№ 31
гр. , 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ц.Т.М.
при участието на секретаря И.П.П.
като разгледа докладваното от Ц.Т.М. Административно наказателно дело №
20231860200262 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Постъпила е жалба от Ч. Н. М., ЕГН **********, адрес: село
************, ул. „************“ № 12, с която обжалва наказателно
постановление № 23-0347-000033/ 16.02.2023 г. на Началник група в ОДМВР
– София, РУ – ************, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/
02.12.2021 г. на МВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т.
4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева (сто лева) за
административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Жалбоподателят намира
издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, необосновано и
моли да бъде отменено изцяло.
Началник група в ОДМВР – София, РУ – ************, не взема
становище по жалбата.
Районна прокуратура – ************, ТО – ************ не взема
становище по жалбата.
Районен съд – ************, след като обсъди събраните доказателства
по делото и ведно с доводите на страните, намира за установено следното:
1
На 03.02.2023 г. е съставен АУАН № 828294 срещу Ч. Н. М., ЕГН
**********, адрес: село ************, ул. „************“ № 12, за това, че:
„На 03.02.2023 г. около 18:49 часа в село ************, на бул.
„************“, управлява МПС от категория М1 л.а. „************ 147“ с
ДКН ************ – собственост на В.К.А. с ЕГН **********, като: 1.
Водач на МПС не спира плавно в най - дясната част на платното за движение
при подаден сигнал за проверка от контролен орган.“/л.5/ В АУАН е
посочено, че с горното жалбоподателят е извършил административно
нарушение по чл. 103 от ЗДвП. АУАН е съставен в присъствие
жалбоподателя, на двама свидетели и екземпляр от акта е връчен на
жалбоподателя.
Наказателно постановление № 23-0347-000033 на Началник група в
ОДМВР – София, РУ – ************, е издадено на 16.02.2023 г. срещу
жалбоподателя, като в него е отразено, че същото се издава въз основа на
АУАН № 828294 от 03.02.2023 г. В наказателното постановление е посочено,
че: „На 03.02.2023 г. около 18:49 часа в село ************, на бул.
„************“, управлява МПС от категория М1 л.а. „************ 147“ с
ДКН ************ – собственост на В.К.А. с ЕГН **********, като: 1.
Водач на МПС не спира плавно в най - дясната част на платното за движение
при подаден сигнал за проверка от контролен орган.“/л.4/ В наказателното
постановление е посочено, че с горното жалбоподателят е извършил
административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Видно от наказателното
постановление, че на жалбоподателя е наложено на основание чл. 53 от ЗАНН
и чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на
100 лева (сто лева).
Видно от показанията на свидетелите И. Т. Ч. – актосъставител и С. Л. В.
– свидетел при проверката и при съставянето на акта /служители на РУ –
************/, дадени в с.з. на 23.04.2023г. /л.30,л.31/, че те поддържат
фактическите констатации, отразени в АУАН.
По делото е представена заповед № 8121з – 1632/ 02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи във връзка с правомощията на
актосъставителя за съставяне на АУАН и с правомощията на Началник група
в ОДМВР – София, РУ – ************, за издаване на обжалваното
наказателно постановление.
2
Наказателно постановление № 23-0347-000033/ 16.02.2023г. на Началник
група в ОДМВР – София, РУ – ************, е връчено на Ч. Н. М. на
23.11.2023 г. /л.4/, а жалбата против същото е постъпила в РУ – ************
на 05.12.2023 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата на Ч. Н. М. срещу Наказателно постановление № 23-0347-
000033/ 16.02.2023 г. на Началник група в ОДМВР – София, РУ –
************, е подадена по реда и в сроковете на чл. 59 от ЗАНН, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата се
явява неоснователна.
Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство
по издаване на наказателното постановление, което се атакува, не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, обуславящи
отмяната му. Административнонаказателното производство е започнало със
съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Същият
е съставен от компетентен актосъставител, при съставянето му са спазени
изискванията на чл. 42, чл. 43 и чл. 44 от ЗАНН. Наказателното
постановление, издадено във връзка с посоченото нарушение на ЗДвП, е
издадено от компетентно длъжностно лице. Не се констатираха нарушения на
изискванията на чл. 57 и сл. от ЗАНН. Наказателното постановление е
издадено в сроковете, предвидени от ЗАНН. По делото не се установиха
визираните в жалбата нарушения да са съществени, по безспорен начин е
установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в
тяхната съвкупност, съдът счита за доказано, че при описаната фактическа
обстановка в АУАН и наказателното постановление, жалбоподателят е
извършил от обективна и субективна страна състава на административно
нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП
„При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно
превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място
и да изпълнява неговите указания.“ Установи се безспорно по делото, че при
3
описаната фактическа обстановка в АУАН и наказателното постановление,
жалбоподателят е бил водач на МПС – лек автомобил „************ 147“ с
ДКН ************ – собственост на В.К.А. с ЕГН **********, като водачът
не спира плавно в най -дясната част на платното за движение при подаден
сигнал за проверка от контролен орган. В тази насока
административнонаказващият орган ангажира надлежни доказателства пред
настоящата инстанция, от които е видно, че при описаната фактическа
обстановка в АУАН и Наказателното постановление, жалбоподателят е
извършил посоченото административно нарушение. Съдът счита, че
законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал
отговорността на жалбоподателя и е определил справедливо административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лева (сто лева), което е съобразено с
разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, с тежестта на конкретния случай и
всички останали обстоятелства. Ето защо съдът счита, че следва да потвърди
обжалваното наказателно постановление като законосъобразно.
Предвид липсата на искания от страните за присъждане на разноски по
делото, съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Воден от гореизложеното Районен съд – ************
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0347-000033/
16.02.2023 г. на Началник група в ОДМВР – София, РУ – ************,
упълномощен със Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на МВР, с което на
жалбоподателя Ч. Н. М., ЕГН **********, адрес: село ************, ул.
„************“ № 12, е наложено на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал.
1, т. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ административно
наказание „глоба“ в размер на 100 лева (сто лева) за административно
нарушение по чл. 103 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в четиринадесет
дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
София област, по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – ************: _______________________
4
5