РЕШЕНИЕ
№ 277
гр. Монтана, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20251600500391 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №251/11.07.2025година постановено по гр.д.
№114/2025година по описа на Районен съд *е отхвърлен предявения
осъдителен иск с правна квалификация по чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ
вр. чл. 86 от ЗЗД от М.А. с адрес: гр. *, срещу „З.А.“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр. *, обл. *, с който иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата в размер на 8186 лв. /осем хиляди сто осемдесет и
шест лева/, представляваща арендно плащане за стопанската 2023/2024г. по
Договор за преаренда от 27.10.2014г., рег. № 8653 на Нотариус В. М., вписан
под № */27.10.2014г., акт № *, т.* на СВ *за 11 земеделски имоти, а именно:
нива с площ от 6.328 дка в м. *в землището на с. *; нива с площ от 13.880 дка в
м. *в землището на с. *; нива с площ от 11.090 дка в м. *в землището на с. *;
нива с площ от 18.910дка м. *в землището на с. *; нива с площ от 20.440 дка в
м. *в землището на с. *; пасище-мера с площ от 4.300 дка в землището на с. *;
нива с площ от 10.170 дка в землището на с. *, нива с площ от 8.571 дка в
землището на с. *; нива с площ от 63.100 дка в землището на с. *; нива с площ
1
от 4.040 дка в м. *в землището на с. *и нива с площ от 2.900 дка в м. *в
землището на с. *, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба - 01.11.2024г., до изплащане на вземането, като неоснователен
и са присъдени направените в производството съдебни разноски.
Това решение е обжалвано от М.А., с настоящ адрес: гр. *, чрез
пълномощник адв. М. Л. АК *с изложени доводи за неправилност и
незаконосъобразност.В жалбата се твърди, че единственият мотив, послужил
на съда за отхвърляне на претенцията е, че процесния договор за преаренда,
който се претендира да е правопораждащ вземането факт, е прекратен през
2021 г. с поредица от анекси към първоначалните договори за аренда /всеки за
съответните имоти от претенцията/ и към датата на произнасянето на съда
вземане в полза на ищеца не се е породило.Така приетото е неправилно и
противоречи на изложените на разпоредби от ГПК, обвързващи за съда, които
текстове за игнорирани неправилно при произнасянето.Твърди се ,че съдът е
изложил грешна правна преценка досежно силата на пресъдено нещо,
формирана с Решение по гр.д. № 1827/21 г. на РС Лом както досежно
диспозитива на това решение, така и относно преклудиращата сила на
невъведените в това дело /приключилото дело/ превоизключващи, респ.
правопрекратяващи възражения. РС *е приложил директно правилото на чл.
30, ал. 2 ЗАЗ, обявявайки го за императивна норма с превес над
преклудиращата сила на СПН.
Смята за неправилен изводът на РС *, че мотивите на съдебно решение
имат само доказателствена стойност, доколкото те са източник на СПН
относно всички незаявени възражения, които е могло да бъдат направени от
ответника и това следва от преклудиращия процесуален ефект върху тях. Този
извод на съда е относим само към класически исков процес, когато факти /в
случая петте анекса/, обуславящи своевременното им представяне с
въвеждане на възражение за прекратителен ефект по тях, не са налични
въобще между страните, затова и няма нужда да бъдат правени.
Моли съда да отмени решението в цялост и уважите осъдителната
претенция за процесната стопанска година, като бъдат присъдени и
направените деловодни разноски за двете инстанции.
В съдебно заседание жалбата се подържа от адв.Л. по изложените в
нея съображения и е представен списък на разноските.
2
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна З.А.“ ЕООД, ЕИК *със седалище и адрес на управление:
гр. *, ул.„*“ №*, представлявано от Управителя К.И. чрез адвокат П. М. с
изложени доводи за нейната неоснователност. Смята атакуванота Решение №
251 от11.07.2025 г., на РС Лом, шести състав, по гр. д. № 20251620100114, по
описа на ЛРС за 2025 г.,за е правилно, обосновано, и постановено в
съответствие с материалния и процесуалния закон и практиката на
съдилищата.
В отговора е изложено, че въззивника неправилно се позовава на СПН,
формирана с представеното като доказателство Решение, което касае същият
Договор за преаренда, но за съвсем друга стопанска година - 2018/2019 и при
друга фактическа обстановка - действащи договори за аренда.Доводите,
наведени от въззивника, че представените по първоинстанционното дело
доказателства, са преклудирани с постановяването на Решение № 194 от
07.07.2022 г., по гр. д. № 20211620101827 по описа на ЛРС за 2021 г., са
несериозни.
Представените в настоящото производство Анекси за прекратяване на
арендни договори, от които въззивника черпи правата си, касаят период след
стопанската 2018/2019 г., заплащането за която е предмет на гр. д. №
20211620101827 по описа на ЛРС за 2021 г., т.е. дори да бяха представени по
него, те не биха послужили като доказателство в делото.Решение № 194 от
07.07.2022 г., по гр. д. № 20211620101827 по описа на ЛРС за 2021 г. е
постановено при съвсем друга фактическа обстановка, а именно - действащи
договори за аренда. Прекратеният към 01.10.2018 г. аренден договор, е служил
за основание за обработката на имотите, предмет на договора, тъй като
заявленията за ползване на имотите се подават до 31.07 на съответната година,
в която започва стопанската година. Поради това „З.а.“ ЕООД е обработвала
имотите на основание преарендният договор.
Моли съда да постанови решение, с което да потвърди Решение №
251 от 11.07.2025 г. на ЛРС по гр. д. № 20251620100114, като постановено в
съответствие с материалния и процесуалния закон, и съдебната практика на
ВКС като правилно и обосновано и се присъдят направените по делото
съдебни разноски.
В заседанието по същество въззиваемата страна се представляват от
3
адв.М., който моли съда да остави жалбата без уважение и потвърди
атакуваното решение като правилно и законосъобразно.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови писмени
доказателства .
Окръжният съд, като провери атакувания по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на
страните, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от
надлежна страна в процеса-ищец в първоинстанционното производство и е
процесуално допустима.Разгледана по същество е
неоснователна.Съображенията на МОС за това са следните:
При осъществяване от въззивния състав контрол за законосъобразност
и правилност върху атакувания акт, настоящата инстанция след преценка на
събраните доказателства пред районния съд, намира за установено от
фактическа страна следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен осъдителен иск с правна
квалификация по чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ вр. чл. 86 от ЗЗД от
М.А. с ЕГН ********** с адрес: гр. *, ул. Проф. С.Д.*, вх. *, ет. *, ап. *, срещу
„З.А.“ ЕООД, ЕИК: *със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. *№ *, обл.
*, като се иска постановяване на съдебно решение, с което ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 8186 лв. /осем хиляди сто
осемдесет и шест лева/, представляваща арендно плащане за стопанската
2023/2024г. по Договор за преаренда от 27.10.2014г., рег. № *на Нотариус В.
М., вписан под № */27.10.2014г., акт № *, т. *на СВ *за 11 земеделски имоти, а
именно: нива с площ от 6.328 дка в м. *в землището на с. *; нива с площ от
13.880 дка в м. *в землището на с. *; нива с площ от 11.090 дка в м. *в
землището на с. *; нива с площ от 18.910дка м. *в землището на с. *; нива с
площ от 20.440 дка в м. *в землището на с. *; пасище-мера с площ от 4.300 дка
в землището на с. *; нива с площ от 10.170 дка в землището на с. *, нива с
площ от 8.571 дка в землището на с. *; нива с площ от 63.100 дка в землището
на с. *; нива с площ от 4.040 дка в м. *в землището на с. *и нива с площ от
2.900 дка в м. *в землището на с. *, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба - 01.11.2024г., до изплащане на вземането.
4
За да постави атакуваното решение РС Лом е приел, че
предхождащите договори за аренда, по които преарендодателят-ищец е бил
арендатор, са прекратени по взаимно съгласие между арендодателя по тях и
арендатора (ищец по настоящото дело), поради което прекратяването на
първоначалните договори за аренда (от които преарендодателят черпи правата
си) е довело до прекратяване на договорното правоотношение по договора за
преаренда на земеделска земя от 27.10.2014г., рег. № *на Нотариус В. М.,
вписан под № */27.10.2014 ., акт № *, т. *на СВ *.
Така изложените изводи на първоинстанционния съд са правилни и
законосъобразни и напълно се споделят и от настоящата инстанция, поради
което МОС при условията на чл.272 от ГПК препраща към тях.Отделно от
това излага и своите мотиви както следва:
От събраните по делото писмени доказателства е видно, е ищецът е
титуляр на права в качеството си на преарендодател по договор за преаренда
от 27.10.2014г. с рег. № *на Нотариус В. М., вписан под № */27.10.2014г., акт
№ *, т. *на СВ *за описаните в исковата молба единадесет земеделски имота с
обща площ от 163,729 дка.По силата на този договор въззиваемата страна
дължи за същите общо 8186 лв. за стопанската година или по 50лв./дка.
Твърди се също така, че вземане по процесния договор за преаренда за
предходен период вече е било установено с решение № 194/07.07.2022г.
по гр.д.1827/2021г. по описа на РС *, което е влязло в законна сила.
Видно от приложения по делото горецитиран договор за преаренда,
сключен между М. А. като преарендодател и „З.А." ЕООД като преарендатор
на 27.10.2014г. са отдадени за временно и възмездно ползване за срок от 10
стопански години /01.10.2014 г. - 01.10.2024 г./ 11 броя земеделски имоти,
находящи се в землищата на с. *и с. *, общ. *, обл. *и с. *, общ. *, обл. *, с
обща площ на преарендуваните имоти: 163, 729 дка.
Същите са, както следва:
1. НИВА с площ площ 6.328 дка в местността „*/28/”, представляваща имот
№ *по КВС за землището на с. *, общ. *, обл. *, ЕКАТТЕ *,
2. НИВА от 13,880 дка в местността */8/, представляваща имот № *по КВС
за землището на с. *, общ. *, обл. *. ЕКАТТЕ *,
3. НИВА от 11.090 дка в местността */37/, представляваща имот № *по
КВС за землището на с. *, общ. *, обл. *. ЕКАТТЕ *,
5
4. НИВА от 18,910 дка в местността */74/, представляваща имот № *по
КВС за землището на с. *, общ. *, обл. *, ЕКАТТЕ *,
5. НИВА от 20,440 дка в местността */377/, представляваща имот № *по
КВС за землището на с. *, общ. *, обл. *, ЕКАТТЕ *
6. ПАСИЩЕ, МЕРА от 4,300 дка, представляваща имот № *по КВС за
землището на е. *, общ. *, обл. *, ЕКАТТЕ *,
7. НИВА от 10,170 дка, представляваща имот № *по КВС за землището на
с. *, общ. *, обл. *, ЕКАТТЕ *,
8. НИВА от 8.571 дка, представляваща имот № *по КВС за землището на е.
*, общ. *, обл. *, ЕКАТТЕ *,
9. НИВА от 63.100 дка, представляваща имот № *по КВС за землището на
с. *, общ. *, обл. *, ЕКАТТЕ *,
10. НИВА от 4.040 дка в местността *, представляваща имот № *по КВС за
землището па е. *, общ. *. обл. *. ЕКАТТЕ *,
11. НИВА от 2,900 дка в местността *, представляваща имот № *по КВС в
землището на с. *, общ. *, обл. *, ЕКАТТЕ *.
Съгласно уговорената клауза в чл. 8.1 от Раздел IV от процесния
преаренден договор определената за ползването цена е 50 лв./дка, която
според чл. 9 от договора се изплаща в края на стопанската година. В чл. 10 от
договора е посочено, че общо за арендуваните обекти годишното арендно
плащане е 8186 лева.
Установено е по делото и не се спори между страните, че всеки един
от имотите, предмет на договора за преаренда, е обект на предхождащ,
сключен от преарендодателя договор за аренда на земеделски земи в
качеството му на арендатор. Видно от процесния договор за преаренда това са
Договор за аренда на земеделски земи № *, том *от 09.05.2014г. на нотариус
№ *РС *, вписан под № *, том *, дв. вх. рег. № *от 20.05.2014г.-СВ */за
посочените в т.1 и т. 2 два имота/, Договор за аренда на земеделски земи № *,
том *от 12.03.2014г. на нотариус № *РС *, вписан под № *, лом *, дв. вх. рег.
№ *от 20.03.2014г. - СВ */ за имотите, посочени в т.3 до т.5/, Договор за аренда
на земеделски земи № *, том *от 27.02.2014г. на нотариус № *РС *, вписан
под № *, том * дв. вх. рег. № *от 17.03.2014г. - СВ */за имотите, описани в т. 6
до т.11/.
6
От приложените писмени доказателства се установява, че тези
предхождащи договори за аренда са прекратени по взаимно съгласие между
арендодателя по тях и арендатора (ищец по настоящото дело) преди завеждане
на исковата молба и преди стопанската 2023г.-2024г. Така по делото е
установено , че с анекс от 06.08.2018г., вписан в СВ *с акт № *, том *, вх. рег.
№ */2018г., сключен между М. А. - арендатор, и Ю. ООД - арендодател, е
прекратен по взаимно съгласие Договор за аренда на земеделски земи с дв. вх.
рег. № */17.03.2014г., считано от 01.10.2018г., относно следните недвижими
имоти: ПИ с идентификатор *- нива в с.*с площ от 53109кв.м., ПИ с
идентификатор *- нива в с.*с площ 10171кв.м., ПИ с идентификатор *- нива в
с.*с площ 8573кв.м. и ПИ с идентификатор *- пасище в с.*с площ 4301кв.м.
Заверено копие от същия е приложен към материалите по делото.Между Л.Н.
като арендодател и М.А. като арендатор е сключен анекс на 13.05.2021г.,
вписан в СВ *акт № *, том *, вх. рег. № */2021г.. Видно от същия страните са
се споразумели да прекратят по взаимно съгласие Договор за аренда с вх. вх.
№ */20.03.2014г., том *, акт *на СВ *по отношение на ПИ с идентификатор *,
представляващ нива с площ от 11092кв.м. в с.*, м. */37/.С анекс от
20.04.2021г., вписан в СВ *с акт № *, том *, вх. рег. № *.2021г., сключен между
арендодтеля Ю. ЕООД и арендатора М. А. страните са се договори да
прекратят по взаимно съгласие Договор за аренда с дв. вх. рег. №
*/17.03.2014г. на СВ *по отношение на следните имоти: ПИ с идентификатор
*- нива с площ от 20444кв.м. в с.*, ПИ с идентификатор *- нива с площ
18913кв.м. в с.*, ПИ с идентификатор *- нива с площ 6328 кв.м. в с.*, ПИ с
идентификатор *- нива с площ от 13884 кв.м. в с. *. Заверено копие от
цитирания анекс е приет като доказателство по делото.
Към отговора на исковата молба е приложено и заверено копие от анекс от
20.04.2021г., сключен между арендодателя Ю. ЕООД и арендатора М. А..
Видно от същия страните са се споразумели и са прекратили по взаимно
съгласие Договор за аренда с дв. вх. рег. № */17.03.2014г. - СВ *относно ПИ с
идентификатор *- нива с площ от 4041 кв.м.в с. *и ПИ с идентификатор *-
нива с площ 2901кв.м. в с.*.
От приложеното по делото заверено копие от анекс от 11.06.2021г.,
вписан в СВ *с акт № *, том *, вх. рег. № */2021г. се установи, че между Ю.
ЕООД като арендодател и М.А. като арендатор е договорено да бъде
прекратен по взаимно съгласие Договор за аренда с дв.вх. рег. №
7
*/09.05.2014г., том * акт *- СВ *касателно имотите: ПИ с идентификатор *-
нива от 13884кв.м. в с.*и ПИ с идентификатор *- нива от 6328кв.м. в с.*.
Всички горецитирани анекси са с нотариална заверка на подписите и са
вписани в СВ *.
По делото е приложено и решение № 194 от 07.07.2022г. по гр.д.
1827/2021г. по описа на РС *, влязло в законна сила на 28.07.2022г., се
установи, че съдът е признал за установено, че „З.А.” ЕООД с ЕИК *, дължи
на М. А. с ЕГН **********, сумата от 8211.01 лв., от които 8186,00 лв. -
главница, представляваща арендно плащане по Договор за преаренда на
земеделска земя с вх. рег. № */27.10.2014г., том *, акт *на СВ *за стопанската
2018/2019г., и 25,01 лв. лихва за забава върху главницата за периода от
01.10.2019г. до 11.10.2019г., както и законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК - 11.10.2019г., до окончателното изплащане на вземането, за които
вземания е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК с № */14.10.2019г. по ч. гр.д. № *по
описа на РС *за 2019г. С това решение обаче е разрешен правен спор за
определен период, различен от претендирания в настоящето производство,
поради което МОС намира, че изложеното в мотивите на същото не
разпростира СПН и по отношение на настоящия спор.
Ето защо поради установеното прекратяване на договорите за аренда,
от които преарендодателя (по които договори е бил арендатор) черпи правата
си, преди стопанската 2023/2024г., за която се отнася претендираното вземане,
настоящият състав намира, че договорът за преаренда от 27.10.2014г. е бил
вече прекратен към посочената стопанска година, поради което претенцията
на ищовата страна за този период се явява неоснователна
В чл. 27, ал. 1 от ЗАЗ са посочени случаите, в които се прекратява
договорът за аренда (какъвто безспорно е и процесният договор на преаренда),
като в т. 5 е посочено „освен по други причини, посочени в закона, още и със
смъртта или с поставянето под запрещение на арендатора, съответно с
прекратяването на юридическото лице - арендатор, доколкото в договора не е
предвидено друго“. В чл. 30, ал. 1 ЗАЗ е посочено, че след прекратяване на
арендния договор арендаторът е длъжен да върне обекта на договора в
състоянието, в което го е приел, като се отчита обикновеното изхабяване в
8
резултат на ползването с грижата на добър стопанин. Според ал. 2
прекратяването на договора за аренда се прекратяват и правата на третото
лице, на което арендаторът е предоставил ползването. Арендодателят може да
иска връщането и направо от него.
С оглед гореизложеното, МОС намира, че поради прекратяване на
договорът за аренда преди изтичане на срока за преаренда се прекратява и
преарендния договор.Неоснователни са възраженията изложени в жалбата за
приложението на СПН на мотивите изложени в Решението по гр.д.
№1827/2021година като преклудираща сила на невъведени в това дело
правоизключващи ,правопрекратяващи възражения.Видно от отговора по
исковата молба, въззиваемата страна е направила своевременно своите
правопрекратяващи възражения, които са взети предвид от съдебния
състав.Освен това по цитираното по-горе решение е разрешен правен спор за
определен период от време, докато в настоящето производство се разглежда
спор за претенция за следваща стопанска година за която са настъпили нови
обстоятелства и факти.
С оглед гореизложеното МОС намира жалбата за неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение като правилно и
законосъобразно бъде потвърдено.
Съгласно чл.78,ал.2 от ГПК въззиваемата страна има право на
разноски.Видно от приложения списък по чл.80 от ГПК същите възлизат в
размер на 1115.00лева за процесуално представителство, които следва да й се
присъдят.
Водим от гореизложеното, МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №251/11.07.2025година постановено по
гр.д.№114/2025година по описа на Районен съд *.
ОСЪЖДА М. А. с ЕГН ********** с адрес: гр. *, ул. * *, вх. *, ет. *, ап.
*, ДА ЗАПЛАТИ НА „З.А.“ ЕООД, ЕИК: *със седалище и адрес на
управление: гр. *, ул. *№ *, обл. *сумата от 1115.00лева направени разноски за
настоящата инстанция за процесуално представителство.
9
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10