Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 263

 

гр. Силистра, 29.07.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд- С, наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година, в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мирослав Христов

 

при секретаря Анета Алексиева, разгледа докладваното от районния съдия АНД № 433/ 2020 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

 

Жалбоподателят В.М.Н. ***, ЕГН ********** обжалва наказателно постановление № 38-0000657/ 15.06.2020г. на директора на РД ”АА”-гр.Р, с което му е било наложено административно наказание- глоба в размер на 2 000 / две хиляди / лева за извършено нарушение по чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34/ 06.12.1999г. на МТ. Изтъква доводи за незаконосъобразност и неправилност при издаването на акта и НП.

Ответникът – РД ”АА”-гр.Р., надлежно уведомен, не се явява представител, не депозира писмено становище по жалбата.

Актосъставител- В.С.Д., редовно призован, явява се лично и депозира своите показания по делото. Съдът ги прие като доказателства по делото и приобщи като такива към него.

Свидетелят по акта- М.Е.К.- редовно призована, не се явява. По данни на актосъставителя / неин колега /, същата се намира в болница за оказване на лекарска помощ на детето и, поради което не може да се яви в днешното съдебно заседание. Предвид становището на страните съда счете, че фактическата обстановка по делото би могла да се изясни и без нейния разпит, поради което с мотивирано протоколно определение я заличи от списъка на свидетелите.

Районна прокуратура- С.- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира становище по делото.  

Жалбоподателят В.Н., редовно призован, не се явява в съдебно заседание, като вместо него се явява проц.представител- адв.Кр.Христов при САК. Заявява, че поддържа изцяло жалбата и моли съда да отмени изцяло обжалваното НП като навежда доводи в тази насока.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на жалбоподателя, прие за установено следното:

На 25.05.2020г. около 13,20ч. в гр. С., бул.“Македония“, в района на Професионална гимназия по стопанско управление „Атанас Буров“, органите на РД „АА“- Р. установили жалбоподателя Н. в качеството му на водач на таксиметров автомобил, като същия управлявал лек таксиметров автомобил за обществен превоз на пътници от категория М1, марка „Дачия Логан“ с рег.№ *******, оборудван съгласно изискванията на чл.21 от Наредба № 34/1999г. на МТИТС, с включен електронен таксиметров апарат с фискална памет, с открита табела „такси“, без табела „не работи“, която да е поставена на предното обзорно стъкло. При проверка на документацията на таксиметровия автомобил и тези на водача- жалбоподателя Н., органите на РД „АА“- Р. установили, че на 25.05.2020г. жалбоподателя Н. е извършил 4 броя платени таксиметрови превоза, видно от електронна контролна лента № 1045/ 25.05.2020г., като ги е извършил без Разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници. Въз основа на констатираното нарушение на водача Н. му е бил съставен АУАН № 272979/ 25.05.2020г., препис от който му е бил връчен лично, като същия е бил подписан без възражения от водача.

Въз основа на описаният по-горе АУАН, по-късно в законно установения срок и след проверка на акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и извършена проверка в публичния регистър на издадените разрешения за извършване на таксиметров превоз на пътници от Община- С., чрез която било установено, че за процесното МПС не е било издавано разрешение, било издадено и обжалваното НП на директора на РД ”АА”-гр.Р. с което жалбоподателя Н. бил наказан с глоба в размер на 2 000 лева за извършеното от него нарушение на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34/ 06.12.1999г. на МТ, съобразно хипотезата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП.

Несъгласен с така определеното му наказание жалбоподателя Н. го обжалва в законно установения срок като указва, че същото било незаконосъобразно и неправилно по отношение на констатираното нарушение по Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ, тъй като с бездействието си не е нарушил процесната норма, посочена по-горе и АНО неправилно е определил наказание по ЗАвП спрямо него, вместо на превозвача.

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимна страна и е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, а по същество- неоснователна по следните съображения:

АУАН № 272979/ 25.05.2020г. и обжалваното НП са издадени в съответствие на процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ.

Видно от материалите по делото съдът счита, че по безспорен начин е установено, че водачът е нарушил тази разпоредба на Наредба № 34/ 06.12.1999г. на МТ. Според нормата на чл.31, ал.1, т.1 от същата наредба „При управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да носи разрешението за извършване на таксиметров превоз”. Водачът на проверения таксиметров автомобил попада сред лицата, на които е вменено посоченото в цитираната подзаконова разпоредба задължение да носят разрешението за извършване на таксиметров превоз. От събраните по делото доказателства става ясно, че жалбоподателят Н. е извършвал таксиметров превоз на пътници без валидно разрешително за извършване на таксиметров превоз.

Видно от описанието на обстоятелствата в АУАН и НП водачът не е представил такова разрешение, а при направена справка в публичния регистър на издадените разрешения за извършване на таксиметров превоз на пътници от Община- С., било установено, че такова разрешение не е било издавано от Община-С. за процесния таксиметров лек автомобил с рег. № *******. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят не е представил този документ.

Следвайки линията си на защита, жалбоподателят е ограничил своята преценка единствено във връзка с понятието "обществен превоз" по смисъла на чл.3, ал.1 и 2 от Наредба № 34/1999г. на МТ, без да съобрази спецификата на таксиметровите превози на пътници съгласно §1, т.26 ДР ЗАвП. Таксиметровите превози на пътници са регламентирани като едни от обществените вътрешни превози на пътници, съгласно Раздел ІІ, Глава Трета на ЗАвП като според чл.24, ал.1 от него, се извършват от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до 7 места, вкл. мястото за водача, с електронен таксиметров апарат с фискална памет, по ред, определен в наредбата по чл.12а, ал.5, след издаване на разрешение за таксиметров превоз на пътници. Тази наредба е именно приложимата Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена по законовата делегация от чл.12а от ЗАвП, видно от §2 ПЗР на същата. Според легалната дефиниция на §1, т.26 от Допълнителните разпоредби на ЗАвП: "Таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до 5 места, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел." Сочените от жалбоподателя определения на "таксиметров превоз" в чл.24, ал.1 от ЗАвП, както и в чл.2 от Наредба № 34/99 г., са дадени с оглед систематичното им място в кохерентния нормативен текст, но съгласно чл.32, ал.2, т.3 от УПЗНА /Указ № 883/74 г./, към който изрично препраща чл.9, ал.3 от ЗНА, обясненията на думи и изрази, които се употребяват многократно в нормативния акт, се включват в Допълнителните разпоредби. Легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т.26 от ДР на ЗАвПр е тази, която съгласно чл.15, ал.3 от ЗНА намира предимство пред тази по чл.2 от Наредба № 34 от 1999г. Следователно, според нормативната им сила и придадено общо действие по отношение на целия нормативен акт, дефиницията на §1, т.26 ДР ЗАвП е тази, която най-пълно определя понятието. Установените факти от АНО попълват нейната хипотеза, тъй като автомобилът на жалбоподателя е бил обозначен с опознавателните знаци за таксиметров автомобил / чл.21, ал.1 Наредба № 34/1999г. на МТ /, с включен електронен таксиметров апарат с фискална памет, от разпечатката на който е видно, че водачът е изпълнил 4 броя платени таксиметрови услуги. При това положение, настоящият състав приема, че описаното по-горе е извършване на таксиметров превоз на пътници по смисъла на §1, т.26 ДР ЗАвП. А щом всичко това е така, то е следвало жалбоподателя да притежава, респ. да носи задължително със себе си, съответните разрешения, удостоверения, лицензи и т.н. по смисъла на чл.31, ал.1 от Наредба № 34/99 г. и съгласно чл.93, ал.1 и ал.2 от ЗАвП.

За да издаде процесното наказателно постановление, АНО е приел, че Наредбата за таксиметров превоз на пътници изчерпателно е определила необходимите документи за извършване на таксиметров превоз, които водачът е длъжен да носи със себе си. В чл.31, ал.1, т.1 от нея, изрично е визирано изискването да се носи разрешение за извършване на таксиметров превоз. По време на проверката жалбоподателя не е представил такова, което е равнозначно на "липса на валидно разрешение за извършване на таксиметров превоз", по аргумент от чл.29, ал.1, т.3 от Наредба № 34/99 г. В този контекст разгледано, се явява неоснователно оплакването на жалбоподателя, че е налице несъответствие между фактическото описание на процесното деяние и неговата правна квалификация, до степен такава, че е санкциониран за нарушение, каквото не е извършил. Член 31, ал.1, т.1 от Наредба № 34/99 г. повелява водачът при управление на таксиметровия автомобил да носи разрешението за извършване на таксиметров превоз, което не е и било изпълнено, съгласно фактическите установявания на АНО, който дори е направил справка относно наличието на такова или неговата липса. Последното сочи на отсъствие на структуроопределящ елемент от фактическия състав на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34, вменяващ задължение за "носене" на разрешението за таксиметров превоз, а не за неговото притежаване. Но, с оглед постановяване на справедлив краен резултат и доколкото несъмнено е установено извършено административно нарушение от жалбоподателя, АНО е приел, че непритежаването на релевираното разрешително за таксиметрова дейност може да бъде приравнено на неговото неносене /няма как да носиш нещо, което изобщо не притежаваш/, респ. на непредставяне към момента на проверката, поради което субсумираните факти под санкционната норма на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП са правилни. Правилната административнонаказателна норма в случая е тази на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, тъй като е свързана с липсата на издадени документи, касаещи извършването на обществен превоз на пътници респ. на товар.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя и в насока, че същия в качеството му на „водач „шофьор на такси“, каквато длъжност изпълнявал според трудовия си договор не следва да носи отговорност по реда на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34/1999г. на МТ, а такава следвало да понесе превозвача. Както стана ясно и от изложеното по-горе, това задължение на водача е вменено в нормата на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34/1999г. на МТ и е съвсем различно от задължението на превозвача, визирано в чл.24 от Наредбата.

Съгласно правилото на чл.24, ал.1 от ЗАвП, наличието на разрешение е въведено като предпоставка за законосъобразното осъществяване на дейността по таксиметров превоз на пътници. Видно от цитираната разпоредба, този вид превоз се извършва от "регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, с електронен таксиметров апарат с фискална памет, по ред, определен в наредбата по чл.12а, ал.5, след издаване на разрешение за таксиметров превоз на пътници". Титуляр на този акт е лицето-търговец, осъществяващ таксиметровия превоз, който е и субектът, задължен да осигури издаването му, както и своевременното му подновяване. Отговорността на жалбоподателя Н. не е за това, че не е предприел действия за издаване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници. Както вече бе коментирано, титуляр на подобно задължение е търговецът, извършващ или от чието име се извършва, подобен превоз, докато описаното в акта и в НП нарушение сочи на друг фактически състав, а именно на извършване на таксиметров превоз без валидно разрешение за целта. Тези изводи на АНО кореспондират с нормите на чл.24, ал.1 и чл.93, ал.1 от ЗАвП, които въвеждат изискване да не се извършва превозна дейност без редовно издадено разрешение от кмета на съответната община. Именно такава е настоящата хипотеза, тъй като е безспорно установено, че към момента на проверката е нямало издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници с управляваното от дееца МПС.

Нормата на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАПр предвижда да се санкционира онзи водач, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Именно такова е текстовото описание на нарушението, съдържащо се в АУАН и в НП – извършване на таксиметров превоз на пътници при липса на изискуем документ /разрешение за извършване на таксиметров превоз/. Сочената като нарушена разпоредба на чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници очертава задължение на водача за носене на разрешение за таксиметров превоз при управление на таксиметров автомобил. Цитираната разпоредба установява отговорност за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Т.е. съставомерно по този текст е деянието- изначална липса, неиздаване на някой от посочените документи. Отговорността на водача на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари за непредставяне в момента на проверката на издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, е регламентирана в нормата на чл.93, ал.2 от ЗАвП. Различни са изпълнителните деяния на описаните състави. Органите на административно-наказателното производство са свързали така описаното нарушение с неизпълнение на задължението по  чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34/1999 г., като са му наложили санкция на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП съвсем правилно.

За нарушение на задължението за представяне на изискуеми документи в ЗАвП е предвидена отделна санкция, а именно тази по чл.93, ал.2 от същия закон, която сочи, че водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва.

 

При така извършените безспорни фактически установявания, настоящия съдебен състав приема, че адекватно на фактите е приложена санкционната разпоредба на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, чието изпълнително деяние се свързва именно с липсата на нормирани документи, т.е. с извършване на правно-регламентираната дейност "без" / без да притежава /, а не да не ги носи в себе си или да не ги представи на контролните органи в момента на проверката. С действията си на 25.05.20 г. жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗАвП, извършвайки таксиметров превоз без редовно издадено разрешение, с автомобил, който не е включен в списък към удостоверение за регистрация. По аргумент от чл.24, ал.1 от Наредба № 34, съставомерното разрешение се издава от кмета на общината за всеки отделен автомобил, каквото, не е било издавано. Упражняването на дейност, свързана с таксиметрови превози на пътници е допустимо само след изпълнение на специалните нормативни изисквания, гарантиращи определено ниво на професионална компетентност и благонадеждност. Значимостта на регулираните обществени отношения е обусловила подробната им нормативна регламентация, като отклонение от императивния режим е недопустимо. /Вж. Решение № 5619/ 19.04.12 г. ВАС по адм.д.№ 12743/11 г., VІІО/. Ето защо, при вярно установените факти, относими към нарушението от НП, правилно е ангажирана юридическата отговорност на жалбоподателя по чл.93, ал.1, т.1 ЗАвП.

Съда се солидализира и с довода на АНО, че не са налице условията на чл.28 от ЗАНН и не следва нарушението на жалбоподателя да се тълкува като маловажен случай. Извършеното от жалбоподателя Н. нарушение е формално по своя вид, а при този вид нарушения не следва да се изследва въпроса за наличието или липсата на настъпили вредоносни последици. В никой случай настоящия съдебен състав не счита, че са налице предпоставките за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН, съобразно извършеното от жалбоподателя нарушение, тъй като освен, че същото е формално по своя вид, то предвид характера на упражнявана професия от страна на жалбоподателя- таксиметров водач е и свързано с допълни натоварвания и изисквания, които следва да бъдат спазени с оглед адекватно изпълнение на служебните му задължения. Липсват обстоятелства, които да квалифицират случая като маловажен, поради което АНО не е допуснал нарушение, като не е приложил чл.28 от ЗАНН.

Не на последно място следва да се отбележи, че наложената санкция по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП в размер на 2000 лв е определена от законодателя с фиксиран размер, като не е дадена възможност на АНО да определя друг размер.

По време на производството по установяване на адм. нарушение и налагане на адм. наказание съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, обуславящи отмяна на НП.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Силистренският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 38-0000657/ 15.06.2020г. на директора на РД ”АА”-гр.Р., издадено въз основа на АУАН № 272979/ 25.05.2020г. с което на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП на В.М.Н. ***, ЕГН ********** е било наложено административно наказание- глоба в размер на 2000 / две хиляди / лева за извършено нарушение по чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ като правилно, доказано, обосновано и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред Административен съд- С., считано от датата на съобщаването му.

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………….

                                                                / М. ХРИСТОВ /