О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 3894 Година 28.10.2019 Град
С.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД
XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и осми
октомври Година
2019
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 3883 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът, чрез пълномощник,
е подал писмен отговор, съгласно чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата
молба е редовна, а предявения с нея иск допустим.
Като
неоснователно следва да се отхвърли възражението на ответника в отговора му за
местна неподсъдност на делото на Старозагорския районен съд и искането му за
изпращането му на С. районен съд, където твърди, че е неговото седалище. Според
нормата на чл. 115, ал. 1 ГПК, иск за вреди от непозволено увреждане може да се
предяви и по местоизвършване на деянието Именно такъв
е и предявеният от ищцата иск по чл. 45 ЗЗД по делото за вреди от непозволеното
й увреждане, изразяващо се в твърдяната злоупотреба с процесуалното право на ответника
на подаване на молба за образуване на посоченото в исковата й молба
изпълнително дело по описа на Ч.К.А., с кантора в С. и район на действие -
района на Старозагорския окръжен съд, от което следва, че местоизвършването
на описаното в исковата й молба увреждащо деяние е в С.. Тази норма е специална
и урежда особена местна подсъдност на такива дела, като процесното.
Поради това дерогира общата местна подсъдност по чл.
105 и чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК, на която ответникът е основал възражението
си. Поради това местно компетентен да разгледа и реши предявеният от ищцата иск
по делото е именно сезираният с него Старозагорски районен съд, а не посоченият
от ответника С. районен съд (чл. 115, ал. 1 ГПК). Възражението
му за местна неподсъдност на делото на Старозагорския районен съд, е
неоснователно и като такова следва да се отхвърли.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства,
представените с исковата молба писмени документи, каквито с отговора не са
представяни по делото.
Следва
да се даде възможност на ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на
делото съдебно заседание да уточни неясното си оспорване в отговора на
подписите на ищцата, като посочи точно, по номер и дата - платежното нареждане
и договора за правна защита и съдействие, под които твърди, че са положени,
едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по необходимостта от
проверка на тяхната автентичност, ако и представилата ги ищца заяви, че ще се
ползва от същите (чл. 193, ал. 2 ГПК).
Следва
да се даде възможност на ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на
делото съдебно заседание и да допълни непълното си искане за задължаване на
ищцата, като посочи точно по номер и дата оригиналите на договора за правна
защита и съдействие и платежното нареждане, които твърди, че се намират у нея и
иска от съда да я задължи да представи, едва след което в същото заседание
съдът ще се произнесе по това му искане.
Следва
да се даде възможност и на ищцата, най-късно в насроченото за разглеждане на
делото съдебно заседание, да направи искането си за изискване и прилагане на изп.дело № - на Ч.К.А., в изискуемата се от чл. 192 ГПК
форма – с писмена молба, с препис за това трето неучастващо в делото лице, в
която да бъде посочено точно делото/документите, които се намират у него и се
иска от съда да го задължи да представи, като посочи и дали е приключило това
изпълнително дело, едва след което в същото заседание съдът ще се произнесе по
това искане.
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора на ответника.
Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се
разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователно възражението на ответника в отговора за местна неподсъдност
на делото на Старозагорския районен съд и искането му за изпращането му по местна
подсъдност на С. районен съд.
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността
да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищцата вземания, са
посочени в исковата й молба и изразяват по същество в това, че с решението по
гр.д. № 282/2016 г. на Районен съд П., се осъждал ответника да заплати на ищцата
сумата от 1899.25 лева, представляваща командировъчно обезщетение за дневни
пари за покрИ.е на разходи по време на
командироването й в - в периода от 18.07.2014 г. до 11.11.2014 г. (вкл.), и
законна лихва върху главницата от 28.06.2016 г. (датата на предявяване на иска)
до окончателното й изплащане, и сумата от 600 лева съдебно-деловодни разноски
за квалифицирана процесуална защита от един адвокат. Също така, да заплатяла в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд П. сумата от 75.97
лева държавна такса за разглеждане на
иска и сумата от 100 лева съдебно-деловодни разноски по изготвяне на
съдебно-счетоводна експертиза. С цитираното решение се осъждала да заплати на ответника
и сумата от 250.20 лева съдебно-деловодни разноски за изготвяне на
съдебно-счетоводна експертиза и квалифицирана процесуална защита от един
адвокат съразмерно с частта от иска, по отношение на която производството било
прекратено. В изпълнение на съдебния акт, на 13.03.2018 г., превела 250.20 лева
по сметка на ответника в банка С., което било видно от вносна бележка №
8710-045-010862-2018-03-13. Въпреки това, един ден по-късно, ответникът се
сдобил с изпълнителен лист № 102/14.03.2018 г., въз основа на подлежащо на
изпълнение решение № 99/05.10.2017 г. по гр.д. № 282/2016 г. на Районен съд П..
Изпълнителният лист бил издаден в полза на ответника. На 16.05.2018 г., два
месеца след като извършила плащането, за което била осъдена, било образувано
изпълнително дело № - на Ч.К.А. с район на действие Окръжен съд С., въз основа на подадена молба от ответника
и представен изпълнителен лист. Изпратена била покана за доброволно изпълнение,
връчена на 07.06.2018 г., видно от която, общото й задължение по изпълнителното
дело към 17.05.2018 г. било 1006.42 лева. Наложен бил запор върху трудовото й възнаграждение.
Поради тези обстоятелства потърсила правна защита, като за това сключила
договор за правна зашита и съдействие № 0214163/07.06.2018 г. с предмет - „защита,
процесуално представителство и съдействие на длъжника по изп.
дело № 435/2018 г. по описа на Ч.К.А., с рег. № - в КЧСИ". Цената на
договора била 420 лева, платени в брой. В изпълнение на поетите задължения с
договора било изготвено възражение, в което били наведени фактически и правни
аргументи за недобросъвестност на образуваното изпълнително дело, и отправена
молба за прекратяването му на осн. чл. 433, ал. 1, т.
1 ГПК. Към възражението била приложена, като доказателство за изплатената сума,
вносна бележка от 13.03.2018 г. на С.. Възражението било входирано
под № 8083 от 15.05.2018 г. при Ч.К.А.. Възражението било изпратено за
становище до ответника и процесуалния му представител по изпълнителното дело,
като било видно от обратните разписки, че същото било получено на 04.07.2018 г.
По изпълнителното дело не било постъпило становище по възражението. На осн. чл. 433 ГПК било приключено изп.д.
№ 435/2018 г. на Ч.К.А., за което било изпратено съобщение. Ищцата получила същото
на 12.07.2018 г., чрез пълномощника си по делото. Съобщението адресирано до
пълномощника на ответника се върнало, като непотърсено в кантората на ЧСИ. Тази
фактическа обстановка й давала основание да претендира имуществено обезщетение
за нанесено непозволено увреждане от ответника, изразяващо се в образуване на
изпълнително дело, без на практика да било налице изпълнително основание. В случая
ответникът, чрез упражняването на едно по принцип правомерно действие -
образуване на изпълнително дело, целял постигането на неправомерен резултат,
включително чрез въвеждането в заблуждение на компетентния държавен орган в
лицето на съдебния изпълнител. С представянето на изгубилия основанието си
изпълнителен лист, ответникът целял неправомерно да постигнел и осъществял чрез
принудителното изпълнение обогатяване на патримониума
си със суми, които не му се следвали. Видно от изложената фактическа обстановка,
ищцата заплатила на ответника на 13.03.2018 г., а изпълнителното дело било
образувано на 15.05.2018 г., през който период, от плащането до образуване на
изпълнителното дело, взискателят имал възможност да
установи многократно, че ищцата била заплатила дължимата му сума. С действията
си ответникът нарушил едно от основните начала в гражданския процес -
добросъвестно да упражнява своите процесуални права. Основно правно задължение
според Конституцията било да не се допускала злоупотреба с права, както и
тяхното упражняване, ако то накърнявало права или законни интереси на други.
Изложените обстоятелства водели до логичния извод, че била налице злоупотреба с
процесуално право. Изпълнителното производство, което било инициирано от
ответника чрез превратно упражняване на процесуални права, в което ищцата била
длъжник, довело до причиняване на имуществена вреда, изразяваща се в заплащане
на адвокатско възнаграждение с цел получаване на правна защита и съдействие. Обедняването
на патримониума й с 420 лева било в пряка причинно-следствена
връзка с образуваното изпълнително дело. Ето защо искът й по чл. 45 ЗЗД бил
основателен. На следващо място, тъй като в изпълнителното производство не бил
предвиден механизъм, по който длъжникът да можел да възстанови сторените от
него разноски, в случай, че производството се окажело образувано неоснователно,
настоящото производство се явявало единствената й процесуална възможност, по
пътя на която можела да удовлетвори възникналото в нейна полза вземане за
сторените й имуществени вреди. В този смисъл било и посоченото в исковата й
молба решение на ВКС. Съгласно т. 1 от TP № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК,
направеното плащане в брой, което било отразено в договора за правна защита и
съдействие, придавало на същия характер на разписка. В случая ищцата заплатила
420 лева в брой адвокатски хонорар по договора за правна защита и съдействие № 0214163/07.06.2018
г. С тези аргументи искът й се доказвал по основание и размер. Що се отнасяло
до местната подсъдност на същия, следвало да се приложи чл. 115, ал. 1 ГПК, като
изключение от общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК, давала възможност по иск
за обезщетение при непозволено увреждане, той да се предявял по местоизвършване на деянието, като изборът на подсъдността бил
предоставен на увредения от деликта ищец. За местоизвършване се считало всяко място, на което се бил
осъществил елемент от фактическия състав на направомерното
деяние. Избраната от ищеца подсъдност обвързвала съда и той не можел да
препраща делото на другия алтернативно по компетентност съд, в който дух била
посочената в исковата й молба съдебна практика. В случая образуването на
изпълнителното дело било извършено в С., което действие в настоящия иск се
твърдяло, че било неправомерното увреждащо действие. Поради това за ищцата възнкикнала правната възможност от предявяване на иска по местоизвършване на нарушението, а не по седалище на
ответника.
Искането
е да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 420 лева за причинените
й имуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в заплащане на
адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие №
0214163/07.06.2018 г. за защита и процесуално представителство на длъжника по
неоснователно образуваното изп.д. № - на Ч.К.А., и законна
лихва върху тази сума от подаване на исковата молба до изплащането й, както и
сторените по делото разноски.
Правната
квалификация на предявения иск е нормата на чл. 45 ЗЗД.
С
подадения в срок отговор ответникът възразявал срещу подсъдността на спора на
основание чл. 105 и чл. 108 ГПК, тъй като исковата молба била предявена пред
настоящия съд, а според чл. 108 ГПК, исковете срещу юридически лица се
предявявали пред съда по седалището им, а в случая неговото такова било в
района на С. районен съд, поради което моли делото да бъдело прекратено пред
настоящия съд и изпратено на С. районен съд. Исковата молба била
допустима, но предявените искове били неоснователни, поради което оспорвал
същите по основание и размер, и моли съда да ги отхвърлел, като неоснователни. Оспорвал
твърденията в исковата молба, както и тези, че действал недобросъвестно.
Напротив. Ищцата била действала недобросъвестно, тъй като на първо място
следвало да го уведоми, че била извършила плащане, както и че такова не било
извършено от нея, поради което оспорвал подписа й на платежното нареждане
представено към ИМ. Подписът в него не бил неин, като моли съда да бъдело
открито производство по оспорване на частен документ и оспорвал истинността на
подписа, като твърдял, че същият не бил на ищцата. На следващо място оспорвал и
подписа й в договора за правна защита и съдействие, като отново твърдял, че
подписът за клиент и упълномощител не бил на ищцата, като в тази връзка отново оспорвал
истинността на документа, като молел да бъдело открито производство по
оспорване на истинността на частен свидетелстващ документ. Отделно от това в
случая дори и да се приемело, че твърденията й били верни, то същата действала
недобросъвестно, тъй като адвокатският хонорар бил силно завишен - при
материален интерес от 250.20 лева, уж бил уговорен такъв в размер на 420 лева.
Хонорарът бил прекомерен и уговорен, за да можела впоследствие да иска именно в
по-голям размер от минималния такъв,
който бил 250 лева. Такива действия били недобросъвестни и не следвало да се
тълкува и приема, че действала добросъвестно. Съгласно чл. 3 ГПК страните били
длъжни да упражняват правата си добросъвестно и съобразно добрите нрави, само
тогава предявяването на иск било правомерно. Ищецът отговарял за разноските по
делото при недопустимост или неоснователност на предявения иск, но неговата
отговорност била ограничена до тези рамки, само когато правото на иск било
упражнено добросъвестно. Налице ли било злоупотреба с правото на иск, ищецът
отговарял на общо основание за всички преки и непосредствени имуществени
(претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди. В случая не било
налице такова недобросъвестно поведение от ответника. Отговорността за разноски
също била деликтна, но била уредена като ограничена
обективна отговорност за вредите от предявяването на неоснователен или
недопустим иск и включвала само внесените такси и разноски по производството,
както и възнаграждението за един адвокат - но не такъв, който да бил прекомерен.
Отговорността за разноски била ограничена, защото не включвала всякакви други
разходи и пропуснати ползи от страната по делото. В случая дори твърденията й да
били истина, то същата би била добросъвестна, ако бил уговорен един нормален
хонорар за изготвяне на възражението. По изложените съображения моли съда да
отхвърли изцяло предявения иск и осъди ищцата да му заплати направените
деловодни разноски.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя
между тях по делото, както следва: ищцата носи тежестта да докаже по делото всички
обстоятелства, твърдени в исковата й молба, тъй като на тях е основала
предявения по делото иск, а ответникът носи тежестта да докаже по делото всички
обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал
възраженията си срещу основателността на този иск.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: покана за
доброволно изпълнение; изпълнителен лист № 102/14.03.2018 г.; договор за правна
защита и съдействие; възражение; и вносна бележка от 13.03.2018 г.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото
съдебно заседание да уточни неясното си оспорване в отговора на подписите на
ищцата, като посочи точно по номер и дата - платежното нареждане и договора за
правна защита и съдействие, под които твърди, че са положени, едва след което в
същото заседание съдът ще се произнесе по необходимостта от проверка на тяхната
автентичност, ако и представилата ги ищца заяви, че ще се ползва от същите.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото
съдебно заседание да допълни непълното си искане за задължаване на ищцата, като
посочи точно по номер и дата оригиналите на договора за правна защита и
съдействие и платежното нареждане, които твърди, че се намират у нея и иска от
съда да я задължи да представи, едва след което в същото заседание съдът ще се
произнесе по това му искане.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно
заседание, да направи искането си за изискване и прилагане на изп.дело № - на Ч.К.А., в изискуемата се от чл. 192 ГПК
форма – с писмена молба, с препис за това трето неучастващо в делото лице, в
която да бъде посочено точно делото или документите, които се намират у него и
се иска от съда да го задължи да представи, като посочи и дали е приключило
това изпълнително дело, едва след което в същото заседание съдът ще се
произнесе по това искане.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 27.11.2019 г. от 15.20
часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано само в частта му, с
която се отхвърля възражението на ответника за местна неподсъдност на делото, с
частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването
му на страните, а в останалата му част - не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: