Присъда по дело №103/2021 на Районен съд - Червен бряг

МОТИВИ по НОХД №103/’21г. на ЧРС:
Обвинението против подсъдимия Ц. А. Г., ЕГН ********** от *** е за това, че на
08.10.2019г. около 10.00 часа в *** се заканил с убийство на И. Л. И. от *** чрез репликата
*** и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му -
престъпление по чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 от НК.
В хода на съдебното производство пострадалия И. Л. И. е конституиран като граждански
ищец и частен обвинител в наказателното производство. Предявен е граждански иск, който
съда е приел за съвместно разглеждане. И.И. е ангажирал повереник, който се е явил и е
участвал в наказателното производство.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението, като сочи, че от
свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели по безспорен начин се
доказвало извършването на престъплението от страна на подсъдимия, за което му било
повдигнато обвинението. Излагат се доводи, че по безспорен начин е доказано, че
подсъдимия е отправил спрямо пострадалия реплика „*** и това заканване е могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му от обективна страна с оглед състава на
състава по чл.144, ал.3 от НК. Допълва се, че са събрани доказателства за това, че не само
тази реплика е била годна, но и фактически е възбудила страх у пострадалия, за което от
страна на прокуратурата се сочи, че И.И., след като е приел заплахата като сериозна и че е
възможно да бъде осъществена, предприел мерки за обезопасяване на дома си като е
поставил СОТ система и закупил куче пазач. Наред с това се изтъква, че И. ограничил
излизанията си навън, като в редките случаи, в които напускал дома си, това ставало в
компания на свои познати или приятели. От тук представителят на прокуратурата прави
извод за по-висока степен на обществена опасност на деянието извършено от подсъдимия.
При определяне вида и размера на наказанието, които следва да се наложат на подсъдимия,
прокурора предлага наказанието да се определи при условията на чл.54 от НК и да бъде в
границите на около 6 месеца ЛОС, като предвид чистото съдебно минало на подсъдимия на
основание чл.66 от НК, изпълнението да бъде отложено с подходящ срок. Счита, че
замяната на това наказание с пробация не би оказало положителен ефект на подсъдимия.
Взел е становище по мярката за неотклонение и разноските.
Повереника на гражданският ищец и частен обвинител е взел подробно становище, като
моли съда да постанови съдебен акт, с който да признаете подсъдимия за виновен по
повдигнатото обвинение. Повереника поддържам изнесеното от представителя на
прокуратурата и допълва, че по делото е безспорно установено, че И. и подсъдимия са се
познавали и са били в изключително влошени лични отношения. Допълва, че повод за това е
спор за общински магазин и участието на подсъдимия и И. в търг, а след това посегателство
от страна на И. над бащата на подсъдимия. Повереника сочи, че дадените в хода на
съдебното следствие показания от свидетелите установяват, че на посочената в
обвинителния акт дата свидетелите и подсъдимия, заедно с неговата съпруга са се намирали
в района на стопанисвания от тях магазин. Твърди се от повереника, че подсъдимия е спрял
с автомобила си пред магазина, свалил е предно дясно стъкло и е започнал да произнася
реплики към И., като една от тях била ***. Тази реплика според повереника била възприета
не само от И. и неговата съпруга, а и от разпитаната повторно в последното съдебно
заседание свидетелка. От тук повереника счита, че от обективна страна с тези действия
подсъдимия е осъществил състава на чл.144 ал.3 от НК. Излага доводи, че от субективна
страна деянието е извършено с пряк умисъл от подсъдимия, като е целял да всее страх у И..
Повереника подробно се спира на последвалите действия от страна на И., които довели до
промяна в начина на живот гражданския ищец и частен обвинител, изразили се в поставяне
на СОТ система и закупуване на куче-пазач от една страна, а от друга И. започнал да моли
свои колеги да го вземат от тях, тъй като в свободното си време упражнява професия на
музикант.
В заключение повереника сочи, че И. е смятал, че след сериозния спор, който са имали за
1

магазина с подсъдимия и след нанесения побой, както и множеството сигнали до различни
институции - РУ-**, РП, подсъдимия е можел да осъществи наистина заканата си, която е
била отправена към него. Що се касае до гражданската част от присъдата, повереника моли
съда да уважи предявения граждански иск, като основателен и доказан по размер. Допълва,ч
е всички негативни преживявания, които са свързани с насадения страх за осъществяване на
заплахата с убийство, с лишаване от живот е довело И. до това състояние на страха от
осъществяване на заканата и счита, че предявения гражданският иск следва да се уважи
изцяло. Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание гражданският ищец и частен обвинител И. е заявил, че поддържа
становището на адвоката си, искам подсъдимия да бъде признат за виновен и да му заплати
размера на гражданският иск.
Защитникът на подсъдимия в хода на съдебните прения също е взел подробно становище,
като набляга на това, че в проведените многобройни съдебни заседания не се установи по
безспорен и категоричен начин вината на подсъдимия така, както изисква разпоредбата на
чл.303 от НК. Сочи, че от извършване на деянието са изминали две години. Спира се на
цитираната реплика в обвинителния акт и нейното отношение към съставомерността на
извършеното от подсъдимия деяние, за което му е повдигнато обвинение. Хронологично от
защитника на подсъдимия се проследяват взаимоотношенията между подсъдимия и
гражданският ищец и частен обвинител, както и тяхната ескалация, следвана от намесата на
различни институции, като се акцентира върху побоя нанесен от гражданският ищец и
частен обвинител на бащата на подсъдимия и отражението на този факта върху поведението
както на бащата на подсъдимия, така и на самия подсъдим. Отделно в пледоарията на
защитата се изтъква и друг факта, а именно, че подсъдимия е спечелил търга за спорния
магазин. Наред с това се подчертават факти от показанията на свидетелката А. А. М.
относно нейните свидетелски показания, че е чула подсъдимия да отправя към И. репликата
*** в първото и последно съдебно заседание. От защитата се навеждат доводи и по
отношение показанията на свидетелката Д. М. И., за която се сочи, че чула, че не рано или
късно, а *** Коментира показанията на съпругата на гражданския ищец, а от друга
обясненията на самия граждански ищец И.Л., като ги съпоставя с установените други факти
за СОТ и закупуване на куче от гражданския ищец. Допълва, че изложеното в тази насока
представлява твърдение, за което липсват доказателства.
По отношение възбуден основателен страх у гражданския ищец и частен обвинител от
защитата се сочи, че не напразно е задаван въпрос на свидетелката Д.И., която заявила в
съдебно заседание, че И.Л. е стоял пред магазина си и е чоплил семки. Защитата допълва, че
след отправените реплики от страна на подсъдимия от свидетелката бил получен отговор,
гражданският ищец продължил да стои на стъпалата и да си чопли семки, от което защитата
прави извод, че дори и да се приеме, че инкриминираните думи са били изречени от
подсъдимия, то те не са могли да възбудят основателен страх за осъществяване на заканата,
както и че не е осъществена каквато и да е била вероятност от нейното реализиране, като се
цитират решения на ВКС.
На последно място защитата подчертава, че фактите и обстоятелствата установени на
проведеното съдебно следствие сочат, че макар деянието извършено от подсъдимия, макар и
формално да покрива признаците на престъплението по чл.144, ал.3 от НК, то обществената
му опасност не надхвърля онази по ниска, която е типична за обичаен битов конфликт без
съществени негативни последици и това задължително ангажиране не е търсенето на
наказателна отговорност за извършеното престъпление, а оправдаването на дееца. В тази
връзка моли съда да постановите оправдателна присъда, като отчете, че до момента
подсъдимия не е осъждан, няма никакви противообществени прояви, с висше образование и
се ползва с добро име в обществото. За деянието извършено от подсъдимия допълнително
защитата сочи, че не еднократно пострадалия е провокирал с поведението си подсъдимия,
включително и с нанесения побой над баща му. Защитникът е взел становище по предявения
2

граждански иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Подсъдимият се е явил лично във всички съдебни заседания. Заявил е, че не се признава за
виновен по повдигнатото му обвинение и моли съда да го оправдае. Дал е обяснения.
Като прецени събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Ц. А. Г., ЕГН ********** е ****
На проведеното съдебно следствие се установи следната фактическа обстановка:
Гражданският ищец и частен обвинител И. Л. И. живеел заедно със съпругата си,
свидетелката А. А. М. в с.Ъглен, обл.Ловеч. Преди около четири години двамата
стопанисвали хранителен магазин в гр.Червен бряг, в 5-ти квартал, известен като „***
намиращ се на ул.***
През пролетта на 2019г. (м. ** – м. **) имало обявен търг за този търговски обект. Понеже
проявявал интерес към магазина, подсъдимия участвал в търга с фирмата на **ка си, която е
*** Подал документи и фирмата на **ка му спечелила търга. И.Л. участвал с фирмата на
съжителстващата с него на съпружески начала А. А. М., но не изпълнили определени
условия по търга, поради което не били допуснати до участие. Това породило негативни
отношения между подсъдимия и И., които прераснали в обаждания по телефона от страна на
И. към подсъдимия и се стигнало до нанасяне на побой от страна на И. над бащата на
подсъдимия, за което същия с оглед нанесените му повреди се снабдил с медицинско
свидетелство, но не била подадена жалба и до разглеждане на дело пред съда не се стигнало.
От страна на полицията били предприети мерки и И. бил предупреден да не извършва
действия спрямо подсъдимия и негови баща.
На 08.10.2019г. магазинът бил отворен и около 10.00 часа ГИ и ЧО И. излязъл на
стъпалата пред него. Малко по-рано подсъдимият закарал сина си на ясла и отишъл със
съпругата си – свидетелката С.С. за мляко за детето. Преминавайки покрай магазина,
подсъдимият отишъл до центъра на квартала, където направил обратен завой, след което
спрял пред хранителния магазин, недалеч от И.. След спирането, подс. Г. свалил стъклото на
вратата до себе си и започнал да обижда и да псува И. с думи: „Т***?! ***! *** **ката!“.
Накрая подсъдимия се обърнал към ГИ И ЧО И. с репликата: ***. И. само стоял и мълчал,
като не отвърнал по никакъв начин на подсъдимия. Последният не слязъл от колата и докато
обиждал, псувал и заплашвал И., държал нещо в ръката си, което ГИ и ЧО не успял да види
добре, но първоначално оприличил на нож. Цялата ситуация, включително отправянето на
репликата от страна на подсъдимия към И. *** била възприета и от влизащия в този момент
в магазина инкасатор на ВиК – свидетеля К. М. А. (починал), от клиентката в самия магазин
– свидетелката Д. М. И. и от съпругата на ГИ и ЧО – свидетелката а.м.а.. В следствие на
отправените заплахи И.И. изпитал страх за живота си, възприел същата за сериозна заплаха,
тъй като и друг път се било случвало подсъдимият да проявява вербална агресия спрямо
него, въпреки че бил предупреден от кварталния полицай.
По случая е образувано и проведено досъдебно наказателно производство.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните писмени
доказателства, а именно: 5бр. документи във връзка с отношенията между страните и
произнасянията на административни съдилища по спорния магазин (стр.41-48 от делото),
копие от сигнал от *** от гр.** до РУ-** (стр.68-73 от делото), справка за свидетелката Д.М.
И. от Община ** (стр.74-76 от делото), писмо и справка вх.№2488/24.06.2021г. на НИМХ,
филиал Плевен, справка по НБД за свидетеля К. М. А. – починал, писмо и справка вх.
№4040/13.10.2021г. на община **, приложеното към настоящото дело НОХД№88/‘20г. на
ЧРС (предходно разглеждане на делото от друг състав на съда с ВНОХ№43/‘21г. на ПлОС),
писмен сигнал на И.И., медицинско удостоверение №230/02.05.2019г. на ***, копие от фиш
за спешна медицинска помощ от 01.05.2019г., протокол за предупреждение от 23.10.2019г.,
справка за задграничните пътувания на подсъдимия, справка от ОМДТ-община **, справка
за съдимост.
3

Фактическата обстановка се подкрепя и от разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели А.М., Д.И. и С.С..
Дадените от тях показания могат да се обособят в две групи.
В първата група са показанията на А.М. и Д.И.. Двете подробно описват случилото се, като
дават подробности относно действията извършени от подсъдимия, на коя дата, къде и по кое
време е извършено престъплението. Отделно от свидетелката М. се сочат факти за това кое
поддържа напрежението и влошените отношения между И. и подсъдимия, как отправените
думи от подсъдимия са се отразили на поведението на И..
От показанията на тези свидетели се установява, че пред тях подсъдимия лично на
08.10.2019г. около 10.00 часа в *** се заканил с убийство на И. Л. И. от ***, чрез репликата:
*** и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Във втората група са показанията на свидетелката С., която твърди, че към момента на
извършване на деянието се е намирала в колата до подсъдимия и имала лични впечатления
за казаното от него, реакцията на И. и присъствалите на случилото се лица.
Показанията на свидетелите са непротиворечиви помежду си. Неоснователно е твърдението
на защитника на подсъдимия за наличието на вътрешно противоречие в показанията на
свидетелите, тъй като всеки един от тях конкретно изложи в хода на съдебното следствие
личните си възприятия. В какво се изразява вътрешното противоречие от страна на защитата
не се посочи. От друга страна показанията на свидетелите са последователни, взаимно се
допълват и кореспондират изцяло помежду си. Според настоящия състав отричането на
всички факти, които биха уличили подсъдимия в извършване на престъпление е нормална
човешка реакция предвид показанията на свидетелката С., които допълнително навежда
съда на извода, че от страна на защитата и подсъдимия се цели формирането на защитна
теза с оглед оправдаване на последния.
За горното допълнително основание дават прочетените на основание чл.281, ал.5 от НПК
показания на свидетеля К.А..
Предвид изложеното съдът намира, че подсъдимия Ц. А. Г., ЕГН ********** следва да носи
наказателна отговорност по чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 от НК.
Деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, тъй като е
съзнавал обществено опасния му характер и е искал настъпването на обществено опасните
последици.
От обективна страна същият се е заканил на гражданският ищец и частен обвинител И. с
убийство с думите: ***, което е възбудило основателен страх за осъществяването й. В
практиката се приема, че не е необходимо лицето, по отношение на което е отправена
заканата, действително да се е изплашило, но в конкретния случай са налице комплексни
фактори директно предизвикали уплаха у И.. Подсъдимият е съзнавал съдържането на
заплахата, както и че тя е възприета от заплашеното лице като действителна такава, че е в
състояние да възбуди у И. основателен страх, че ще бъде осъществена с оглед предходните
им влошени отношения, посегателството от И. над бащата на подсъдимия, както и спора за
стопанисване на магазина. В тълкувателно решение №53/1989г. на ОСНК се приема, че за
съставомерността на деянието по чл.144 от НК, законът не изисква към момента на
извършването му, отправянето на заканата с престъпление, респективно с убийство, у дееца
да има оформено решение за неговото изпълнение, нито да е действал с годно средство и
при условия, при които резултата реално може да настъпи. Не е необходимо лицето
действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се
осъществи. Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време на
извършване на деянието, а не след минаването на определено време. В конкретния случай
заканата с убийство е извършена чрез горепосочените думи от подсъдимия, което налага
извода, че обективните действия на подсъдимия са сочели, че заканата може да се
осъществи.
И**ки предвид изложените дотук мотиви и на основание цитирания по-горе законов текст
4

съдът счита, че подсъдимия следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение и наказан.
Подсъдимият е неосъждан, но в обясненията си, които съда кредитира и обсъжда е
некритичен към извършеното. Съдът намира, основа за това поведение е посегателството от
страна на И. над неговия баща и продължителни съдебни спорове за стопанисване на
общинския магазин, пред който се е и развило деянието, за което е ангажирана
отговорността на подсъдимия.
От друга страна съда прецени, че подсъдимия осъзнава, че междуличностните отношения
следва да се уреждат по предписания от закона ред, а не чрез свади. Неминуемо върху него
отражение е оказало случилото се с баща му с оглед представеното медицинско
свидетелство по делото и фиш от спешна помощ. Поради изложеното съда приема, че са
налице смекчаващи вината и отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия, а
доказателства за отегчаващи отговорността му не се събраха.
Следователно наказанието на подсъдимия следва да се определи при превес на
смекчаващите вината обстоятелства към предвидения в закона минимален размер, а именно
– ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
За поправянето и преди всичко за превъзпитанието на подсъдимия съдът счита, че така
наложеното наказание не трябва да се изтърпява ефективно, а изпълнението му на
основание чл.66, ал.1 от НК, следва да бъде отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ.
С оглед горното следва и предявеният граждански иск да не се уважава в размера, в който е
предявен. Размерът му следва да има обезщетителен характер по отношение страданията
претърпени от И., тъй като болки той не е търпял, нито са налице имуществени вреди, които
подлежат на обезщетяване от подсъдимия. В тази връзка съда намира, че подсъдимия следва
да бъде осъден да заплати на гражданския ищец и частен обвинител сума в размер на
1000лв., а за разликата до 5000лв. гражданският иск следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан. Следва подсъдимия да бъде осъден да заплати по сметка на ЧРС
и държавна такса в размер на 40лв. върху уважения размер на гражданския иск.
Воден от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5

Номер на акта:	27
Дата:	1 ноември 2021 г. (в сила от 17 ноември 2021 г.)
Съдия:	Тодор Илиев Тихолов

Дело:	20214440200103
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 март 2021 г.

Присъда по дело №103/2021 на Районен съд - Червен бряг

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите