№ 140
гр. П., 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20251230200366 по описа за 2025 година
І. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО
Производството е с правно основание чл. 59 ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „Р.Б.“, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление /населено място/, представлявано от Р.Н.Б., против Наказателно
постановление № 822462-F810839/08.04.2025 г. на Заместник-директор на ТД
на НАП С., с което, на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС на едноличния
търговец е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 416,67
(хиляда четиристотин и шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки) лева.
С депозираната жалба се навеждат доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването на обжалваното наказателно
постановление и съставянето на акта, установяващ административното
нарушение, водещи до незаконосъобразност на оспорения акт и невъзможност
на санкционираното лице да разбере административното обвинение от
обективна страна и да организира защитата си. В тази връзка се релевира, че
липсва посочване на всички съставомерни за твърдяното административно
нарушение обстоятелства, като фактът на получаване на кредитното известие
от страна на жалбоподателя е останал недоказан. Твърди се, че данъкът за
1
внасяне е коригиран през следващ данъчен период, поради което не е налице
ощетяване на фиска чрез внасяне на данък в по-нисък размер, а
несвоевременно ползване на данъчен кредит, като по този начин не е настъпил
вредоносен резултат от извършеното деяние. Сочи се противоречие със
съдебната практика на СЕС. Иска се от съда да постанови решение, с което да
отмени атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и
неправилно. Претендират се сторените в настоящото производство разноски.
В съдебно заседание за едноличния търговец не се явява представител.
Посредством депозирана молба процесуалният представител на
жалбоподателя представя допълнителни доказателства в подкрепа на
подадената жалба. Претендира сторените в настоящото производство
разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
За административнонаказващия орган не се явява представител. Депозирано е
писмено становище от гл. юрисконсулт И.Д.М., с което процесуалният
представител на ТД на НАП С. моли съда депозираната жалба да бъда
отхвърлена, като неоснователна и да потвърди процесното наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно по подробно изложени в
писменото становище съображения. Претендира присъждане на разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното възнаграждение от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя.
Териториално отделение – П. към Районна прокуратура – Б., редовно
уведомена, не изпраща представител.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протоколи
от с.з., проведени на 18.09.2025 г. и 13.11.2025 г. В качеството на свидетели са
разпитани актосъставителят К. Г. З. и свидетелите по съставянето на акта Е. Г.
Н. и Г. Д. П..
ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Безспорно се установи по делото, че с Резолюция № П-22000124217565-0РП-
2
001/17.12.2024 г., променена с Резолюция № П-22000124217565-0РП-
002/14.01.2025 г. и Резолюция № П-22000124217565-0РП-003/28.02.2025 г.,
трите на гл. инспектор по приходите при ТД на НАП С., е възложено на орган
по приходите да извърши проверка на Р.Н.Б., ЕГН **********, регистриран
като едноличен търговец с наименование на фирмата ЕТ „Р.Б.“, ЕИК *** -
регистрирано и задължено по ЗДДС лице. От последния е изискана съответна
информация посредством Искане за представяне на документи и писмени
обяснения от задължено лице № П-22000124217565-040-001/20.12.2024 г.,
връчено по реда на чл. 29, ал. 4, предл. 2 ДОПК.
На 28.02.2025 г. в ТД на НАП С., е извършена проверка на ЕТ „Р.Б.“, в хода на
която е установено, че същият е получател по кредитно известие с №
**********/18.07.2024 г. с данъчна основа „минус“ 7 083,35 лв. и ДДС в
размер на „минус“ 1 416,67 лв., издадено от доставчика „П.Г.***“ ЕООД, ЕИК
*** по фактура № **********/29.12.2023 г. с данъчна основа 7 083,33 лв. и
ДДС в размер на 1 416,67 лв., с предмет на доставката „подложка дюля“.
Констатирано е, че данък в размер на 1 416,67 лв. е станал изискуем през
данъчен период м. юли 2024 г., като данъчният кредит в размер на „минус“ 1
416,67 лв. по цитираното кредитно известие № **********/18.07.2024 г., не е
бил включен от едноличния търговец при определяне на резултата за данъчен
период юли 2024 г. в справката - декларация по чл. 125 от ЗДДС, нито в
дневника за покупки за съответния данъчен период, което е довело до
определяне на ДДС в по-малък размер. Установено е още, че за доставка (за
върнати подложки на дюля) на обща стойност „минус“ 8 500,02 лв., от
доставчика „П.Г.***“ ЕООД, ЕИК *** е издаден данъчен документ,
представляващ кредитно известие с № **********/18.07.2024 г., което е
включено от едноличния търговец със знак „минус“ в дневника за покупки и
справката - декларация по чл. 125 от ЗДДС през следващ данъчен период – м.
декември 2024 г.
В резултат на констатираното, на 06.03.2025 г. К. Г. З. - главен инспектор по
приходите в ТД на НАП С., в присъствието на свидетелите Е. Г. Н. и Г. Д. П., и
в отсъствието на нарушителя, съставила АУАН № F810839 срещу ЕТ „Р.Б.“,
ЕИК ***, за нарушение по чл. 124, ал. 5 ЗДДС, за това, че на 15.08.2024 г. -
денят, следващ крайния срок за подаване на справка-декларация за ЗДДС и
регистър „Дневник за покупките“ за период месец юли 2024 г., едноличният
търговец не е изпълнил задължението си да отрази кредитно известие с №
3
**********/18.07.2024 г., издадено от доставчика „П.Г.***“ ЕООД, ЕИК ***
по фактура № **********/29.12.2023 г., в дневник за покупки и в справка-
декларация по чл. 125 ЗДДС в данъчния период, през който е издаден - месец
юли 2024 г., което е довело до определяне на данък в по-малък размер – 1
416,67 лв., през визирания данъчен период.
АУАН е връчен лично на едноличния търговец на 07.03.2025 г., като в
предоставения от закона срок не е подадено възражение срещу акта от страна
на лицето, сочено за нарушител.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно
постановление № 822462-F810839/08.04.2025 г. на Заместник директор на ТД
на НАП С., в което административнонаказващият орган възприел изцяло
залегналата в акта фактическа обстановка, като се е обосновал с приложените
доказателства, и след като приел, че е налице нарушение на чл. 124, ал. 5
ЗДДС от страна на ЕТ „Р.Б.“, ЕИК ***, на основание чл. 182, ал. 1 ЗДДС
наложил на едноличния търговец имуществена санкция в размер на 1416,67
(хиляда четиристотин и шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки) лева.
НП е връчено на 14.05.2025 г., видно от приложената разписка, а
разглежданата в настоящото производство жалба е депозирана в
законоустановения срок - на 02.06.2025 г. с писмо с пощенско клеймо от
18.05.2025 г.
В съдебно заседание са разпитани актосъставителят К. Г. З. и свидетелите по
съставянето на акта Е. Г. Н. и Г. Д. П..
Актосъставителят изнася, че в хода на извършена проверка за установяване на
факти и обстоятелства, въз основа на справка в информационните масиви на
НАП, е установено, че жалбоподателят има кредитно известие, което не е
включено при определяне резултата по ДДС през данъчния период, през който
е издаден цитираният данъчен документ, който е следвало да се отрази в
регистър дневник за покупките и справка - декларация по ДДС за същия
период, в резултат на което ДДС е определен в по-малък размер. На зададен
въпрос от страна на процесуалния представител на жалбоподателя събрани ли
са доказателства дали процесното кредитно известие е получено от
задълженото лице, актосъставителят не дава конкретен отговор, като
установява, че контрагентът на жалбоподателя е отразил кредитното известие
в изискуемия период. Изнася още, че резолюцията за извършване на проверка
4
е от месец декември 2024 г., като при отпочване на проверката органът по
приходите изискал от задълженото лице процесното кредитното известие,
като в процес на разговор с едноличния търговец и неговия счетоводител
същите го информирали, че данъчният документ е получен по-късно, като
последният е отразен през месец декември.
Свидетелите по съставянето на акта установяват единствено процедурата по
съставянето му, като същите не са участвали в извършване на проверката и
констатиране на административното нарушение.
Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на
събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства.
ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ
Имайки предвид направените фактически констатации и становищата на
страните, районната инстанция намира за установено от правна страна
следното:
Относно допустимостта на жалбата
Жалбата, с която е сезиран съдът, е процесуално допустима. Същата е
депозирана от лице, което има интерес от провеждането на настоящото
производство, и срещу акт, подлежащ на оспорване пред РС – П.. Спазен е и
законоустановеният 7-дневен срок, считано от датата на връчване на препис от
НП.
Относно основателността на жалбата, съдът намира следното:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон.
За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното
постановление, като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа
5
определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и
обстоятелствата, които безусловно следва да има в обема наказателното
постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57,
ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които
са били нарушени виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни
основания, от които следва постановеният от административнонаказващия
орган резултат. Неспазването на така установените нормативни изисквания
има за последица постановен в съществено нарушение на закона акт, тъй като
по своята същност административнонаказателния процес, като производство
имащо за последица евентуалното налагане на държавна принуда, е строго
формално и за законосъобразното му провеждане следва да са спазени и
съответните процесуални норми, осигуряващи яснота в какво точно се
изразява вмененото на лицето нарушение – с фактическото му описание и
съответстващата му точна правна квалификация. Това подпомага лицето,
чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана в избора на
защитните средства и въобще при изграждането на защитата срещу такива
актове.
Извършвайки служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност
на атакуваното наказателно постановление, в рамките на правомощията си,
съдът обсъди акта първо от формална страна, при което констатира следното:
В настоящия казус, наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Ц.М.С. – Заместник-директор на ТД на НАП С., съгласно приложена
Заповед № 3218/15.10.2024 г., който към дата 08.04.2025 г. е бил оправомощен
да издава НП, видно от приложената Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на
Изпълнителния директор на НАП. АУАН е съставен от компетентно лице – К.
Г. З. на длъжност главен инспектор по приходите, която безспорно е
длъжностно лице и е компетентна да съставя АУАН за нарушения на ДОПК,
съгласно цитираната заповед.
В конкретния случай административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана за това, че чрез бездействие не е изпълнил
задължението си, визирано в чл. 124, ал. 5 ЗДДС, да отрази в дневника за
покупки процесното кредитно известие с № **********/18.07.2024 г.,
6
издадено от доставчика „П.Г.***“ ЕООД, ЕИК *** по фактура №
**********/29.12.2023 г., за съответния данъчен период, през който същото е
издадено – месец юли 2024 г., както и в подадената в ТД на НАП, офис Б.
(компетентната териториална дирекция по смисъла на чл. 8 ДОПК) справка-
декларация по чл. 125 ЗДДС за същия данъчен период, което е довело до
определяне на данък в по-малък размер. Задължението на жалбоподателя по
чл. 124, ал. 5 ЗДДС е сторено в дневника за покупки и в справката-декларация
през следващ данъчен период – месец декември 2024 г.
Вменената за нарушена разпоредба на чл. 124, ал. 5 ЗДДС съдържа
императивното задължение регистрираното по ЗДДС лице да отрази
получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния
период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е
прекратена регистрацията по същия закон, независимо от ал. 4 на същия член.
За да бъде изпълнено визираното императивно задължение от страна на
регистрираното по ЗДДС лице, е необходимо същото да е получило
кредитното известие, което следва да отрази в съответната декларация и
отчетен регистър. Т.е. фактическият състав на нарушението по чл. 124, ал. 5
ЗДД включва в себе си не само издаването на кредитно известие, което следва
да бъде отразено в дневника за покупки, но и реалното му получаване от
адресата и данъчно задължено лице, защото ако последното не е получило
кредитното известие е налице хипотеза на обективно невъзможно за
изпълнение задължение.
Съгласно трайно установената практика на Върховния административен съд,
реалното получаване на кредитното известие от страна на данъчно
задълженото лице, е елемент от фактическия състав на нарушението по чл.
124, ал. 5 ЗДДС (в т.см. Решение № 15442 от 14.12.2020 г. по адм.д. №
8391/2020 г., Решение № 6188 от 25.05.2016 г. по адм.д. № 1952/2015 г.,
Решение № 11769 от 06.11.2015 г. по адм.д. № 4412/2014 г. и цитираната в
същите практика на ВАС), като в този смисъл е и формираната практика на
контролиращата инстанция (Решение № 1911/28.10.2022 г. по к.а.н.д. №
1555/2022 г. на Административен съд - гр. Пловдив, Решение №
1856/26.10.2022 г. по к.а.н.д. № 1348/2022 г. на Административен съд - гр.
Пловдив, Решение № 744/23.02.2024 г. по к.а.н.д. № 1229/2023 г. на
Административен съд - гр. Пазарджик, Решение № 296/12.03.2025 г. по к.а.н.д.
№ 36/2025 г. на Административен съд - гр. Смолян).
7
За жалбоподателя, като регистрирано по ЗДДС лице, съществува
задължението да отрази издаденото от контрагента му кредитно известие в
декларацията по чл. 125 ЗДДС и отчетните регистри, но това негово
задължение е обусловено от реалното получаване на визирания данъчен
документ и възниква от момента на получаването му.
В настоящия случай нито в АУАН, нито в НП се съдържат констатации
касателно получаване от страна на лицето, сочено за нарушител, на процесния
данъчен документ и релевантното обстоятелство в случая - в кой момент
кредитното известие е получено от санкционираното лице. В
административнонаказателната преписка също не се съдържат писмени
документи, установяващи датата на получаване от страна на жалбоподателя на
кредитното известие, за чието неотразяване е санкциониран с обжалваното
наказателно постановление. Такива данни не бяха събрани и в хода на
производството по настоящото делото, тъй като не бяха ангажирани
доказателства в тази насока от страна на административнонаказващия орган,
чиято е доказателствената тежест да установи факта на получаване на
кредитното известие. В съдебно заседание актосъставителят също не установи
момента на реално получаване на коментирания данъчен документ.
Същевременно, от страна на жалбоподателя е представено доказателство,
установяващо получаване на кредитно известие в по-късен момент, от
момента в който е следвало да се изпълни задължението по чл. 124, ал. 5
ЗДДС, което макар и да не установява с категоричност, че на посочената дата е
получено процесното кредитно известие, е индиция за получаване на
данъчния документ в един по-късен момент, което е достатъчно да разколебае
административното обвинение.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че един от съществените
елементи от обективната страна на състава на нарушението по чл. 124, ал. 5
ЗДДС не е доказан, в резултат на което административнонаказателната
отговорност на едноличния търговец - жалбоподател е ангажирана
незаконосъобразно с обжалваното наказателно постановление, поради което
последното следва да бъде отменено.
С оглед крайния изход на спора и съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
8
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая
в полза на едноличния търговец - жалбоподател следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение. По делото е представен договор за
правна защита и съдействие Сер. АВ № ********** от 04.09.2025 г., в който е
отразено, че е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., което
е изплатено изцяло към момента на сключване на договора, ведно със списък
по чл. 80 ГПК.
В производството е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, а съгласно чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закон за
адвокатурата. Съдът намира, че действително делото не се характеризира с
фактическа и правна сложност, но заплатеният адвокатски хонорар е
съобразен с разпоредбите на чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, които предвиждат при
правен интерес от 1 416,67 лева минимален размер на адвокатското
възнаграждение от 441,67 лв. Съдът намира, че следва да осъди ТД на НАП С.
да заплати направените от едноличния търговец - жалбоподател в настоящото
производство разноски в размер на 500 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение, по изложените съображения.
Водим от горното, П.кият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 822462-F810839/08.04.2025 г. на
Заместник-директор на ТД на НАП С., с което за извършено административно
нарушение по чл. 124, ал. 5 ЗДДС, на основание чл. 182, ал. 1 от същия закон
на ЕТ „Р.Б.“, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление /населено
място/, представлявано от Р.Н.Б., е наложено наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1 416,67 (хиляда четиристотин и шестнадесет лева и
9
шестдесет и седем стотинки) лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ТД на НАП С., гр. С., да заплати на ЕТ „Р.Б.“, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление /населено място/, представлявано от Р.Н.Б.,
сумата в размер на 500,00 (петстотин) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б.
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10