№ 6013
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110153066 по
описа за 2024 година
взе предвид следното:
„Т С” ЕАД е предявило срещу И. Х. И. установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, с които се
иска да се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 256, 70
лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, жк „Д..“, бл. .., вх. В, ет. 8, ап..., аб.№ .., ведно със законна лихва за период от
13.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 35, 81 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за период от 15.09.2022 г. до 22.04.2024 г., сумата 34,
31 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 13.05.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 7, 17 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за период от 16.07.2021 г. до 22.04.2024 г., за които суми
е издадена заповед за изпълнение ч.гр.д. № 28090/2024 г. по описа на СРС, 151 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата, в
качеството й на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като тя не е
престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
дължимата стойност на услугата „дялово разпределение“. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен
срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия
клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях
търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 28090/2024 г. по описа на СРС, III ГО,
151 състав, както и разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В откритото съдебно заседание, проведено на 26.03.2025 г. процесуалният
1
представител на ищеца е поискал да бъде постановено неприсъствено решение.
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1,
т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея на
17.11.2024 г. (л. 48 от производството) по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК на адреса, посочен в
подаденото възражение в хода на заповедното производството, не е подал отговор на
исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, за което е бил редовно
уведомен, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С
разпореждането от 07.10.2024 г., препис от което му е връчен по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК, са
му указани последиците от неподаване на отговор на исковата молба в срок и от неявяването
му в първото заседание по делото. С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените и приети доказателства съдът намира, че е налице и предпоставката по чл.
239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни, поради което следва да
бъде постановено неприсъствено решение и предявените искове да бъдат уважени. Съгласно
нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
Предвид изхода на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
бъдат присъдени направените в производството разноски, които ищецът претендира с
представения списък по чл. 80 ГПК, а именно 75 лв. за заповедното производство, от които
25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, и 125 лв. за исковото
производство, от които 25 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове, че И.
Х. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „С..“, бл.. вх. Г, ет. 5, ап.. дължи на „Т С“
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я..“ № .., на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата 256, 70 лв., представляваща главница
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, жк „Д..“, бл. .., вх. В, ет.
8, ап..., аб.№ .., ведно със законна лихва за период от 13.05.2024 г. до изплащане на
вземането, сумата 35, 81 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за период от 15.09.2022 г. до 22.04.2024 г., сумата 34, 31 лв., представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 13.05.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата 7, 17 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за период от 16.07.2021 г. до 22.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение ч.гр.д. № 28090/2024 г. по описа на СРС, 151 състав.
ОСЪЖДА И. Х. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк „С..“, бл.. вх. Г, ет. 5, ап..
да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я..“
№ .., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство в размер на общо
75 лв. и разноски за исковото производство в размер на общо 125 лв.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач на страна на ищеца –
“Т..“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2