Р Е Ш Е Н И Е
№356 / 16.11.2021
г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в
открито съдебно заседание на втори ноември, през две хиляди двадесет и първа
година, Първи касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ
САНДЕВА
При участието на прокурора МИЛЕНА
ЛЮБЕНОВА и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД
№ 447/ 2021 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208
от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба от Р.Н.Р., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. М.С., ДАК,
срещу Решение по НАХД № 1/ 2021 год. по
описа на Районен съд - Тервел.
Жалбоподателят
счита решението на Районен съд - Тервел за неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие със събрания по делото доказателствен материал. Прави
възражение, че съдът неправилно е приел мястото на извършване на нарушението.
Настоява, че извода му за стопански риболов не се подкрепя от доказателствата,
след като не е установено точното количество на върнатата в язовира риба.
Признава, че не е имал разрешение за стопански риболов. Същевременно,
оспорвайки извършването на стопански риболов, заявява, че е безспорно, че е
уловил три броя риба от вида толстолоб, но счита, че тяхното количество не е
голямо. Счита, че по делото не са налице доказателства за целта, за която е
уловена рибата, като твърди, че риболовът не е бил с цел продажба на пазара и
реализиране на доход. Излага становище, че се касае за любителски риболов, но
съдът не може да промени квалификацията на деянието, тъй като това би
означавало промяна на фактическата обстановка. Оспорва авторството на деянието.
Твърди, че в случая е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. При изложените съображения иска отмяна на първоинстанционното решение и
отмяна на Наказателното постановление (НП).
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С., която
поддържа жалбата и претендира съдебно – деловодни разноски, за които представя
доказателства.
Ответникът,
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, Бургас, редовно призован, не
се представлява, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Добрич, дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че
Решението на РС – Тервел е правилно и законосъобразно, нарушението е доказано,
тъй като жалбоподателят е извършвал стопански риболов с помощта на гумена лодка
и мрежи във водите на язовир „***“, с което е извършил нарушение на чл. 56, ал.
1, във връзка с чл. 17, ал. 1 от Закона за рибарство и аквакултури (ЗРА).
Според представителя на ОП с оглед естеството на засегнатите отношения е
неприложима нормата на чл. 28 от ЗАНН.
Административен съд
- Добрич, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните
основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на
обжалвания съдебен акт на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба
е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който
подлежи на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211,
ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество, касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Предмет на
разглеждане пред Районен съд – Тервел е Наказателно постановление № 08 – 66/
7.12.2020 г. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ гр. Бургас
към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство
и аквакултури (ИАРА), със седалище гр. Бургас, с което на Р.Н.Р. ***, на
основание чл. 56, ал. 1 от ЗРА, за нарушение на чл. 17, ал. 1 от с.з. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500.00 лв. (хиляда и
петстотин лева) за това, че на 16.07.2020 г. в 18.30 часа, при извършена
проверка на язовир „***“, в землището на с. ***, в местността „***“, е
установено, че Р.Н.Р. извършва стопански риболов с помощта на гумена лодка и
хрилни мрежи с дължина 100 метра във водите на язовира. По време на проверката
мрежите са заложени във водата, като са извадени по разпореждане на служители
на ИАРА.
НП е издадено по
АУАН № 0016065/ 16.07.2020 г., в който е отразена същата фактическа обстановка,
като е отбелязано, че извадената риба – 3 броя толстолоб е върната във водата,
а гумената лодка като средство, с което е извършено нарушението, е иззета.
Преди съставяне на
АУАН е изготвен Констативен протокол (КП) за извършената проверка № 081 – 252 –
122с/ 2020 г., в който е отразено, че лицата Станимир Влаев и Р.Р. извършват
стопански риболов със 100 метра мрежи, намерени в работно положение, потопени
във водата, след изваждането намерената риба – 3 броя толстолоб по 2 – 2.5 кг,
е върната във водата. Лодката е декларирана като собствена на Р.Р., а мрежите
са декларирани като собствени на Станимир Влаев.
Районен съд –
Тервел е потвърдил НП, като е приел, че нарушението е доказано по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Изложил е мотиви кои доказателства кредитира и в коя част и защо кредитира или
не съответните гласни доказателства. Макар и лаконично, е посочил, че
административнонаказващият орган е направил коментар на въпросите, визирани в
чл. 28 ЗАНН, като е приел, че случаят не може да бъде счетен за маловажен.
Решението е
законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и при липса на
съществени процесуални нарушения.
Съдът е съобразил
направените възражения от въззивника и е събирал допълнителни доказателства,
като с оглед приложените такива и в административната преписка правилно е
стигнал до извод за доказаност на административното нарушение, за неговото
авторство и за квалификацията на деянието.
В АУАН и в
издаденото въз основа на него НП е посочено, че лицето е извършило нарушение на
чл. 17, ал. 1 от ЗРА, съгласно който стопански риболов във водите на Черно море
и река Дунав се извършва след издаване на разрешително за стопански риболов и
придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми от физически
лица, юридически лица и еднолични търговци - за кораби с дължина до 10 метра и
юридически лица и еднолични търговци - за кораби с дължина 10 и повече метра. Тази
разпоредба следва да бъде разгледана във взаимовръзка с текста на чл. 56, ал. 1
от ЗРА, според който се санкционира всяко лице, което извършва стопански
риболов без разрешително или във воден обект, различен от Черно море и река
Дунав, в нарушение на чл. 17. При взаимния анализ на двете норми се налага
изводът, че признаците на състава на вмененото на Р.Р. нарушение са изведени от
два състава на административни нарушения, на чл. 17 от ЗРА, който забранява
извършването на стопански риболов без разрешително и придобиване на право за
усвояване на ресурс от риба и други водни организми и на чл. 56, ал. 1 от ЗРА,
който предвижда налагането на наказание за стопански риболов без разрешително,
когато деянието не се извършва във водите на Черно море или река Дунав, т.е.
във воден обект, различен от тях. От друга страна, риболовът може да се
квалифицира като "стопански" не само в случаите, при които се
извършва улов на риба и други водни организми в определените за това водни
обекти и с разрешени уреди и средства, с цел стопанска дейност и реализиране на
доход, независимо от това, дали дейността се извършва постоянно, сезонно или
временно. Според текста на § 1, т. 28 от ДР на ЗРА „стопански риболов“ е
налице, когато се извършва риболов с уреди, различни от тези по чл. 24,
ал. 1 от ЗРА и/или при който уловената риба или други водни организми е
в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3 от с.з. количества. В този
смисъл, за да бъде квалифициран риболовът като „стопански“, е достатъчно той да
се осъществява с уреди, различни от 3 броя въдици (пръчки) за риболов с
монтирани на тях до две куки (единични или двойни), както е в настоящия случай
- риболовът е във водите на язовир "***", т.е. във воден обект,
различен от Черно море и река Дунав, с уреди - хрилни мрежи с дължина 100 метра,
които безспорно са уреди, различни от посочените в чл. 24, ал. 1 от ЗРА, без да
е необходимо да има уловена риба или риболовът да се извършва със стопанска цел
и реализиране на доход и затова тази дейност е стопански риболов по смисъла на
едно от определенията, дадени в § 1, т. 28 от ДР на ЗРА. В случая мрежите са
декларирани като собственост на едно от лицата – Станислав Влаев, а гумената
лодка, с която са вкарани в язовира – на Р.Р.. В неоспорения от въззивника
Констативен протокол подробно са описани обстоятелствата, установени при
проверката – мястото, уредите, вид и количество на уловената риба. С оглед на
това, Р.Р., извършвайки стопански риболов в язовир "***" (воден
обект, различен от река Дунав и Черно мор), без разрешително за това (по този
факт не се спори), е извършил нарушение на чл. 17, ал. 1 от ЗРА. С последната
разпоредба, освен че е въведен разрешителен режим за стопански риболов, са
указани изчерпателно и водните обекти, в които такъв риболов се допуска, а от
това следва, че нарушаването на чл. 17, ал. 1 от ЗРА е възможно, както чрез
извършване на стопански риболов без надлежно разрешително във водите на река
Дунав и Черно море, така и без такова разрешително и извън посочените водни
обекти, както е в настоящия случай. След като е извършил стопански риболов по
смисъла на § 1, т. 28, предл. второ от ДР на ЗРА, без разрешително за това, във
воден обект, различен от река Дунав и Черно море (язовир "***"), касаторът
е нарушил разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗРА, във връзка с чл. 56, ал. 1 от
ЗРА, която норма съдържа елементи, както на санкционна, така и на
материалноправна норма. Съдът предвид
изложеното е стигнал до единствения правилен извод за потвърждаване на НП, с
което е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора.
Пред касационната
инстанция на проверка подлежи първоинстанционното съдебно решение. С оглед на
това настоящият състав следва да отбележи, че в производството пред РС – Тервел
не са допуснати съществени процесуални нарушения, още по – малко е нарушено
правото на защита на наказаното лице. Събирани са всички, поискани от
последното лице, доказателства. Не са налице пороците, на които се позовава
касаторът. Съдът правилно е установил мястото на нарушението, което пък
безспорно ясно е описано в КП, АУАН и НП, независимо че в съдебното
производство е направен опит за оспорване на мястото, за объркване на
свидетелите и доказване, че наказаното лице се е намирало някъде другаде. За
пълнота следва да се отбележи, че касаторът, от една страна оспорва мястото –
язовир „***“, от друга страна, твърди, че е отишъл на същия този язовир, защото
е искал да го стопанисва и огледа за тази цел, което сочи, че с доводите са
изведени различни защитни тези, но същите са неоснователни и голословни.
Неоснователно е
възражението, че уловът на риба не бил с цел нейната продажба. За признаците на
състава на конкретното нарушение е ирелевантно дали целта е била да се
реализира доход от улова на риба. За да защити от нерегламентирано
посегателство рибите и другите водни организми, законодателят е приравнил в
разпоредбата на § 1, т. 28, предл. второ от ДР към ЗРА на стопански риболов и
риболовът, извършван с уреди, различни от тези по чл. 24, ал. 1 от ЗРА
и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер,
надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3 количества. Без значение е и
количеството на улова. При така разписаните норми безспорно е налице нарушение,
а доводите на касатора са несъстоятелни.
Неоснователно е и
искането на касатора за отмяна на Решението и НП на основание чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 28 от ЗАНН, за маловажни случаи
на административно нарушение, наказващият орган може да не наложи наказание,
като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В ЗАНН няма легална
дефиниция на понятието "маловажен случай", затова с оглед
препращащата норма на чл. 11 от същия закон следва да намери приложение
легалната дефиниция на това понятие, посочена в чл. 93, т. 9 от НК -
извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или
незначителността им, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи от същия вид. С разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е дадена
възможност на административнонаказващия орган (АНО) да освобождава от
административнонаказателна отговорност, когато приеме, че случаят е маловажен.
Преценката за маловажност на случая подлежи и на съдебен контрол, като в
неговия обхват се включва и проверка за законосъобразността на преценката по
чл. 28 от ЗАНН от страна на АНО. Вярно е, че съставът на РС – Тервел само
лаконично е отбелязал, че АНО е коментирал дали случаят може да бъде счетен за
маловажен, без да направи своите изводи за това. Последното обаче не се
отразява на законосъобразността на съдебното Решение. Когато съдът констатира,
че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но АНО не ги е приложил, това е
основание за отмяна на НП, като в този случай преценката на съда е преценка за
законосъобразност. В този смисъл е ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. дело № 1/2005
г. ОСНК-ВКС. Преценката за маловажност следва обаче да се извърши на база на
фактическата обстановка за конкретния случай, като се съобразят вид на
нарушението, начин на извършването му, степен на обществена опасност, целите на
административнонаказателната отговорност. В конкретния случай извършеното
нарушение не се отличава от обикновения случай на нарушение от този вид. Както
бе посочено по – горе, за извършването му е достатъчно да се поставят уреди и
средства за улов на риба и други водни организми във водата, да се вади улова
от водата или да се пренася и превозва. Предвид обществените отношения, които се
регулират от ЗРА, деянието не може да бъде счетено за маловажно, както правилно
е подходил ТРС и в какъвто смисъл е и изявлението на представителя на ОП -
Добрич.
С оглед изложеното
Решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а
касационната жалба – без уважение. (В този смисъл Р № 106 от 20.02.2018 г. по
а. н. д. № 1001/2017 г. на АдмС – Плевен; Р № от 27.01.2014 г. по а. н. д. №
196/2013 г. на АдмС – Разград; Р № 156 от 29.01.2016 г. по а. н. д. № 3779/2015
г. на АдмС– Варна; Р № от 08.06.2015 г. по а. н. д. № 244/2015 г. на АдмС –
Монтана; Р № от 30.04.2013 г. по а. н. д. № 64/2013 г. на АдмС – Ямбол; Р № 97
от 14.04.2014 г. по а. н. д. № 51/2014 г. на АдмС – Ловеч и др.)
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Добрич, Първи касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260015/ 27.07.2021 г. по НАХД № 1/
2021 год. по описа на Районен съд – Тервел.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: