Определение по дело №69/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Е. А. А. от [населено място], [улица] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1310257/23.01.2025г. по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, издадена от мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Шумен. С обжалвания акт на Е. А. А. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, а именно – прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, за срок от шест месеца, считано от 23.01.2025г.

В жалбата се твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна и издадена в противоречие с материалния закон. Оспорва се наличието на фактическо основание за налагане на процесната ПАМ. Жалбоподателят сочи, че при проверката е обяснил, че няколко дни след влизане на територията на РБългария на 02.10.2024г., същият е напуснал страната и е заминал в Белгия, където упражнява трудова дейност. На 14.12.2024г. заедно с двама свои колеги тръгнали обратно за България, като пътували с лек автомобил БМВ 530ХД с рег. № [рег. номер], собственост на Ф. Х. Х.. Влезли на територията на РБългария на 15.12.2024г., като в часовия интервал между 09,00 часа и 11,30 часа били на ГКПП Дунав мост. При осъществената на границата контрола представил личната си карта и талона на автомобила. По изложените съображения счита, че не е извършил вмененото нарушение, което е възприето като основание за налагане на ПАМ. Навеждат се и доводи за несъответствие на заповедта с целта на закона.

Въз основа на изложените аргументи моли за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендира присъждане на разноски.

При проверка редовността на оспорването съдът е констатирал, че към жалбата не е приложен документ за внесена държавна такса, поради което с определение № 207/10.02.2025г. е оставил същата без движение, като е дал указания за отстраняване на нередовностите.

В унисон с дадените указания, с молба рег. № ДА-01-480/18.02.2025г. оспорващият представя документ за внесена държавна такса, с което нередовностите са отстранени.

Със съпроводително писмо рег. № ДА-01-390/10.02.2025г. ответната страна представя административната преписка по издаване на обжалвания акт. С писмо рег. № ДА-01435/12.02.2025г. по делото е представено писмо рег. № 5403р-1946/05.02.2025г., изходящо от началника на ГПУ – Русе. В изпълнение на определение № 207/10.02.2025г., административният орган представя подадената жалба в оригинал.

След като се запозна със съдържанието на жалбата, оспорвания административен акт и приложените доказателства, съдът намира, че е сезиран с жалба срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице, имащо правен интерес от оспорване на процесния акт пред компетентния съд, поради което същата се явява допустима и делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Съдът намира, че като страни в настоящото производство следва да бъдат конституирани, както следва: Е. А. А. от [населено място], [улица] и ответник – мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Шумен.

С оглед задължението за разпределяне на доказателствената тежест, произтичащо от разпоредбата на чл.170, ал.3 от АПК, съдът намира за необходимо да укаже на страните за кои обстоятелства следва да сочат доказателства, а именно:

- на оспорващия да се укаже, че е в негова тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, както и че същите обосновават незаконосъобразност на обжалвания акт.

- на ответната страна да се укаже, че е в нейна тежест да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата и при наличие на посочените в него материално правни основания.

С депозираната жалба и с придружителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда, страните по делото са направили искане за допускане на гласни доказателства, като оспорващият сочи, че посредством разпита на свидетели ще установи сочените в жалбата факти, а ответната страна обосновава искането си с аргумент, че свидетелските показания ще допринесат за установяване на фактическите обстоятелства, релевантни за издаване на заповедта.

Съдът намира, че доказателствените искания на страните са допустими, поради което следва да бъдат уважени.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство както следва:

оспорващ - Е. А. А. от [населено място], [улица];

ответник - мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Шумен.

НАСРОЧВА АД № 69/2025г. по описа на ШАдмС за 26.03.2025г. от 10,30 часа, за която дата да се призоват страните на посочените от тях адреси.

УКАЗВА на оспорващия, че е в негова тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, както и че същите обосновават незаконосъобразност на обжалвания акт.

УКАЗВА на ответната страна, че е в негова тежест да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е издаден от компетентен орган, както и че са налице материално – правните предпоставки, визирани в чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП.

ДОПУСКА ДО РАЗПИТ за следващо съдебно заседание Л. М. С. – мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Шумен, при режим на довеждане от ответната страна.

Предоставя възможност на оспорващия да ангажира гласни доказателства в съдебно заседание на 26.03.2025г.

Дава възможност на страните до датата на съдебното заседание да представят нови доказателства.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните за сведение.