Определение по дело №936/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 496
Дата: 2 септември 2020 г.
Съдия: Веселин Пенгезов
Дело: 20201000600936
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 49602.09.2020 г.Град София
Апелативен съд - София5-ти наказателен
На 01.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Александър Желязков

Калинка Георгиева
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно наказателно дело №
20201000600936 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения Г. Й. Н. чрез
служебния му защитник- адв. Ж. Д. срещу определение от 17.08.2020 г. на СГС,
НО, 23-ти състав, постановено по н.ч.д. № 2924/2020 г., с което е оставена без
уважение молбата на осъдения Н. за предсрочно условно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му с
определение на СГС, постановено по НЧД №4896/2019г.
В жалбата се твърди, че съдът неправилно е преценил, че към настоящия
момент осъденият не отговаря на чл. 439а от НПК, поради което е отправено
искане за отмяна на постановеното определение и уважаване на молбата на
осъдения за условно предсрочно освобождаване.
Софийски апелативен съд, след като прецени доводите, релевирани в
частната жалба, материалите по делото и служебно провери правилността на
атакувания първоинстанционен съдебен акт, намери за установено следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения седмодневен срок от
активно легитимирана страна и е процесуално допустима, но разгледана по
същество, се явява неоснователна.
СГС е бил сезиран от лишения от свобода Г. Н. с молба за постановяване на
предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наложеното му общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8
години и 8 месеца, определено му по НЧД № 4896/2019 г. по описа на СГС. При
1
съблюдаване на процесуалните правила на производството по чл.437 - чл.440
НПК, съдът е разгледал подадената молба и след като е преценил всички
приложени по делото материали, основателно е счел, че не са налице достатъчно
доказателства за поправянето на осъдения по смисъла на чл.439 а от НПК, за да
постанови исканото условно предсрочно освобождаване.
Анализирайки доказателствения обем, обосновано решаващият съд е
посочил, че въпреки наличие на изтърпяна по-голяма част от наложеното на
лишения от свобода наказание /а именно- 8 години, 5 месеца и 17 дни/, с оглед
оценката на наличните доказателства по делото, данните за поведението на
осъдения в пенитенциарното заведение, както и незначителното редуциране на
показателите на риска от вреди за обществото и рецидив, не са налице убедителни
доказателства, че осъденият Н. се е поправил или е направил всичко зависещо от
него, за да постигне убедителен резултат в тази насока. От приложения план за
препланиране на присъдата на основание чл. 156 от ЗИНСС се установява, че по
отношение на осъдения са налице области, в които корекционната работа с него
следва да продължи до края на престоя му в МЛС, като набелязаните задачи са в
насока към обогатяване на поведенческия репертоар със социално приемливи
модели на поведение, изграждане на умения за адекватно решаване на
проблемите, намаляване на рисковете и вредите от употребата на алкохол.
Действително по делото има данни, че лишеният от свобода е полагал труд, но
съдът с основание не е придал изключително значение на това обстоятелство,
предвид данните за допуснати дисциплинарни нарушения. Колебливостта в
поведението му в пенитенциарното заведение, обстоятелството, че за периода от
постъпването си в Затвора, риска от рецидив е редуциран едва с два пункта /от
първоначалните 61т., към настоящия момент е фиксиран на 59т./, както и
запазването на дефицитните зони у молителя, свързани с уменията за мислене и
отношението му към правонарушението, както и злоупотребата с алкохол,
означават, че не е постигната съществена положителна промяна във формирането
на стереотип на мислене и поведение за водене на законосъобразен начин на
живот извън пределите на местата за лишаване от свобода.
Предвид горното, настоящият съд намира, че правилно в мотивите си към
атакувания съдебен акт, първият съд е обобщил, че съществуващите данни
указват на необходимост от продължаване на поправителното въздействие спрямо
осъдения Н. с цел осмисляне на собствено обществено-приемливо поведение,
съчетано с формиране на мотивация за законосъобразен начин на живот. В този
2
смисъл, обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено.
Мотивиран от посочените съображения и на основание чл. 345 във вр. 341,
ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 17.08.2020 г., постановено по
ЧНД № 2924/2020 г. по описа на СГС, НО, 23-ти състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3