Р
Е Ш Е Н И Е
№
261075 / 18.10.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на двадесет и трети септември, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Капка Станчева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 03681 по описа на съда за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени осъдителни искове от Община Перник, с ЕИК: ********* с адрес: гр.
Перник, пл. „Св. Иван Рилски” № 1А срещу В.А.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
с които се иска ответницата да бъде осъдена да плати на ищеца сума в размер на 125,70
лева, от която: сума в размер на 101,72 лева – неплатени наемни вноски и ТБО за
периода от 10.11.2017г. до 05.02.2018г. и сумата от 23,55 лева – законна лихва
върху главницата, считано от датата на падежна на всяка една от дължимите и
неплатени месечни наемни вноски до 20.07.2020г., както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се
и разноски.
В
исковата молба се сочи, че между страните е сключен Договор за наем № 17Ж51225
от 10.11.2017г., съгласно който ищеца, в качеството му наемодател е предоставил
под наем на ответницата, в качеството й на наемател жилище, находящо се в гр., ул.
„“, бл. , вх., ет. , ап. . Изяснява се, че договора е влязъл в сила на
10.11.2017г. и е сключен за срок от 5 години. Твърди се, че съгласно
уговореното в договора, ответницата се е задължила да заплаща ежемесечен наем в
размер на 32,68 лева, дължим авансово до 15-то число на текущия месец за
следващия, както и такса битови отпадъци. Ищецът твърди, че от датата на
сключване на договора, ответницата не е заплатила нито една месечна наемна
вноска. Сочи, че със Заповед № 186 от 02.02.2018г. Община Перник е прекратила
договора за наем, считано от 05.02.2018г. До наемателката е било изпратено
писмо с изх. № 46 от 24.01.2018г., но претендираните суми не били изплатени. С
исковата молба се уточнява, че общия размер на неплатените наемни вноски възлизат
на 92,91 лева, а общия размер на неплатените такси за битови отпадъци възлиза
на 8,81 лева.
В законоустановения едномесечен срок,
предоставен от разпоредбата на чл. 131 ГПК, ответницата, чрез назначения й
особен представител, е депозирала писмен отговор на исковата молба. В същия,
процесуалния представител на ответницата оспорва предявените искови претенции
като същите за неоснователни. Оспорва наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните по делото, като твърди, че последното
не се доказва от представеното от ищеца копие на договор за наем, по отношение
на който оспорва обстоятелството, че последния е подписан от ответницата. На
следващо място намира, че заповедта, с която е прекратено наемното
правоотношение, не е надлежно връчена на ответницата, а в самата заповед не е
посочено основанието за прекратяване на процесния договор за наем.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, пледира за
решение, с което предявените осъдителни искове бъдат уважени, като основателни.
Ответницата,
чрез назначения й особен представител, пледира за решение, с което предявените
искови претенции бъдат отхвърлени, като неоснователни.
След
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият
районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявяването на осъдителен
иск от страна на ищеца е допустимо при наличие на правен интерес от това. Тази
предпоставка в случая е налице. Страните са се намирали в облигационно
правоотношение, по което се твърди, че ответницата е неизправна страна. Поради
това съдът
намира предявените осъдителни искове за процесуално допустими, респ. дължи
произнасяне по тях.
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а и се
установява от приетите по делото писмени доказателства, в т.ч. Договор за наем №
17Ж51225 от 10.11.2017г., че с подписването на посочения договор между страните
е възникнало облигационно правоотношение с предмет – наем на жилище, находящо
се на адрес: гр., ул. „“, бл. , вх. , ет. , ап. , състоящо се от стая, кухня и
сервизни помещения, с обща площ от 49,62 кв. м. Съгласно сключения между
страните договор за наем, ищецът, в качеството си на наемодател е предоставил
на ответницата, в качеството й на наемател посочения недвижим имот, като
последната се е задължила да заплаща наемна цена в размер на 32,68 лева, както
и такса смет, платими ежемесечно до 15-то число на текущия месец за следващия
месец. Установи се, че уговорения срок на договора е 5 години и е влязъл в сила
на 10.11.2017г. Установи се и че
сключването на процесния договор за наем се е предхождал от издаването на
Заповед № 1602 от 13.09.2017г. на Кмета на Община Перник (приложена по делото),
с която ответницата е била настанена в процесното жилище.
От
приетото по делото заверено копие на молба от 20.12.2017г., подадена от В.А.В.,
се установява, че с последната ответницата е изразила желание да бъде
преместена в друго жилище.
От
приетия в заверено копие Протокол № 1 от 09.01.2018г. на Комисията по чл. 10
ал. 1 от НРУУРОЖ на ОС – Перник, разглеждането на депозираната от В.А.В. молба
за отказ от настаняването й в процесното жилище и настаняването й в друго, е
било включено в дневния ред на провелото се на 09.01.2018г. заседание на
Комисията.
Със
Заповед № 186 от 02.02.2018г. на Кмета на Община Перник, Договора за наем с №
17Ж51225 от 10.11.2017г. е бил прекратен, като на наемателката (понастоящем
ответница) е бил предоставен срок – до 05.02.2018г. да заплати дължимите се
суми – 92,91 лева дължими наемни вноски и 8,81 лева – такса смет, ведно с
дължимата се лихва и да освободи предоставения й под наем общински имот. На
ответницата е било изпратено писмо с изх. № 46 от 24.01.2018г., за съдържанието
на което последната е била уведомена по телефона на 30.01.2018г., видно от
удостовереното върху самото писмо.
От правна страна:
Предявени са обективно кумулативно
съединени осъдителни искове от Община Перник, с ЕИК: ********* с адрес: гр.
Перник, пл. „Св. Иван Рилски” № 1А, с
правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 232 ал. 2 вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и с правно
основание чл. 124 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността
на предявения осъдителен иск се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки:
валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържанието на
което е задължението на страна да престира определена парична сума – наем или
стойност на потребени материални блага, настъпила изискуемост на задълженията и
релевирано неизпълнение от задълженото лице.
С
оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК доказателствената
тежест за установяване на фактите, съставляващи основанието на иска и имащи
характер на положителни такива, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно
и главно доказване. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт
от действителността, а именно: неосъществяване на дължимо поведение –
престиране на съответната парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като
ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт,
който го изключва – точно изпълнение, като при липсата на ангажирани годни
доказателства и доказателствени средства за последното, съдът следва да приложи
неблагоприятните й последици, като приеме за несъществуващи недоказаните факти,
т.е. наличието на неизпълнение на договорното задължение.
Настоящият
съдебен състав счита, че в случая всички елементи от фактическия състав на
предявените осъдителни искове са налице, доколкото същите се установяват от
представените по делото писмени доказателства – Договор за наем № 17Ж51225 от
10.11.2017г., Заповед № 186 от 02.02.2018г. на Кмета на Община Перник и уведомително
писмо, изпратено до ответницата. Посочените писмени доказателства установяват
категорично наличието на валидно възникнало наемно правоотношение, съответно и
прекратяването на същото. Същевременно, ответната страна не установи плащане
или наличие на правопрекратяващи или правопогасяващи факти.
Доколкото
размера на предявените искови претенции не е оспорен от страна на ответника, а
и предвид обстоятелството, че за установяване на същия досежно претенциите за
главница не са необходими специални знания, то съдът намира същия за доказан.
След използването на общодостъпен програмен продукт съдът установи, че и
размерът на дължимата се лихва съвпада с претендирания такъв, поради което и
иска за законна лихва за забава за посочения исков период следва да бъде
уважен.
С оглед горното съдът намира, че
предявените от страна на ищеца обективно кумулативно съединени осъдителни
искове са основателни и доказани, поради и което следва да бъдат уважени.
На
основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава върху главницата от
101,72 лева (главница и ТБО), считано от датата на подаване на исковата молба –
22.01.2021г. до окончателното им изплащане.
По разноските:
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, право на разноски има само
ищеца.
Същия
претендира разноски в размер на 700,00 лева, от които: 300,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение, 50,00 лева за държавна такса, 200,00 лева за
възнаграждение на особен представител и 150,00 лева – възнаграждение на вещо
лице. Съдът намира, че по делото ищецът е доказал разноски в размер на 550,00
лева, доколкото последният не е представил доказателства за внесен депозит за вещо
лице в размер на 150,00 лева, поради и което в съдебно заседание от
03.06.2021г. съдът е отменил определението си от 22.04.2021г.,с което е
допуснал изслушването на съдебно-икономическа експертиза по въпроси, поставени
от ищеца.
Във
връзка с релевираното от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно,
доколкото претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е в минималния
предвиден размер
Предвид горното и с оглед уважаване на
предявените искови претенции, доказаните от ищеца разноски в размер на 550,00
лева следва да му бъдат присъдени.
При
този изход на делото, ответника няма право на разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
В.А.В., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на Община Перник, с ЕИК: ********* с адрес: гр. Перник, пл. „Св.
Иван Рилски” № 1А сумата от 101,72 лева, от които: 92,91 лева, представляваща неплатени
месечни наемни вноски по Договор
за наем № 17Ж51225 от 10.11.2017г. за периода 10.11.2017г. до 05.02.2018г. и 8,81
лева, представляваща дължима сума за ТБО за периода 10.11.2017г. до
05.02.2018г, както и сумата от
23,55 лева, представляваща законна
лихва за забава върху общата главница от 101,72 лева за периода от 15.11.2017г.
(падежа на първата вноска) до 20.07.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата от 101,72 лева,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 21.07.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
В.А.В., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на Община Перник, с ЕИК: ********* с адрес: гр. Перник, пл. „Св.
Иван Рилски” № 1А сумата от 550,00 лева, представляваща направените
по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от
решението да се връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: