Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Русе, 10.02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VI
граждански състав…в
публично заседание на 14-ти януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Елена Балджиева
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА гр. д. № 8572 по описа на 2018 г., за да се произнесе
съобрази:
Предявените в обективно съединение
искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК и материалноправно такова по чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД.
Производството е образувано по предявени
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК ********* срещу В.Ж.Л., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от ГПК за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 711,69 лева, представляваща главница по договор за потребителски
паричен кредит №PLUS-11396879 от 13.08.2015г. и
сумата от 44,06 лева законна лихва за забава за периода от 10.01.2018г. до 11.09.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 27.09.2019г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 3438/28.09.2018г. по ч.гр.д. № 6454/2018г. по
описа на РС-Русе.
В исковата молба ищецът твърди, че е
сключил с ответника договор за потребителски паричен кредит №PLUS-11396879 по силата на който му бил отпуснал и
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. Твърди, че на 15.02.2016г. ответникът активирал
описаната кредитна карта N: CARD-12195067 с максимален кредитен лимит от 1000 лева.
Твърди, че ответникът преустановил редовното обслужване на картата на 01.07.2017г.
когато било последното му плащане по нея, като балансът бил в размер на
–(минус) 1006,24 лева, представляващо главница в размер на 711,69 лева и обезщетение
за забава от 10.01.2018г. (датата на
изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11.09.2018г. (дата на
завеждане на дело).
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът В.Ж.Л.,
чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител,
депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за
неоснователност на исковете. Не оспорва, че страните са сключили договор за
потребителски заем. Счита, че не е спазена разпоредбата на чл.10, ал.1 и чл.11,
ал.1 от ЗПК Моли съда да отхвърли иска.
По делото са представени писмени
доказателства, приложено е ч. гр. дело №6450/2018г. по описа на РРС, приета е и
неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза.
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Видно е от приложеното ч.гр. дело №6454/2018г.
по описа на РРС, в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 28.09.2018г. срещу В.Ж.Л. за сумите: 711.69
лв.- главница по кредита и 44.06 лв.- лихва за забава за периода 10.01.2018г.- 11.09.2018г., ведно със
законната лихва от 27.09.2018г. до окончателното изплащане, както и разноски.
Длъжникът не е открит на установените му постоянен и настоящ адрес и Заповедта
за изпълнение му е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като съда е предоставил на заявителя 1-месечен срок,
съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК за предявяване на иск срещу ответника.
Ищецът е предявил иска в
законоустановения едномесечен срок.
Искът е частично основателен.
Видно от приложения по делото договор за
потребителски кредит № PLUS-1139687/13.08.2015г
на ответника, освен паричния кредит бил отпуснал и револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта MasterCard.
Твърди, че на 15.02.2016г. Ответникът активирал описаната кредитна карта N: CARD-12195067 с
максимален кредитен лимит от 1000 лева. В.Ж.Л. преустановил редовното
обслужване на картата на 01.07.2017г. когато било последното му плащане по нея,
като балансът бил в размер на –(минус) 1006.24 лева, представляващо главница в
размер на 711,69 лева и законна лихва в размер на 44.06лв., за периода от 10.01.2018г.
до 11.09.2018г.
Съдът на европейския съюз многократно е
подчертавал, че националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния
характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Дитектива 93/13 и по този
начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика, а
аргументи в този смисъл са изложени в решенията по делата С-243/08, т. 3;
С-40/08, т.32; С-168/05, т.38 и други. И
в по-нови дела на СЕС се преповтарят и доразвиват посочените разбирания, като в
подкрепа на необходимостта от служебна проверка за неравноправност на
договорните клаузи се сочи аргумента, че потребителят е в положение на по-слаба
страна спрямо продавача или доставчика, както от гледна точка на възможността
да преговаря, така и от степента на информираност, което може да го накара да
приеме условията установени предварително от продавача или доставчика (дела
С-32/14, С-377/14). Сочи се в практиката на СЕС (решение по дело С-497/13), че
съществува немалък риск поради незнание потребителят да не се позове на правна
норма, предназначена да му предостави защита, а това би довело до липса на
ефективна защита на потребителя, ако националния съд не преценява служебно
спазени ли са изискванията, произтичащи от нормите на Съюза в областта на
защитата на потребителите.
От цитираните решения на СЕС следва
недвусмислено, че националните съдилища са длъжни да следят служебно за
неравноправни клаузи в потребителските договори.
Съдът намира, че процесният револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard № CARD-12195067
нарушава няколко разпоредби от Закона за потребителския кредит, поради
което е недействителен.
Нарушено е законовото изискване за
минимален размер на шрифта, с който следва да бъде отпечатан договора и
преддоговорната информация. В
съображение 31 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити е
посочено, че „За да се даде възможност на
потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този
договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин.“
От една страна клаузите на договора
трябва да бъдат формулирани по начин, който е достъпен за средния потребител, а
от друга те следва да бъдат напечатани на шрифт, който позволява лесното им
прочитане и който не е твърде дребен, за да се избегне опасността той да бъде
пренебрегнат от страна на потребителя. В тази връзка чл. 10, ал.1 от ЗПК изисква всички елементи на договора за кредит да са
представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12.
Неспазването на това изискване се санкциониран с недействителност на договора
за кредит – чл. 22 от ЗПК.
В конкретния случай договорът е
отпечатан с шрифт по-малък от 12, което е в нарушение на изискването по чл. 10,
ал. 1 ЗПК и води до недействителност на
договора и на това основание. За извършване на подобно визуално сравняване на
два текста, очевидно различаващи се по размера на използваните в тях шрифтове,
не са необходими специални знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 ГПК.
Разпознаването на вид и размер на шрифта на документ не изисква специални
знания извън техническите такива, които притежава всеки магистрат с оглед
характера на работата, която извършва. Сравняването на различни по размер
шрифтове на текстове, пренесени на хартиен носител е лесно установимо
посредством визуален анализ и за това не са необходими специални знания. Тъй
като не са спазени горепосочените изисквания, според чл.22 ЗПК договорът е
недействителен и заемополучателя дължи чистата стойност, но не дължи връщане на
лихвата и другите разходи по кредита /чл.23 ЗПК/.
Освен това, в договора е посочен годишен
процент на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност.
Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Както в договора, така и в стандартния
европейски формуляр за предоставяне на информация липсва конкретизация относно
начина, по който е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота
относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК. Това от своя страна е друго самостоятелно основание
за нищожност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.
Последиците от недействителността на
договора (в случая на две различни основания) са регламентирани в разпоредбата
на чл. 23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.
От приетата експертиза се установява, че
дължимата се главница възлиза на 711.69лв., предвид което иска да се уважи до този
размер, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 27.09.2018г. до
окончателното й изплащане, ав останалата част да се отхвърли, като
неоснователен.
Предвид
частичното уважаване на иска и съобразно дадените задължителни указания с
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и направените по заповедното производство разноски в размер на
70.63 лв.
По настоящето производство, ищеца е
доказал разноски в размер на 675.00лв.-заплатени държавна такса, и възнаграждение
за вещо лице и особен представител на ответника. На същият се дължи и сумата от
150.00 лв.-юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП. На основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски, съразмерно
с уважената част от иска в размер на 776.90 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
за установено съществуването на вземането
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.”Младост
ОСЪЖДА В.Ж.Л., ЕГН ********** ***
да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. № ********* чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сг.14,
представлявано от Д.. Т. Д. сумата в размер на 70.63 лв. – разноски по ч.гр.д
№6454/2018г. по описа на РРС, както и сумата в размер на 776.90 лв.- разноски
за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: