№ 112
гр. Кубрат, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
при участието на секретаря Павлина П. Петрова
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело №
20213320100382 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производство по обективно и субективно съединени искове с правно основание в
разпоредбите на чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, чл. 52 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и чл.78, ал.1
ГПК, предявени по реда на чл.124 от ГПК.
Ищецът - М. Л. Г.., ЕГН **********, представляван от Н. М. Г.., ЕГН ********** в
качеството на родител и законен представител на малолетния, и дв. от ** чрез адвокатско
дружество „Д. и Х.“, Булстат *********, предс.от адв. Г.Б. Х., АК – София, със съд. адрес:
гр. София, р-н „Слатина“, ул. „Кадемлия“ № 1, ет. 3, като твърди, че: на 01.10.2020 г., около
18.30 часа в гр. Завет, на улица „Паисий Хилендарски“ е пострадал от настъпило пътно -
транспортно произшествие между управлявания от А.Г.А.. от с. ** лек автомобил „Пежо”,
модел „307”, рег. № **; М. Л. Г.., като пешеходец пресичал от ляво на дясно по посока на
движение на лекия автомобил, поради невнимание на водача на МПС е бил блъснат от
автомобила; в следствие на пътния инцидент на ищеца - М. Л. Г.., са били причинени
следните телесни увреждания: счупване на дисталната част на тибията вляво и счупване на
дисталната фибула (счупване на двете кости на подбедрицата в дисталния сегмент),
наложили болничното му и домашно лечение, продължило неконкретизиран период;
въпреки всички необходими и представени на застрахователя документи, с Уведомление
изх. № 0-92-1141/ 25.01.2021 г. застрахователното дружество отказало изплащането на
претендираното от ищеца обезщетение, поради което моли съда да постанови решение, с
което да осъди дружеството застраховател - „ДЗИ – Общо застраховане” – ЕАД, ЕИК
*********, със седА.ще в гр. София, район „Триадица”, бул. „Витоша” № 89Б,
1
представлявано от изп.директори К.Ч. и Б.В., да му заплати обезщетение за причинените
му неимуществени вреди в предявен частично размер на 1 000.00 (хиляда) лева, от сумата
50 000.00 лева, ведно с законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
претенция – 20.05.2021 г., до окончателното изпълнение, както и направените по делото
разноски.
Ответникът – „ДЗИ – Общо застраховане” – ЕАД, ЕИК *********, със седА.ще в гр.
София, район „Триадица”, бул. „Витоша” № 89Б, представлявано от изп.директори К.Ч. и
Б.В., чрез пълномощник адв. П. Петкова - Д.а, АК – Варна, на който е връчено съобщение на
14.07.2021 г., е дал писмен отговор в срок – вх. № 1196/ 17.08.2021 г., изпратен по пощата на
16.08.2021 г.(14.08.2021 г. неприсъствен ден – събота), с който заявява становище за
допустимост, но неоснователност на исковите претенции.
Като не оспорва, че: между дружеството и А. Ю. З. от с. **, общ. Завет, в качеството
му на собственик на лек автомобил „Пежо”, модел „307”, рег. № **, е нА.це сключен
договор по застраховка „Гражданска отговорност” за посочения автомобил с полица № БГ
06119002937788/ 19.10.2019 г., вА.дна до 18.10.2020 г.; на 01.10.2020 г., около 18.30 часа в
гр. Завет, на улица „Паисий Хилендарски“ е настъпило пътно - транспортно произшествие
между управлявания от А.Г.А.. от с. ** лек автомобил „Пежо”, модел „307”, рег. № **, и М.
Л. Г.., като пешеходец, за разследването на което е образувано ДП № 290ЗМ – 308/ 2020 г.
по описа на РУ на МВР – Кубрат, вх. № 3045/ 2020 г. на РП – Разград; както и
обстоятелството, че Н. М. Г.., в качеството си на родител и законен представител на
малолетния М. Л. Г.., действаща чрез адвокатско дружество „Д. и Х.“, е депозирала пред
ответното дружество застрахователна претенция по реда на чл. 380, ал. 1 КЗ, образувана в
застрахователна преписка № 443072952000215; предявената претенция е разгледана и е
оставена без уважение с оглед резултата от приключилото ДП № 290ЗМ – 308/ 2020 г. по
описа на РУ на МВР – Кубрат, вх. № 3045/ 2020 г. на РП – Разград – прекратено с
постановление от 07.01.2021 г. на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК –
деянието не съставлява престъпление, тъй като ПТП не е настъпило поради виновно
поведение на застрахования при ответното дружество водач на лек автомобил „Пежо”,
модел „307”, рег. № **, а поради внезапно навлизане на пътното платно на пешеходеца М.
Л. Г.., заявява следните възражения: не е нА.це деликт – извършено от водача на лекия
автомобил виновно, противоправно деяние, намиращо се в причинно-следствена връзка с
претендираните за обезвреда вреди; пътният инцидент от 01.10.2020 г. и настъпилите
телесни увреди на малолетния М.Г. са последица единствено от неговото неправомерно
поведение като пешеходец, предприел пресичане на пътното платно на нерегламентирано за
целта място, без съобразяване с пътната обстановка, нА.чието на ограничена видимост и
при внезапното му навлизане на пътното платно, при липсата на упражнен дължим
родителски надзор; като евентуално заявява възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищеца – пострадА.я М.Г., с негови действия в нарушение на чл. 114, т. 1 и т. 2,
чл. 114, ал. 1, т.1 и т. 2, чл. 108, ал. 1 и чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП; оспорва заявените от ищеца
увреждания; счита претенцията за прекомерно завишена и неотговарящи на действително
2
причинените и претърпени от ищеца неимуществени вреди. Претендира за отхвърляне на
исковата претенция, като неоснователна и недоказана; в случай, че съда я намери за
основателна, оспорва същата по размер. Претендира присъждане на разноските си по делото
в тежест на ищеца – напълно или частично, в зависимост от изхода на спора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното: Твърдяните от ищеца с исковата молба факти и обстоятелства,
а именно, че на 01.10.2020 г., около 18.30 часа в гр. Завет, на улица „Паисий Хилендарски“ е
пострадал от настъпило пътно - транспортно произшествие между управлявания от А.Г.А..
от с. ** лек автомобил „Пежо”, модел „307”, рег. № **; М. Л. Г.., като пешеходец пресичал
от ляво на дясно по посока на движение на лекия автомобил, поради невнимание на водача
на МПС е бил блъснат от автомобила, се установяват частично.
От показанията на св. М. Ю., пътувала в процесния лек автомобил, седнала на
предната дясна седалка, се установява, че и тя не е видяла движението на детето по левия
тротоар и предприетото от него пресичане на пътното платно; видяла го да бяга, пресичайки
пътя на насрещно движещи се автомобили, „затичано към тях“, поради което извикала към
дъщеря си, която следяла движението на завиващо на дясно пред нея товарно МПС; чула
виковете й за секунди, според свидетелката, реагирала и спряла, но детето вече се е било
ударило в задната част на автомобила. Паднало на платното, станало само и отново
побягнало, но друга жена го спряла и го отвела по пътя. Междувременно дъщеря й
освободила пътното платно, слезли от автомобила, но детето вече било отведено; тя и А.А.
уведомили свои близки и на тел. 112 за пътния инцидент, като А. А. изчакала на мястото на
инцидента органите на МВР.
Показанията на разпитаните по инициатива на ищеца свидетели - М. О. Н. Н., не
допринасят за установяване на действително осъществилите се факти относно ПТП, тъй
като и двамата не са присъствА. на мястото на осъществяването му и не са негови очевидци.
Първата от тях възпроизвежда разкази на детето – М. Г., според което като се връща от
училище са го ударили – има предвид лекия автомобил, управляван от А. А., и е паднал.
Пресичал за в къщи, погледнал – няма нищо, и изведнъж, като тича, колата идва върху
него.Цитирам: „Нямало кола, нищо нямало и бяга, и се удря в задната част на една кола.
Паднал на земята. Колата продължила, но после спряла.“ Нейна съученичка – на бабата,
видяла детето паднало на пътя, вдигнала го на ръце и го отнесла в дома им.
Н. Н. свидетелства, че в длъжностното си качество – мл.автоконтрольор от състава на
РУ на МВР – гр. Кубрат, се е отзовал на подаден сигнал от водача на мястото на пътния
инцидент в гр. Завет, където намерил единствено А. А., но не и пострадалото дете. Бил
информиран от майката в телефонен разговор, че детето е със счупен ляв крак и са в
болница в гр. Разград. На мястото е извършен оглед от разследващ полицай от състава на
РУ на МВР, а той е съставил протокол за ПТП от 01.10.2020 г., видно от който приел, че А.
А., като водач на лек автомобил „Пежо”, модел „307”, рег. № **, не е била внимателна и
предпазлива към уязвими участници в движението, каквито са пешеходците, и блъснала
малолетния М. Л. Г.., твърди, че е съставил по отношение на нея АУАН серия Д № 379239/
3
01.10.2020 г. за извършено от нея нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП, в който смисъл са и
показанията му по ДП № 290ЗМ-308/ 2020 г. на РУ на МВР – гр. Кубрат, л. 20-21.
Цитираният АУАН не е представен като доказателство по делото.
От заключението на вещото лице не се установява конкретно противоправно действие
или бездействие, извършено от водача на „Пежо”, модел „307”, рег. № ** – А.А.. Видно от
приетото по делото заключение на САТЕ, не оспорено от страните, което съдът кредитира
като обективно и компетентно дадено, от безпристрастно вещо лице, се установява, че
действително на посочените време и място - на 01.10.2020 г., около 18.30 часа в гр. Завет, по
улица „Лудогорие“, непосредствено след кръстовището с улица „Паисий Хилендарски“,
А.Г.А.. от с. ** е управлявала лек автомобил „Пежо”, модел „307”, рег. № **, в дясната
лента, съответна на посоката й движение от центъра на гр. Завет към с. **, като в
автомобила освен водача, на предната дясна седалка е пътувала майка й – св. М. М. ЮД..
Непосредствено след преминаване през кръстовището с улица „П. Хилендарски“, от левия
към десния тротоар на улица „Лудогорие“, е започнал пресичане на уличното платно,
бягайки, М.Г. – 10 годишен, траекториите на движение на лекия автомобил и пешеходеца са
се пресекли, между тях е възникнал сблъсък, който по отношение на автомобила е бил
лявостраничен, в зоната на десния ляв калник. Удряйки се в зоната на десния ляв калник на
автомобила, М.Г. е паднал върху пътната настилка – т. 4.1.4. При установените от
съставения протокол за оглед на ПТП от 01.10.2020 г. и фотоалбум, – л. 3-14 ДП № 290ЗМ-
308/ 2020 г. на РУ на МВР – гр. Кубрат, прието като доказателство по делото, и
свидетелските показания, както и личен оглед на място, данни за: нА.чие в дясната част на
уличното платно спрени автомобили пред хранителен магазин и агроаптека, заемащи около
2.0 м. от широчината на платното; нА.чие на насрещнодвижещи се в лявата част на
уличното платно автомобили; широчина на пътното платно – 10.5 м.; широчина на лекия
автомобил – 1.75 м.; безопасна странична дистанция при заобикалена на спряно МПС – 0.5 –
1.0 м., експертът счита, че най-вероятното отстояние на лекия автомобил в момента на
сблъсъка от левия тротоар на ул. „Лудогорие“ е около 5.5 – 6.5 метра; изчислява в
съответствие на статистическа таблица скорост на движение на бягащото дете в размер на
12.7 км/ч, и при скоростта на движение на лекия автомобил около 20 км/ч, при съответните
изчисления, като сравнява отстоянието на лекия автомобил от мястото на удара, в момента
на навлизането на пешеходеца върху уличното платно, и опасната зона на спиране на
същия, при което първата величина е по – малка от втората, дава заключение, че при
конкретната пътно-транспортна обстановка, М.Г. е попадал в опасната зона на спиране на
л.авт. „Пежо 307“ с рег. № **, и управлявалата го А.А. не само, че е нямала техническа
възможност да предотврати ПТП, чрез аварийно спиране, а е нямала възможност да започне
спиране преди сблъсъка – т.4.2 от експертизата, т.5.2 от заключението по същата. След като
А.А. е нямала техническа възможност да предотврати ПТП чрез аварийно спиране, то
действията й нямат причинна връзка с настъпилото ПТП. М.Г. не е пресичал по пешеходна
пътека. Сблъсъкът между тялото на детето и автомобилът, управляван от А.А., е бил по
отношение на л.авт. лявостраничен, в задния ляв калник на 3.4 м. от предната част на
4
автомобила. Поведението на М.Г. непосредствено преди ПТП е било рисково от
техническа гледна точка, тъй като преди да пресече улица „Лудогорие“ той не се е огледал
внимателно и не се е убедил по категоричен начин за нА.чие на преминаващи МПС и не ги
е изчакал да преминат. Освен това е предприел пресичане на улицата бягайки, като по този
начин е станал рисково препятствие за водача на л.авт. „Пежо 307“ с рег. № **. Ако е
пресичал улицата със спокоен ход автопроизшествието би било технически предотвратимо.
Изслушано в о.с.з. вещото лице поддържа и обосновава писменото си заключение и не
намира основание за промяна на изводите си относно възможностите на водача на лекия
автомобил – А. А., да спре преди мястото на съприкосновение на детето с управлявания от
нея автомобил, във връзка с показанията на нейната майка – св. М. Ю., относно момента в
който тя е видяла пресичащото пътното платно, бягайки, дете, обосновавайки изводите си за
техническа невъзможност за водача да предотврати ПТП, чрез аварийно спиране, при
положение, че тя изобщо не е имала възможност да започне спиране преди сблъсъка.
Видно от материА.те по приложеното ДП № 290ЗМ-308/ 2020 г. на РУ на МВР – гр.
Кубрат, прието като доказателство по делото, вх. № 3045/ 2020 г. на РП – Разград,
производството по същото е прекратено с Постановление от 07.01.2021 г. на районен
прокурор от състава на РП – Разград, ТО - Кубрат, на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24,
ал. 1, т. 1 НПК – деянието не съставлява престъпление, тъй като ПТП не е настъпило поради
виновно поведение на застрахования при ответното дружество водач на лек автомобил
„Пежо”, модел „307”, рег. № **, а поради внезапно навлизане на пътното платно на
пешеходеца М. Л. Г.., обосновавайки правните си изводи с заключението на изготвената в
досъдбното производство САТЕ – л. 31- л. 44 от същото. Съгласно заключението на
цитираната, при спиране на лекия автомобил непосредствено преди и след мястото на ПТП
няма оставени спирачни следи по асфалтовата настилка. Водачът на лек автомобил „Пежо
307“ – А.А., се е движила по дясната пътна лента на ул. „Лудогорие“ в посока към „Банка
ДСК“ със скорост около 20 км/ч, тъй като в дясната част (движението по улицата е
двупосочно), непосредствено преди нея, се е движил товарен бус с подаден десен мигач. От
изследвания от вещото лице предоставен му за анА.з видеозапис се виждало, че в лентата за
насрещно движение има паркиран лек автомобил, а друг – втори, според вещото лице, се е
движил срещу л.авт. „Пежо 307“, което е ограничавало видимостта на водача А.А. към
левия тротоар, от който е навлязло на пътното платно детето пешеходец, бягайки. А.А. не е
имала техническа възможност да предотврати произшествието при установената й скорост
на движение чрез спиране. Пешеходецът попада в опасната зона за спиране на л. авт.
Не се твърди и не се установява да е ангажирана административнонаказателна
отговорност по отношение на водача на лек автомобил „Пежо 307“ – А.А., за извършено
нарушение по ЗДвП и ППЗДвП – чл. 20, ал. 2, чл. 116, при осъществяването на ПТП с
ищеца от 01.10.2020 г.
В съответствие с приложените към исковата молба писмени доказателства – т. 9 до т.
34 от същата, и направен на 13.10.2021 г. личен преглед на ищеца М.Г. е и заключението на
изследвалата ги СМЕ: на 01.10.2020г. в гр. Завет, като пешеходец, при напречно пресичане
5
на пътното платно (улица), той е претърпял ПТП в резултат на което е получил следните
травматични увреждания - Дистална остеоепифизиолиза на лява тибия и фибула (счупване
на далечната (долната) част на тибията (голямопищялната кост) в ляво и счупване на
далечната (долната) част на фибулата (малкопищялната кост) или счупване на двете кости
на подбедрицата в дисталния (долния) й сегмент). При извършена оперативна интервенция
на ищеца в Отделението по ортопедия и травматология при „МБАЛ Св.Иван Рилски –
Разград“ АД под обща анестезия е извършено „закрито наместване на фрактура без
вътрешна фиксация, тибия и фибула“. Полученото от М. Г. травматично увреждане на
лявата му подбедрица отговаря да е получено при рязък удар от или върху твърд неръбест
предмет, придружено с рязко завъртане (торзия или приплъзване) на тялото при неподвижно
стъпало, а именно удар в или съществено съприкосновение със задната гума на движещ се
лек автомобил, както съобщава пострадА.ят Г. по време на извършения медицински преглед
на 13.10.2021г. в „МБАЛ-Кубрат“ ЕООД. Конкретното счупване на костите на лявата
подбедрица на М.Г. е причинило трайно затруднение в движението на левия долен крайник
за около два месеца. Към момента на прегледа – 13.10.2021 г., последици от травмите -
намален обем на движения, белези, деформации и т.н., не са нА.це; към момента на
прегледа е нА.це пълно оздравяване и възстановяване на травматичните увреди на ищеца М.
Г..
От показанията на посочения от ищеца свидетел – М. О., негова баба се установява, че
детето, вследствие на счупването на лявото краче, не можело да ходи около два месеца,
първите двадесет дни от които било в гипс, заменен в последствие от шина, с която
престояло петнадесет дни, а след това започнало да се опитва да ходи с патерици. Детето
плачело много, не можело да стъпва, поради което дъщеря й го носела на ръце и на гръб в
дома им и на вън; и сега се страхувало да ходи само и да играе с деца.
Между страните не се спори, че между ответното застрахователно дружество и А. Ю.
З. от с. **, общ. Завет, в качеството му на собственик на лек автомобил „Пежо”, модел
„307”, рег. № **, е нА.це сключен договор по застраховка „Гражданска отговорност” за
посочения автомобил с полица № БГ 06119002937788/ 19.10.2019 г., вА.дна до 18.10.2020 г..
Предвид изложеното в заключението на вещото лице по САТЕ, при липсата на
събрани по делото по инициатива на ищеца други годни доказателства – писмени и гласни,
съдът приема, че са установени по делото обстоятелствата, на които ответника основава
възраженията си срещу иска, а именно, че не е нА.це деликт – извършено от А.А. от с. **,
като водач на лек автомобил „Пежо”, модел „307”, рег. № **, виновно, противоправно
деяние, намиращо се в причинно-следствена връзка с претендираните за обезвреда вреди.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за
установено следното: Съгласно чл. 432, ал.1 КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от същия.
Изискванията на чл. 380 КЗ са изпълнени, видно от заявената от ищеца към застрахователя
писмена застрахователна претенция, пост. при него с вх. № …-не се чете – 92-15978/
6
17.12.2020 г. – л. 73 от приложеното гр.дело № 1100/ 2021 г.на РС – Разград, която е
останала неудовлетворена. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432 КЗ, при
застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите е функционална на деликтната
отговорност, т.е. тя е нА.це дотолкова, доколкото е нА.це отговорността на деликвента, но и
дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на причинени вреди не е защитено с
иск по чл. 45 ЗЗД против деликвента. Осигурената от закона алтернативна защита на това
право - с иск по чл. 45 ЗЗД, или с иск по чл. 432 КЗ, е предоставена на избор по волята на
увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда за причинени
от деликвента вреди. В случая ищецът е избрал защита на накърнените му права чрез прекия
иск против застрахователя по чл. 432, ал.1 КЗ ). Създаденото между водача на лекия
автомобил и ответника застрахователно правоотношение е основание за ангажиране на
отговорността на застрахователя за обезщетяване на вредите, претърпени от ищеца в
резултат на виновно и противоправно поведение на прекия причинител-застрахован.
По делото е установено нА.чието на договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между ответното дружество и А. Ю. З. от с. **, общ. Завет, в качеството му на
собственик на лек автомобил „Пежо”, модел „307”, рег. № **, е нА.це сключен договор по
застраховка „Гражданска отговорност” за посочения автомобил с полица № БГ
06119002937788/ 19.10.2019 г., вА.дна до 18.10.2020 г., т.е. в сила към датата на ПТП –
01.10.2020 г., което обуславя правото на ищеца да насочи иска си към ответника, в
качеството му на застраховател.
В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно
и главно доказване, противоправното действие на водача на лекия автомобил, причинените
му от ПТП болки и страдания, както и връзката между тях. В тежест на ответника е да
докаже възраженията си липса на липса на деликт, както и евентуалното такова - за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца.
По делото не се установи противоправното поведение на деликвента – управлявалата
лек автомобил „Пежо”, модел „307”, рег. № **, А.Г.А.., по повод претърпяния от ищеца
пътен инцидент от 01.10.2020 г.. От заключението на вещото лице не се установява
конкретно противоправно действие или бездействие, извършено от водача на лекия
автомобил. Обратно на това, изяснявайки механизма на ПТП, вещото лице е категорично в
заключението си, че при конкретната пътно-транспортна обстановка, М.Г. е попадал в
опасната зона на спиране на л.авт. „Пежо 307“ с рег. № **, и управлявалата го А.А. не само,
че е нямала техническа възможност да предотврати ПТП, чрез аварийно спиране, а е нямала
възможност даже да започне спиране преди сблъсъка – т.4.2 от експертизата, т.5.2 от
заключението по същата. След като А.А. е нямала техническа възможност да предотврати
ПТП чрез аварийно спиране, то действията й нямат причинна връзка с настъпилото ПТП.
Данните ползвани от експертизата се съдържат в гласни доказателства, събирани в
съдебното производство и писмените материА., събирани в досъдебното производство,
водено срещу А. А.. Последните не са събирани за целите на настоящото доказване и не
7
могат да се кредитират в настоящия процес, но дори и те не съдържат данни за виновно
поведение на твърдяната от ищеца деликвентка. В исковата молба се твърди, че
управлявания лек автомобил от А.А., поради нейно невнимание, блъска малолетния
пешеходец М. Л. Г.., който пресичал от ляво на дясно пътното платно, но по делото се
установи обратното, а именно, че малолетния пешеходец М. Л. Г.., тичайки по пътното
платно, се е блъснал в задната част на лекия автомобил, управляван от нея. Несъмнено по
отношение на управлявания от нея автомобил съприкосновението с тялото на детето е
лявостранично, в задния ляв калник на автомобила, на 3.4 м. от предната му част.
Единствена и несъмнена причина за пътния инцидент е поведението на М.Г. - рисково от
техническа гледна точка, тъй като преди да пресече улица „Лудогорие“ той не се е огледал
внимателно и не се е убедил по категоричен начин за нА.чие на преминаващи МПС и не ги
е изчакал да преминат, като освен това е предприел пресичане на улицата не на пешеходна
пътека, бягайки, като по този начин е станал рисково препятствие за водача на л.авт. „Пежо
307“ с рег. № **.
Твърденията на ищеца във връзка с противоправно – в разрез с разпоредбата на чл.
20, ал. 2 ЗДвП, поведение на водача на МПС останаха недоказани в хода на процеса.
Непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното
събитие и последното ще е нА.це само дотолкова, доколкото е осъществен деликтът. Затова
застрахователят по застраховката "Гражданска отговорност" не отговаря когато отсъства
деликт, извършен от застрахования и извън обема на гражданската му отговорност, чиито
граници са определени в чл. 51 и чл. 52 ЗЗД - в този смисъл е и Тълкувателно решение № 1
от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1 / 2014 г. на Върховен касационен съд, ОСТК. Посоченото
задължително тълкуване е изцяло приложимо и в настоящия случай, в който ищецът, носещ
доказателствената тежест, в рамките на съдебното производство пред гражданския съд не е
ангажирал доказателства, установяващи противоправното поведение на застрахования по
застраховка "Гражданска отговорност" с ответното дружество.
Единствено вината на делинквента при непозволено увреждане по см. на чл. 45 и сл.
ЗЗД се предполага, но не се предполагат противоправните действия, респ. бездействия на
увреждащия. А такива в процесния случай не се твърдят и не се установяват – А. А., в
качеството си на водач на лек автомобил, е управлявала същия със скорост около 20 км/ч., в
населено място, в дясната лента на пътното платно, при насрещно движещи се автомобили и
други, паркирани в района на произшествието, поради което не е имала видимост към левия
тротоар, от който е предприел пресичане, бягайки, малолетния пешеходец, насочил се към
десния тротоар на пътното платно, при това не на пешеходна пътека. Вниманието й е било
концентрирано в движещото се непосредствено преди нея товарно МПС – бус, извършващо
маневра завой на дясно, движила се е със съобразена с пътните условия скорост, много по –
ниска от максимално допустимата за съответния пътен участък, но пешеходецът не е бил в
полезрението й, и е попадал в опасната зона на спиране управлявания от нея лек автомобил.
НА.чието на извършени от нея противоправни действия не се установява с присъда,
не се установява й с влязъл в сила срещу нея административнонаказателен акт – НП.
8
Предвид изложеното следва да се приеме, че законоустановеният фактически състав
на деликта, съответно на прекия иск по чл. 432 от КЗ, не е осъществен, поради което същият
подлежи на отхвърляне, като недоказан. Само за пълнота на обосновката следва да се
посочи, че доколкото не се установява конкретно противоправно поведение на
застрахования, липсва и причинна връзка с установените в хода на производството
неимуществени вреди. Забраната да се вреди другиму е с повелителен характер и е
основание без което не може да бъде осъществена отговорността на застрахователя по чл.
432 от КЗ.
По разноските: С оглед изхода на делото, съставляващ отхвърляне на предявения иск,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца ответното дружество не дължи разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответното дружество ищецът дължи разноски в
размер, съответен на представения от страната списък по чл. 80 ГПК, 200.00 лева – внесени
разноски за извършване на САТЕ и СМЕ, 30 лева – депозит за възнаграждение на призован
свидетел, и 300.00 лева – платено адвокатско възнаграждение, или общо 530.00 лева.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с чл. 45, чл. 52 и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, и чл.78, ал.1 ГПК, от М. Л. Г.., ЕГН **********, представляван от Н. М. Г..,
ЕГН ********** в качеството на родител и законен представител на малолетния, и дв. от **
чрез адвокатско дружество „Д. и Х.“, Булстат *********, предс.от адв. Г.Б. Х., АК – София,
със съд. адрес: гр. София, р-н „Слатина“, ул. „Кадемлия“ № 1, ет. 3, против „ДЗИ – Общо
застраховане” – ЕАД, ЕИК *********, със седА.ще в гр. София, район „Триадица”, бул.
„Витоша” № 89Б, представлявано от изп.директори К.Ч. и Б.В., искови претенции да му
бъде платено обезщение за причинените му неимуществени вреди - болки и страдания, в
резултат на ПТП, настъпило на 01.10.2020 г. около 18.30 часа в гр. Завет, на улица „Паисий
Хилендарски“, причинено виновно от А.Г.А.. от с. **, като водач на лек автомобил „Пежо”,
модел „307”, рег. № **, застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" в „ДЗИ –
Общо застраховане” – ЕАД, ЕИК *********, с полица № БГ 06119002937788/ 19.10.2019 г.,
вА.дна до 18.10.2020 г., в предявен частично размер на 1 000.00 (хиляда) лева, от сумата
50 000.00 лева, ведно с законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
претенция – 20.05.2021 г., до окончателното изпълнение, както и направените по делото
разноски, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА М. Л. Г.., ЕГН **********, представляван от Н. М. Г.., ЕГН ********** в
качеството на родител и законен представител на малолетния, и дв. от ** да плати на „ДЗИ
– Общо застраховане” – ЕАД, ЕИК *********, със седА.ще в гр. София, район „Триадица”,
бул. „Витоша” № 89Б, представлявано от изп.директори К.Ч. и Б.В., за разноски по делото,
сумата 530.00 (петстотин и тридесет) лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
9
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, с
връчване на препис, пред Окръжен съд – Разград .
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
10