Решение по дело №2020/2017 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./04.01.2019 г.

гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание, проведено на шести декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА

при секретар Нина Иванова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 2020 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Държавата, действаща чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство, действащ чрез гл. юрисконсулт Д.Б., преупълномощена от Областен управител на област в адеминистративен център – Варна с адрес: гр. Варна, ул.“Преслав“ 26, с която са предявени в условията на обективно и субективно кумулативно съединяване исковете, както следва:

1/ срещу ОТВЕТНИКА „Домостроене – Инженеринг“ АД, вписано в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, Западна Промишлена Зона, представлявано от Д.Б.К., ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС съдът да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.15, представляващ жилище – апартамент No 15 на трети етаж с обща застроена площ: 42,10 кв. м., находящ се в Жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м., както и да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху същия.

2/ срещу ОТВЕТНИКА „Домостроене – Инженеринг“ АД, вписано в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, Западна Промишлена Зона, представлявано от Д.Б.К., иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.7, представляващ жилище – апартамент No 7 на втори етаж, с обща застроена площ: 65,40 кв. м., находящ се в Жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м.;

3/ срещу ОТВЕТНИКА Р.Б.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС съдът да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.7, представляващ жилище – апартамент No 7 на втори етаж, с обща застроена площ: 65,40 кв. м., находящ се в Жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м., както и да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху същия;

4/ срещу ОТВЕТНИКА „Домостроене – Инженеринг“ АД, вписано в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, Западна Промишлена Зона, представлявано от Д.Б.К., иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.9, представляващ жилище – апартамент No 9 на втори етаж, с обща застроена площ: 42,10 кв. м., находящ се в Жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м.;

5/ срещу ОТВЕТНИЦИТЕ И.Н.Ч., ЕГН ********** и И.Т.Ч., ЕГН ********** ***, ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС съдът да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.9, представляващ жилище – апартамент No 9 на втори етаж, с обща застроена площ: 42,10 кв. м., находящ се в Жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м., както и да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищеца владението върху същия;

6/ срещу ОТВЕТНИКА „Домостроене – Инженеринг“ АД, вписано в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, Западна Промишлена Зона, представлявано от Д.Б.К., иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.14, представляващ жилище – апартаментNo14 на трети етаж, с обща застроена площ:42,80кв.м., находящ се в Жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м.;

7/ срещу ОТВЕТНИКА „Домостроене – Инженеринг“ АД, вписано в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, Западна Промишлена Зона, представлявано от Д.Б.К., иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.18, представляващ жилище – апартамент No 18 на трети етаж, с обща застроена площ: 37,70 кв.м., находящ се в Жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м.;

8/ срещу ОТВЕТНИКА „Домостроене – Инженеринг“ АД, вписано в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, Западна Промишлена Зона, представлявано от Д.Б.К., иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.25, представляващ жилище – апартамент No 25 на трети етаж, с обща застроена площ: 65,40 кв.м., находящ се в Жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м.;

9/ срещу ОТВЕТНИКА Д.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС съдът да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.25, представляващ жилище – апартамент No 25 на трети етаж, с обща застроена площ: 65,40 кв.м., находящ се в Жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м., както и да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху същия;

От ищеца е направено и акцесорното искане с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК за отмяна на Констативен Нотариален Акт № 41, том III, peг. № 11492, дело № 393 / 2009г., вписан в СВ - Варна, вх. peг. № 27568 от 23.12.2009г., Акт № 40, том LXXX, дело № 17245.

Направено в рамките на производството от страна на ответника „Домостроене-Инженеринг“ АД е и в условията на евентуалност възражение с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗС, че същият е придобил процесната сграда, включително самостоятелно обособените обекти в нея, които са предмет на разглеждане в настоящото производство въз основа на давност чрез упражнено непрекъснато владение в периода от 2000г. до настоящия момент.

ИЩЕЦЪТ твърди, че е собственик на сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м.

Собствеността на Държавата произтичала от следните факти и обстоятелства:

Сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по КК на Варна представлява част от общежитие № 2, построено въз основа на Билет за строеж №128/15.05.1969г. и прието от Държавна приемателна комисия с протокол-образец 16 през 1979г. На основание чл. 81, ал. 1 от НДИ е съставен АДС №2525/30.06.1995г., в който общежитието е индивидуализирано като сграда-общежитие №2 с площ от 705кв.м, пет етажа и сутерен, масивна конструкция, година на строителство 1979г.

Процесният недвижим имот е предоставен от Министъра на териториалното развитие и строителсто за стопанисване на Техникум по строителство „Васил Левски" Варна, в съответствие с нуждите на учебното заведение и съобразно предназначението на общежитието. Правоприемник на Техникум по строителство „Васил Левски" е Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Васил Левски" Варна. Със Заповед №РД-02-14-285/19.03.1996г. на министъра на териториалното развитие и строителството е разпоредено прехвърлянето безвъзмездно на правото на собственост върху Общежитие №2, находящо се в град Варна, Западна промишлена зона, бул. „Сливница" 187, от Техникума по строителство"Васил Левски"- гр. Варна на „Домостроене-Инженеринг" ЕАД - гр. Варна. На 04.07.1996г. с протокол между „Домостроене-Инженеринг" ЕАД - гр. Варна, Техникума по строителство"Васил Левски"- гр. Варна и СПТУ „Кольо Фичето" - Варна е постигнато споразумение, по силата на което общежитие №2 и част от двора на училищата - 3880 кв. м. се предават на „Домостроене-Инженеринг" ЕАД - гр. Варна(съгласно одобрения ЧИЗРП), а „Домостроене-Инженеринг" ЕАД - гр. Варна се задължава да извърши реконструкция на Общежитие №2 (като работният проект е в две части от ос девет до ос петнадесет, представляващо 19.80 м. да бъде преустроено в жилища, а от ос едно до ос девет да бъде реконструирано в общежитие със самостоятелни санитарни възли), да изпълни за своя сметка и да предаде собствеността на обособената част „Общежитие" на двете училища, не по-късно от 01.09.1999г.

Подписаният протокол се счита за неразделна част от Заповед № РД-02-14-285/19.03.1996г. на министъра на териториалното развитие и строителството и предвижда, че след извършване на реконструкцията на общежитието Министъра на теритироиалното развитие и строителството като принципал отново да върне в собственост процесното общежитие на Техникума по строителство „Васил Левски".

Със Заповед № РД-02-14-734/24.07.1996г. на министъра на териториалното развитие и строителството е допълнена заповед № РД-02-14-285/19.03.1996г. като след думите „общежитие №2" се добавя „и върху парцел V с площ от 3880 кв.м.". Към датата на издаване на заповедта Закона за държавната собственост вече е в сила. От горното се налага обоснования извод за извършено разпореждане от страна на министъра на териториалното развитие и строителството, който е извършил действия без да има материална компетентност, както и с вещ, изключена от гражданския оборот, тъй като съгласно чл. 54 безвъзмездно прехвърляне на собственост се извършва само върху имоти частна държавна собственост след решение на Министерски съвет по предложение на Министъра на финансите. Искането за безвъзмездно прехвърляне на собственост се подава чрез областния управител, който изразява мотивирано становище.

В последващ АДС(частна) №43 от 17.01.1997г. е установена в полза на „Домостроене-Инженеринг" ЕАД - гр. Варна собствеността върху Общежитие №2 -пететажна масивна сграда със застроена площ от 614 кв.м. и земя 3880 кв. м., като в изрична забележка в края на акта е вписано, че общежитие №2 се разделя на две части: от ос едно до ос девет, попадащи в парцел на Строителния техникум, се преустроява в общежитие, а от ос девет до ос петнадесет, попадащи в новообразувания парцел V на „Домостроене-Инженеринг" ЕАД - гр. Варна, се преустройва с жилища.

В съставения АПДС №4666/01.08.2003г. цялото общежитие 2 е записано като учебен корпус №2, целият с площ от 705/седемстотин и пет/кв.м, монолитна постройка на 5 етажа плюс сутерен, година на строеж 1979г., стопанисвано от ПГСАГ „В.Левски".

„Домостроене-Инженеринг" ЕАД не изпълнява поетите задължения обективирани т.2 б."а" и б"б" и т.9 от Протокол от 04.07.1996г., който е неразделна част от Заповед №РД-02-14-285/19.03.1996г. на министъра на териториалното развитие и строителството, а именно общежитие 2 да се преустрои от ос едно до ос девет в общежитие и да го предаде на Строителния техникум(преобразувано в ПГСАГ „Васил Левски"-Варна).

ПГСАГ "Васил Левски" Варна, след предаване на имота с приемно-предавателен протокол през 1997г. е ползвал и стопанисвал имота, съвместно с бившата ПГС "Кольо Фичето"- Варна, като общежитие, задоволяващо нуждите на двете училища до 2003г., а до 2011г. се е ползвало като склад на училищно имущество.

Обект с идентификатор 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна е заведен като актив на ПГСАГ "Васил Левски" Варна и за него се плаща ТБО.

Ищецът твърди, че ответникът владее имота без правно основание, отказва да го напусне, тъй като твърди, че е негов собственик на основание констативен нотариален акт №41, т. III, per. № 11492, д. № 393/2009г., вписан в СВ Варна вх.рег. 27568 от 23.12.2009г., акт № 40, т.LXXX, д. 17245, с който „Домостроене-Инженеринг" АД незаконосъобразно е признато за собственик на жилищна сграда-общежитие 2 с идентификатор 10135.3514.9.2 по кадастралната карта на район Младост гр.Варна, с административен адрес гр.Варна, бул."Сливница" 187В, вход А, представлаваща пететажна сграда застроена на площ от 323кв.м и РЗП 1615кв.м, ведно с избени помещения с обща площ от 323 кв.м., изградена в ПИ с 10135.35.14.9 по кадастралната карта на район Младост гр.Варна. За издаването на гореописания констативен нотариален акт, ответникът е представил: 1/ Заповед №РД-02-14-285/19.03.1996г. на министъра на териториалното развитие и строителството, неразделна част от която е Протокол от 04.07.1996г, съдържащ задължението „Домостроене-Инженеринг" ЕАД - гр. Варна да предаде собствеността процесния имот на Строителния техникум; 2/ Заповед №РД-02-14-47/16.01.1997г. министърът на териториалното развитие и строителството, която се увеличава капитала на „Домостроене-Инженеринг" ЕАД чрез издаване на 15 357 броя поименни акции по 100 лв. всяка в резултат на внасяне на Общежитие №2 на стойност 12 588 хил.лв. и терен от 3 880кв.м. на стойност от 2 785 хил. лв., но в т.З е изписано, че Протоколът, подписан на 04.07.1996г. между ответника и Строителния техникум „Васил Левски" е неразделна част от настоящата заповед т.е задължението на ответника за предаване собствеността на общежитие №2 не е погасено и остава да се дължи. 3/ АДС(частна) №43 от 17.01.1997г, където е посочено, че в полза на „Домостроене-Инженеринг" ЕАД - гр. Варна е установена собствеността върху Общежитие №2 - 5ет. Масивна сграда със застроена площ от 614 кв.м. и земя 3880 кв. м., като в изрична забележка в края на акта е вписано, че Общежитие №2 се разделя на две части: от ос едно до ос девет, попадащи в парцел на Строителния техникум, се преустроява в общежитие, а от ос девет до ос петнадесет, попадащи в новообразувания парцел V на „Домостроене-Инженеринг" ЕАД - гр. Варна, се преустройва с жилища. 4/ Приемно - предавателен протокол от 01.09.1997г., където изрично се посочва, че временно се прехвърля собствеността на сградата общежитие на „Домостроене-Инженеринг" ЕАД - гр. Варна. 5/ Схема №23084/27.08.2009г. на АГКК. От изброените документи се установава собствеността на Държавата, а не на ответника.

Правото на собственост върху процесния имот принадлежи на Държавата по силата на АДС №2525/30.06.1995г.; АДС(частна) №43 от 17.01.1997г. и АПДС №4666/01.08.2003г. Процесният имот е ДЪРЖАВЕН, а собствеността е ПУБЛИЧНА, тъй като към дата на съставяне на АДС №2525/30.06.1995г. придобиването, управлението и стопанисването на държавните имоти и разпореждането с тях се урежда от отменената Наредба за държавните имоти. Съгласно чл.2, ал.1 от НДИ/отм./държавните имоти се предоставят за стопанисване и управление на държавните организации, които в съответствие с предмета на своята дейност, с плановите си задачи и предназначението на имотите в пределите, установени от закона, упражняват право на владение, ползване и разпореждане. В тази връзка Техникум по строителство „Васил Левски", преобразуван в ПГСАГ „Васил Левски"-Варна е „държавна организация". Чл.94 ал.1 от НДИ/отм/ регламентира предаването на държавните имоти за стопанисване и управление между „държавните организации", като Държавата не загубва правото на собственост, а само се променя държавна организация, упражняваща владението. От значение за публичната собственост е видът на недвижимия имот и неговото предназначение. Процесният имот е общежитие, в съответствие с нуждите на учебното заведение. Предвид горното, съгласно отменената Наредба за държавните имоти и КРБ, общежитие №2 представлява публична държавна собственост, изключенена е от гражданския оборот и не може да бъде предмет на разпоредителни сделки.

Допълнително уточнява, че процесната сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по Кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед No РД – 18-64 / 16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед No 18 – 8700 / 02.11.2016г. на Началника на СГКК – Варна, предходен номер на сградата: 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр. Варна, бул. Сливница 187 – В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м. е разделена на тридесет реално обособени обекти, част от които са прехвърлени от настоящия ответник на трети лица, които владеят тези самостоятелни обекти. Идентификаторите на имотите са както следвало: от 10135.3514.807.2.1 до 10135.3514.807.30.

Уточнява, че предявява искове само за част от самостоятелните обекти в сградата, като сочи, че третите лица придобили от ответника „Домостроене –Инженеринг“ АД не са собственици, доколкото са придибили имотите от несобственик.

В срока по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА „Домостроене –Инженеринг“ АД е постъпил отговор на исковата молба, в който изразява становище, с което оспорва изцяло иска като неоснователен и моли да бъде отхвърлен, като излага следните доводи:

1/ Държавата не е собственик на претендирания имот – общежитие 2, находящо се в гр.Варна,бул."Сливница" 187,представляващо сграда с идентификатор 10135.3514.9.2.

Ищецът основава претенцията си за собственост на основание АДС № 4666/01.08.2003 г. в който е описано имущество,публична държавна собственост,което е предоставено на ПГСАГ „В.Левски". Неправилно се твърди,че в този АДС е описан и процесния имот като учебен корпус № 2 с площ 705 кв.м.,представляващ пет етажна сграда.Учебен корпус № 2 е общежитие № 1/ по предходен АДС/ за което не се спори,че е собственост на ПГСАГ „В.Левски" .Обстоятелството,че учебен корпус № 2 е общежитие № 1 ясно се установява от представените от ищеца АОбщС № 1801/26.04.1993г. писмо № 488/29.05.1995 г. от ТС „В.Левски" до община Варна и справка от техникума и АДС № 2525/30.06.1995 г. В АОбщС № 1801/26.04.1993г в т.VII е посочено,че втори учебен корпус е преустроен от общежитие на пет етажа с площ 705 кв.м.В т.VIII е описана процесната сграда със същата площ и етажност. В писмо № 488/29.05.1995 г. от ТС „В.Левски" до община Варна във връзка с актуване на сградите в т.7 ясно е записано, че втори учебен корпус е общежитие 1, а в следващата т.8 е записано общежитие 2.В приложената справка също е отбелязано, че общежитие 1 е преустроено в учебен корпус.

В АДС № 2525/30.06.1995г. на страница втора под № 7 е записано общежитие № 1 (втори учебен корпус).От изложеното е видно,че общежитие № 1 и общежитие № 2 са две различни сгради- с еднаква площ -по 705 кв.м. и етажност. /Неправилно е посочено,че общежитие № 1 е на 7 етажа-двете общежития са с еднаква етажност- 5 етажа, което може да се установи и на място./

В представената обяснителна записка към идеен проект за учебен комплекс е посочено,че ще се изграждат две еднакви сгради на пет етажа с площ по 705 кв.м. Приложените към исковата молба инвентарни описи не могат да служат като доказателство, че ПГСАГ „В.Левски" разполага с процесната сграда.Първо-описите не са титул за собственост и второ- в тях за периода 2012-2016 г данните са за общежитие на адрес бул."Сливница" 189, а не за такова на бул."Сливница" 187, който е административния адрес на процесния имот. Това, че учебен корпус № 2 е общежитие № 1, се установява и като се проследи описанието на притежаваното имущество от ПГСАГ „В.Левски" в АДС №4666.В него са описани следните сгради: 1.учебен корпус № 1- масивна три етажна сграда с площ 976 кв.м.; 2. топла връзка между нея и физкултурен салон; 3.топла връзка между учебен корпус № 1 и учебен корпус/2/ на ПСГ „К.Фичето"(това е общежитие № 1); 4.учебен корпус № 2, от който ПГСАГ „В.Левски" има помещения в сутерена,първи и втори етаж,а от този същия учебен корпус ПСГ „К.Фичето" притежава-съгласно АДС № 4615/10.07.2003 г.- помещения в сутерена,на втори и трети етаж.На практика това общежитие № 1 представляващо учебен корпус № 2 е разпределено между двете училища, както е посочено в съответните АДС. Изложеното се установява и от разположението на сградите на приложената извадка от КП от 1998 г.Объркването,ако се приеме,че има такова, идва от факта,че двете общежития са напълно идентични сгради - с еднаква площ и етажност .Но докато общежитие № 1, представляващо учебен корпус № 2 е описано в двата АДС и е разпределено между двете училища, то общежитие № 2 не фигурира в тях,тъй като не е предоставено в собственост на нито едно от двете училища.

Ответникът твърди, че изложеното установява, че Държавата не разполага с титул за собственост на общежитие 2, понастоящем сграда с идентификатор 10135.3514.9.2.

2/ Обстоятелството, че процесната сграда е собственост на „Домостроене инженеринг" АД се установява от следните доказателства:

С писмо № 91 -00-92/19.03.1996 г на МТРС адресирано до Техникум по строителство „В.Левски" и „Домостроене инженеринг" ЕАД, принципалът МТРС уведомява двете, страни/и двете са в системата на това министерство/, че „ правото на строеж, за ново жилищно строителство, преустройство, реконструкция и надстрояване на общежитията, следва да бъде предоставено на „Домостроене инженеринг" ЕАД.

В изпълнение на горното със заповед № РД-02-14-285 от 19.03.1996 г на министъра на МТРС е извършено безвъзмездно прехвърляне на собствеността на общежитие № 2 от техникум по строителството „В.Левски" на „Домостроене инженеринг" ЕАД. В заповедта е посочено,че „Домостроене инженеринг" ЕАД следва да извърши преустройство, реконструкция и надстрояване на общежитието с цел обосояване на самостоятелни жилищни обекти, които да бъдат продадени по тогава действащия ред.С последваща заповед № РД-02-14-734/24.07.1996г. на МТРС посочената по-горе заповед е допълнена, като на „Домостроене инженеринг" ЕАД е предоставено правото на собственост и върху парцел V с площ 3880 кв.м.

Преди това, на 04.07.1996г. между „Домостроене инженеринг" ЕАД, Техникум по строителство „В.Левски" и СПТУ „К.Фичето" е подписан протокол съгласно, който следва да се разработи проект по силата на който общежитие 2 да бъде разделено на две части, както е посочено в т.2 от протокола. В точка 9 от същия е предвидено, че реконстуираната част от общежитието по т.2б ще бъде прехвърлена на Техникум по строителство „ В.Левски" до 01.09.1999г. Следва да се посочи, че този протокол няма вещно-правно действие. Към този момент и Техникум по строителство „ В.Левски" и „Домостроене инженеринг" ЕАД са изцяло държавна собственост и представляващите двете ЮЛ не могат да поемат никакви задължения за извършване на разпоредителни сделки с недвижимо имущество държавна собственост. Именно поради това в заповед № РД-02-14-47/16.01.1997 г на министъра на МТРС е записано този протокол да се счита за неразделна част от тази заповед. По този начин чрез административен акт е предвидено след извършване на реконструкцията на общежитието министъра в качеството си на принципал отново да върне в собственост на Техникум по строителство „В.Левски" част от общежитието, което така и не става. Същественото в тази заповед е, че с нея на основание Правилника за упражняване правото на собственост на държавата в предприятията и заповеди № РД-02-14-285 от 19.03.1996г. и № РД-02-14-734/24.07.1996 г. на МТРС се увеличава капитала на „Домостроене инженеринг" ЕАД с 12588 хил.лева в резултат на внасяне правото на собственост върху общежитие 2 . Включването на този имот в капитала на дружеството е отразено и в съставения АДС № 43/17.01.1997 г.Тъй като към този момент „Домостроене инженеринг" ЕАД все още е изцяло еднолично държавно дружество, под формата на забележка е упоменат и коментирания по-горе протокол от 04.07.1996 г.

На основание заповеди № РД-02-14-47/16.01.1997 г., № РД-02-14-285 от 19.03.1996 г. и № РД-02-14-734/24.07.1996 г. и АДС /частна/ 43/17.01.1997 г., с решение от 21.02.1997 г. на ВОС по дело № 7637/1993 г. е вписано увеличението на капитала на „Домостроене инженеринг" ЕАД с 15373 бр.нови акции,включващи стойността на общежитие 2 - 12588 х.лева и терен с площ 3880 кв.м на стойност 2785 х.лева.С включване на конкретно имущество в капитала на търговско дружество държавата престава да бъде собственик на това имущество, а придобива само съответен брой акции.

Междувременно преди да е предприета каквато и да е дейност по преустройство, реконструкция и надстрояване на общежитието, с решение № 611/26.09.1997 г. на Агенция за приватизацията основание ЗППДОбП е открита процедура по приватизация на „Домостроене инженеринг" ЕАД. С писмо № 92-00-05-6985/02.10.1997г. дружеството е уведомено, че му се забранява извършването на всякакви разпоредителни сделки с дълготрайни активи.Тази забрана следва и от разпоредбата на чл.21 от ЗППДОбП. Всяка разпоредителна сделка с активи на дружеството, без изричното писмено съгласие на приватизиращия орган, би била нищожна на основание чл.26 от ЗЗД, като противоречаща на закона.

Агенцията за приватизация е възложила на лицензирано дружество „Цеси консулт плюс" ООД да извърши оценка на всички активи на „Домостроене инженеринг" - вече АД.С писмо № 11-04-10/14.10.2010 г. „Цеси консулт плюс" ООД уведомява Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, че общежитие 2, собственост на „Домостроене инженеринг" АД, е оценено на стойност 12588000 лв. и този актив е включен в пакета акции за продажба. Самата продажба на активите на „Домостроене инженеринг" АД е осъществена на два етапа - първият е продажба на 67% от акциите на дружеството с договор от 09.12.1998 г. и втори етап - договор за продажба от 22.02.2000 г. на остатъчния дял в размер на 28,387 % от акциите./Преди тези сделки 4,613% от акциите са придобити от лица по масовата приватизация/.По този начин всички активи на „Домостроене инженеринг" АД, сред които и общежитие 2, са продадени от държавата в лицето на МС чрез неговия специализиран орган- Агенция за приватизация- на приватизиращото дружество „Домостроене инженеринг 2000" АД.

Неоснователни са твърденията, че процесният имот към датата на издаване на заповед № РД-02-14-285 от 19.03.1996 г. е бил публична държавна собственост и министърът на МТРС не е имал правомощие да се разпорежда с публична собственост. АДС № 2525/30.06.1995 г. и АДС 43/17.01.1997 г., в които процесния имот е посочен,с а за частна държавна собственост.Към посочената дата разграничението между публична и частна държавна собственост се прави единствено от Конституцията на Р.България.В тази връзка следва да бъде съобразено изложеното разбиране на Конституционния съд в решение № 19/21.12.1993 г. по КД № 11/1993 г КС на РБ- „Конституционният съд приема за несъмнено, че изключителната държавна собственост, чиито обекти са изброени в чл. 18, ал. 1 от Конституцията, представлява публична собственост на държавата. ...Извън обектите по чл. 18, ал. 1 от Конституцията държавата може да има и други вещи като своя публична собственост. Определянето на тази друга публична държавна собственост може да стане само със -закон. ... Като се изключи чл. 18, ал. 1, в Конституцията няма текст, на който Конституционният съд да се опре, за да проведе това разграничение. В подкрепа на това становище на съда е и разпоредбата на чл. 17, ал. 4. "

На основание посочения конституционен текст е приет Закон за държавната собственост в сила от 01.06.1996г. Член 2 от него определи кои имоти са публична държавна собственост: 1.обектите, изключителна държавна собственост съгласно Конституцията на Република България; 2. имотите, предоставени на органите на държавната власт за изпълнение на функциите им; 3. държавните имоти и вещи, обявени по установения ред за паметници на културата от световно или национално значение; 4. други имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално значение чрез общо ползване.

3/ Освен изложените факти дружеството е собственик на процесния имот и на още едно основание - изтекла в негова полза придобивна давност. С включване на държавен имот в капитала на търговско дружество държавата престава да бъде негов собственик, тя придобива само акции съобразно оценката на внесеното имущество. От извършване на приватизационната продажба през 2000 г. до настоящия момент „Домостроене инженеринг" АД е частно търговско дружество, което владее добросъвестно процесния имот на правно основание, което го прави собственик.

4/ В качеството си на собственик на сградата „Домостроене инженеринг" АД получи разрешение за строеж № 14/26.03.2013 г. от гл.архитект на район „Младост"Варна, по силата, на което да извърши ремонт и преустройство на сграда с идентификатор 10135.3514.9.2, като в същата бъдат обособени самостоятелни жилища. След извършване на преустройството беше издадено разрешение за въвеждане в експлоатация №47/21.12.2015г. Изградените самостоятелни обекти в сградата-жилища бяха продадени. „Домостроене инженеринг" АД вече не е собственик на сградата и към момента на предявяване на иска не я владее . Самостоятелните обекти в нея се владеят от собствениците им.

Оспорва като неверни твърденията, изложени в исковата молба, че ПГСАГ „В.Левски" е владяла имота до 2011 г.От предаването му с протокол от 01.09.1997г. до ремонта и преустройството на сградата и продажбата на изградените самостоятелни обекти в нея, имотът се е владял без прекъсване единствено от „Домостроене инженеринг" АД.

С допълнително становище по изменената претенция на ищеца, сочи, че имот с идентификатор 10135.3514.807.2.15 не е в негово владение към момента на предявяване на иска. На 20.01.2017г. между „Домостроене –Инженеринг“ АД, в качеството му на продавач и Йордан Христов Керчев, в качеството му на купувач е сключен предварителен договор по силата, на който „Домостроене –Инженеринг“ АД се задължава да продаде процесното жилище. По силата на постигнатата договореност в чл.6 от договора, при сключването му ответното дружество е предало владението върху описания имот на купувача. С оглед на изложеното и искът се явявал неоснователен.

В срока по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА Р.Б.А. е постъпил отговор на исковата молба, в който изразява становище, с което оспорва изцяло иска като неоснователен и моли да бъде отхвърлен, като излага следните доводи:

Държавата не била собственик на притежавания от ответницата имот- жилище с идентификатор 10135.3514.807.2.7, находящо се в гр.Варна, бул."Сливница" 187 В ет 2 ап 7. Този имот ответницата придобила въз основа на възмездна сделка от собственика на имота - „Домостроене инженеринг" АД, което е придобило имота по предвидения в закона ред.

Със заповед № РД-02-14-285 от 19.03.1996г. на министъра на МТРС е извършено безвъзмездно прехвърляне на собствеността на общежитие № 2 от техникум по строителството „В.Левски" на „Домостроене инженеринг" ЕАД. Съгласно нормата на чл.10 от действалия към този момент ПРУПСДП министрите, председателите на комитети и ръководителите на ведомства упражняват правата на едноличния собственик на капитала в държавните предприятия -еднолични търговски дружества, съобразно отрасловата им компетентност, освен ако в акт на Министерския съвет изрично е предвидено друго, а нормата на чл.15 ал.1 т.2 дава право на едноличният собственик на капитала в държавните предприятия - еднолични акционерни дружества с държавно имущество- каквото към този момент е „Домостроене инженеринг" АД- да изменя и допълва устава на дружеството, както и да увеличава или намалява капитала на дружеството. С последваща заповед № РД-02-14-734/24.07.1996г. на МТРС посочената по-горе заповед е допълнена като на „Домостроене инженеринг" ЕАД е предоставено правото на собственост и върху парцел V с площ 3880 кв.м.

Преди това на 04,07,1996 г между „Домостроене инженеринг" ЕАД, Техникум по строителство „В.Левски" и СПТУ „К.Фичето" е подписан протокол съгласно който следва да се разработи проект по силата, на който общежитие 2 да бъде разделено на две части, както е посочено в т.2 от протокола. В точка 9 от същия е предвидено, че реконстуираната част от общежитието по т.2б ще бъде прехвърлена на Техникум по строителство „В.Левски" до 01.09.1999г. Следва да се посочи, че този протокол няма вещно-правно действие. Към този момент и Техникум по строителство „В.Левски" и „Домостроене инженеринг" ЕАД са изцяло държавна собственост и представляващите двете ЮЛ не могат да поемат никакви задължения за извършване на разпоредителни сделки с недвижимо имущество държавна собственост. Именно поради това в заповед № РД-02-14-47/16.01.1997г. на министъра на МТРС е записано този протокол да се счита за неразделна част от тази заповед. По този начин чрез административен акт е предвидено след извършване на реконструкцията на общежитието министъра в качеството си на принципал отново да върне в собственост на Техникум по строителство „В.Левски" част от общежитието, което така и не става. Същественото в тази заповед е, че с нея на основание Правилника за реда за упражняване правото на собственост на държавата в предприятията и заповеди № РД-02-14-285 от 19.03.1996г. и № РД-02-14-734/24.07.1996г. на МТРС се увеличава капитала на „Домостроене инженеринг" ЕАД с 12588 хил.лева в резултат на внасяне правото на собственост върху общежитие 2 . Включването на този имот в капитала на дружеството е отразено и в съставения АДС № 43/17.01.1997 г.Тъй като към този момент „Домостроене инженеринг" ЕАД все още е изцяло еднолично държавно дружество под формата на забележка е упоменат и коментирания по-горе протокол от 04.07.1996 г.

На основание заповеди № РД-02-14-47/16.01.1997г. ,№ РД-02-14-285 от 19.03.1996г. и № РД-02-14-734/24.07.1996г. и АДС /частна/ 43/17.01.1997г., с решение от 21.02.1997г. на ВОС по дело № 7637/1993 г. е вписано увеличението на капитала на „Домостроене инженеринг" ЕАД с 15373 бр.нови акции, включващи стойността на общежитие 2 -12588 х.лева и терен с площ 3880 кв.м на стойност 2785 х.лева.С включване на конкретно имущество в капитала на търговско дружество държавата престава да бъде собственик на това имущество,а придобива само съответен брой акции.

С решение № 611/26.09.1997г. на Агенция за приватизацията основание ЗППДОбП е открита процедура по приватизация на „Домостроене инженеринг" ЕАД. С писмо № 92-00-05-6985/02.10.1997 г дружеството е уведомено ,че му се забранява извършването на всякакви разпоредителни сделки с дълготрайни активи.Тази забрана следва и от разпоредбата на чл.21 от ЗППДОбП.Всяка разпоредителна сделка с активи на дружеството, без изричното писмено съгласие на приватизиращия орган, би била нищожна на основание чл.26 от ЗЗД, като противоречаща на закона.

Агенцията за приватизация е възложила на лицензирано дружество „Цеси консулт плюс" ООД да извърши оценка на всички активи на „Домостроене инженеринг" - вече АД.С писмо №11-04-10/14.10.2010г. „Цеси консулт плюс" ООД уведомява Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, че общежитие 2, собственост на „Домостроене инженеринг" АД, е оценено на стойност 12 588 000 лв и този актив е включен в пакета акции за продажба.Самата продажба на активите на „Домостроене инженеринг" АД е осъществена на два етапа - първият е продажба на 67% от акциите на дружеството с договор от 09.12.1998г. и втори етап - договор за продажба от 22.02.2000г. на остатъчния дял в размер на 28,387 % от акциите./Преди тези сделки 4,613% от акциите са придобити от лица по масовата приватизация/.По този начин всички активи на .Домостроене инженеринг" АД, сред които и общежитие 2, са продадени от държавата в лицето на МС чрез неговия специализиран орган - Агенция за приватизация- на приватизиращото дружество „Домостроене инженеринг 2000" АД.

Неоснователни са твърденията, че процесният имот към датата на издаване на заповед № РД-02-14-285 от 19.03.1996г. е бил публична държавна собственост и министърът на МТРС не е имал правомощие да се разпорежда с публична собственост. АДС № 2525/30.06.1995г. и АДС 43/17.01.1997г., в които процесният имот е посочен са за частна държавна собственост. Към посочената дата разграничението между публична и частна държавна собственост се прави единствено от Конституцията на Р.България и позоваването на НДИ в тази връзка е неправилно.Още повече, че НДИ не прави разграничение между публична и частна държавна собственост, а и към датата на съставяне на АДС 43/17.01.1997г. НДИ не е действащ акт, тъй като основанието на което е издадена- чл.21 от ЗС е отменен - ДВ бр.33/1996 г. Независимо от това НДИ също регламентира, че прехвърлянето на държавни имоти между две организации става по решение на съответния министър или ръководител на ведомство, когато държавните организации са от едно министерство или друго ведомство- чл.94 ал.1т.1, както и че въз основа на акта за предаване се съставя протокол-опис за фактическото предаване на имота по образец, утвърден от Министерството на финансите, като от датата на протокол-описа имотът се отписва от счетоводните книги на предаващата държавна организация и се записва в счетоводните книги на новия приобретател на правото - Чл.97 от НДИ.

Приетият по-късно Закон за държавната собственост в сила от 01.06.1996г. е неприложим по отношение прехвърлянето на имоти частна държавна собственост в патримониума на едноличните търговски дружества. Действащите към този момент ЗППДОбП и ПРУПСДП са специални закони по смисъла на чл.1 от ЗДС уреждащи тази материя.

Държавата не е собственик на сградата общежитие 2 и в частност на апартамент № 7 в нея, тъй като няма доказателства установяващи правото й на собственост. АДС № 4615/10.07.2003г. не е титул за собственост. АДС нито създава, нито погасява, нито изменя възникнали вещни права.Още повече, че в този акт не фигурира и спорното общежитие.

Изложеното по категоричен начин установявало, че процесното общежитие 2 не е държавна собственост, още през 1996г. е станало собственост на „Домостроене инженеринг" ЕАД и последното след извършения ремонт и преустройство е станало собственик на новообособените в него обекти – един, от които е жилище с идентификатор 10135.3514.807.2.7.Това жилище ответницата била придобила от собственика му и го владеела на правно основание- правото й на собственост.

В срока по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА Д.А.Д. е постъпил отговор на исковата молба, в който изразява становище, с което оспорва изцяло иска като неоснователен и моли да бъде отхвърлен, като излага следните доводи:

Държавата не била собственик на притежавания от ответницата имот- жилище с идентификатор 10135.3514.807.2.25, находящ се в гр.Варна, бул."Сливница" 187 В ет 5 ап 25. Този имот ответницата придобила въз основа на възмездна сделка от собственика на имота - „Домостроене инженеринг" АД, което от своя страна бил законен собственик на процесния имот.

Със заповед № РД-02-14-285 от 19.03.1996г. на министъра на МТРС било извършено безвъзмездно прехвърляне на собствеността на общежитие № 2 от техникум по строителството „В.Левски" на „Домостроене инженеринг"

ЕАД. Съгласно нормата на чл.10 от действалия към този момент ПРУПСДП министрите, председателите на комитети и ръководителите на ведомства упражняват правата на едноличния собственик на капитала в държавните предприятия - еднолични търговски дружества, съобразно отрасловата им компетентност, освен ако в акт на Министерския съвет изрично е предвидено друго,а нормата на чл.15 ал.1 т.2 дава право на едноличният собственик на капитала в държавните предприятия - еднолични акционерни дружества с държавно имущество- каквото към този момент е „Домостроене инженеринг" АД-да изменя и допълва устава на дружеството, както и да увеличава или намалява капитала на дружеството. С последваща заповед № РД-02-14-734/24.07.1996г. на МТРС посочената по-горе заповед била допълнена, като на „Домостроене инженеринг" ЕАД било предоставено правото на собственост и върху парцел V с площ 3880 кв.м.

Със заповед № РД-02-14-47/16.01.1997г. на министъра на МТРС на основание Правилника за реда за упражняване правото на собственост на държавата в предприятията и заповеди № РД-02-14-285 от 19.03.1996г. и № РД-02-14-734/24.07.1996г. на МТРС се увеличава капитала на „Домостроене инженеринг" ЕАД с 12588 хиллева в резултат на внасяне правото на собственост върху общежитие 2. Включването на този имот в капитала на дружеството е отразено и в съставения АДС № 43/17.01.1997г.

На основание, заповеди № РД-02-14-47/16.01.1997г., № РД-02-14-285 от 19.03.1996г. и № РД-02-14-734/24.07.1996г. и АДС /частна/ 43/17.01.1997г., с решение от 21.02.1997 г. на ВОС по дело № 7637/1993 г било вписано увеличението на капитала на „Домостроене инженеринг" ЕАД с 15373 бр.нови акции, включващи стойността на общежитие 2 - 12588 хлева и терен с площ 3880 кв.м на стойност 2785 х.лева. С включване на конкретно имущество в капитала на търговско дружество държавата престава да бъде собственик на това имущество,а придобива само съответен брой акции.

С решение № 611/26.09.1997г. на Агенция за приватизацията, на основание ЗППДОбП е открита процедура по приватизация на „Домостроене инженеринг" ЕАД. Агенцията за приватизация е възложила на лицензирано дружество „Цеси консулт плюс" ООД да извърши оценка на всички активи на „Домостроене инженеринг" - вече АД. С писмо № 11-04-10/14.10.2010г. „Цеси консулт плюс" ООД уведомява Агенция за приватизация и следприватизационен контрол, че общежитие 2 , собственост на „Домостроене инженеринг" АД, е оценено на стойност 12588000 лв и този актив е включен в пакета акции за продажба. Самата продажба на активите на „Домостроене инженеринг" АД е осъществена на два етапа - първият е продажба на 67% от акциите на дружеството с договор от 09.12.1998г. и втори етап - договор за продажба от 22.02.2000г. на остатъчния дял в размер на 28,387 % от акциите. /Преди тези сделки 4,613% от акциите са придобити от лица по масовата приватизация/. По този начин всички активи на „Домостроене инженеринг" АД, сред които и общежитие 2, са продадени от държавата в лицето на МС чрез неговия специализиран орган- Агенция за приватизация- на приватизиращото дружество „Домостроене инженеринг 2000" АД.

Неоснователни са твърденията,че процесният имот към датата на издаване на заповед № РД-02-14-285 от 19.03.1996г. е бил публична държавна собственост и министърът на МТРС не е имал правомощие да се разпорежда с публична собственост. АДС № 2525/30.06.1995 г. и АДС 43/17.01.1997 г., в които процесния имот е посочен, са за частна държавна собственост. Към посочената дата разграничението между публична и частна държавна собственост се прави единствено от Конституцията на Р.България и позоваването на НДИ в тази връзка е неправилно. Още повече,че НДИ не прави разграничение между публична и частна държавна собственост, а и към датата на съставяне на АДС 43/17.01.1997г. НДИ не е действащ акт, тъй като основанието на което е издадена- чл.21 от ЗС е отменен - ДВ бр.33/1996 г. Независимо от това НДИ също регламентира, че прехвърлянето на държавни имоти между две организации става по решение на съответния министър или ръководител на ведомство, когато държавните организации са от едно министерство /както е в случая/или друго ведомство-чл.94 ал.1т.1, както и че въз основа на акта за предаване се съставя протокол-опис за фактическото предаване на имота по образец, утвърден от Министерството на финансите, като от датата на протокол-описа имотът се отписва от счетоводните книги на предаващата държавна организация и се записва в счетоводните книги на новия приобретател на правото - Чл.97 от НДИ.

Приетият в по-късно Закон за държавната собственост в сила от 01.06.1996г. е неприложим по отношение прехвърлянето на имоти частна държавна собственост в патримониума на едноличните търговски дружества. Действащите към този момент ЗППДОбП и ПРУПСДП са специални закони по смисъла на чл.1 от ЗДС уреждащи тази материя.

Държавата не е собственик на сградата общежитие 2 и в частност на апартамент № 25 в нея, тъй като няма доказателства установяващи правото й на собственост. Посоченият АДС № 4615/10.07.2003г. не е титул за собственост. АДС нито създава, нито погасява, нито изменя възникнали вещни права. Още повече,че в този акт изобщо не фигурира спорното общежитие.

Изложеното по категоричен начин установявало, че процесното общежитие 2 не е държавна собственост, още през 1996г. е станало собственост на „Домостроене инженеринг" ЕАД и последното след извършения ремонт и преустройство е станало собственик на новообособените в него обекти,един от които е жилище с идентификатор 10135.3514.807.2.25 и в качеството си на собственик го е продало на ответницата.Владението, което осъществява има за основание правото й на собственост.

В срока по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИЦИТЕ И.Н.Ч. и И.Т.Ч. е постъпил общ отговор на исковата молба, в който изразяват становище, с което оспорват изцяло иска като неоснователен и молят да бъде отхвърлен, като излагат следните доводи:

Държавата не била собственик на притежавания от ответниците имот- жилище с идентификатор 10135.3514.807.2.9, находящ се в гр.Варна, бул."Сливница" 187 В ет 2 ап 9. Този имот ответниците придобили въз основа на възмездна сделка от собственика на имота - „Домостроене инженеринг" АД, което от своя страна бил законен собственик на процесния имот.

Неоснователни са твърденията, че процесният имот към датата на издаване на заповед № РД-02-14-285 от 19.03.1996г. е бил публична държавна собственост и министърът на МТРС не е имал правомощие да се разпорежда с публична собственост. АДС № 2525/30.06.1995 г. и АДС 43/17.01.1997 г., в които процесния имот е посочен, са за частна държавна собственост. Към посочената дата разграничението между публична и частна държавна собственост се прави единствено от Конституцията на Р.България и позоваването на НДИ в тази връзка е неправилно. Още повече,че НДИ не прави разграничение между публична и частна държавна собственост, а и към датата на съставяне на АДС 43/17.01.1997г. НДИ не е действащ акт, тъй като основанието на което е издадена- чл.21 от ЗС е отменен - ДВ бр.33/1996 г. Независимо от това НДИ също регламентира, че прехвърлянето на държавни имоти между две организации става по решение на съответния министър или ръководител на ведомство, когато държавните организации са от едно министерство /както е в случая/или друго ведомство-чл.94 ал.1т.1, както и че въз основа на акта за предаване се съставя протокол-опис за фактическото предаване на имота по образец, утвърден от Министерството на финансите, като от датата на протокол-описа имотът се отписва от счетоводните книги на предаващата държавна организация и се записва в счетоводните книги на новия приобретател на правото - Чл.97 от НДИ.

Държавата не е собственик на сградата общежитие 2 и в частност на апартамент № 9 в нея, тъй като няма доказателства установяващи правото й на собственост. Посоченият АДС № 4615/10.07.2003г. не е титул за собственост. АДС нито създава, нито погасява, нито изменя възникнали вещни права. Още повече,че в този акт изобщо не фигурира спорното общежитие.

Изложеното по категоричен начин установявало, че процесното общежитие 2 не е държавна собственост, още през 1996г. е станало собственост на „Домостроене инженеринг" ЕАД и последното след извършения ремонт и преустройство е станало собственик на новообособените в него обекти,един от които е жилище с идентификатор 10135.3514.807.2.9 и в качеството си на собственик го е продало на ответниците.Владението, което осъществявали има за основание правото им на собственост.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Съобразно билет No 128 / 15.05.1969г. за строеж, издаден от Варненски градски общински народен съвет, на Министерството на строежите се позволява да построи общежитие към ПТУ по сградостроене, по одобрен архитектурен проект от СПИНМ с протокол No 47 / 15.05.1968г. / л. 20/.

Видно от протокол на приемателна комисия за приемане и въвеждане в действие на обект /образец 16/ от 19.06.1979г., обект „ПТУ по сградостроене – Общежитие No 2 – гр. Варна“ е приет за въвеждане в действие. /л. 21-35/.

С договор за строителство от 10.01.1995г., сключен между Строителен техникум „ В.Левски“ и „Домостроене инженеринг“ АД, последното се задължава да направи частично изменение на КЗСП съгласно даденото разрешение от МТРС с писмо No 92-00-599 / 15.09.1995г., както и да проектира и изпълни строителството на жилищна сграда и преустройство на общежитието в жилищна сграда съгласно преработения и одобрен от Община Варна квартално-застроителен план. Като задължение на Строителен техникум „ В.Левски“ е вменено да отстъпи правото на строеж за новопроектираната жилищна сграда. Изрично е посочено, че договорите за продажба на жилищата и гаражите да се сключват между „Домостроене инженеринг“ АД и бъдещите собственици, като неразделна част от настоящия договор е и предложения договор за продажба. /л. 487 - 490/

С АДС No 2525 / 30.06.1995г., съставен на основание чл.81 ал.1 от НДИ /“построено от държавна организация върху държавна земя“/ са одържавени недвижими имоти, находящи се в Западна Промишлена Зона – ул. „Сливница“ 187, сред които и Общежитие No 1 /втори учебен корпус/ и Общежитие No 2 с посочена година на построяване – 1979г. и за двата обекта. Посочено е в акта, че имотите са предоставени за оперативно управление на Министерство на териториалното развитие и строителство, Техникум по строителство „В. Левски“. /л.36 - 37/.

Със Заповед No РД – 02-14 – 285 / 19.03.1996г. на Министъра на Териториалното развитие и строителството, на основание чл. 94 ал.1, т.1 и чл. 97 от НДИ е прехвърлено безвъзмездно правото на собственост върху общежитие No 2, находящо се в гр. Варна – Западна промишлена зона, ул. „Сливница“ 187 от Техникума по строителство „Васил Левски“ – гр. Варна на „Домостроене – инженеринг“ ЕАД, гр. Варна. В заповедта е отбелязано, че „Домостроене – инженеринг“ ЕАД следва да извърши преустройство, реконструкция и надстрояване на общежитието с цел обособяване на самостоятелни жилищни обекти, които да бъдат продадени по реда на ПМС No 180 / 1995г. / л. 38/.

Със заповед No Г-61 / 03.06.1996г. на Кмета на Община Варна е одобрено частичното изменение на ЗРП за строителен техникум „В.Левски“ и Общежитие на фирма „Домостроене“ в ЗПЗ – гр.Варна така както е показано на скицата, находяща се на л. 508 от делото.

Със Заповед No РД – 02-14 – 734 / 24.07.1996г. на Министъра на Териториалното развитие и строителството, е допълнена Заповед No РД – 02-14 – 285 / 19.03.1996г., като след „общежитие No 2” се добaвя „и върху парцел V с площ 3880 кв.м.“. / л. 41/.

С протокол от 04.07.1996г., подписан между представители на „Домостроене – инженеринг“ ЕАД, Строителен техникум „Васил Левски“ и СПТУ „К. Фичето“, страните се споразумяват „Общежитие No 2 и прилежащия терен от двора – 3880 кв.м. да се придадат на „Домостроене – инженеринг“ ЕАД, като последните се задължават да разработят работен проект – в две части – първата част да бъде преустроена в жилища, а втората - в общежитие със самостоятелни санитарни възли. Страните се договарят и след извършване на реконструкцията на общежитието, втората му част – общежитие със самостоятелни санитарни възли да бъде прехвърлена на собственика – Строителен техникум „В. Левски“ –Варна. В протокола е изрично отбелязано, че същият следва да се счита за неразделна част от Заповед No РД – 02-14 – 285 / 19.03.1996г. на Министъра на МТРС. /л.39 – 40/.

Със заповед No РД-02-14-47 / 16.01.1997г. на Министъра на териториалното развитие и строителство, е увеличен капитала на „Домостроене инженеринг“ ЕАД чрез издаване на 15 373 броя нови поименни акции с номинална стойност 1000 лв. всяка една, в резултат на внасяне право на собственост върху имоти: Общежитие 2, находящо се в гр. Варна – ЗПЗ, бул. Сливница 187 и терен с площ 3880 кв.м. Изрично е посочено, че протоколът, подписан между „Домостроене инженеринг“ АД и Строителен техникум „В. Левски“ – гр. Варна на 04.07.1996г. е неразделна част от издадената заповед. /л. 131/.

С АДС No 43 / 17.01.1997г., съставен на основание Заповед Nо РД – 02-14-285 / 19.03.1996г. на МТРС, пар.34 от ПЗР и чл. 17а от ЗППДОбП – 1975г., са одържавени недвижими имоти, находящи се в Западна Промишлена Зона – бул. „Сливница“ 187, а именно: Общежитие 2 – 5 ет. Масивна сграда с посочена година на построяване – 1979г. и земя – 3880 кв.м. / по одобрено ЧИЗРП – зап. No Г – 61 / 1996г./ . Посочено е в акта, че имотите се стопанисват и управляват от „Домостроене – Инженеринг“ ЕАД – Варна на основание Заповед на МТРС No РД – 02 -14-47 / 16.01.1997г., като имотът е включен в капитала на търговско дружество „Домостроене –инженеринг“ ЕАД – Варна, Решение на ВОС No 414 / 1989г., Решение на ВОС No 7637 / 1993г. и Заповед No РД – 02 -14 -285 / 19.03.1996г. на МТРС и Заповед No РД -02-14 – 47 / 16.01.1997г. В забележка е посочено, че съгласно заповед РД -02-14-47 / 16.01.1997г. на МТРС и Протокол от 04.07.1996г., подписан между Строителен техникум „В.Левски“ и „Домостроене –инженеринг“ ЕАД и прието ЧИЗП със Заповед No Г -61 / 1996г., Общежитие No 2 се разделя на две части: от ос 1 до ос девет, попадащи в парцела на Стр. техникум се преустройва в Общежитие, а от ос 9 до ос 15, попадащи в новообразувания парцел V на „Домостроене-инженеринг“, се преустройва в жилища. /л.43 - 44/.

С Решение от 21.02.1997г. на ВОС, фирмено отделение, постановено по ф.д. 7637 / 1993г., е вписано увеличението на капитала на „Домостроене инженеринг“ АД, на основание заповед No РД-02-14-47 / 16.01.1997г. на Министъра на териториалното развитие и строителство. /л. 132/.

Съобразно приложения на л. 45 от делото приемо-предавателен протокол от 01.09.1997г. на основание Заповед No РД 02 – 14 – 285 / 19.03.1996г. на МРРБ и писмо No 92 -00-467 / 08.11.1996г. сграда общежитие се прехвърля временно от СПТУ – „К. Фичето“ на „Домостроене Инженеринг“.

С решение No 611 / 26.09.1997г. на Агенция за приватизация е открита процедура за приватизиране на държавното предприятия „Домостроене инженеринг“ ЕАД, гр. Варна до 53,6% от капитала. /л. 139/. На л. 142 до л.145 от делото са приети доказателства за приключването на приватизационната процедура.

С разрешение за строеж No 18 / 07.08.1998г., издадено от Община Варна, се разрешава на „Домостроене Инженеринг“ АД да извърши реконструкция и преустройство на общежитие No 2, бул. Сливница No 187. /л. 567/. А съобразно разрешение за ползване No 375 / 22.07.2003г. се разрешава ползването на строеж: жилищна сграда с 29 апартамента- реконструкция и преустройство на общежитие No 2, бул. Сливница No 187, изградени съобразно посоченото по-горе разрешение за строеж. /л. 575/.

С АДС No 4615 / 10.07.2003г., съставен на основание чл. 2 ал.2 т.2 от ЗДС, са одържавени недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, бул. „Сливница“ 187, а именно: ПГС „Кольо Фичето“ земя и сгради, както са описани в акта, но сред тях няма общежитие/я, а сред една от посочените граници на имотите е общежитие на ф-ма Домостроене. В забележка е отбелязано, че останалата част от имота е предоставен за ползване и стопанисване на ПГСАГ Васил Левски, съгласно разделителен протокол от 1995г. /л.133 - 138/.

С АДС No 4666 / 01.08.2003г., съставен на основание чл. 2 ал.2 т.2 от ЗДС, са одържавени недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, бул. „Сливница“ 187, а именно: ПГСАГ „Васил Левски“ земя и сгради, както са описани в акта, но сред тях няма общежитие/я, а сред една от посочените граници на имотите е общежитие на ф-ма Домостроене. В забележка е отбелязано, че със Заповед No РД – 14 -105 / 12.07.2012г. на Министъра на образованието, младежта и науката се закрива „Професионална гимназия по сградостроене „ Кольо Фичето“ – гр. Варна. Имуществото се предоставя за ползване и стопанисване от РИО – Варна. /л.46 - 49/.

С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот No 41, том III, рег. No 11492, дело No 393 от 22.12.2009г. на нот. И.М., „Домостроене инженеринг“ АД е признато за собственик на жилищна сграда –Общежитие No 2 с идентификатор: 10135.3514.9.2 с административен адрес: гр. Варна, бул. Сливница 187 В. Описаните в акта документи въз основа, на които е издаден НА са: АЧДС No 43 / 17.01.1997г., Заповеди No РД -02-14-285 / 19.03.1996г. и РД -02-14-47 / 16.01.1997г. на Министъра на МТРС, Приемо-предавателен протокол от 01.09.1997г. /л. 86-88/.

С писмо от 14.10.2010г. на „Цеси Консулт плюс“ ООД до Агенция по приватизация и следприватизационен контрол, е посочено, че през 1998г. „Цеси Консулт плюс“ ООД е изготвил оценителски доклад, в който в Приложение No 1 „Оценка на недвижимите имоти“ са включени: имот „Земя строителен техникум“ с площ 3880 кв.м. и обект сграда „Общежитие строителен техникум“, като обектите са включени на основание АДС No 43 / 17.01.1997г. /л. 141/ .

С постановление от 09.02.2011г. на прокурор Лазарова при ВРП е прекратено наказателното производство по досъдебно производство No 1934 / 2010г. по описа на трето РУП при ОД на МВР –Варна образувано и водено срещу М. А. В.за престъпление по чл. 323 ал.1 от НК, за това, че за периода 05.08.2010г. до 18.01.2011г. самоволно, не по установения от закона ред, осъществила едно оспорвано от Д.Б.К., в качеството му на изпълнителен директор на „Домостроене инженеринг“ АД, чуждо действително право – право на собственост и владение върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, бул. Сливница 187В, представляващ 5-етажна сграда –общежитие No 2, застроена площ от 323 кв.м. и рзп 1615 кв.м., ведно с избени помещения от 323кв.м., като случаят не е маловажен. Посочено е в постановлението, че В.е възстановила първоначалното фактическо положение, като е предоставила правото на достъп до имота на В. С. Ф., като представител на „Домостроене инженеринг“ АД, за което бил съставен констативен протокол от 25.01.2011г./л. 376/.

Представени са фактура и платежно нареждане от 15.12.2011г., издадени от Ригелс ООД на ПГСАГ „Васил Левски“ за разплащане за обект: частичен ремонт за обособяване на складови помещения в общежитие на ПГСАГ – Варна за сумата от 7869, 91лв. /л.89/.

На л. 58 от делото е прието разрешение за строеж No 14 / 26.03.2013г.,издадено от Община Варна, район Младост, с което се разрешава на „Домостроене инженеринг“ АД преустройство и ремонт на част от жилищна сграда – общежитие No 2, с идентификатор: 10135.3514.9.2, находящ се в УПИ II „Строителен техникум Васил Левски“, ЗПЗ на гр. Варна, бул. Сливница 187-В. На л. 148 от делото е прието и удостоверение No 47 / 21.12.2015г. за въвеждане в експлоатация на строежа.

От л. 59 до л. 80 от делото са приети инвентаризационен опис и списък на материалните дълготрайми активи на ПСАГ „Васил Левски“, Варна. В инвентаризационните описи за годините от 2003 до 2016г. /без 2009г., за която не е представен опис/ не се установява да фигурира общежитие с административен адрес: гр. Варна, бул. Сливница 187, а фигурира такова с адрес: гр. Варна, бул. Сливница 189.

На л. 151 и л. 152 са приети копия на инвентарната книга на „Домостроене инженеринг“ АД към 01.07.2000г., от която е видно, че в баланса на дружеството е заприходено общежитие – строителен техникум.

С Нотариален акт № 20, том 1, рег. No 609, дело № 17 / 2016г. на нот. И.М., се установява, че на 03.02.2016г., Р.Б.А. закупува от „Домостроене инженеринг“ АД самостоятелен обект в жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.9.2.7 с административен адрес: гр. Варна, бул. Сливница 187 В, ет.2, представляващ апартамент No 7, ведно с прилежащото избено помещение, както и 4,8438 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, на който е изградена същата – поземлен имот с идентификатор 10135.3514.9. /л. 199/.

С Нотариален акт № 22, том 1, рег. No 614, дело № 19 / 2016г. на нот. И.М., се установява, че на 03.02.2016г., Зорница Стратиева Христова и Гергана Стратиева Христова закупуват от „Домостроене инженеринг“ АД самостоятелен обект в жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.9.2.14 с административен адрес: гр. Варна, бул. Сливница 187 В, ет.3, представляващ апартамент No 14, ведно с прилежащото избено помещение, както и 3, 3439 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, на който е изградена същата – поземлен имот с идентификатор 10135.3514.9. /л. 203/.

С Нотариален акт № 30, том 1, рег. No 645, дело № 26 / 2016г. на нот. И.М., се установява, че на 04.02.2016г., Д.А.Д. закупува от „Домостроене инженеринг“ АД самостоятелен обект в жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.9.2.25 с административен адрес: гр. Варна, бул. Сливница 187 В, ет.5, представляващ апартамент No 25, ведно с прилежащото избено помещение, както и 4,5781 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, на който е изградена същата – поземлен имот с идентификатор 10135.3514.9. /л. 207/.

С Нотариален акт № 32, том 1, рег. No 665, дело № 28 / 2016г. на нот. И.М., се установява, че на 05.02.2016г., И.Т.Т. закупува от „Домостроене инженеринг“ АД самостоятелен обект в жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.9.2.18 с административен адрес: гр. Варна, бул. Сливница 187 В, ет.3, представляващ апартамент No 18, ведно с прилежащото избено помещение, както и 2,5937 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, на който е изградена същата – поземлен имот с идентификатор 10135.3514.9. /л. 205/.

С Нотариален акт № 43, том 1, рег. No 882, дело № 38 / 2016г. на нот. И.М., се установява, че на 12.02.2016г., И.Н.Ч. и И.Т.Ч. закупуват в режим на сио от „Домостроене инженеринг“ АД самостоятелен обект в жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.9.2.9 с административен адрес: гр. Варна, бул. Сливница 187 В, ет.2, представляващ апартамент No 9, ведно с прилежащото избено помещение, както и 3, 4031 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, на който е изградена същата – поземлен имот с идентификатор 10135.3514.9. /л. 201/.

С предварителен договор от 20.01.2017г., сключен между ответника „Домостроене инженеринг“ АД, като продавач и Йордан Христов Керчев, като купувач, продавачът се задължава да прехвърли на купувача апартамент No 15, ет.3, находящ се на бул. Сливница 187В. В договора е посочено, че владението се предава на купувача в деня на сключване на договора. /л. 368/.

В приложеното на л.50 до л.56 от делото писмо с изх. No 840 / 06.03.2017г. от ПГСАГ „Васил Левски“ - Варна и вх. Nо на Областен управител от същата дата, се посочва, че за обект с идентификатор 10135.3514.9.2., представляващ Общежитие No 2, към настоящия момент фактическата власт се упражнява от „Домостроене инженеринг“ АД, като след предаването на имота с приемо-предавателен протокол от 1997г. ПГСАГ е ползвал и стопанисвал имота, съвместно с бившата ПГС „Кольо Фичето“ Варна, като общежитие, задоволяващо нуждите на двете училища до 2003г., а до 2011г. се е ползвало за склад на училищно имущество. Сочи се в писмото, че общежитието е заведено като актив на ПГСАГ и за него се заплаща ТБО. „Домостроене инженеринг“ АД е извършило реконструкция на Общежитие No 2 през 2013г., като го обособява на апартаменти, но има възможност за експлоатацията му като общежитие за ученици. Писмото е подписано от инж. Магдалена Вуцова, а към него са приложени удостоверение за данъчна оценка, счетоводни справки и приемо-предавателни протоколи, които касаят обект – общежитие с административен адрес: гр. Варна, бул Сливница 189, и не е посочен изрично идентификатор.

С АДС No 9258 / 21.03.2017г., съставен на основание чл. 2 ал.2 т.4 и чл. 71 ал.1 от ЗДС, чл. 104 ал.1 т.9 от ППЗДС, Заповед No РД -11-17/12.08.2016г. на Министъра на образованието и науката са одържавени недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, бул. „Сливница“ 187-189, а именно: ПГСАГ „Васил Левски“ поземлен имот с идентификатор: 10135.3514.807 и сгради с идентификатори: 10135.3514.807.1, 10135.3514.807.3.1, 10135.3514.807.3.2, 10135.3514.807.3.3, 10135.3514.807.3.4, 10135.3514.807.3.5, 10135.3514.807.3.6, 10135.3514.807.3.7, 10135.3514.807.3.8, 10135.3514.807.4, 10135.3514.807.5, 10135.3514.807.6, 10135.3514.807.7, 10135.3514.807.8.1, 10135.3514.807.8.2, 10135.3514.807.9, 10135.3514.807.10.1 и 10135.3514.807.10.2. Като бивш собственик на имота е записано Регионално Управление на образованието- за частта от имота, актувана с предходен АПДС No 4615 / 10.07.2003г. Предходни актове са посочени: АДС No 2525 / 30.06.1995г., АДС No 4615 / 10.07.2003г. и АДС No 4666 / 01.08.2003г. Имуществото се предоставя за управление на МОН – ПГСАГ „Васил Левски“ Варна. /л.491 – 495/.

От л. 496 до л. 507 са приети съобщения от Община Варна до ПГСАГ „Васил Левски“ Варна за дължимите данъци и такси, ведно с платежни нареждания за периода 2013г. – 2018г. Съобщенията от 2013г. до 2016г. са за обект – земя и сграда на бул. Сливница 189, а тези от 2017г. и 2018г. включват и обект земя и сграда на бул. Сливница 187.

Видно от копие на искова молба, приета на л. 545-548, ПГСАГ „Васил Левски“ е предявил срещу „Домостроене Инженеринг“ АД иск с правно основание чл. 108 от ЗС за процесния имот с идентификатор 10135.3514.9.2. На л. 551 до л. 565 е приета преписката на Областен управител Варна, в която се съдържа кореспонденция между Областен управител, Община Варна и ПГСАГ „Васил Левски по повод на процесния имот.

Представени са по делото Заповед No 18-8700/ 02.11.2016г. на Началника на СГКК –гр. Варна /л. 91 – л. 97/ и схеми на самостоятелни обекти в процесната сграда /л. 444 – л. 475/, от които се установява, че процесната сграда е с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, и предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В. Установява се още, че процесната сграда е разделена на 30 самостоятелни обекта – апартаменти.

От заключението на в.л. М.А. /л. 509 –л. 520/ по допуснатата съдебно-техническа експертиза, изслушано в с.з. на 08.11.2018г. се установява, че процесната сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В е жилищна сграда. Конструкцията е масивна - монолитна - стоманобетонови основи, колони, греди и плочи и тухлена зидария. Изградена е съгласно Билет за строеж №128/15.05.1969г. и въведена в експлоатация Протокол на Държавна приемателна комисия с протокол- образец 16 през 1979г. Сградата е изградена, като общежитие към ПТУ по сградостроене. През 1996г. е извършено разделяне на Общежитие № 2 на две части: 1/от ос едно до ос девет да бъде реконструирано в Общежитие със самостоятелни санитарни възли и 2/ от ос девет до ос петнадесет, представляващо 19,80м да бъде преустроено в жилища, като към Общежитие № 2 се придават 3880 кв.м от прилежащия терен (съгласно одобрения ЧИЗРП). Сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 е жилищна сграда на пет етажа и сутерен. През 2013г. е издадено Разрешение за строеж № 14/26.03.2013г. - „Преустройство и ремонт на част от жилищна сграда - Общежитие № 2" с идентификатор № 10135.3514.9.2, находящ се в УПИ П"строителен техникум" В. Левски", ЗПЗ на гр-Варна, бул."Сливница"№ 1878 -В, на гл. архитект на район „Младост". Строежът е завършен и въведен в експлоатация с Удостоверение № 47/ 21.12.2015г. за въвеждане в експлоатация на строеж: „Преустройство и ремонт на част от жилищна сграда - Общежитие № 2" с идентификатор № 10135.3514.9.2. По кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна процесният строеж е с идентификатор № 10135.3514.807.2 съгласно Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна. Сградата с с идентификатор № 10135.3514.807.2 съгласно Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна е масивна пететажна жилищна сграда със застроена площ 323кв.м. състои се от 30 самостоятелни обекта - жилище, апартамент с идентификатори № 10135.3514.807.2.1 до№ 10135.3514.807.2.30. Сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна попада в имот с идентификатор 10135.3514.807. Сграда с идентификатор № 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В е част от сградата на построеното с Билет за строеж №128/15.05.1969г. и въведена в експлоатация Протокол на Държавна приемателна комисия с протокол- образец 16 през 1979г. Общежитие №2. Общежитие № 2 от ос девет до ос петнадесет е преустроено в жилища и попада в имот с идентификатор № 10135.3514.743. Жилищната сграда е с идентификатор № 10135.3514.743.1. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че съгласно протокол от 1996 г. е било предвидено от ос 1 до ос 9 сградата да бъде реконструирана в общежитие със самостоятелни възли и от ос 9 до ос 15 сградата да бъде преустроена в жилища. Към момента не е изпълнено предвиденото в протокола от 1996 г. Общежитието е реконструирано, като са изградени жилища от ос 9 до ос 15, а на по-късен етап е реконструирано от ос 1 до ос 9. От 2013 г. е разрешението за строеж - отново в жилища, като няма общежитие в тази сграда. Общежитие № 2 има два идентификатора – ид. № 10135.3514.807.1, който попада в терена за жилищното строителство на „Домостроене инженеринг“ АД, като това е имот с ид. № 10135.3514.743 /на страница 5 от заключението е отбелязано в бял цвят/. Останалата част от Общежитие № 2 с ид. № 10135.3514.807.2 попада в имот с ид. № 10135.3514.807, което е държавен терен и се стопанисва от гимназията. Общежитие с № 2 е разделено между два имота с два различни идентификатора. Общежитие № 1 и Общежитие № 2 са успоредни. Общежитие № 1 по КК е с ид. № 10135.3514.807.3. Това е общежитието /№ 1/, което на по-късен етап е предадено и е било на СПТУ „Кольо Фичето“. В това общежитие Строителен техникум „В. Левски“ има запазени помещения – целият първи етаж и част от втория етаж. Административният адрес на Общежитие № 2 е бул. „Сливница“ № 187, а на общежитието на ПГСАГ „В. Левски“ е бул. „Сливница“ № 189.

От заключението на в.л. Д.К.П. /л. 579 –л. 580/ по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, изслушано в с.з. на 06.12.2018г. се установява, че процесната сграда с ид.№ 10135.3514.9.2 по КК на гр.Варна, се води в структурата на активите на „Домостроене инженеринг" АД по балансите от 1997 г.до 21.12.2015г., когато с удостоверение № 47/21.12.2015г. е въведена в експлоатация „Преустройство и ремонт на част от жилищна сграда-общежитие № 2 с идентификатор 10135.3514.9.2 „в УПИ II „ Строителен техникум „В.Левски ", /ПИ с идентификатор 10135.3514.9.2/,ЗПЗ на гр.Варна,с адм.адрес :гр.Варна,бул.Сливница № 187 В; Незавършеното строителство като актив от сметка 611,се прехвърля по с-ка 3032 „Готова продукция -CMP с 30 бр.апартаменти". Също така се установява, че процесната сграда с ид.№ 10135.3514.9.2 по КК на гр.Варна, като дълготраен материален актив от 1997г се води по с/ка 203 „сгради"; като обект на счетоводно отразяване: По амортизационен план на активите: 1997 - 2001 - общежитие 2 строителен техникум.

По искане на ищците, инициирали настоящото производство, за установяване на твърдението им, че имотът се ползва от ответника и че имотът до 2011г. се е ползвал от ПГСАГ „Васил Левски“, Варна са разпитани свидетелите М. А. В.и В. В. И.. А по искане на ответника „Домостроене инженеринг“ АД за установяване на твърденията му, че имотът е владян от него в периода 2000г. до настоящия момент – свидетелите , К. Л. Д.и В. С. Ф..

Свидетелката Вуцова, водена от ищеца, сочи, че В ПГСАГ „В. Левски“ работи от около 30 години. Започнала като учител, а след това от 2010 г. е директор на гимназията. По приложената л. 5 от заключението на СТЕ скица, свидетелката разпознава сградите, като сочи, че Сграда № 2 в синята част и сграда № 1 в имота в бяло бяха неразделна цяла сграда, която се ползвала за общежитие на техникума. Сочи, че Техникумът го ползвал, за да се покрият нуждите на ученици и учители. Сграда № 2 до 2011 г. е ползвана от Тейникума, но не цялата, а в част от нея държаки инвентара и правили ремонт, за да обезопасят помещенията от посегателства. Един от учителите ползвал част от приземните помещение за работилница до 2011 г. Отдолу складът се отдавал под наем на дрехи втора употреба.

Сграда № 1 от белия имот -743 и сграда No 2 от синия имот – 807, беше цяла сграда - общежитие до към 2000 г. След 2000 г. „Домостроене инженеринг“ АД започнали да правят апартаменти, като имали задължение да предадат част от тези апартаменти на преференциални цени на учителите, които имат потребности, но това не било направено.

Твърди, че до 2011 г. сграда № 2 се ползвала от училището като общежитие. След това се отдавала под наем на Частно училище „Малкият принц“ за около 2-3 години. През 2011 г. направили ремонти, за да си подобрят базата, но не на цялата страда № 2, а частично. Поставили дограма, решетки и вътрешна мазилка, тъй като имало дупки и изкъртени прозорци. Твърди, че училището продължава да плаща данъка на тази сграда. Сочи, че срещу нея са били образувани две прокурсрки преписки за самоуправни действия, както и че е водено дело от името на училището срещу ответника „Домостроене инженеринг“ АД, което било прекратено с предмет установяване на правото на собственост на техникума върху процесния имот.

Свидетелката твърди, че входът на сграда № 2 винаги е бил през вътрешния двор. Влизало се през топлата връзка, свързваща сграда № 3 и сграда № 4 в имот 807 с ид. № 10135.3514.807.3 и ид. № 10135.3514.807.1, като през него имало само една врата. Няма външен вход за сграда № 1 в имот 743 и сграда № 2 в имот 807. Входът за сграда № 1 в имот 743 и сграда № 2 в имот 807 бил от издадената част на сграда № 3 в имот 807. Нямало външен вход на сграда № 1 и сграда № 2 до 2013 г.

Свидетелката В. И., водена от ищеца, работи в гимназията, тогава била Строителен техникум „В. Левски“ от 1985 г. Пенсионирала се през 2010 г., но през 2018 г. я извикали за преподавател за една учебна година. По приложената л. 5 от заключението на СТЕ скица, свидетелката разпознава сградите, като сочи, че Сгради № 1 в имот 743 и № 2 в имот 807 преди били една цяла сграда. В съседния имот, означен в бял цвят, с № 1 била сграда към имот 807 и цялото било общежитие и принадлежало на техникума. През 1985 г. функционирало като общежитие за ученици, които учили в техникума и до 2000 г. имало ученици там. През 2000 г. – 2003 г. правили ремонт на общежитието. След това разбрали, че една част от общежитието е закупено и предоставено на „Домостроене инженеринг“ АД – сграда № 1, оцветена в бял цвят, а другата част останала за техникума и СПТУ „Кольо Фичето“. Когато разбрали, че е закупена вече не го ползвали като общежитие. След ремонта, директорът на училището казал, че се предоставя на „Домостроене инженеринг“ АД с намерението дружеството да предостави на учители няколко апартамента, но това го разбрали през 2013 г. От 2003 г. до 2013 г. гимназията ползвала общежитието временно за склад. В едната част на общежитие имало два апартамента, които двама учители от гимназията ги ползвали за живеене до 2003 г. През 2012 г. – 2013 г. разбрала, че ще се строи. От 2003 г. до 2013 била ползвана сградата за склад. Свидетелката твърди, че входът на общежитието бил през сграда № 3 и сграда № 1 в имот 807. Това бил единствен вход до 2000 г., когато имали ученици.

Свидетелят В. Ф., воден от ответната страна, работи в „Домостроене инженеринг“ АД от 1989 г. В началото бил главен инженер, след това изпълнителен директор, а сега е ръководител направление „Строителство“.По приложената л. 5 от заключението на СТЕ скица, свидетелят разпознава сградите, като сочи, че Сградата с № 1 в карето с бял цвят е половината от общежитието, което ремонтирали през 2003 г., а другата половина е сграда с № 2 в имота със син цвят.Твърди, че сградата е една, входовете за нея са от източната страна, не където е издадено на скицата, а от другата страна. Входът на Общежитие № 1 е в най-лявата част, а на другата сграда е по средата. Правили ремонт на сграда № 1 и през 2003 г. била въведена в експлоатация. Сграда № 2 през 2017 г. била ремонтирана. Сграда № 2 я ползвали собствениците на жилищата. Те придобили тези жилища чрез продажба от „Домостроене инженеринг“ АД. Имот № 2 в синьото каре станало собственост на дружеството още след приватизацията. „Домостроене инженеринг“ АД ползвал този имот при започване на ремонта на първата част през 2000 г. Ползвали имота след завършване на ремонта на първата част през 2003 г. Някои от инструментите, които използвали за строителство на първата част преместили във втората част. Сграда № 2 била почти разрушена. Тези неща, които ги съхранявали били в избената част, над нивото на терена. През 2000 г. - 2003 г. никой не живеел в сграда № 2, не се ползвала сградата. Никой не живеел и никакви наематели не е имало в сграда № 2. Твърди, че след приватизацията през 1997 г. - 1998 г. „Домостроене инженеринг“ АД считал имота за собствен, като започнали да подготвят документацията за преустройството и строежа на жилищната сграда. През 1997 г. - 1998 г. никой не обитавал сградата и никой не бил предявявал претенции. Пояснява, че след 2010 г. е имало два случая, в които някой бил подменил катинара им и заключил помещението за инструменти в сграда No 2, както и някой бил поставил решетки на първия етаж на едната стая. Подали жалба до полицията, че някой е заключил стаята и е поставил решетки. След това имало образувано дело срещу директорката на гимназията и не помни кога по-късно го извикали да си вземе ключа. Не знае кой е сменил катинара, а ключовете получил от домакинката на гимназията. На това предаване на ключовете присъствал колегата му Д.- другият свидетел по делото. Твърди, че в периода 1997 г. - 1998 г. входът на сграда № 2 в синьото каре бил където е посочено на скицата, това което е издадено. Това бил единственият вход, докато започнали преустройството през 2013 г. Между сграда № 1 в бялото каре и сграда № 2 в синьото каре нямало връзка. Имало такава между сградите преди преустройството, когато били едно цяло. Свидетелят твърди, че от 1997 г. до 2011 г. сграда № 2 в синьото каре не се ползвала от никой друг.

Свидетелят К.Д., воден от ответната страна, работи в „Домостроене инженеринг“ АД от 1980 г., като ръководител на екип, а след това като инвеститорски контрол. Твърди, че сградата на бул. „Сливница“ № 187 е собственост на „Домостроене инженеринг“ АД. По приложената л. 5 от заключението на СТЕ скица, свидетелят разпознава сградите, като сочи, че Сграда № 1 от имот № 743 и сграда № 2 от имот № 807 били една сграда. Сега двете сгради са с два различни входа. Входовете са на изток, от към обслужващата улица. Между сграда № 1 и сграда № 2 преди имало вътрешен вход, но сега вече нямало. Сграда № 2 в имот 807 била въведена в експлоатация през 2015 г., но била реконструирана. Изградена била преди това. Цялата сграда била собственост на „Домостроене инженеринг“ АД от 1997 г. - сграда № 1 и сграда № 2. След предаване на владението се реконструирала южната част на сграда № 1, а след това се реконструирала сграда № 2, която на скицата била посочена в друг имот. Сграда № 1 се ползвала от живущите, които са закупили жилища, а сграда № 2 я ползвали от дружеството при строителството на съседните жилищни блокове. През 1997 г. - 2003 г. сградите се ползвали от „Домостроене инженеринг“ АД и били заключени. До 2003 г. не била обитавана сградата. Сграда № 2 в имот 807 била използвана от строителите на „Домостроене инженеринг“ АД, като складирали материали. Наематели в сграда № 2 в имот 807 не е имало. От 1997 г. до 2013 г сградата била в разпадащо се състояние - изолацията била разложена и дограмата изпочупена. Друг не бил складирал нещо в сградата. Свидетелят си спомня, че през лятото на 2010 г. имало момент, когато служители се оплакали на техническия ръководител - В.М., че някой е сменил катинар. Свидетелят сочи, че от ръководството на фирмата зная, че катинарът е сменен от някого от гимназията и след това са върнати катинарите. Твърди, че пред негоникой не бил връщал катинар или ключ.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е разпределил доказателствената тежест като изрично е указал, че за успешното провеждане на претенцията ищeцът следва да установи в условията на пълно и главно доказване, че е придобил правото на собственост върху процесния имот на твърдяното в исковата молба придобивно основание – по силата на закона, като в тази връзка установи всички изложени в исковата молба и уточняващата молба факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици. В тежест на ищеца е да установи и че ответниците упражняват фактическа власт върху процесните недвижими имоти, за които е предявил претенции с правно основание чл. 108 от ЗС. От друга страна, в тежест на ответниците е да установят фактите по възраженията си, от които черпят изгодни за себе си последици. В рамките на настоящото производство, защитата на ответниците се базира на обстоятелството, че те упражняват фактическа власт върху имота на правно основание, като твърдят, че са собственици и съответно носят доказателствена тежест за установяване на това обстоятелство, както и за установяването на фактите и обстоятелствата по всички свои правоизключващи и правопораждащи възражения. Ответниците също така следва да установят, че общежитие 1, представлява учебен корпус 2, а общежитие 2 не фигурира в актовете за държавна собственост, като общежитие 1 и общежитие 2 са две различни сгради – с еднаква площ и етажност, като общежитие 2 е процесната сграда с посочения от ищеца идентификатор.

Категорично се установява по делото, както съдът посочи при изложенение на възприетата фактическа обстановка, от представените писмени доказатeлства, а и от заключението на вещото лице М.А., че процесната сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, е с предходен номер на сградата: 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, и с административен адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В. Процесната сграда е масивна пететажна жилищна сграда със застроена площ 323кв.м., като се състои от 30 самостоятелни обекта - жилища, апартаменти с идентификатори № 10135.3514.807.2.1 до № 10135.3514.807.2.30, сред които са процесните имоти.

Сграда с идентификатор № 10135.3514.807.2 е част от сградата на построеното с Билет за строеж №128/15.05.1969г. и въведено в експлоатация с Протокол от 19.06.1979г на Държавна приемателна комисия /образец 16/ през 1979г. Общежитие №2, изградено, като общежитие към ПТУ по сградостроене.

През 1996г., съгласно одобрения ЧИЗРП със заповед No Г-61 / 03.06.1996г. на Кмета на Община Варна, е извършено разделяне на Общежитие № 2 на две части: 1/от ос едно до ос девет да бъде реконструирано в Общежитие със самостоятелни санитарни възли и 2/ от ос девет до ос петнадесет, представляващо 19,80м да бъде преустроено в жилища, като към Общежитие № 2 се придават 3880 кв.м от прилежащия терен.

Общежитие № 2 има два идентификатора – ид. № 10135.3514.807.1, който попада в имот с ид. № 10135.3514.743 /на страница 5 от заключението на в.л. М.А. е отбелязано в бял цвят/. Останалата част от Общежитие № 2 с ид. № 10135.3514.807.2 попада в имот с ид. № 10135.3514.807. Общежитие с № 2 е разделено между два имота с два различни идентификатора. От друга страна Общежитие № 1 и Общежитие № 2 са успоредни. Общежитие № 1 по КК е с ид. № 10135.3514.807.3. Административният адрес на Общежитие № 2 е бул. „Сливница“ № 187, а на общежитие No1 e бул. „Сливница“ № 189.

През 2013г. е издадено Разрешение за строеж № 14/26.03.2013г. - „Преустройство и ремонт на част от жилищна сграда - Общежитие № 2" с идентификатор № 10135.3514.9.2, находящ се в УПИ II "строителен техникум" В. Левски", ЗПЗ на гр-Варна, бул."Сливница"№ 187 -В, на гл. архитект на район „Младост". Строежът е завършен и въведен в експлоатация с Удостоверение № 47/ 21.12.2015г. за въвеждане в експлоатация на строеж: „Преустройство и ремонт на част от жилищна сграда - Общежитие № 2" с идентификатор № 10135.3514.9.2.

Общежитие № 2 от ос девет до ос петнадесет е преустроено в жилища и попада в имот с идентификатор № 10135.3514.743. Жилищната сграда е с идентификатор № 10135.3514.743.1.

Ищецът черпи своите права на собственост, като твърди, че по силата на закона Държавата е станала собственик на процесната сграда, като оспорва, че ответникът я е придобил, тъй като Заповед No РД -02-14-734 /24.07.1996г. на МТРС, допълнена със Заповед No РД -02-14-285 / 19.03.1996г. е издадена без министърът да разполага с материална компетентност и е за вещ, изключена от гражданския оборот, тъй като към датата на издаване на заповедите е бил в сила Закона за държавната собственост. Възраженията са и в насока, че не е изпълнено поетото с Протокол от от 04.07.1996г. задължение от страна на „Домостроене инженеринг“ АД.

В тази връзка съдът съобрази следното:

С АДС No 2525 / 30.06.1995г., са одържавени недвижими имоти, находящи се в Западна Промишлена Зона – ул. „Сливница“ 187, сред които и Общежитие No 1 /втори учебен корпус/ и Общежитие No 2 с посочена година на построяване – 1979г. и за двата обекта. Имотите са предоставени за оперативно управление на Министерство на териториалното развитие и строителство, Техникум по строителство „В. Левски“. Основанието на което са актувани имотите – чл.81 ал.1 от НДИ действително се установява от билет No 128 / 15.05.1969г. за строеж и протокол на приемателна комисия за приемане и въвеждане в действие на обект /образец 16/ от 19.06.1979г.

Впоследствие със Заповед No РД – 02-14 – 285 / 19.03.1996г. на Министъра на Териториалното развитие и строителството, която е издадена на основание чл. 94 ал.1, т.1 и чл. 97 от НДИ е прехвърлено безвъзмездно правото на собственост върху общежитие No 2, находящо се в гр. Варна – Западна промишлена зона, ул. „Сливница“ 187 от Техникума по строителство „Васил Левски“ – гр. Варна на „Домостроене – инженеринг“ ЕАД, гр. Варна. В заповедта е отбелязано, че „Домостроене – инженеринг“ ЕАД следва да извърши преустройство, реконструкция и надстрояване на общежитието с цел обособяване на самостоятелни жилищни обекти, които да бъдат продадени по реда на ПМС No 180 / 1995г. Със Заповед No РД – 02-14 – 734 / 24.07.1996г. на Министъра на Териториалното развитие и строителството, е допълнена Заповед No РД – 02-14 – 285 / 19.03.1996г., като след „общежитие No 2” се добaвя „и върху парцел V с площ 3880 кв.м.“. Двете заповеди са издадени по времето на действие на НДИ, която е отменена с ДВ, бр. 82 от 27.09.1996 г. Законът за държавната собственост е обнародван в ДВ, бр. 44 от 21.05.1996г. и е в сила от 01.06.1996г. В този смисъл и неоснователни са възраженията на ищеца с оглед приложението на новоприетия ЗДС. Издадените заповеди са валидни и законосъобразни към датата на тяхното издаване.

Действително, че ответникът „Домостроене инженеринг“ АД не е изпълнило задължението, което е поело с протокол от 04.07.1996г., но това не се отразява на валидността на издадената Заповед No РД – 02-14 – 285 / 19.03.1996г. на Министъра на Териториалното развитие и строителството.

Впоследствие, всички издадени актове са изцяло съобразени с вече издадените Заповед No РД – 02-14 – 285 / 19.03.1996г. и Заповед No РД – 02-14 – 734 / 24.07.1996г. на Министъра на Териториалното развитие и строителството. Със заповед No РД-02-14-47 / 16.01.1997г. на Министъра на териториалното развитие и строителство, е увеличен капитала на „Домостроене инженеринг“ ЕАД, в резултат на апорт на право на собственост върху Общежитие 2, находящо се в гр. Варна – ЗПЗ, бул. Сливница 187 и терен с площ 3880 кв.м., а с Решение от 21.02.1997г. на ВОС, фирмено отделение, постановено по ф.д. 7637 / 1993г., е вписано увеличението на капитала на „Домостроене инженеринг“ АД. Съобразно приемо-предавателен протокол от 01.09.1997г. на основание Заповед No РД 02 – 14 – 285 / 19.03.1996г. на МРРБ и писмо No 92 -00-467 / 08.11.1996г. сграда общежитие се прехвърля временно от СПТУ – „К. Фичето“ на „Домостроене Инженеринг“. В АДС No 43 / 17.01.1997г. е посочено, че имотът е включен в капитала на търговско дружество „Домостроене –инженеринг“ ЕАД – Варна, а в забележка е посочено, че съгласно заповед РД -02-14-47 / 16.01.1997г. на МТРС и Протокол от 04.07.1996г., подписан между Строителен техникум „В.Левски“ и „Домостроене –инженеринг“ ЕАД и прието ЧИЗП със Заповед No Г -61 / 1996г., Общежитие No 2 се разделя на две части: от ос 1 до ос девет, попадащи в парцела на Стр. техникум се преустройва в Общежитие, а от ос 9 до ос 15, попадащи в новообразувания парцел V на „Домостроене-инженеринг“, се преустройва в жилища.

В нито един от съставените актове за държавна собственост, след издаване на заповедта от 1996г. на МТРС - АДС No 4615 / 10.07.2003г. и АДС No 4666 / 01.08.2003г. не са включени общежитие/я, а сред една от посочените граници на имотите е общежитие на ф-ма Домостроене. Същото се отнася и до АДС No 9258 / 21.03.2017г., в който не е включен процесният имот.

Отделно от заключението на в.л. П. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, безспорно се установява, че процесната сграда с ид.№ 10135.3514.9.2 по КК на гр.Варна, се води в структурата на активите на „Домостроене инженеринг" АД по балансите от 1997 г.до 21.12.2015г., когато с удостоверение № 47/21.12.2015г. е въведена в експлоатация „Преустройство и ремонт на част от жилищна сграда-общежитие № 2 с идентификатор 10135.3514.9.2 „в УПИ II „ Строителен техникум „В.Левски ", /ПИ с идентификатор 10135.3514.9.2/,ЗПЗ на гр.Варна,с адм.адрес :гр.Варна,бул.Сливница № 187 В.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че ищците не успяха да установят при условията на пълно и главно доказване, че Държавата е придобила правото на собственост върху процесната сграда на твърдяното в исковата молба придобивно основание, а се установи, че ищецът го е прехвърлил законосъобразно на ответника „Домостроене Инженеринг“ АД, който от своя страна е прехвърлил самостоятелно обособените обекти на останалите ответници. С оглед на изводите, до които достигна настоящият състав, а именно за неоснователността на всички предявени искове, то и не следва да се обсъжда възражението на ответниците, което същите са направили в условията на евентуалност и което е с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗС за придобиване на процесната сграда въз основа на упраженено непрекъснато владение в периода от 2000г. до настоящия момент.

Ищецът и ответникът „Домостроене инженеринг“ АД са направили искания за присъждане на разноски, като са приложили и списъци по чл. 80 от ГПК. Предвид изхода на спора на ответника „Домостроене инженеринг“ АД се дължат разноските, които претендира и за които е представил надлежни доказателства или общо сумата от 6 200 лв., от които 200 лв. за заплатен депозит за СТЕ и 6000 лв. –заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Държавата, действаща чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство, действащ чрез гл. юрисконсулт Д.Б., преупълномощена от Областен управител на област с административен център – Варна с адрес: гр. Варна, ул.“Преслав“ 26, срещу „Домостроене – Инженеринг“ АД, вписано в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, Западна Промишлена Зона, представлявано от Д.Б.К., ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС съдът да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.15, представляващ жилище – апартамент No 15 на трети етаж с обща застроена площ: 42,10 кв. м., находящ се в Жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м., както и да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху същия, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Държавата, действаща чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство, действащ чрез гл. юрисконсулт Д.Б., преупълномощена от Областен управител на област с административен център – Варна с адрес: гр. Варна, ул.“Преслав“ 26, срещу „Домостроене – Инженеринг“ АД, вписано в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, Западна Промишлена Зона, представлявано от Д.Б.К., иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.7, представляващ жилище – апартамент No 7 на втори етаж, с обща застроена площ: 65,40 кв. м., находящ се в Жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м., като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Държавата, действаща чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство, действащ чрез гл. юрисконсулт Д.Б., преупълномощена от Областен управител на област с административен център – Варна с адрес: гр. Варна, ул.“Преслав“ 26, срещу Р.Б.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС съдът да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.7, представляващ жилище – апартамент No 7 на втори етаж, с обща застроена площ: 65,40 кв. м., находящ се в Жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м., както и да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху същия, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Държавата, действаща чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство, действащ чрез гл. юрисконсулт Д.Б., преупълномощена от Областен управител на област с административен център – Варна с адрес: гр. Варна, ул.“Преслав“ 26, срещу „Домостроене – Инженеринг“ АД, вписано в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, Западна Промишлена Зона, представлявано от Д.Б.К., иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.9, представляващ жилище – апартамент No 9 на втори етаж, с обща застроена площ: 42,10 кв. м., находящ се в Жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м., като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Държавата, действаща чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство, действащ чрез гл. юрисконсулт Д.Б., преупълномощена от Областен управител на област с административен център – Варна с адрес: гр. Варна, ул.“Преслав“ 26, срещу И.Н.Ч., ЕГН ********** и И.Т.Ч., ЕГН ********** ***, ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС съдът да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.9, представляващ жилище – апартамент No 9 на втори етаж, с обща застроена площ: 42,10 кв. м., находящ се в Жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м., както и да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищеца владението върху същия, като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Държавата, действаща чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство, действащ чрез гл. юрисконсулт Д.Б., преупълномощена от Областен управител на област с административен център – Варна с адрес: гр. Варна, ул.“Преслав“ 26, срещу „Домостроене – Инженеринг“ АД, вписано в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, Западна Промишлена Зона, представлявано от Д.Б.К., иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.14, представляващ жилище – апартаментNo14 на трети етаж, с обща застроена площ:42,80кв.м., находящ се в Жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м., като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Държавата, действаща чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство, действащ чрез гл. юрисконсулт Д.Б., преупълномощена от Областен управител на област с административен център – Варна с адрес: гр. Варна, ул.“Преслав“ 26, срещу „Домостроене – Инженеринг“ АД, вписано в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, Западна Промишлена Зона, представлявано от Д.Б.К., иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.18, представляващ жилище – апартамент No 18 на трети етаж, с обща застроена площ: 37,70 кв.м., находящ се в Жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м., като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Държавата, действаща чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство, действащ чрез гл. юрисконсулт Д.Б., преупълномощена от Областен управител на област с административен център – Варна с адрес: гр. Варна, ул.“Преслав“ 26, срещу „Домостроене – Инженеринг“ АД, вписано в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, Западна Промишлена Зона, представлявано от Д.Б.К., иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.25, представляващ жилище – апартамент No 25 на трети етаж, с обща застроена площ: 65,40 кв.м., находящ се в Жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м., като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Държавата, действаща чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство, действащ чрез гл. юрисконсулт Д.Б., преупълномощена от Областен управител на област с административен център – Варна с адрес: гр. Варна, ул.“Преслав“ 26, срещу Д.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС съдът да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на самостоятелен обект с идентификатор: 10135.3514.807.2.25, представляващ жилище – апартамент No 25 на трети етаж, с обща застроена площ: 65,40 кв.м., находящ се в Жилищна сграда с идентификатор 10135.3514.807.2 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-8700/02.11.2016г. на Началника на СГКК - Варна, предходен номер на сградата 10135.3514.9.2 по КК на гр. Варна, с адрес на сградата: гр.Варна, бул.Сливница 187-В, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.3514.807, представляваща пететажна сграда със застроена площ от 323кв.м., както и да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху същия, като неоснователен.

ОСЪЖДА Държавата, действаща чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство, действащ чрез гл. юрисконсулт Д.Б., преупълномощена от Областен управител на област с административен център – Варна с адрес: гр. Варна, ул.“Преслав“ 26, да заплати на „Домостроене – Инженеринг“ АД, вписано в Агенция по Вписванията – Търговски регистър с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Варна, Западна Промишлена Зона, представлявано от Д.Б.К., сумата от 6 200 лв. /шест хиляди и двеста лева/, представляващи сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд - Варна.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	8
Дата:	4 януари 2019 г. (в сила от 27 декември 2019 г.)
Съдия:	Ралица Цанкова Костадинова

Дело:	20173100102020
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	19 септември 2017 г.

Решение по дело №2020/2017 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта