Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.12.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на седми декември две
хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №10104
по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №10104/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на ГД „П.б.и
з.на н.“ срещу решение №129395 от 23.06.2020 г постановено по гр.д.№73446/2019 г на СРС , 78 състав ; в частта , с която въззивникът е осъден да
заплати на основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР във вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86
ал.1 ЗЗД на Р.И.Д. ЕГН ********** от с.Врачеш сумата от 1621 лева
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 17.12.2016 г – 01.12.2019
г , ведно със законната лихва от 17.12.2019 г до окончателното заплащане на
сумата ; и сумата от 212,49 лева лихва за забава върху посочената главница за
периода 17.01.2017 г – 17.12.2019 г ; както и в частта за разноските .
Въззивникът
излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като не трябва да се прилага НСОРЗ и не е налице
празнота в нормативната уредба по ЗМВР и издадените въз основа на него наредби .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната
жалба .
Въззивната
жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на
17.07.2020 г и е
обжалвано в срок на 22.07.2020 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна
:
За да уважи исковете СРС е приел , че според ССЕ ищецът е положил извънреден
труд и обезщетението за същия е в размер на 1621 лева . Върху тази сума се
дължат и лихви за забава .
Решението на СРС е неправилно . Видно от заключението на ССЕ изслушана пред СРС процесната
сума от 1621 лева обезщетение за извънреден труд е получена след преизчисление
на положения нощен труд с коефициент 1,143 .
Според настоящия съд това е незаконосъобразно
. Съгласно чл.187 ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8-часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. Според чл.187 ал.3 ЗМВР работното време на държавните
служители в МВР се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8, 12
или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Трудът с
8-часова продължителност, полаган от
работещите на смени държавни служители в интервала от 22.00 до 6.00 часа е нощен.
Нормата на чл.187 ЗМВР се явява
специална спрямо общите правила в КТ . ЗМВР въвежда еднаква продължителност на работното време на служителите в МВР през
деня и през нощта от 8 часа в сравнение с чл.140 ал.1 КТ , според който нормалната
продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през
нощта е 35 часа. Това различие се
обуславя от функциите, вменени с чл.2 ал.1 ЗМВР на служителите от МВР .
Извънреден е трудът, полаган от
служителя по разпореждане или без такова, но със знанието и без
противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за
служителя работно време по график. Нормата на чл.187 ал.7 ЗМВР ограничава извънредния
труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно,
а разпоредбите на, ал. 5 и, ал. 6 указват как следва да бъде възмезден
положеният от служителя извънреден труд. Правото на изплащане на допълнително
възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179 ал.2 ЗМВР , според
който размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед
на Министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните
възнаграждения за извънреден труд е определен в самия закон - за служителите,
работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер
на 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187 ал. 6 ЗМВР/.
В нормата на чл.187 ал. 9 ЗМВР изрично
е предвидена делегация на Министъра на
вътрешните работи да определи реда за разпределянето на работното време, за
неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън
установеното редовно работно време /така в решение №55 от 07.04.2015 г. по
гр. д. № 5169/2014 г. на ВКС-III ГО/. Действително с чл.31 ал.2 от Наредба
№8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР е било
предвидено при сумиране отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 ч. и 06, 00 ч. за отчетния период да се умножават по
0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. Тази наредба обаче е неотносима за процесния период , тъй като същата е отменена с Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните
служители в МВР, отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г. /обн. ДВ 59/29.07.2016г/ и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн. ДВ
60/02.08.2016г, в сила от 2.08.2016 г. /. В чл.3,ал.3 и на двете е указано, че
служителите в МВР може да полагат труд през нощта между 22.00ч до 6.00ч, като
работните часове не следва да надвишат
средно 8 часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Положеният ношен труд се остойностява в съответствие със Заповед
№8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, в която в т. 1 е
посочено, че за всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се
заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0, 25лв. В т.5 от същата
заповед е посочено, че допълнителните възнаграждения по т. 1, 2 и 3 се отчитат
в часове и се изплащат след представяне в съответните финансови звена на
протокол-приложение № 5 към чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от Наредбата №
8121з-407/11.08.2014 г.
Следователно положеният нощен труд ако
е в рамките на установеното работно време от 8 часа не се явява извънреден и
затова следва да се заплаща като нощен по определената в Заповедта на Министъра
на вътрешните работи тарифна ставка. Не
е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби , която да
налага субсидиарното приложение на КТ, а още по-малко на подзаконовите
нормативни актове, приети въз основа на КТ, и по-конкретно нормата на чл. 9,
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета
с ПМС № 4/17.01.2007 /НСОРЗ/ за преобразуването на часовете нощен труд с
коефицент 1,143. Нормата е неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР. С новия
и специален закон нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време е еднаква - 8 часа.
Не е възпроизведена изрично в приложимите наредби нормата на чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г , а напротив законодателят се е
отказал от въпросното преизчисляване .
Според решение №197 от 07.10.2019 г по
гр.д.№786/19 г на ВКС , IV ГО при работата на смени (дежурства) работното време на
държавните служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо
аналогичното приложение на ЗДСл или КТ и конвертиране на часовете труд положен
през нощта в дневни часове с коефициент 1,143. В исторически план посоченият
коефициент 1,143 е определен в Писмо изх. № 94-НН-198/29.08.2011 г. на МТСП,
което се явява задължително предписание за всички работодатели по трудови правоотношения. Същото е
издадено от МТСП в качеството му на орган, осъществяващ контрола по спазването
на трудовото законодателство "когато нормалната продължителност на
дневното работно време е 8 часа /чл. 136, ал. 3 КТ/ и нормалната
продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл. 140, ал. 1 КТ/, съотношението
е 8ч/7ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните
часове в дневни е равен на 1,14285 или приблизително 1,143.
Целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или
служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово
възнаграждение за 8 часа.
Следователно, превръщането на нощните
часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено
с цел увеличаване заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден
труд по смисъла на чл.143 ал. 1 КТ. Следователно , в конкретния случай няма основание да се извършват
преизчисления с коефициент 1,143 заради полагане на нощен труд от ищеца , респ.да се достига до резултат на положен
извънреден труд.
Решението на СРС трябва да се отмени в
обжалваната част и исковете да се отхвърлят . Разноски пред СРС и СГС се дължат
от ищеца , а ответникът не дължи разноски на ищеца и на съда .
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №129395 от 23.06.2020 г постановено
по гр.д.№73446/2019 г на СРС , 78 състав ; в частта , с която ГД „П.б.и з.на н.“ е осъдена
да заплати на основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР във вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и
чл.86 ал.1 ЗЗД на Р.И.Д. ЕГН ********** от с.Врачеш сумата от 1621 лева
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 17.12.2016 г – 01.12.2019
г , ведно със законната лихва от 17.12.2019 г до окончателното заплащане на
сумата ; и сумата от 212,49 лева лихва за забава върху посочената главница за
периода 17.01.2017 г – 17.12.2019 г; както и в частта , в която ГД „П.б.и
з.на н.“ е осъдена е осъдена да заплати на Р.И.Д. ЕГН ********** от с.Врачеш
сумата от 335,45 лева разноски пред СРС и да заплати на СРС 303,36
лева такси и разноски по чл.78 ал.6 ГПК ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете
на Р.И.Д. ЕГН ********** от с.Врачеш да се осъди ГД „П.б.и з.на н.“ да му заплати на основание
чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР във вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 1621
лева възнаграждение за положен извънреден труд за периода 17.12.2016 г –
01.12.2019 г , ведно със законната лихва от 17.12.2019 г до окончателното
заплащане на сумата ; и сумата от 212,49 лева лихва за забава върху посочената главница за
периода 17.01.2017 г – 17.12.2019 г.
ОСЪЖДА Р.И.Д. ЕГН
********** от с.Врачеш да заплати на ГД „П.б.и з.на н.“ допълнително още 95,85
лева разноски пред СРС и 100 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.