Решение по дело №59329/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 септември 2025 г.
Съдия: Силвия Петрова Николова
Дело: 20241110159329
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 16501
гр. ..., 04.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:....
при участието на секретаря ......
като разгледа докладваното от .... Гражданско дело № 20241110159329 по
описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на С. П. В., ЕГН **********, от гр. ..., против
Х. И. К., ЕГН**********, от гр. ... за установяване по отношение на ответницата, че ищецът
не дължи сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на престъпление, ведно със законната лихва, считано от 06.05.2013 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1 200 лв., представляваща разноски
за възнаграждение за повереник, с полагаща се законна лихва до окончателното им
изплащане, поради погасяване на вземането по давност.
Въз основа на тези суми е издаден Изпълнителен лист от 13.06.2017г. и е образувано
изпълнително дело № .../05.02.2019г. при ЧСИ ...., с рег. № ......, действащ в района на СГС.
Ищецът сочи, че сред предприетите от ЧСИ действие било налагане на запор върху
банковите сметки на ищеца. Позовава се на изтекла погасителна давност на вземанията на
ответницата. Твърди, че последното погасително действие било извършено от ЧСИ на
05.02.2019 г. Излага подробни съображения. Ищецът оспорва прекъсването на давността за
погасяване на вземането по Изпълнителния лист, издаден на 13.06.2017г. с молбата до ЧСИ
на взискателя Х. И. К. от 01.02.2021г., с която е поискано повтаряне на неуспешно
предприетите по изпълнителното дело изпълнителни действия. Твърди, че не са предприети
нови изпълнителни действия от ЧСИ ...., с рег. № ......, които да прекъсват давността.
Ищецът заявява, че към 07.10.2024г. е налице изтичането на 5-годишна давност от
образуването на изпълнителното дело № .../05.02.2019г. при ЧСИ ...., с рег. № .......
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата, Х. И. К., с който моли да бъде прекратено производството по предявения
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124 ГПК като
1
процесуално недопустим. В случай, че съдът приеме производството, ответницата моли да
бъде отхвърлен предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК
във вр. с чл. 124 ГПК като неоснователен и недоказан. Ответницата се позовава на факта, че
за разглеждане на този иск вече е образувано гр. д. № 38511/2022г. по описа на Софийски
районен съд, III Гражданско отделение, 155-и състав.
По това дело е постановено Решение № 15378/08.08.2024г., с което Софийски районен съд,
III Гражданско отделение, 155-и състав е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск от ищеца по
настоящото производство.
Решението № 15378/08.08.2024г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 155-и
състав е влязло в сила.
Ответницата твърди, че единственото ново твърдение, което е въведено с новата искова
молба е, че към датата на исковата молба, 07.10.2024г. е изтекла 5-годишна давност от
образуването на изпълнителното дело, с което била прекъсната и започнала да тече нова
давност.
Според ответницата ищецът не се позовава на нови факти, настъпили след приключване на
устните състезания в производството по гр.д. № 38511/2022г. по описа на Софийски районен
съд, III Гражданско отделение, 155-и състав.
Отвеницата, на основание чл. 299, ал. 1 от ГПК, прави отвод за сила на пресъдено нещо, тъй
като счита, че спорът по страните в настоящия процес е разрешен с влязло в сила решение
по гр. д. № 38511/2022г. по описа на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 155-и
състав. Според нея една от основните отрицателни процесуални предпоставки за
съществуване правото на иск е наличието на сила на пресъдено нещо по спорното
материално право, въведено с исковата молба, с индивидуализиращите го белези –
правопроизводящ юридически факт, съдържание, субекти и правна квалификация.
Ответницата твърди, че е налице пълна тъждественост от обективна и субективна страна
между двете дела, заради което смята, че е налице процесуална пречка за разглеждане на
повторно предявен иск. В случай, че съдът приеме производството за процесуално
допустимо, ответницата намира исканията на ищеца за процесуално недопустими. На второ
място посочва, че останалите твърдения с правно основания чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124,
ал. 1 ГПК за изтекла 5-годишна обща погасителна давност са неоснователни, като сочи
действия, които да са прекъснали давността. Сочи, че между страните са безспорни фактите
и обстоятелствата относно дължимите суми по влязла в сила на 02.05.2017г. присъда,
постановено по НОХД №11017/2014г., образувано по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, IX състав, изменено с решение от 02.05.2017г. по ВНОХС
№3658/2016г. по описа на СГС, НО, Х въззивен състав, за които е издаден Изпълнителен
лист от 13.06.2017г. и е образувано изпълнително дело № .../05.02.2019г. при ЧСИ ...., с рег.
№ ......, действащ в района на СГС. Ответницата се позовава на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, съгласно
което ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога
пет години. Излага твърдения за прекъсване на давността, на която се позовава ищецът, с
оглед на предприетите от ЧСИ изпълнителни действия по принудително събиране на
2
вземането. Позовава се на задължителна съдебна практика. Излага подробни съображения.
Моли съда да отхвърли предявения иск, претендира направените по делото разноски. С
отговора на исковата молба са представени писмени доказателства и са направени
доказателствени искания.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 439, вр. чл. 124 ,.ал. 1 от ГПК.
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск в тежест
на ответника е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания
съществуват, както и изискуемост на вземането, а в тежест на ищеца е да докаже:
изпълнение, както и всички правоизключващи и правопогасяващи възражения.С оглед
наведеното в исковата молба основание за недължимост на сумите ответникът следва да
установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване
на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, в тежест на ответника е да
докаже действия, които са годни да прекъснат или спрат същия.
С доклда по делото съдът е приел за безспорни между страните следните обстоятелства и
права: дължимите суми по влязла в сила на 02.05.2017г. присъда, постановено по НОХД
№11017/2014г., образувано по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, IX
състав, изменено с решение от 02.05.2017г. по ВНОХС №3658/2016г. по описа на СГС, НО,
Х въззивен състав, за които е издаден Изпълнителен лист от 13.06.2017г. и е образувано
изпълнително дело № .../05.02.2019г. при ЧСИ ...., с рег. № ......, действащ в района на СГС.
Между страните не се спори, а и са представени доказателства, че Решението №
15378/08.08.2024г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 155-и състав е
влязло в сила на 13.09.2024г.
Със същото съдът към момента на постановяването му - 08.08.2024г. е отхвърлил
"предявения иск от С. П. В., с ЕГН **********, от гр. ..., ....., против Х. И. К., с ЕГН
**********, от гр. ..., ......, за установяване по отношение на ответницата, че ищецът не й
дължи сумата от 5 000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на престъпление, ведно със законната лихва, считано от
06.05.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1 200 лв. /хиляда и
двеста лева/, представляваща направени от К. разноски за възнаграждение на повереник, по
изпълнителен лист от 13.06.2017 г., издаден по НОХД № 11017/2017 г. по описа на СРС, 9
състав, както и сумата от 616 лв. /шестстотин и шестнадесет лева/ – разноски по
изпълнението, сумата от 1 017,10 лв. /хиляда и седемнадесет лева и десет стотинки/ – такси
по Тарифата към ЗЧСИ по изп.д. № ... по описа на ЧСИ ...., с рег. № ......, действащ в района
на СГС, поради погасяване на вземането по давност"
Трайно установено е в съдебната практика, че когато се отхвърля отрицателен установителен
иск, силата на пресъдено нещо има за предмет правото, което ответникът е успял съдебно да
установи с индивидуализиращите това право белези – правопораждащ факт и съдържание.
От това следва, че в разглеждания случай решението, с което се отхвърля отрицателния иск
на длъжника, че паричното вземане на кредитора е погасено по давност, установява със сила
3
на пресъдено нещо, че вземането не е погасено по давност и съществува правото на
принудително изпълнение (т.е. – съществува изпълняемо право), като от влизане в сила на
отхвърлителното съдебно решение започва да тече нова давност - чл.117, ал.2 ЗЗД. ..."
Следва да се вземе предвид още и че по време на процеса по гр. д. № 15378/22г., който е
започнал на 18.07.2022г., давност между страните за вземането не е текла. Същата е
спрянанаоснование чл. 115 , ал. б ж) ЗЗД. Това е така тъй като: " кредиторът не бездейства,
когато длъжникът оспорва вземането пред съд (с отрицателен установителен иск), позовава
се на погасителна давност (давността не се прилага служебно), и процесуалната
легитимация на страните е надлежна (ако ОУИ не е предвиден в закона, длъжникът има
правен интерес от ОУИ, когато кредиторът претендира вземането извънсъдебно, а с
предявения ОУИ длъжникът заявява правоотношение, в което би участвал, ако вземането
съществува). Положителният и отрицателният иск за вземането са с еднакъв предмет. По
предявения ОУИ кредиторът не бездейства, а очаква съдът да разреши със сила на
пресъдено нещо спора за съществуване на вземането. Поради това за спирането на давността
по чл. 115, ал. 1, б.“ж“ ЗЗД е без значение дали висящият процес е инициран от длъжника.
Правото на иск по ОУИ (на държавно съдействие чрез разрешаването на спора за вземането
със сила на пресъдено нещо) принадлежи не само на ищеца, но и на ответника. Поради това
за спирането на давността по чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД е без значение и това, дали
кредиторът е предприел активна защита по ОУИ (твърди и/или доказва факти от значение за
вземането). /Така Р Е Ш Е Н И Е № 257 от 30.04.2020 година на ВЪРХОВНИЯТ
КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, гражданско дело № 694 по описа за
2019 година, постановено по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК/ .
Така на 13.09.2024г. е започнала да тече нов давност, която до подаване на настоящия иск -
08.10.2024г. не е изтекла.
При това положение е очевидно, че към датата на предявяване на настоящия иск,
петгодишният давностен срок не е изтекъл. Проведеният предходен съдебен процес е
прекъснал течението на давността и е поставил ново начало. Поради това всички доводи на
ищеца относно ефекта на молбите до ЧСИ от 2021 г. и 2022 г. са ирелевантни за настоящия
спор, тъй като давностният период, който те евентуално биха могли да засегнат, е бил
прекъснат от последващия съдебен процес и влязлото в сила решение, а от последното до
подавне на исковата молба, не е изтекъл предвидения в закона срок.
С оглед горното искът следва да бъде отхвърлен, а разноски се дължат на ответника.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. П. В., ЕГН **********, срещу Х. И. К., ЕГН **********,
отрицателен установителен иск на основание чл . 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал .1 ГПК за
признаване на установено, че С. П. В., ЕГН ********** не дължи на Х. И. К., ЕГН
********** сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
4
вреди в резултат на престъпление, ведно със законната лихва, считано от 06.05.2013 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1 200 лв., представляваща разноски
за възнаграждение за повереник, за които суми е издаден Изпълнителен лист от 13.06.2017г.,
издаден по нохд 11017/24г. СРС, и измененена присъда по внохд 3685/2016г. СГС, послужил
за образуване на изпълнително дело № .../05.02.2019г. при ЧСИ ...., с рег. № ......, действащ в
района на СГС, поради погасяване на вземането по давност, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА С. П. В., ЕГН **********, да заплати на Х. И. К., ЕГН **********, сумата от
600,00 (шестстотин) лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5