№ 88
гр. Свищов, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесети юни
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. Иванов
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело №
20224150100689 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по редовна и допустима искова молба на „УниКредит
Лизинг“ ЕАД, ЕИК: *********, гр. ***** ул. „*****, против А. Н. Б., ЕГН:
**********, гр. Свищов, ул. „******, действащ чрез особения си
представител – адв. С. Т. от ВТАК, с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с
чл. 345, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба (ИМ) се твърди, че между „УниКредит Лизинг“ ЕАД
като лизингодател и А. Н. Б. като лизингополучател бил сключен Договор за
финансов лизинг ППС № 129899/22.06.2018 г. на л. а. марка „*****“, модел
„*****“, рама ********, вътр. № ******. Цената на лизинга била 10 482.80 лв.
(с ДДС), като била разделена на 25 ежемесечни вноски, считано от 25.07.2019
г. до 25.07.2020 г. Първоначално длъжникът изплащал дължимите суми, но не
преустановил плащанията по-късно, при което на 05.10.2020 г. кредиторът
подал заявление по чл. 417 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. №
970/2020 г. на СвРС за следните суми: 508.94 евро за главница, от която
253.96 евро за вноска от 25.06.2020 г., с вкл. ДДС, и 254.98 евро за вноска от
25.07.2020 г., с вкл. ДДС; 9.18 евро за възнаградителна лихва, от която 4.89
евро за вноската от 25.06.2020 г. и 9.18 евро за вноската от 25.07.2020 г.;
ведно със законната лихва върху главницата от 05.10.2020 г. до
окончателното й плащане; както и за направените разноски пред заповедния
съд. Понеже длъжникът не бил намерен на адреса си в РБ, заповедта за
незабавно изпълнение му е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, при
което кредиторът е предявил настоящия установителен иск (УИ) по чл. 422
ГПК. Ищцовото дружество иска от Свищовския районен съд (СвРС) да
постанови решение, с което да приеме за установено, че на основание чл. 345,
ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът му дължи
претендираните суми в заповедното производство; претендират се и
1
разноски.
В отговора на ИМ (ОИМ) А. Н. Б., действащ чрез особения си
представител – адв. С. Т., заявява, че искът е вероятно основатлен. Моли
съдът да постанови решение съобразно доказаните факти по делото.
След като взе предвид установените по делото доказателства,
посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията,
доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2-3 ГПК, Свищовският районен съд намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По фактите:
На 22.06.2018 г. между „УниКредит Лизинг“ ЕАД като лизингодател и
А. Н. Б. като лизингополучател бил сключен Договор за финансов лизинг
ППС № 129899 на л. а. марка „*****“, модел „*****“, рама ********, вътр. №
******. Цената на лизинга била 10 482.80 лв. (с ДДС). Тя била разделена на 25
ежемесечни вноски, считано от 25.07.2019 г. до 25.07.2020 г. Първоначално
длъжникът изплащал дължимите суми, но не преустановил плащанията по-
късно, при което на 05.10.2020 г. кредиторът подал заявление по чл. 417 ГПК,
по което било образувано ч. гр. д. № 970/2020 г. на СвРС за следните суми,
които не са му били изплатени: 508.94 евро за главница, от която 253.96 евро
за вноска от 25.06.2020 г., с вкл. ДДС, и 254.98 евро за вноска от 25.07.2020 г.,
с вкл. ДДС; 9.18 евро за възнаградителна лихва, от която 4.89 евро за
вноската от 25.06.2020 г. и 9.18 евро за вноската от 25.07.2020 г.; ведно със
законната лихва върху главницата от 05.10.2020 г. до окончателното й
плащане; както и за направените разноски пред заповедния съд. Понеже
длъжникът не бил намерен на адреса си в РБ, заповедта за незабавно
изпълнение му е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, при което
кредиторът е предявил настоящия установителен иск (УИ) по чл. 422 ГПК, а
на ответника бил назначен особен представител – адв. С. Т., който признава,
че искът е „вероятно основателен“.
Фактическите си изводи съдът гради на приложените към ИМ писмени
доказателствени средства: Договор за финансов лизинг на пътно превозно
средство № 129899/22.06.2018 г., Приложение № 1 към договор за финансов
лизинг на пътно превозно средство, погасителен план, приемо-предавателен
протокол към лизингов договор № 129899/22.06.2018 г. от 26.06.2018 г.,
Изпълнителен лист № 260114/15.10.2020 г. по ч. гр. д. № 970/2020 г. на СвРС,
Молба до ЧСИ В.Г. вх. № 16151/23.11.2020г. по ИД № 20207250401274,
съобщение по ч. гр. д. 970/2020 г. на СвРС, Разпореждане №
260155/20.09.2020г. по ч. гр. д. № 970/2020 г. на СвРС. В доклада на делото,
който е приет без възражения, съдът е указал на страните, че всички факти са
безспорни и не се нуждаят от доказване, а и за тях ищцовото дружество е
представило писмени доказателствени средства (обсъдени по-горе).
По правото:
СвРС намира, че е сезиран с УИ на „УниКредит Лизинг“ ЕАД срещу А.
Н. Б. с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 345, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл.
232, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който ищцовото дружество иска да бъде
2
установено по отношение на ответника, че последният му дължи следните
суми: 508.94 евро за главница, от която 253.96 евро за вноска от 25.06.2020 г.,
с вкл. ДДС, и 254.98 евро за вноска от 25.07.2020 г., с вкл. ДДС; 9.18 евро за
възнаградителна лихва, от която 4.89 евро за вноската от 25.06.2020 г. и 9.18
евро за вноската от 25.07.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата
от 05.10.2020 г. до окончателното й плащане, по силата на Договор за
финансов лизинг ППС № 129899/22.06.2018 г. на л. а. марка „*****“, модел
„*****“, рама ********, вътр. № ******, сключен между страните. Съдът
намира, че така предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
Ищцовото дружество е доказало надлежно, че между него като
лизингодател и ответника като лизингополучател е сключен Договор за
финансов лизинг на ППС № 129899/22.06.2018 г., което е било предадено с
протокол за това на лизингополучателя (чл. 342 и сл. ТЗ). От този договор са
възникнали вземания за лизингополучателя за лизингови вноски, които са
изискуеми от 25.06.2020 г. и от 25.07.2020 г., ведно със възнаградителна
лихва по тях (чл. 345, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД). Тези задължения
на лизингополучателя обаче не са били заплатени на лизингодателя, тъй като
по делото няма никакви представени доказателства в този смисъл. При това
вземането в полза на лизингодателя за законна (мораторна) лихва върху
неплатените парични задължения от лизингополучателя се е породило по
силата на закона (чл. 86, ал. 1 ЗЗД).
По разноските:
При този изход на делото (чл. 78, ал. 1 ГПК) право на разноски има
ищцовото дружество срещу ответника за следните суми: а) 25 лв. за държавна
такса и 360 лв. за адвокатско възнаграждение в заповедното производство; и
б) 25 лв. за държавна такса, 400 лв. за особено представител и 360 лв. за
адвокатско възнаграждение в исковия процес.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК,
Свищовският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. Н. Б., ЕГН:
**********, гр. Свищов, ул. „******, действащ чрез особения си
представител – адв. С. Т. от ВТАК, че същият дължи на „УНИКРЕДИТ
ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК: *********, гр. ***** ул. „*****, следните суми: 508
(ПЕТСТОТИН И ОСЕМ) ЕВРО И 94 ЦЕНТА (с вкл. ДДС) за главница по
вноски за лизинг от 25.06.2020 г. и от 25.07.2020 г.; и 9 (ДЕВЕТ) ЕВРО И 18
ЦЕНТА за възнаградителна лихва върху главницата; ведно със законната
лихва върху главницата от 05.10.2020 г. до окончателното й плащане, по
силата на Договор за финансов лизинг ППС № 129899/22.06.2018 г. на л. а.
марка „*****“, модел „*****“, рама ********, вътр. № ******.
ОСЪЖДА А. Н. Б. да заплати на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД
съдебно деловодни разноски в размер на 25 (ДВАДЕСЕТ И ПЕТ) ЛЕВА за
държавна такса и 360 (ТРИСТА И ШЕСТДЕСЕТ) ЛЕВА за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство; 25 (ДВАДЕСЕТ И ПЕТ) ЛЕВА
3
за държавна такса, 400 (ЧЕТИРИСТОТИН) ЛЕВА за особено представител
и 360 (ТРИСТА И ШЕСТДЕСЕТ) ЛЕВА за адвокатско възнаграждение в
исковия процес.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд
в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
4