Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 112
гр. Сливен, 16. 06. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
единадесети юни, две
хиляди и двадесета година,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 100 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба, уточнена с молба от 02.03.2020
г., подадена от Н.П.К. с адрес: ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0804-000169 от 12.02.2020 г., издадена
от Началника на Сектор Пътна полиция към ОД на МВР – Сливен, с която на
оспорващия, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, е наложена
принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 190 дни.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед
е незаконосъобразна, тъй като първоначалният акт № 0130508 от 12.11.2019 г. на Н.
З. м. а.при ОД на МВР – Сливен, с който е наказан водачът, не е влязъл в сила
към деня на установяване на последващото нарушение –
„управление с неплатена глоба“. Посочва, че не била връчена и ЗППАМ №
20-0804-000163 от 08.02.2020 г. Счита, че последният АУАН, като следващ
предходния, също бил съставен без правно основание за това. Посочва, че по
смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на
преустановяващите ПАМ. Счита, че липсват предпоставки за издаването на заповед
с правно основание чл. 171, т. 1, б.“д“ от ЗДвП, тъй като лицето нямало незаплатени
глоби. Посочва, че фишът, с който му е наложена глобата, не е влязъл в сила към
08.02.2020 г., когато е съставен следващият АУАН Серия GA № 147936 от 08.02.2020 г. Моли съда да отмени
оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка изцяло
като незаконосъобразна.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не
се явява и не се представлява.
Административният орган, редовно призован, не се явява
и не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи и събраните по делото относими към спора
доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на оспорения
административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
На 12.02.2020 г. на жалбоподателя Н.П.К. е съставен от
служител на ОД на МВР – Сливен, Сектор Пътна полиция Сливен, АУАН Серия GA №
68209, връчен му на същата дата, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за
това че на 12.02.2020 г. в 10:27 ч., в гр. Сливен на бул. „Банско шосе“ в двора
на Сектор Пътна полиция е управлявал състав от ППС, а именно товарен автомобил
Фолксваген Крафтер с регистрационен номер: *****
негова с. и ремарке за лек автомобил с регистрационен номер *****негова с.,
след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е отнето
по реда на чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП с АУАН серия GА № 147936 от 08.02.2020
г. и ЗППАМ № 20-0804-000163 от 08.02.2020 г.
На 12.02.2020
г. от Началника на Сектор Пътна полиция към ОД на МВР– Сливен, е издадена
оспорената в настоящото производство Заповед № 20-0804-000169. С нея на
оспорващия, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП, е наложена ПАМ –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни, считано от 12.02.2020 г.,
като са отнети СРМПС № ********* и рег. табела С8473ЕС.
Със Заповед № 343з-86 от 20.01.2017 г. на Директора на
ОД на МВР– Сливен, Началникът на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Сливен, е
оправомощен да прилага принудителни административни мерки по ЗДвП.
Между страните не е спорно, че към датата на издаване
на оспорената заповед – 12.02.2020 г., процесното ремарке за лек автомобил е с.
на оспорващия К..
В хода на съдебното дирене са представени: Справка за
нарушител/водач на името на Н.П.К., фиш № 0130508 от 12.11.2019 г., жалба
против фиш, Определение от 10.12.2019 г. по АНД №1742 / 2019 г. по описа на
Районен съд – Сливен, разписка № 0600010452787685 от 12.02.2020 г. за платени
глоби, АУАН серия GА № 147936 от 08.02.2020 г., Заповед № 20-0804-000163 от 08.02.2020
г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „д“
от ЗДвП, от които е видно, че СУМПС е отнето на 08.02.2020 г.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния срок по
чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, от надлежна страна -
адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес и срещу административен
акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена в писмена
форма. В нея са посочени фактическите обстоятелства за налагане на ПАМ,
включително чрез препращането към констатациите от извършената проверка и
съставения АУАН серия GA № 68209 на 12.02.2020 г. на Н.П.К.. Заповедта е
издадена в установената от закона форма, в производство, в което не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В
заповедта са посочени фактическите и правните основания за издаването й,
извършено е позоваване на съставения на водача АУАН. Описаните в АУАН
фактически обстоятелства относно извършено нарушение по ЗДвП съответстват на
фактическите основания, които се съдържат в оспорената заповед. Заповедта е
издадена на основание по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. В същата са изложени
мотиви, че на 12.02.2020 г. около 10:27 ч., в гр. Сливен на бул. Банско шосе в
двора на Сектор Пътна полиция Н.К. е управлявал състав от ППС, след като
свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето
по реда на чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП с АУАН серия GА № 147936 от 08.02.2020
г. и ЗППАМ № 20-0804-000163 от 08.02.2020 г., и че управлявайки описания състав
на ППС, водачът е нарушил разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. В цитираната
разпоредба е предвидено, че за да управлява МПС, водачът трябва да притежава
валидно свидетелство за управление, да не е лишен от право да управлява МПС по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да не
е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП. От изложеното следва, че
описаното в мотивите на заповедта нарушение съответства на разпоредбата на чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП.
С оглед съдържанието на акта, съдът приема, че е
спазена установената от закона форма – чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2
от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта са изложени достатъчно
ясно и изчерпателно. Посочена е една от хипотезите на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, която е самостоятелно основание за налагане на обсъжданата ПАМ. В
производството по издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Релевантните
обстоятелства са изяснени в пълен обем. Оспореният акт е съобразен и с целта на
закона, която най-общо е да се гарантира безопасността на движението по
пътищата.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган
е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
Законът за движение по пътищата забранява управление
на МПС от водач, чието свидетелство за управление е временно отнето по реда на
чл. 171, т. 1 (с нормата на чл. 150а от ЗДвП), респ. предвижда налагане на ПАМ
"прекратяване на регистрация на ППС за определен срок" на собственик,
управляващ МПС, чието СУМПС към този момент е временно отнето по реда на чл. 171,
т. 1 от закона.
При тази законова регламентация, необходимата
материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежния
ред управление на МПС от собственик, чието СУМПС е временно отнето по реда на
чл. 171, т. 1 от ЗДвП. Спорният въпрос по делото е именно това - дали тази
предпоставка е била налице, доколкото заповедта за налагане на ПАМ от
08.02.2020 г., с която е постановено временното отнемане на СУМПС, към
12.02.2020 г. несъмнено не е била влязла в сила, тъй като е връчена на оспорващия
на същата дата. Видно е от ЗППАМ № 20-0804-000163 от 08.02.2020 г. и справка за
нарушител/водач, че СУМПС № ********* е отнето на 08.02.2020 г. Следователно
водачът е управлявал МПС след като свидетелството му за управление на моторно
превозно средство е било временно отнето. Съдът намира, че наличието на
обсъжданата заповед, за която оспорващият е бил уведомен, представлява годно
материалноправно основание за издаване на оспорената мярка. Основанията за този
извод са следните: Съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, подадената жалба не спира
изпълнението на приложената административна мярка. Следователно, законът
разпорежда предварително изпълнение на административен акт, издаден по реда на
чл. 171, т. 1 от ЗДвП, по който ред е издадена ЗППАМ № 20-0804-000163 от 08.02.2020
г., и това означава, че адресатът на заповедта следва да зачита установеното с
нея правно положение, независимо, че към 12.02.2020 г. същата не е влязла в
сила.
С оглед на изложеното, съдът приема, че са били налице
основания за издаване на оспорената заповед. Налагането на принудителна
административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство", с оглед установеното от фактическа страна, е било задължително.
Срокът на действие на тази принудителна административна мярка е ограничен – от
шест месеца до една година. Административният орган е съобразил това
ограничение и е наложил мярка в предвидения от закона минимален размер, а
именно 190 дни.
По изложените съображения, оспорената заповед е
законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.П.К. с адрес: ***, подадена против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000169 от
12.02.2020 г., издадена от Началника на Сектор Пътна полиция към ОД на МВР –
Сливен, с която на Н.П.К., на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, е
наложена принудителна административна мярка– прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 190 дни.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: