Р Е Ш
Е Н И Е
№………………./……………2018 година,
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети юни 2018 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при участието на
секретаря Елка Иванова
разгледа докладваното
от съдия Татяна Макариева
въззивно гражданско
дело № 1154 по описа
за 2018
год. и
за да се произнесе,
съобрази следното
Производството
е по реда на член 307, алинея 3 от ГПК във връзка с член 258
- член
273 от ГПК.
Производството
е образувано след отмяна на Определение № 1876/29.03.2015 г. на ВОС, с което
производството по делото е прекратено и Определение № 2455/08.07.2015 г.,
постановени по в.гр.д. № 1551/2015 г.,
като делото е върнато за продължаване на процесуалните действия по
същото.
Производството
е образувано по жалба на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, бул.Владислав Варненчик № 258, Варна тауърс Г, представлявано от Б.
Д. П., П.С.С., Я. М. Д. и Г. К.срещу Решение № 68/06.01.2015 год., постановено
по гр.д. № 9936/2014 год. по описа на ВРС, с което е осъдено „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик”, Варна Тауърс Г № 258, да заплати на „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул.Георги Живков № 22 сумата от 1881.61 лв, представляваща платена без
основание от С. А. М.сума по корекция на сметка за електроенергия за периода
13.11.2011 г. до 10.05.2012 г. за обект на потребление, находящ се в с.
Снежина, община Провадия, с аб. № ********** и кл. № **********, за която сума
е издадено дебитно известие № **********/14.05.2012 г., вземането по което е
прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 09.06.2014 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда -
31.07.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД, както и е осъдено ответното дружество да заплати на
„КНМ Груп” сумата 535.27 лв., представляващи
разноски в производството пред ВРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
Въззивникът счита
решението за неправилно и незаконосъобразно поради неправилна и непълна
преценка на събраните по делото доказателства, подробно изложени във въззивната
жалба, както и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. В съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител поддържа
жалбата, моли да се отмени първоинстанционното решение, не претендира разноски. Излагат
се съображения поддържани пред ВКС, че депозираната от управителя на „КНМ ГРУП“
ЕООД , по дело молба за отказ от иска следва да бъде зачетена,т.к. заличаването на вписани обстоятелства в ТР
няма обратно действие по отношение на трети добросъвестни лица, каквото е
дружеството въззивник, поради което
настоящото производство да бъде прекратено.
Прави
възражение за недължимост на претендираните от въззваемия разноски пред ВКС ,
доколкото представляваното от него дружество не е дало повод за завеждане на
делото.Прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния
представител на въззиваемия, доколкото същото е било представлявано от
юрисконсулт и хонорара следва да е съобразен със Закона за правната помощ и
измененията на ГПК в тази насока.Представя писмени бележки.
Въззиваемата
страна, „КНМ ГРУП” ЕООД, редовно уведомена, е депозирала отговор по подадената
въззивна жалба в срока, предвиден в чл. 263, ал. 1 ГПК. Поддържа, че
разпоредбата на чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ е неравноправна по своя характер,
доколкото по същество е въведена обективна отговорност за абоната. Моли
решението да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Настоящият състав на
Варненски окръжен съд, гражданско отделение – трети състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
При новото разглеждане на делото въззивникът е
направил възражение по допустимостта на производството, като е изложил, че с
молба от 19.05.2015 г. ищецът е направил отказ от иска, което изявление е
неоттегляемо и десезира съда по правния спор.
Няма спор между страните, че на посочената дата е
постъпила молба от „КНМ груп“ ООД, представлявана от управителя К. Д., в която
молба е направено изрично изявление за отказ от иска на основание член 233 от
ГПК.
Възраженията
на въззивника за недопустимост на настоящото производство поради редовен отказ
от иска , с която съда е десезиран от спора са неоснователни.
С влязло в сила решение № 764 от 25.10.2016 г.,
постановено по т.д.№ 762 по описа за 2015 г. на Окръжен съд – Варна е прието за
установено по иска на
П.Н.К. с правно основание член 29, алинея 1, предложение трето от ЗТР срещу
„КНМ груп” ЕООД, представлявано от К. Д., че вписаните обстоятелства в
търговски регистър със заявление 020150511170328, вписано под № 20150515113446
на АВп, по партидата на „КНМ груп” ЕООД относно
увеличаване капитала на дружеството, приемане като нов съдружник на К. Д.; приемане
на нов дружествен договор; вписване на К. Д. като управител и заличаване на П.Н.К.
като управител, въз основа на
протокол от общо събрание на съдружниците от 08.05.2015 г., са несъществуващи.
С оглед на така изложеното отказът от иска се явява направен от лице, което не
е разполагало с представителна власт по отношение на дружеството съобразно
разпоредбата на член 30, алинея 1 от ГПК във връзка с член 141, алинея 2 от
Търговския закон. Както бе посочено, настоящото производство се развива след
Решение № 87/17.05.2018г.
по т.д.№ 228/2018г. по описа на ВКС, 1 т.о. , с което на
основание чл. 303 ал.1 т.1 от ГПК по молба на „КНМ Груп“ ЕООД, е отменено влязло в сила определение № 1876
от 29.05.2015г. по
в.гр.дело № 1551/2015г. по описа на ВОС,като съгласно
разпоредбата на чл.294 ал.1 от ГПК,указанията дадени в същото са задължителни
за настоящия съдебен състав.В мотивите на решението е посочено,че спрямо висящото производство по
гр.дело № 1551/2015г. по описа на ВОС/ в което е депозирана
и молбата за отказ/,въззиваемият „ КНМ Груп“ ЕООД не е бил надлежно
представляван и депозираната от К. Д. на
19.05.2015г.
молба за отказ от иска, не материализира волята на дружеството и няма
обвързващо значение за него. В мотивите си съставът
на ВКС , е изложил че дали съдът е бил трето добросъвестно
лице по отношение на мандатното правоотношение между страната и нейният
процесуален представител е без
значение,т.е. по делото липсва валидно процесуално действие по чл.233 от ГПК, а
именно отказ от иска. Добросъвестността на ответното дружество „Енерго Про
Продажби“ АД, относно вписването на Диденко като представляващ ищеца е
ирелевантна към настоящия спор, доколкото, процесуалното правоотношение между
ищецът и съда има публично правен характер и по тази причина разпоредбата на
чл.141 ал.6 от ТЗ, която е предназначена на уреди правоотношения от търговско
правен характер е неприложима към него.
Наведеният довод, че вписаното несъществуващо
обстоятелство е имало и има действие по отношение на третите добросъвестни
лица, каквото се явява и ответното дружество, от вписването до заличаването му,
е неоснователен. Уредбата в член 141, алинея 6 от ТЗ относно действието на
вписването на управител в търговския регистър за трети добросъвестни лица е неприложима,
тъй като същата се прилага в материалноправните отношения – предмет на
регулиране в ТЗ – и има за цел гарантиране сигурността на търговския оборот, но
е неотносима към липсата на надлежно представителство при извършване на
процесуални действия пред съд, което правоотношение има публичноправен
характер. С оглед влязлото в сила решение по иска с правно основание член 29 от
ЗТР Диденко не е разполагала с надлежна представителна власт и направеното от
нея волеизявление за отказ от иска не е могло да обвърже с правни последици
дружеството-молител. В този смисъл е и практиката на ВКС - решение № 103 от
15.05.2018 г., постановено по т.д.№ 146 по описа за 2018 г. на второ ТО;
решение № 46 от 21.05.2018 г., постановено по т.д.№ 222 по описа за 2018 г. на
второ търговско отделение; решение № 100 от 01.06.2018 г., постановено по т.д.№
349 по описа за 2018 г. на второ търговско отделение.
По
отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания.
Между страните не се спори, че
цедентът
Сергей М. е потребител на ел. енергия в обект на потребление,
находящ се в с. Снежина, община Провадия, с аб. № ********** и кл. №
**********, а ответникът
доставчик на ел.енергия. Следователно страните са обвързани в отношенията си от
ОУ на ДПЕЕ.
Няма спор, че ответното дружество е получило
сумата от 1881,61лв., заплатена му от абоната по дебитно известие №
**********/14.05.2012г.
По делото е приет и споразумителен протокол № ДР 10223/11.06.2012г.,
сключен между Е.ОН България ЕАД и Сергей М., по силата
на които са били разсрочени задълженията на абоната натрупани в периода
м.11.2011г. до м.05.2012г.
От констативен протокол № 0043558/10.05.2012г. е видно, че на посочената дата
е била извършена техническа проверка на електромера монтиран за отчитане на ел.
енергията в обекта ползван от цедента. Проверката е установила нарушение
изразяващо се в неправомерно прикачен проводник на рекордоманните отклонения
преди мерене. Това е наложило възстановяване правилната схема на
свързване. Протоколът е бил подписан от служителите извършили проверката, двама
свидетели и абоната М..
От справка за корекция № 23447/11.05.2012г. е видно, че процесната сума е
начислена като корекция по чл. 38, ал. 3, т. 3 ОУ. Като основание за извършването й е посочен изготвеният констативен протокол. Въз основа на така извършената
корекция по партидата на абоната е било начислено допълнително количество
ел.енергия за периода 13.11.2011г.- 10.05.2012г., общо за 180 дни и е издадено
дебитно известие № **********/14.05.2012г. за сумата от 1881,61лв.
От заключението на в.л. инж. Кирил Малеев по изслушана СТЕ, се установи, че СТИ е от одобрен тип, преминал метрологична проверка.
Процесното СТИ може да отчете количеството ел. енергия, начислено за доплащане
по корекцията. Съгласно констатациите в констативния протокол, установено
е било неправомерно директно присъединяване към електроразпределителната мрежа,
при което консумираната ел. енергия не преминава през СТИ, не бива отчитана и
измервана. Изчисленията по
използвания корекционен механизъм вещото лице е определило като математически верни.
Приет по делото е договор за прехвърляне на вземане от 09.06.2014г., по
силата на който С. А. М., чрез пълномощника си адв. Красимир Тодоров, прехвърля
на цесионера „КНМ Груп” ЕООД вземането си от длъжника „Енерго Про – Продажби”
АД за сумата от 1881,61лв, представляваща платена без основание стойност на
коригирана потребена ел. енергия за периода 13.11.2011г.- 10.05.2012г. за обект с аб. № ********** и кл. № **********, за която сума е издадено
дебитно известие № **********/14.05.2012г., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за цена от 1781,61лв.
Прието е и уведомление от цедента М., чрез адв. Красимир Тодоров до „Енерго
про Продажби” АД, с което последният бива уведомен за така извършената цесия.
Длъжникът е получил уведомлението на 28.07.2014г., с вх. № 3185079.
По направените
от въззивното дружество възражения по договора за цесия.
Предмет на договор за цесия може да бъде
всякакво вземане – парично или не, произтичащо както от договорен, така и от
извъндоговорен източник. Предмет на прехвърляне могат да бъдат включително
бъдещи и неизискуеми вземания, както и такива, погасени по давност или спорни.
Достатъчно е вземането да е прехвърлимо, каквото процесното е. В този смисъл
вземането, произтичащо от правилата за неоснователно обогатяване е годен
предмет на договор за цесия. При твърдяна първоначална липса на основание
вземането по член 55, алинея 1, изречение първо от ЗЗД е изискуемо от момента на престацията, като от този момент възниква и е
определено основанието за връщане на даденото, както и размера на сумата,
идентична на даденото. Поради това и настоящият състав приема, че към датата на
прехвърляне на вземането /09.06.2014 г./ цедентът е имал съществуващо вземане към ответника.
Цесията е
съобщена надлежно на въззивника /ответник/ съобразно
изискванията на член 99, алинея
3 от ЗЗД. Съобщаването
следва да бъде извършено от цедента /предишния кредитор/, като в настоящият случай е сторено от пълномощник на
цедента по силата на изрично упълномощаване и тъй като не се касае до лично и незаместимо действие, няма пречка същото
да се осъществи от пълномощник. Следва да
се отбележи, че съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а само за
противопоставимост.
Възраженията
на ответника, че в представения по делото споразумителен протокол е
обективирано извънсъдебно признание от страна на ищцата относно дължимостта на
процесните суми, са неоснователни. От събраните по делото доказателства се
установи, че споразумителният протокол е подписан с оглед уреждане на
отношенията между страните във връзка с извършената от ответника корекция на
дължимата цена на потребена електрическа енергия. В текста на протокола не се
съдържа нито изрично, нито имплицитно признание на дължимостта на сумата, чието
разсрочено плащане е уговорено в него. При преценка на това споразумение съдът
приема, че волята на страните е била да договорят разсрочване на плащането на
поисканата от ответника сума, без да е налице признание от страна на ищеца на
задължението му по основание и размер.
При това положение следва да се приеме, че ищецът към датата
на подаване на исковата молба е носител на процесното вземане, произтичащо от неоснователното
обогатяване на ответника, по силата на сключен договор за цесия.
Предявеният
иск е с правно основание член 55, алинея 1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
В
процесния случай съдът намира за безспорно установено, че ищецът се явява
потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия, както и че му
е начислена процесната сума като корекция. Спорен в отношенията между страните
е въпроса доколко са били налице предпоставките за едностранно извършената
корекция на стойността на потребената електроенергия за релевирания период.
Регламентацията
на договорните отношения между страните се съдържа в Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България продажби” АД
/тогава, сега преименувано на „Енерго-про продажби”/, издадени на основание
член 98б от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и одобрени от ДКЕВР с решение от
07.11.2007 г., действащи към датата на извършване на проверката. Съгласно
цитираната разпоредба от ЗЕ публикуваните общи условия влизат в сила за
потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител без
изрично писмено приемане. Посочената специална норма дерогира общото правило на
член 298, алинея 1, точка 1 от Търговския закон, поради което следва да се
приеме, че ищецът е обвързан от съдържащата се в тях регламентация.
Съобразно
предвиденото в член 24 от ОУ на ДПЕЕ на „Е.ОН България продажби” АД, ответникът
по делото е оправомощен да извършва изчисляване и коригиране на сметките за
използвана от потребителите електроенергия за изминал период. Тези действия на
ответника се извършват въз основа на представени от „Е.ОН България мрежи” АД
констативни протоколи и справки за начислена енергия. Следователно единственото
основание за корекцията и за фактурирането на процесната сума представлява
цитираният протокол от проведената проверка.
Протоколът
за извършена проверка представлява частен документ, който не се ползва с
материална доказателствена сила, поради което обективираните в него констатации
не са обвързващи за съда. Изключение е налице единствено в хипотезите, в които
констативният протокол е подписан от адресата си /титуляра на абонатния номер/
или от упълномощен представител. В тези случаи с подписа си потребителят
удостоверява неизгодния за себе си факт – разминаването в потребената и
отчетената електроенергия. В настоящия
случай протоколът за проверката и подмяната е подписан от представляващ
ищцовото дружество.
Дори при
осъществена по реда на ОУ на ДПЕЕЕМ корекционна процедура обаче, възможността
да бъде едностранно коригирана сметката на потребителя за минал период не може
да породи правни последици. Причина за това е обстоятелството, че по своя
характер, разпоредбата на член 38 от Общите условия предвижда ред за
санкциониране на потребителя, без да се изисква доказване на виновно поведение
на последния, с което по същество се въвежда обективна отговорност за абоната.
Този тип дълг е изключение, тъй като ангажира отговорността на едно лице,
независимо от неговото поведение, поради което нейното предвиждане е правомощие
единствено на законодателя. Нито в ЗЕ, нито в Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи, нито в Наредбата за
лицензиране на дейностите в енергетиката е предвидена възможност и методика за
извършване на едностранни корекции на подадената електрическа енергия и на
сметките за минал период. Подобна хипотеза не е уредена и в Правилата за
търговия с електрическа енергия и в Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия. Ето защо въвеждането на обективна отговорност по взаимно
съгласие между страните влиза в колизия с пределите на договорната автономия по
член 9 от ЗЗД, а именно – императивните правила на закона. Обсъжданите правила
на ОУ на ДПЕЕЕМ противоречат и на разпоредбата на член 82 от ЗЗД, която урежда
пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно
задължение, която отговорност е винаги виновна и е в границите, посочени в
цитирания текст. Поради изложеното и на основание член 26, алинея 1, изречение
първо от ЗЗД клаузите на ОУ ДПЕЕЕМ, уреждащи едностранната корекционна
процедура се явяват нищожни и не могат да произведат правно действие. В този
смисъл са решенията на Върховен касационен съд, постановени по реда на член 290
от ГПК и имащи задължителна сила за съдилищата, които съдът следва да съобрази
при постановяване на съдебния акт. Решенията са постановени след допускане до
касационно обжалване по поставения материалноправен въпрос дали едностранната
корекция на сметки е допустима и дали клаузата е нищожна, поради което
разрешението, дадено от ВКС е задължително за съда.
Също така
следва да се отбележи, че в тежест на ответника е да установи основателността
на така претендираната от ищеца парична сума – че същата представлява точния
размер на дължимото обезщетение на вредите от виновното неизпълнение на
задълженията на потребителя на електроенергия, свързани с необходимото
съдействие за точно изпълнение на задълженията на доставчика на стоката,
включително и чрез надлежното търговско мерене на количеството на потребяваната
електроенергия. Както се посочи и по - горе, едностранното определяне от ответника
на срока за корекция при липсата на точен момент на предходна проверка за този
имот на ищеца, се явява произволно, а това пък предопределя и невъзможността за
установяване на точния размер на вредите от неточното изпълнение на
задълженията от страна на потребителя. Нарушава се и цитираната преди
разпоредба на член 82 от ЗЗД, че обезщетението на вредите от виновното
неизпълнение на договорните задължения следва да съответства на обема на тези
вреди – дори и при недобросъвестност на длъжника. Последното определя и извода
за основателност на предявения иск.
Поради съвпадане на правните изводи на двете
инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По
разноските
С оглед изхода на спора и съобразно разпоредбата на член 78, алинея 1
от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество
направените пред настоящата инстанция разноски, както и тези сторени пред ВКС
на основание член 294, алинея 2 във връзка с член 308 от ГПК, съгласно която
норма при новото разглеждане на делото, решението по което е отменено, се
прилагат общите правила.
Ищецът /въззиваем/ е сторил следните разноски: 535.27 лева пред
първата инстанция, от които 360 лева юрисконсултско възнаграждение и
175 лева заплатени държавни такси, като съгласно списъка по член 80 от
ГПК, представен при настоящото разглеждане на делото се претендира сумата от 1334.61лева; 437,64 лева пред ВКС, и 361.70 лева за
настоящото разглеждане на делото, като сумата представлява заплатено адвокатско
възнаграждение.
С оглед
изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в полза на
въззиваемия следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер 361.70
лева – заплатено възнаграждение за един
адвокат и сумата от 437.64 лева –
сторени разноски в производството по отмяна ,
съобразно представения списък по
чл.80 от ГПК.
Възраженията
на въззвиника във връзка с недължимостта на разноските направени от въззвиаемия
пред ВКС са неоснователни, доколкото факта , че страната не е станала причина
за завеждане на производството за отмяна са ирелевантни в настоящия случай,
както и съгласно задължителните указания съдържащи се в т.4 на ТР № 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС и разпоредбата на 294 ал.2 от ГПК. Сумата от 360
лева представляваща разноски за
процесуално представителство в първоинстанционното производство е присъдена с
обжалваното решение, поради което не следва да се присъжда в настоящото
производство. Неоснователни са и останалите възражения на въззивника във връзка
с претендираните от въззиваемия в настоящото производство разноски, доколкото в
същото той е представляван от адвокат, а не от юрисконсулт.
По
изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
68/06.01.2015 год., постановено по гр.д. № 9936/2014 год. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА
„Енерго-про продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
град Варна – бул. Владислав Варненчик № 258, Варна тауърс - Г да заплати на
„КНМ груп“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Варна
– ул. Бук № 1 ет.5 ап.10, представлявано от управителя П.Н.К., сумата от 799.34
лева, представляваща сторени в производството о делото разноски на основание
член 78 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на
основание член 280, алинея 2, точка 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.