№ 67
гр. Монтана, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20241630200212 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № К - 004088/ 24.01.2024г. на Директора
на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца със седалище
Монтана към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на
потребителите гр.София, на „В.К.” АД със седалище и адрес на управление
град София е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер 3 000.00 лева на основание чл.45, ал.1 от ЗПК за нарушение на чл.11,
ал.1, т.10 и т.12 от Закона за потребителския кредит.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал
административнонаказания, който обжалва същото с оплакване за
необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Взема
становище, че НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните
правила, както и нарушения на материалния закон. Моли съда да отмени
атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, тъй като не
е установено извършено административно нарушение. Поддържа и
алтернативно становище за маловажност по чл.28 ЗАНН и на това основание
да бъде отменено НП.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема
1
становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното наказателно
постановление – законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и изложените в жалбата основания,
намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по
същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна се установява, че жалбоподателя при извършена
проверка на 16.05.2023г. с Констативен протокол № К- 2743005 в офис „В.К.”
АД в гр. Монтана, ул. „Ч.“ № 7 и последваща такава с Констативен протокол
№ К-2743032 от 07.07.2023г., е установено следното нарушение:
На 18.04.2023г. кредиторът „В.К.” АД в стопанисван от него офис в гр.
Монтана, ул. „Ч.” № 7, сключил договор за паричен заем №
5920649/18.04.2023г. с потребител, който не съдържа задължителната
информация съобразно изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.12 от ЗПК, а
именно: годишен процент на разходите (ГПР) по кредита, дължими от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР по определения в Приложение №1 от ЗПК начин по чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК.
Посоченият в договора ГПР не отговаря на действителната стойност и
не са посочени взетите предвид допускания при изчисляването му.
Пълната информация по чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, а именно, че планът
трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент и когато е приложимо, допълнителните разходи.
Тези действия на кредитора се доказват от съдържанието на
предоставения договор за потребителски кредит №5920649/ 18.04.2023г.,
приложен на л.51 до л.57 от делото, видно от който е, че в чл.2, ал.1, т.8 от
договора е посочен ГПР, като абсолютна процентна стойност – 49.39%, без да
са взети предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
2
определения в Приложение №1 от ЗПК начин, каквото е изискването на чл.11,
ал.1, т.10 от с.з.
В приложения договор за кредит липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран ГПР, което от своя страна води до неяснота относно
включените в него компоненти. Не става ясно как е формиран ГПР от 49.39%
при лихвен процент по кредита – 40.32%. Договорът не съдържа и
задължителната информация по ЗПК, че погасителния план трябва да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на база лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи.
Проверката е извършена във връзка с изпълнение на план програма на
КЗП по спазване на изискванията на ЗПК за месец май 2023г.
По време на последващата проверка е констатирано, че договорът за
паричен заем от 18.04.2023г. не съдържа цялата задължителна информация,
посочена по-горе, съгласно изискванията на ЗПК.
Актосъставителят счел, че с това деяние кредиторът „В.К.” АД е
нарушил разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 и т.12 от Закона за потребителския
кредит.
При предявяването на АУАН жалбоподателя не е правил възражения. В
срокът по чл.44, ал.1 от ЗАНН е направил писмени възражения, с които
оспорил констатациите.
АНО счел, че възражението е неоснователно и издал атакуваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа
на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното
производство. Свидетелските показания на Р. П. И. и В. Б. Ц. съдът кредитира
изцяло, като непротиворечиви, последователни и логични и кореспондиращи
с писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
Спорното по делото е дали извършеното от наказания съставлява
административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, правилно ли е
реализирана административнонаказателна отговорност, както и правилно е
определено наказанието.
Твърденията на жалбоподателя, посочени в жалбата са неоснователни,
3
като съображенията на съда за това са:
При реализиране на административнонаказателната отговорност не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството. Както в АУАН, така и в НП нарушението е
описано прецизно, с фактическите признаци от обективна страна, установено
в състава на чл.11, ал.1, т.10 и т.12 от ЗПК, като са посочени точно датата,
мястото и обстоятелствата на извършването му. Не е нарушено правото на
защита на кредитора, който добре е запознат със съдържанието на акта, видно
и от подаденото в срок възражение.
НП е издадено, след като наказващият орган е изяснил всички
установени по преписката факти и обстоятелства, и анализирал събраните
доказателства, като правилно е преценил, че са налице осъществени състави
на нарушения по чл.11, ал.1, т.10 и т.12 от Закона за потребителския кредит
/ЗПК/. От установената по делото фактическа обстановка се установява
нарушението по чл.11, ал.1, т. 10 и т.12, изразяващо се в това, че на
посочените в АУАН и НП дата и място, дружеството-жалбоподател при
сключване на договор за потребителски паричен кредит, не е вписал всички
необходими реквизити, съобразно изискванията на Закона за потребителския
кредит, а именно не е вписал: годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин; както и погасителният план, който
трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
Това бездействие на кредитора се доказва от съдържанието на
сключения договор №5920649/18.04.2023г., приложен към
административнонаказателната преписка.
В случая не се констатират основания за приложение на разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като установеното нарушение, както и
обстоятелствата по същото не разкриват по-ниска степен на обществена
опасност от обичайната. По дефиниция нарушението е формално и макар
закона да не изисква настъпване на вредни последици като негов
4
съставомерен резултат, такива фактически са налице – засягане правата на
неограничен брой потребители, в частност правото им на информация за
предлагания продукт. В случая, задължително следва да се отчете, че се касае
до субект, осъществяващ кредитна дейност по занятие, което изисква не само
стриктно изпълнение на задълженията по установения държавен ред, но и
полагане на дължимата грижа по отношение на лоялните отношения с
клиентите. При тези съображения не може да се приеме, че нарушението е
„маловажно“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Наложената за нарушението по чл. 11, ал. 1, т. 10 и т.12 от ЗПК
имуществена санкция, предвидена в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗПК е в
минимален размер и поради това отпада необходимостта да се обсъжда
въпроса за индивидуализация на наказанието, чийто наложен от наказващия
орган минимален размер от три хиляди лева съдът приема за справедлив,
съобразен с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, съответен на извършеното
нарушение и от естеството да съдейства за постигане целите на наказанието,
визирани в чл. 12 от ЗАНН.
С оглед гореизложеното, съдът счита посочените възражения в жалба за
изцяло неоснователни, тъй като извършването от обективна страна на
административното нарушение по ЗПК от дружеството-жалбоподател се
доказа безспорно и категорично, като при издаването на НП са спазени
изискванията на материалния и процесуалния закон, от което следва НП да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Както акта за установяване на административно нарушение, така и
обжалваното наказателно постановление са издадени от оправомощен орган,
в кръга на неговата материална и териториална компетентност и съдържат
всички законово определени реквизити и отговаря на изискванията за форма.
В тях е посочена датата и мястото на извършване на нарушението, кой е
нарушителят, съдържа се и конкретно и ясно описание на нарушението от
фактическа страна. Посочени са точно конкретните законови разпоредби,
които са нарушени с деянието и съответната норма, въз основа на която
следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на
дружеството.
Настоящият съдебен състав намира, че в акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са посочени
5
предпоставките и основанията и всички необходими елементи, които
определят и индивидуализират административното нарушение, поради което
по своята форма и съдържание те отговарят на изискванията на ЗАНН от
формална страна. Описаната в наказателното постановление фактическа
обстановка се установява от констатациите, съдържащи се в съставените
констативни протоколи, съответства на посочената такава в акта за
установяване на административно нарушение и се доказва от приобщения
към делото доказателствен материал.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
разноските в производството в размер на 150.00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.5 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К - 004088/ 24.01.2024г.
на Директора на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца
със седалище Монтана към Главна дирекция „Контрол на пазара” при
Комисия за защита на потребителите гр.София, с което на „В.К.” АД,
ЕИК:ххх, със седалище и адрес на управление град София е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер 3 000.00 (три
хиляди) лева на основание чл.45, ал.1 от ЗПК за нарушение на чл.11, ал.1, т.10
и т.12 от Закона за потребителския кредит изцяло, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „В.К.” АД, ЕИК:ххх, със седалище и адрес на управление град
София, ж.к.Люлин 7, бул. Д.Н. №28 бл.АТЦ С.ц. ет.2 офис 73Г,
представлявано от управителя С. П. П. ДА ЗАПЛАТИ на КЗП, ГД „Контрол
на пазара”, РД за областите Видин, Монтана и Враца, със седалище
гр.Монтана, площад Ж. №1 ,ет.8, стая 804, разноските по делото в размер на
150.00 лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-гр.Монтана в
14-дневен срок от съобщението на страните.
6
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7