РЕШЕНИЕ
Номер 260545 31.05.2021г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХІV
наказателен състав
На девети февруари двехиляди
двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ
Секретар: Славка Иванова
като разгледа докладваното от съдията
АН дело номер
7178 по описа за 2020 година
намира и приема за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 20-1030-005724/23.06.2020г. издадено от ** група в Сектор ПП - гр.Пловдив, с което на В.М.С., с ЕГН ********** ***
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 / двеста / лв. за
нарушение по чл.25, ал.2, вр. с чл.179, ал.2, вр ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП; както и ГЛОБА в размер на 50
лева и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 1 месец за нарушение
по чл.123, ал.1, т.3, б.В, вр. с чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят С. моли Съда да отмени атакуваното
наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения подробно
изложени в жалбата и в съдебно заседание от повереник.
Въззиваемата страна - ПП -
Пловдив, не изпраща представител и не взема становище по делото, въпреки
предоставената й възможност.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 20.05.2020г. около 09.10 ч. жалб.М. *** МПС – товарен
автомобил марка „Форд”, модел „Транзит“ с рег. № **. На бул.Санкт Петербург
достигнал светофара с бул.Източен, където от най – лява лента се престроил в
дясната до нея, а да продължи в посока запад. По този начин застанал пред
намиращите се в съседната от дясна лента, но по същественото е, че в същия
момент закачил друг автомобил в предната броня. Водача на този автомобил марка Мазда 6 с рег № **на свой ред заобиколил буса на жалбоподателя
и застанал пред него. След това слязъл и поискал обяснения от водача му.
Възникнал спор имало ли е ПТП изобщо, тъй като жалб.С.
оспорил да е докосвал Маздата. Ето защо водача на
последната – М.В., сигнализирал на тел.112 за случая. В момента в който
дежурния полицейски служител поискал да разговаря с жалбоподателя, последния
отказал и потеглил с буса. Ето защо В. подал писмена
молба за случая като преписката била разпределена на свидетеля К.П. – **.
Същият извикал двамата водачи на 20.05.2020г., снел писмени обяснения от тях,
огледал и автомобилите. Преценил, че твърденията на В. се подкрепят от видяното
по автомобилите, поради което съставил протокол за ПТП, а срещу жалбоподателя
съставил и АУАН с № АА 540318/01.06.2020г. за причинено ПТП, както и за
напускане на местопроизшествието. Въз основа на посочения акт било издадено и
атакуваното наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя К.Д.П. разпитан като свидетел в настоящото
производство и поддържащ изцяло констатациите по акта, както и от писмените
доказателства представени по делото - АУАН, справка АНД, Протокол за ПТП,
заявление от В., Заповед 1 бр., които Съдът възприема и кредитира като първия
изцяло отговарящ на изискванията на закона, а съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП първия
се ползва с доказателствена сила и в тежест на жалбоподателя е възложено да
бъде оборен. Последното не бе сторено. Действително бе разпитана като свидетел П.В.М.,
живуща на семейни начала с жалбоподателя, според която на процесното
време и място присъствала заедно с жалбоподателя. Тя твърди, че действително М.
от лява лента на кръстовището се престроил в съседната дясна лента като по този
начин застанал пред автомобилите от нея. Подразнен от това водача на Маздата имал претенции , че му била одраскана предната
бронята, но според нея драскотината била стара, съдейки по налична мръсотия.
Възприела и обаждането на тел.112 от другия водач, но продължили пътя си, за да
оставят неназован работник, а като се върнали на место нямало никой. Тези нейни
твърдения обаче настоящата инстанция не възприема с доверие, тъй като М. се
явява заинтересована страна. Очевидно е, че семейния бюджет би пострадал, а от
там и общите им интереси с жалбоподателя, в случай, чу бъде наложено наказания
с процесното НП. При наличие на спор за ПТП е
следвало водачите да изчакат на място до идване на контролните органи.
Последните при огледа биха установили наличието на твърдяното от жалбоподателя
старо одраскване на бронята на Маздата. Като е
напуснал местопроизшествието обаче, сам се е поставил в невъзможност да бъде
извършен своевременен оглед на МПС-тата. Ето защо
няма и как да черпи права от това си поведение според настоящата инстанция.
Именно последното е наложило огледа да се извърши на по-късна дата –
20.05.20г., когато все пак свид.П. е установил
наличието на щети съответни на двете МПС, така както В. посочил. Дали са били
от инцидента или не, действително може да се спори поради вече изминалото
време, но поведението на другия участник в анализираната ситуация сочи, че именно заявеното от него е вярното. В.
сигнализирал на тел.112 за случая, изпълнил указанията дадени му по телефон, а
след това подал и писмено заявление до органите на МВР. Ето защо и нелепа
изглежда тезата, че само поради факта на раздразнение от „пререждането“ на
кръстовището, В. инициирал настоящото производство. Така съдът намира за
достоверни твърденията на последния, че е имало съприкосновение с буса управляван от жалбоподателя на посоченото време и
място, а съвсем несъмнено и от показанията на свид.М.
се установи, че жалбоподателя е напуснал местопроизшествието след това.
При тези установени факти Съдът намира, че правилно актосъставителя, а и наказващия орган са квалифицирали
първото нарушение като такова по чл.25, ал.2 ЗДвП, според който при извършване
на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат
по нея. В случая при действията си по управление на буса,
жалбоподателя не се е съобразил с нея и закачил друго МПС. Правилно е приложена
и санкционната норма на чл.179, ал.2, вр ал.1 ЗДвП,
тъй като при неспазване на пътната маркировка е настъпило ПТП. Наложената глоба
е в размер на 200лева, а същата е определена в абсолютен размер от законодател
и това не дава възможност за допълнителна индивидуализация нито от наказващия
орган, нито от съда.
На следващо място установи се
напускането на местопроизшествието от страна на жалбоподателя като той е имал
възможност да прецени кое му е по-важното – да закара работник до някакъв
обект, или да немери друг начин последния да се придвижи, а той да остане на
място за изясняване на случая, след като твърди, че нямало ПТП. Избирайки
първия вариант сам се поставя в ситуация да понесе административнонаказателна
отговорност. Чрез действията си по напускане на ПТП и дори отказ да разговаря
по телефон с дежурен, е реализирал състава на нарушението по чл.123, ал.1, т.3,
б.В от ЗДвП. Връщането в последствие е без значение, защото то вече е било
безпредметно. Такива указания не са му били и давани от контролните органи.
Съответно правилно наказващия орган е санкционирал поведението като му е
наложил наказания глоба от 50 лева, както и кумулативно предвиденото наказание
Лишаване от право на управление на МПС за срок от 1 месец. Така тези наказания
са на минимума предвиден от закона.
При
извършената служебна проверка не се констатираха допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничили правото на защита на жалбоподателя.
Действително ЕГН на нарушителя е било грешно посочено в констативния акт, но по
реда на чл.53 ЗАНН този порок е бил отстранен от наказващия орган. Ето защо процесното НП следва да бъде потвърдено.
Предвид
горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 20-1030-005724/23.06.2020г.
издадено от ** група в Сектор ПП - гр.Пловдив, с което на В.М.С., с ЕГН **********
*** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 / двеста / лв.
за нарушение по чл.25, ал.2, вр. с чл.179, ал.2, вр ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП; както и ГЛОБА в размер на 50
лева и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 1 месец за нарушение
по чл.123, ал.1, т.3, б.В, вр. с чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от
АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.