписка с баркод ИД
PS161800SBYG E за връчването му съгласно неоспореното по делото експертно
заключение на подпис и почерк/лист 421-422 от делото/, изследвало с оглед откритото
производство по оспорване истинността на документа подписа в оригинала на
документа /лист 410 от делото/.
В писмото, връчено на 11.10.2022г., е посочено, че то представлява първа
5
писмена оценка за установяване наличие на нередност по смисъла на чл.14, ал.3 от
Наредба за администриране на нередности по Европейските структурни и
инвестиционни ф.ове, като е предоставена възможност на „А. Л.“ ООД гр.к. да
представи в 14-дневен срок писмени възражения по основателността и размера на
финансовата корекция и при необходимост да приложи писмени доказателства. В
указания срок, на 21.10.2022г. „А. Л.“ ООД гр.к. е подало Възражение с вх. N 02-090-
2600/9331/21.10.2022г. чрез управителя К. К. К., като на 19.10.2022г. М. П.а В. - Я.а е
заличена като управител на дружеството по партидата му в ТР към АВп., но е
съдружник в същото до 30.06.2023г., когато е заличена и в това й качество. На
02.12.2022г., на основание чл.20в, ал.2 от ЗПЗП, заповед N 03-РД/3089 от 22.08.2022г.
на изпълнителния директор на ДФ "З." - Разплащателна агенция, чл.57, ал.1 от
Наредба N 9 от 21.03.2005 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски
стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на
селските райони 2014-2020 във връзка с чл.13, ал.1, чл.15, ал.1 и чл.16, ал.1, т.2 от
договор за подпомагане N 09/04/1/0/00344 от 01.11.2017г. по мярка 4.1 „Инвестиции в
земеделски стопанства“ от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г. и
чл.70, ал.1, т.7 във връзка с чл.72, ал.1, чл.73, ал.1 и §70 от ПЗР на ЗУСЕФСП е
издадено горепосоченото решение за налагане на финансова корекция с определен за
възстановяване от „А. Л.“ ООД гр.к. остатък от 583 988.14 лв. на основание чл.11, ал.2,
вр. чл.12 от „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП
по мерките от програмата за развитие на селските райони 2014-2020г. В решението е
посочено, че дължимата сума от 583 988.14 лв. подлежи на доброволно плащане в 14-
дневен срок от връчването му, по посочена банкова сметка в БНБ, както и е указана
възможността му за обжалване в същия срок пред административния съд по
седалището на адресата му, с указание, че жалбата се подава чрез ДФ "З.". Решението
е връчено на „А. Л.“ ЕООД, гр.к. на 12.01.2023г. чрез М. Н. Я. и е обжалвано пред АС-
к., който с Решение от 25.01.2024г. по адм.д. N *2/2023г. е отхвърлил жалбата.
Решението на АС-к. е обжалвано от „А. Л.“ ЕООД, гр.к. пред Върховния
административен съд на Република Б., който го е потвърдил с окончателно решение N
8514/09.07.2024г. по адм. дело N 4643/2024г..
След влизане в сила на решението за налагане на финансова корекция, от писмо
изх. N C240009-178-0011077/21.05.2024 г. на публичен изпълнител при НАП – ТД -
Пловдив, офис к. до ДФ "З." се установява, че решението е предадено за събиране,
образувано е изпълнително дело N *********/2023 в ТД на НАП Пловдив, офис к.,
направено е пълно проучване на активите на дружеството „А. Л.“ ЕООД с ЕИК
******* и в хода на производството е установено, че дружеството е извършило
вписани в АВп на 30.06.2023г. разпоредителни сделки с недвижим имот с
идентификатор 58829.22.12 и прилежащите към него два броя сгради с
6
идентификатори 58829.12.1 и 58829.22.12.2, находящи се в с.П., общ.к., обл.к., по
които купувач е „Н. Б. К." ЕООД, гр.к. с ЕИК *******, което на свой ред е продало
същите на 26.09.2023г. на „С. Г.“ ЕООД, гр.Д.. В посоченото писмо публичният
изпълнител е изразил становище, че са налице обстоятелства за недействителност на
сделките на основание чл.216 от ДОПК, с искане да бъде информиран дали ДФ "З." ще
упражни правото си на публичен взискател по отношение на тази недействителност.
Неоснователни са в тази връзка възраженията на ответниците „Н. Б. К." ЕООД,
гр.к. и „С. Г.“ ЕООД, гр.Д., че предявените искове са недопустими поради липса на
активна процесуална легитимация на ищеца като публичен взискател или публичен
изпълнител, както и поради липса на правен интерес да се претендира
недействителност на сделки, сключени преди влизане в сила на процесното решение за
налагане финансова корекция.
Вярно е, че съгласно чл. 165 от ДОПК събирането на държавните публични
вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното
публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено
друго, но именно от тази разпоредба следва и разграничаването на наличен акт за
установяване на публично вземане и на влизането в сила на този акт, с оглед на
възможността за предварителното му изпълнение, когато законът отдава
преимуществено значение на предварителната защита на фиска с цел предотвратяване
на възможността на длъжника да предприеме действия с намерение да увреди същия в
т.нар. „подозрителен“ период между установяване на публичното вземане със
съответен акт и влизане в сила на акта, потвърждаващ вземането, а съгласно чл.216,
ал.1 от ДОПК и между откриване на производство по установяване на публичното
вземане със съответен акт и влизане в сила на акта, потвърждаващ вземането.
С приемането на Закона за управление на средствата от европейските
структурни и инвестиционни ф.ове /ЗУСЕСИФ/ е разписана общата правна рамка на
национално ниво съгласно чл. 174 и 175 ДФЕС, в изпълнение на задължението на
Република Б. по чл. 175 ДФЕС относно предоставените от Европейски съюз публични
средства. Вземанията, свързани с предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
оперативна програма по т.нар. административен договор по АПК, кодифициран с
приемането на ЗИДАПК (ДВ бр. 74/20.09.2016 г./, включително и за финансови
корекции, са публични вземания по смисъла на чл. 162, ал. 1, т. 8 ДОПК.
Следователно кредиторът по тях е публичен, а оправомощеното от закона лице да
поиска принудително изпълнение на вземанията е публичен взискател съгласно чл.210,
ал.1 от ДОПК, който като Д. орган е титутляр на вземането като действа от и за
държавата и който може да предяви исковете по чл.216 от ДОПК, тъй като на него
държавата е възложила управлението на средствата, при предоставянето на които
възникват правоотношения, от които при предвидени в закона основания се пораждат
публични държавни вземания, в т.ч. и такива за финансови корекции. Публичният
7
взискател е носителят на публичното притезание, което следва да се удовлетвори
принудително, след като липсва доброволно изпълнение от страна на публичния
длъжник. Обикновено публичният взискател е Д. или общински орган, който е провел
производство по установяване на вземането и съответно е издал акт за това.
Съгласно чл.27, ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските
производители/ЗПЗП/ вземанията, които възникват въз основа на административен
договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по
реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Съгласно чл.27, ал.6 /Нова – ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./ от
ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ
поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките
и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява
основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни ф.ове, се
установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.
73 от същия закон. В чл.27, ал.8 от ЗПЗП, преди изменението й от ДВ, бр. 70 от 2024 г.,
сега ал.9, е регламентирано, че обжалването на издадените от изпълнителния директор
на Д. ф. "з." или от оправомощените от него длъжностни лица актове за установяване
на публични държавни вземания не спира изпълнението им. Т.е. в закона е предвидено
изключение от правилото за изискуемост на публичните вземания след влизане в сила
на административния акт, с който са установени и то е относимо за обжалването на
издадените от изпълнителния директор на ДФ "З." или от оправомощените от него
длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания, което не
спира изпълнението им.
Изпълнителният директор на ДФ "З." или оправомощените от него длъжностни
лица осъществява функциите на Разплащателна агенция/управляващ орган/ по
провеждането и контрола на програма по смисъла на регламенти на ЕО за развитие на
селските райони за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска
политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделските
производители и чл. 2а – 2д и чл. 11 и 11а ЗПЗП/ подробни съображения в тази връзка
са изложени в Решение N 14/21.2.2017 г. по гр.д. N 50 320/2016г., I г.о., ВКС/.
В настоящия случай, решението за финансова корекция от 02.12.2022г. е
надлежно връчено на 12.01.2023г. на „А. Л.“ ЕООД, в качеството му на бенефициент
по сключения с ДФ "З." административен договор за безвъзмездна финансова помощ.
Решението за финансова корекция по своята същност е акт за установяване на
публично държавно вземане по смисъла на чл.166, ал.2 от ДОПК, обжалването на
който няма суспенсивен ефект и същият подлежи на принудително изпълнение преди
влизането му в сила съгласно чл.27, ал.8/сега ал.9/ от ЗПЗП, както и съгласно чл.73,
8
ал.4, вр. чл.27 ал.2 от ЗУСЕФСУ.
Следователно, решението за финансова корекция на ръководителя на
управляващия орган е както индивидуален административен акт, така и акт, който
установява публично-правното държавно вземане по чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, вр.
чл.27, ал.5 от ЗПЗП към „А. Л.“ ЕООД към дата 02.12.2022г., доведено до знанието му
като длъжник на 12.01.2023г.. И двете атакувани сделки от ищеца ДФ "З." са сключени
след датата 12.01.2023г. и с оглед изложеното по-горе е без значение кога решението за
финансова корекция е влязло в сила. След влизането му в сила обаче и предприемане
от публичния взискател на действия за принудително събиране на вземането по акта
поради липса на доброволно изпълнение от длъжника, е установено от публичния
изпълнител, че процесното имущество е разпоредено от длъжника, обосновало
правния интерес от предявяване на настоящите допустими искове по чл.216, ал.1 от
ДОПК.
От значение е както за първата, така и за втората оспорена сделка, дали
разпореденото по всяка една от тях имущество значително надхвърля полученото
срещу него.
С първата разпоредителна сделка, представляваща по своята правна същност
договор за продажба, сключен с нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти
вместо плащане на парично задължение на недвижим имот N 27, том II, рег. N 11157,
дело N 220 от 30.06.2023 г. по описа на нотариус Г. Х., с рег. N *** в НК, вписан в
Служба по вписванията - к. с вх. рег. N 2518, акт N 114, том 9, дело N 1830 от
30.06.2023г., между „А. Л." ЕООД, представлявано от управителя К. К. К. като
продавач и ,,Н. Б. К." ЕООД, представлявано от управителя Т. П. В. като купувач са
продадени поземлен имот с идентификатор 58829.22.12 по одобрени КККР със
заповед РД-18-1397/31.07.2018г. на изп. директор на АК, с адрес на имота: с. П., общ.
Ч., обл. к., местност „Градището", с площ 7648 кв. м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: за стопански двор, номер по
предходен план: имот N 022012, както и ведно с всички подобрения и приращения в
имота, при съседи на поземления имот: ПИ с идентификатор 58829.22.297, ПИ с
идентификатор 58829.22.95, ПИ с идентификатор 58829.22.15, ПИ с идентификатор
58829.22.34, ПИ с идентификатор 58829.22.11, ПИ с идентификатор 58829.22.10, ПИ с
идентификатор 58829.22.9, ПИ с идентификатор 58829.22.8, ведно с построените в
имота сгради, а именно: Едноетажна масивна сграда с идентификатор 58829.22.12.1,
застроена площ от 2219 кв. м., брой етажи: 1, предназначeние на самостоятелния
обeкт: Селскостопанска сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор
58829.22.12, представляваща Козеферма за оборно отглеждане на 1000 броя кози и
Едноетажна масивна сграда с идентификатор 58829.22.12.2, застроена площ от 80 кв.
м., брой етажи: 1, предназначение на самостоятелния обект: Селскостопанска сграда,
разположена в поземлен имот с идентификатор 5 8829. 22. 12, представляваща
9
Битовка, на цена общо 30 000 лв. В нотариалния акт е посочено, че недвижимите
имоти се прехвърлят вместо плащане на ликвидно и изискуемо парично задължение в
размер на 30 000 лв., представляващо част от неизплатени вземания, произтичащо от
договор за цесия, сключен на 20.06.2023г., дължими от продавача на купувача съгласно
взето решение на едноличния собственик на капитала на продавача от 30.06.2023г. На
датата 30.06.2023г. М. П.а В.-Я.а е заличена като съдружник в „А. Л." ЕООД, като
същата е сестра на горепосочения управител Т. П. В. съгласно удостоверения за
съпруг/а и родствени връзки от 09.12.2024г., издадени от община к./лист 295 и 296/,
видно от които съпруг на първата е М. Н. Я., а съпруга на втория е И. Г. В., която е и
управител на „А. Л." ЕООД от 12.08.2015г. до 28.06.2021г. и съдружник в същото от
12.08.2015г. до 30.06.2023г.
С втората разпоредителна сделка, сключена с нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот N 13, том III, рег. N 17596, дело N 401 от 26.09.2023 г. по
описа на нотариус Г. Х., с рег. N *** в НК, вписан в Служба по вписванията - к. с вх.
рег. N 4498, акт N 40, том 17, дело N 3405 от 26.09.2023г., между „Н. Б. К." ЕООД,
представлявано от управителя Т. П. В. и „С. Г.“ ЕООД, представлявано от управителя
С. Р. С., са продадени същите недвижими имоти, както с първата сделка, но на цена от
204 000 лв. с включен ДДС или от 170 000 лв. без ДДС, като в нотариалния акт е
посочено и налично захранване на поземления имот със собствен водоизточник.
Съгласно неоспореното заключение по съдебно - техническата експертиза
пазарната цена на така продадените недвижими имоти към датата 30.06.2023г./дата на
първата оспорена сделка/ и към датата 26.09.2023г/дата на втората оспорена сделка/ е
съответно 524 213.54 лв. и 531 120.99 лв., като посочените стойности са „чиста“
стойност, която не включва изградени клетки или други съоръжения за отглеждане на
животни, както и установените нови и частични ремонтни дейности по покрив на
основната сграда.
Така и по двете сделки полученото надхвърля даденото, като по първата
липсата на еквивалентност е под всякакво правно и житейско съмнение - повече от 17
пъти под пазарната цена по експертната оценка, а при втората тя е оправдана от
разликата между продажната цена от 204 000 лв. с ДДС/170 000 лв. без ДДС/ и
експертната пазарна оценка от 531 129.99 лв. без ДДС, т.е. повече от три пъти под
пазарната цена по експертната оценка. Изводът за липсата на еквивалентност следва
не само от така посочените разлики, но и от вида на имотите, които имат относително
трайна пазарна цена във времето. Без значение в тази връзка е, че публичната продан
на процесните имоти в периода от 05.12.2022г. до 05.01.2023г. и в периода от
06.02.2023г. до 06.03.2023г., по обявление на ЧСИ по местонахождението им, при
начална цена от 351 035.28 лв./90 % от пазарната цена, определена от вещо лице/, е
обявена за нестанала с протоколи за първа и за втора публична продан/стр.393-398/,
10
като и определената в изпълнителното дело цена не е съизмерима нито с даденото по
първата, нито с даденото по втората сделка, а напротив – надвишава го и отново сочи
на извод, че и по двете сделки договорената продажна цена е под пазарната.
Изводът е, че с първата сделка длъжникът се разпорежда с имуществото си,
след като знае за дълга си към държавата по решението за финансова корекция, за
издаването на което решение на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ за налагане на
финансови корекции от 599 288.14 лв. е предупреден още на 11.10.2022г. чрез
управителя му М. П.а В. - Я.а, подписала преди това на 21.07.2022г. доклада от
предшестващата го проверка за установените при същата несъответствия. Съгласно
чл.73, ал.1, вр. ал.2 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и
размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил
проекта, но преди издаването на решението по ал. 1 управляващият орган трябва да
осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да
бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и
размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. Т.е.
знанието на предварителния размер на финансовата корекция предхожда издаването на
решението за същата. Даденото по тази сделка значително надхвърля полученото и
следователно сделката е недействителна по отношение на държавата на основание
чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК като възмездна сделка, сключена след датата на
установяване на публичното задължение, с предмет имуществени права на длъжника,
при които даденото значително надхвърля по стойност полученото, с което се уврежда
интересът на държавата да се удовлетвори от това имущество за вземането си по
решението за финансова корекция.
Увреждаща държавата се явява и втората оспорена сделка, тъй като със същата
се затруднява и осуетява правото на държавата като кредитор на първоначалния
собственик да се удовлетвори от разпореденото имущество от лицето, придобило
имота от длъжника. Представител съгласно закона на това лице купувач по първата
сделка и продавач по втората сделка е Т. П. В., който е брат на един от управителите на
длъжника М. П.а В. - Я.а, която макар да е заличена в това й качество от търговския
регистър по партидата на длъжника на 19.10.2022г., е знаела за предстоящото издаване
на решението за финансова корекция, като е „запазила“ връзката с дружеството като
съдружник до датата на първата оспорена сделка, наред с което решението за
финансова корекция е връчено на длъжника на 12.01.2023г. чрез М. Н. Я., който е неин
съпруг, в която връзка e от значение обстоятелството, че решението е обжалваното
надлежно пред съответния административен съд, имайки предвид, че срокът за това
тече от неговото връчване. Наред с това, по първата оспорена сделка процесните
имоти са разпоредени за дълг на длъжника „А. Л.“ ООД към „В. -79“ ЕООД, ЕИК
********, част от който съгласно протокол за одобрена на 19.12.2022г. съдебна
спогодба/лист 73 от делото/ e и такъв от 40 000 лв., като дружеството „В.-79“ ЕООД,
11
ЕИК ******** се представлява и управлява от Т. П. В. и дългът е закупен от купувача
по тази сделка „Н. Б. К." ЕООД, представлявано от управителя Т. П. В.. Този дълг
според посочената спогодба произтича от договор за заем от 10.04.2020г., към която
дата управител на „А. Л.“ ООД е И. Г. В., която е съпруга на Т. П. В. и която е
съдружник в същото дружество до посочената вече дата 30.06.2023г. заедно с М. П.а
В. - Я.а. Впрочем доказателства за съдружието и прекратяване на същото са
представени с отговора на исковата молба от ответника „Н. Б. К." ЕООД -
предизвестия от 13.02.2023г. от М. П.а В. - Я.а и И. Г. В. за прекратяване на качеството
на всяка от тях като съдружник в „А. Л.“ ООД и продажба на дружествените им
дялове с договори от 22.06.2023г., за което двете сами са дали съгласие съгласно
протокол от общо събрание на съдружниците на „А. Л.“ ООД от 22.06.2023г.
Достатъчна е обаче посочената от ищеца връзка между М. П.а В. - Я.а и Т. П. В., за да
се направи извод за намерението за увреждане на държавата като кредитор на „А. Л.“
ООД чрез извеждане на процесното имущество първо от патримониума на длъжника,
след което - поради реалната възможност сделката да се оспори от държавата и чрез
извеждането му от имуществото на купувача/приобретателя посредством
разпореждането му на лице, което няма качеството на „свързано лице“ с
прехвърлителя. В тази връзка проведеният съдебен процес е към времето, в което вече
на длъжника „А. Л.“ ООД е известно предстоящото налагане на финансова
корекция/към 11.10.2022г./ чрез управителя М. П.а В. - Я.а и не без значение е, че
същият е приключил със съдебна спогодба от 19.12.2022г., предвид така посочените
лични връзки, водещи до извод за вече формирано намерение за увреждане на
държавата като кредитор, в т.ч. и потенциален такъв, на дружеството ползвател на
безвъзмездна финансова помощ по горепосочения административен договор - „А. Л.“
ООД.
От значение са относимите към горепосочените договор за заем и договор за
цесия счетоводни записвания, установени от неоспореното от страните заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, разяснени от вещото лице в съдебно заседание, че
след разпореждане с процесното недвижимо имущество от „А. Л.“ ООД, срещу част от
вземане на „Н. Б. К." ЕООД от 30 000 лв. по договор за цесия от 20.06.2023г., с друго
такова първото не е разполагало, като „Н. Б. К." ЕООД е изкупило с договор за цесия
от 20.06.2023г. вземанията на „В.-79“ ЕООД от „А. Л.“ ООД в общ размер от 373 500
лв. по изпълнителни листове от 06.02.2023г. по гр.д. N 224/2022г, N 225/2022г. и N
226/2022г./съответно за главници от 40 000 лв., 70 000 лв. и 250 000 лв. и отделно
съдебни разноски/, всички по описа на ОС-к., но след представяне на нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот N 27, том II, рег. N 11157, дело N 220 от
30.06.2023 г. в счетоводството на „Н. Б. К." ЕООД е взета счетоводна операция, с
която обаче не е закрито вземането му от „А. Л.“ ООД в размер на 30 000 лв. както е
посочено в нотариалния акт, а вземането му от 373 500 лв.. Наред с това е установено
12
в пасива на счетоводния баланс към 31.12.2023г. на „А. Л.“ ООД на задължения в
размер на 648 000 лв., с извод, че задълженията на „А. Л.“ ООД към „В.-79“ ЕООД са
осчетоводени като погасени. В съдебно заседание вещото лице посочва, че
задълженията на „А. Л.“ ЕООД към „В.-79“ ЕООД са изкупени с договор за цесия от
„Н. Б. К." ЕООД, като е осчетоводено задължение на „Н. Б. К." ЕООД, но към
собственика на дружеството Т. В., тъй като изкупените вземания от „В.-79“ ЕООД са
осчетоводени като задължение към собственика, по причина, че двете дружества имат
един и същ едноличен собственик на капитала и към датата на осчетоводяване според
обясненията на счетоводителя на „Н. Б. К." ЕООД дружеството „В.-79“ ЕООД е било
скрито дружество и задължението не е могло да се осчетоводи към „В.-79“ ЕООД,
поради което то е осчетоводено към едноличния собственик на капитала на „Н. Б. К."
ЕООД. От това следва и намерението на продавача по втората разпоредителна сделка
да увреди публичния взискател чрез разпореждане на имуществото на цена под
пазарната, предвид знанието за дълга на длъжника „А. Л.“ ООД към „В.-79“ ЕООД и
погасяването му посредством първата разпоредителна сделка, опосредена от договор
за цесия, с който приобретателят по тази сделка придобива имуществото по нея, но без
реално да има движение на парични потоци, след което го разпорежда с цел да се
удовлетвори частично и до размера на продажната цена, която в противен случай би
получила държавата като привилегирован кредитор при принудителното събиране на
вземането по решението за финансова корекция/респ. би се разпределила по реда на
привилегиите между кредиторите на длъжника „А. Л.“ ООД, тъй като съгласно чл.133
от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите
кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни
основания за предпочитане. Знанието за наличния дълг на длъжника „А. Л.“ ООД към
публичния взискател управителят на двете дружества по договора за цесия от
20.06.2023г./„В.-79“ ЕООД и „Н. Б. К." ЕООД/ формира посредством обвързаността си
с управителя на длъжника и един от съдружниците в същото, доколкото за наличието
на предпоставките по чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК е достатъчно намерението за
увреждане да съществува след установяване дълга и знанието за дълга може да
предхожда установяването на публичното задължение, с оглед нормалното и очА.но
развитие на правоотношението по започналата процедура по финансови корекции, тъй
като към сключване на втората, а и към първата оспорена сделка, вече е издадено от
компетентния орган, в случая от публичния взискател ДФ "З.", решението за
финансова корекция. Така посочените лични и облигационни обвързаности, периодът
от време, в който са предприети посочените промени по партидата на длъжника в
търговския регистър, цедирането на вземанията към длъжника между две свързани
търговски дружества, след сключването на съдебна спогодба, с която длъжникът е
признал задължението си и придобиването на процесното имущество от цесионера
като единствен облагодетелствал се кредитор по време на възникване на вземането на
13
публичния взискател, без пред третите лица имуществото да се прехвърля на реалната
му стойност и на реалната стойност на задължението/респ. цедираното вземане,
опровергава истинската причина както за първата, така и за втората оспорена сделка.
Изводът е, че основната цел е да се увреди публичния взискател, като да се осуети
удовлетворяването му като кредитор. Налице е поредица от действия и сделки, които
целенасочено имат за резултат освобождаване на длъжника „А. Л.“ ООД от
имуществото му, подлежащо на осребряване, изглеждащи изкуствено създадени, за да
лишат публичния кредитор от правата му, пренебрегвайки посоченото правило, че
цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на кредиторите и никой
не може да дарява, ако има задължения/респ. да отчуждава на цена, по-ниска от
пазарната и то чрез облагодетелстване на кредитори, които макар да са юридически
лица, по време на развитие на описаните отношения включват в състава си физически
лица с най-близка по степен родство.
При така установеното, следва извод, че намерението на отчуждителя по
втората оспорена сделка е да увреди държавата като кредитор, поради което същата е
недействителна по отношение на държавата на основание чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК
като възмездна сделка, сключена след датата на установяване на публичното
задължение, с придобити вече имуществени права на длъжника, последващо
разпоредени с намерение да се увреди публичния взискател.
С оглед на горното, следва на основание чл.193, ал.2, изр. 1-во, предл.1-во от
ГПК да се признае за недоказано оспорване истинността на авторството на подписа на
посочения получател за ползвател М. П.а В. – Я.а в контролен лист/доклад от проверка
на място/ с дата на подписване 21.07.2022 г., както и следва да се признае за
недоказано оспорване истинността на авторството на подписа на посочения за
получател М. П.а В. – Я.а в обратна разписка с баркод ИД PS161800SBYG E, с дата на
подписване 11.10.2022 г. и предявените искове като основателни и доказани да се
уважат на основание чл.216, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, като оспорените от ищеца сделки
да се обявят за недействителни спрямо държавата.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на
ответниците са направените от ищеца разноски по делото от 2 315.72 лв., от които 20
лв. за държавни такси за съдебни удостоверения, 545.72 лв. за държавни такси по
делото по предявените искове и 1 750 лв. за възнаграждения на вещи лица по съдебно-
оценителната, счетоводната и почерковата епикризи, като останалите разноски,
претендирани от ищеца по представения списък/такси за снабдяване с доказателства
по други дела и с преписи по настоящото дело, комисиони на банки и такси в полза на
АГКК, АВп и др./ не са разноски по водене на настоящото дело. При този изход на
делото ищецът има право и на заплатеното адвокатско възнаграждение от 19 032 лв. с
ДДС/15 860 лв. без ДДС/, което по възражението за прекомерност, с оглед
фактическата и правната сложност на делото и цената на предявените искове, с
14
прилагане на правилото на чл.78, ал.5 от ГПК, при определянето му на база
минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в служещата за
ориентир Наредба N 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/с променено понастоящем наименование/, конкретно по арг. от чл.7,
ал.2, т.4 от същата, се явява прекомерно и следва да се намали по всеки от исковете до
сумата 2 828 лв. без ДДС и до 3 393.60 лв. с ДДС, или общо 6 787.20 лв., който размер
е справедлив и обоснован, в т.ч. и съгласно посочените в решение на СЕС по дело С-
438/22 от 25.01.2024г. критерии за определяне на размера на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от горното, окръжният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за недоказано оспорване истинността на авторството на подписа на
посочения получател за ползвател М. П.а В. – Я.а в контролен лист/доклад от проверка
на място/ с дата на подписване 21.07.2022 г.
ПРИЗНАВА за недоказано оспорване истинността на авторството на подписа на
посочения за получател М. П.а В. – Я.а в обратна разписка с баркод ИД
PS161800SBYG E, с дата на подписване 11.10.2022 г.
ОБЯВЯВА по предявения от Д. ф. "З." с ЕИК *******, с адрес гр. С., 1618, р-н
„О. к.", бул. „Ц. Б. III" N * иск по чл.216, ал.1, т.2 от ДОПК срещу „А. Л." ЕООД с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление в гр. к., п.к. 6600, ул. „Д." N 6,
представлявано от управителя К. К. и „Н. Б. К." ЕООД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление в гр. к., п.к. 6600, ул. „Б." N *, ет. *, представлявано от управителя
Т. П. В., ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо Държавата договор, сключен с нотариален
акт за прехвърляне на недвижими имоти вместо плащане на парично задължение N 27,
том II, рег. N 11157, дело N 220 от 30.06.2023 г. по описа на нотариус Г. Х., с рег. N ***
в РНК, вписан в Служба по вписванията - к. с вх. рег. N 2518, акт N 114, том 9, дело N
1830 от 30.06.2023г., между „А. Л." ЕООД с ЕИК *******, представлявано от
управителя К. К. К. като прехвърлител и ,,Н. Б. К." ЕООД с ЕИК *******,
представлявано от управителя Т. П. В. като приобретател, за прехвърляне на правото
на собственост на поземлен имот с идентификатор 58829.22.12 по одобрени КККР със
заповед РД-18-1397/31.07.2018г. на изп. директор на АК, с адрес на имота: с. П., общ.
Ч., обл. к., местност „Градището", с площ 7 648 кв. м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: за стопански двор, номер по
предходен план: имот N 022012, както и ведно с всички подобрения и приращения в
имота, при съседи на поземления имот: ПИ с идентификатор 58829.22.297, ПИ с
идентификатор 58829.22.95, ПИ с идентификатор 58829.22.15, ПИ с идентификатор
58829.22.34, ПИ с идентификатор 58829.22.11, ПИ с идентификатор 58829.22.10, ПИ с
15
идентификатор 58829.22.9, ПИ с идентификатор 58829.22.8, ведно с построените в
имота сгради, а именно: Едноетажна масивна сграда с идентификатор 58829.22.12.1,
със застроена площ от 2219 кв. м., брой етажи: 1, предназначeние на самостоятелния
обeкт: Селскостопанска сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор
58829.22.12, представляваща Козеферма за оборно отглеждане на 1000 броя кози и
Едноетажна масивна сграда с идентификатор 58829.22.12.2, със застроена площ от 80
кв. м., брой етажи: 1, предназначение на самостоятелния обект: Селскостопанска
сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор 58829.22.12, представляваща
Битовка, като възмездна сделка с имуществени права на длъжника „А. Л." ЕООД с
ЕИК *******, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото.
ОБЯВЯВА по предявения от Д. ф. "З." с ЕИК *******, с адрес гр. С., 1618, р-н
„О. к.", бул. „Ц. Б. III" N * иск по чл.216, ал.1, т.4 от ДОПК срещу „Н. Б. К." ЕООД с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. к., п.к. 6600, ул. „Б." N *, ет. *,
представлявано от управителя Т. П. В. и „С. Г." ЕООД с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление в гр. Д., п.к. 6850, ул. „Т." N *, вх. „Г", ет. *, ап. *, представлявано
от управителя С. Р. С., ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо Държавата договор, сключен
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот N 13, том III, рег. N 17596,
дело N 401 от 26.09.2023 г. по описа на нотариус Г. Х., с рег. N *** в РНК, вписан в
Служба по вписванията - к. с вх. рег. N 4498, акт N 40, том 17, дело N 3405 от
26.09.2023г., между „Н. Б. К." ЕООД, представлявано от управителя Т. П. В. като
продавач и „С. Г.“ ЕООД, представлявано от управителя С. Р. С. като купувач за
прехвърляне на правото на собственост на поземлен имот с идентификатор
58829.22.12 по одобрени КККР със заповед РД-18-1397/31.07.2018г. на изп. директор
на АК, с адрес на имота: с. П., общ. Ч., обл. к., местност „Градището", с площ 7 648 кв.
м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за
стопански двор, номер по предходен план: имот N 022012, както и ведно с всички
подобрения и приращения в имота, захранен със собствен водоизточник, при съседи
на поземления имот: ПИ с идентификатор 58829.22.297, ПИ с идентификатор
58829.22.95, ПИ с идентификатор 58829.22.15, ПИ с идентификатор 58829.22.34, ПИ с
идентификатор 58829.22.11, ПИ с идентификатор 58829.22.10, ПИ с идентификатор
58829.22.9, ПИ с идентификатор 58829.22.8, ведно с построените в имота сгради, а
именно: Едноетажна масивна сграда с идентификатор 58829.22.12.1, със застроена
площ от 2219 кв. м., брой етажи: 1, предназначeние на самостоятелния обeкт:
Селскостопанска сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор 58829.22.12,
представляваща Козеферма за оборно отглеждане на 1000 броя кози и Едноетажна
масивна сграда с идентификатор 58829.22.12.2, със застроена площ от 80 кв. м., брой
етажи: 1, предназначение на самостоятелния обект: Селскостопанска сграда,
разположена в поземлен имот с идентификатор 58829.22.12, представляваща Битовка,
като сделка, сключена с намерение да увреди публичния взискател Д. ф. "З." с ЕИК
16
*******, с адрес гр. С., 1618, р-н „О. к.", бул. „Ц. Б. III" N *.
ОСЪЖДА „А. Л." ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в
гр. к., п.к. 6600, ул. „Д." N 6, „Н. Б. К." ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление в гр. к., п.к. 6600, ул. „Б." N *, ет. * и „С. Г." ЕООД с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление в гр. Д., п.к. 6850, ул. „Т." N *, вх. „Г", ет. *, ап. *, да
заплатят на Д. ф. "З." с ЕИК *******, с адрес гр. С., 1618, р-н „О. к.", бул. „Ц. Б. III" N
* сумата 9 102.92 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд–Пловдив в 2-седмичен
срок връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – к.: _______________________
17