Р Е Ш Е Н И Е
14.06.2021 г.
Номер 162 2 0 2 1 година гр. Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският административен съд
на осемнадесети май 2 0 2 1 година
в открито заседание в следния състав:
Административен съдия: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Антоанета Масларска
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
административно дело № 448 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 27 ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.
Образувано е по жалба от „К.Х.И.“ ООД, чрез представляващия го управител К.А.Я.действащо като правоприемник на ЕТ „“ – заличен търговец, със седалище и адрес на управление:***, като предмет на съдебен контрол за законосъобразност е Акт за установяване на публично държавно вземане № 10/312/02547/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8443/04.09.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие”, с който на жалбоподателят е определено да възстанови публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., на основание т. 8.1, във вр. с т. 4.12 и т. 4.18 от Договор № 10/312//02547 от 16.10.2014 г. и чл. 46 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29/2008 г. във връзка с неизпълнението на чл. 2, чл. 16 ал. 1 и 2 от Наредбата и Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27 ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. /обн. ДВ, бр. 69/30.08.2019 г./ и публикуван на електронната страница на ДФ „Земеделие“. В жалбата по същество се поддържа, че атакуваният административен акт е неправилен, издаден при допуснати нарушения на материалния закон и административно – производствените правила. С изложените в жалбата мотиви жалбоподателят прави искане за постановяване на решение, с което да бъде отменен оспорваният административен акт. Претендира разноски по делото. Представя писмено становище.
Ответникът - Изпълнителният директор на ДФ ”Земеделие” София, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна, а оспорения акт за правилно издаден. Претендира сторените разноски по делото, съгласно представените доказателства за това. Представя и писмени бележки.
По делото е допусната и приета съдебно – икономическа експертиза, изготвена от в.л. Н.С., оспорена от процесуалния представител на жалбоподателя в частта за процентите, касаещи заетите работни места, която съдът приема за коректно изготвена и съдът ще я кредитира като такава.
Кюстендилският административен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Съображенията са следните:
„К.Х.И.“ ООД, като правоприемник на ЕТ „К.Я.-К.Х.“, изпълнява договор с ДФ „Земеделие“ № 10/312/02547 от 03.10.2014 г. с предмет „Изграждане на къща за гости с механа“ в гр. Сапарева баня, общ. Сапарева баня, област Кюстендил“ по мярка 312 „ Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. Същият е регистриран в ИСАК с УРН 602396.
Съгласно представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план, са залегнали финансови показатели на базата, на които проектът е определен като допустим, сключен е договор и е изплатена финансова помощ по него в размер общо на 391 160.00 лева.
След извършена проверка на място на 27.06.2019 г. след плащане по проект от 16.10.2014 г. и след извършени допълнителни административни проверки е установено следното:
За първата година от изпълнението на бизнес – плана 2016 г. е заложено да се поддържат постоянна годишна заетост за общо 5 работни места. При проверката са установени в регистъра на НАП и след изчисление, че за цялата 2016 г. бенефициентът е извършвал и поддържал здравно и социално осигуряване за 4.58 броя средно годишно заети лица за изпълнение на заложените в бизнес – плана 5 работни места.
За втората година от изпълнението на бизнес - плана 2017 г. е заложено да се поддържат постоянна годишна заетост за общо 5 работни места. При проверката са установени в регистъра на НАП и след изчисление, че за цялата 2017 г. бенефициентът е извършвал и поддържал здравно и социално осигуряване за 4.17 броя средно годишно заети лица за изпълнение на заложените в бизнес – плана 5 работни места.
За третата година от изпълнението на бизнес – плана 2018 г. е заложено да се поддържат постоянна годишна заетост за общо 5 работни места. При проверката са установени в регистъра на НАП и след изчисление, че за цялата 2018 г. бенефициентът е извършвал и поддържал здравно и социално осигуряване за 5.00 броя средно годишно заети лица от заложени по бизнес – плана 5 работни места.
За целият проверяван период, представляващ три пълни финансови години, е установено изпълнение от 93.33% от заложената в бизнес плана заетост или неизпълнение, представляващо 6.67% от заложените показатели.
Общо изплатената сума, представляваща сбор от плащания по проекта е в размер на 391 160.00 лева.
Съгласно т. 4.12 от договор за подпомагане № 10/312/02547 от 16.10.2014 г. изрично фиксира задължение: „Ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи.
Съгласно т. 4.18 от същия договор е заложено, че: „Ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на настоящия договор“, а в чл. 16 ал. 2 от Наредба № 29/2008 г. е фиксирано, че „Бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително – монтажни работи – за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2“.
Определената сума за възстановяване от бенефициента е в размер на 19 558.00 лв., което представлява 5% от предоставената финансова помощ по договора.
С Уведомително писмо изх. № 01-6500/8443/23.10.2019 г. на ИД на ДФ „Земеделие“, позовавайки се на основание т. 4.12 и т. 4.18 от Договор № 10/312/02547 от 16.10.2014 г. и чл. 46 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29/2008 г., на осн. т. 8.1, във връзка с неизпълнението на т. 4.12 и т. 4.18 от договора и чл. 16 ал. 2 от Наредбата и публикуваните в бр. 69 от 30.08.2019 г. на Държавен вестник, „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27 ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., уведомява ЕТ „К.Я.-К.Х.“, че ще му бъде наложена финансова санкция в размер на 5 % от предоставената финасова помощ по договора. К.А.Я.като управител на ЕТ, е уведомен за открито производство по издаване на Акта за установяване на публично държавно вземане, съгласно чл. 26 ал. 1 от АПК във вр. с чл. 34 ал. 3 от АПК. В писмото са посочени фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието, че са налице основания за издаване на АУПДВ, като й е дадена възможност да се предостави допълнителна информация в съответствие с чл. 34 ал. 3 от АПК или да изложи своите писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане, със съответните доказателства за това. Същото е връчено на 31.10.2019 г. С писмо с вх. № 01-6500/8443/1/14.11.2019 г. Янев е възразил срещу издаването на АУПДВ, като е изложил мотиви за това. Административният орган е разгледал направените възражения, но е приел същите за неоснователни, като е изложил подробни мотиви за това.
За горното е бил издаден и оспореният АУПДВ № 10/312/02547/3/01/04/01 от 04.09.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие”.
Обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган по силата на чл. 27 ал. 3 и ал. 4 от ЗПЗП, съгласно които Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Съгласно чл. 162 ал. 2 т. 8 от ДОПК публични са вземанията за недължимо платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативни програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на ЕС. С оглед на чл. 166 ал. 1 от ДОПК, в който е прието, че ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен ред, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В случая, по силата на чл. 27 ал. 3 от ЗПЗП, компетентният орган е Разплащателната агенция, чиито функции, на основание чл. 11 ал. 2 т. 4 от ЗПЗП се изпълняват от ДФ ”Земеделие”. Процесният акт е издаден от Изпълнителния директор на фонда, който по силата на чл. 20а от ЗПЗП е Изпълнителен директор на Разплащателната агенция и на основание ал. 2 от нея организира и ръководи дейността й.
Оспореният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма. АУПДВ съдържа фактически и правни основания за съществуването на държавното вземане, които са задължителен реквизит на акта по чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, съобразен е с Регламент /ЕО/ № 796/2004 г., в съответствие с приложимия процесуален и материален закон. Административният орган е спазил разпоредбата на чл. 26 ал. 1 от АПК, като е уведомил адресата на издадения впоследствие акт, за започналото производство по издаването му, какви са констатираните обстоятелства и какъв е характера на производството. Спазена е и разпоредбата на чл. 34 от АПК, като е дадена възможност на Янев да представи възражение и допълнителни доказателства, като с това и е дадена възможност да реализира правото си на защита в административното производство. Същият е възразил с писмо вх. № 01-6500/8443/1/ от 14.11.2019 г. Административният орган не е приел за основателна постъпилата допълнителна информация, тъй като със същата не се представят нови факти и обстоятелства, като подробно се е е обосновал защо не я приема, обсъждайки всяко едно от направените възражения.
Съгласно § 4 ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Такова е предвидено в чл. 27 ал. 7 от ЗПЗП /нова, ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г., вкл. и към датата на издаване на оспорения АУПДВ – 04.09.2020 г./. Съгласно чл. 27 ал. 7 от ЗПЗП дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициерите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс. На основание § 35 ал. 3 от ПРЗ към ЗИД на ЗПЗП е издадена Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Договорът, във връзка с чието изпълнение е издаден АУПДВ е сключен на 16.10.2014 г., като цялата процедура по отпускане на помощта, изпълнението, извършените проверки, окончателното плащане и констатиране на нарушенията в изплънение на договора след изплащане на помощта, е осъществена по приложението на Наредба № 29/11.08.2008 г. Относимата материалноправна уредба е тази по ЗПЗП, респективно посочената наредба. В съответствие с приложимия материален закон, органът правилно е приел, че констатираните нарушения са такива по договора за финансово подпомагане и приложимата наредба, като изрично е цитирал и съответните разпоредби и е извършил анализ на фактите спрямо тях.
Съгласно § 1 т. 19 от ДР на Наредба № 29/11.08.2008 г., „проект“ е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР, като кандидатите за финансово подпомагане подават в областна та дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в същото приложение /чл. 26 ал. 1 от наредбата/. Задължителен реквизит към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от наредбата /чл. 16 ал. 2/. В ДР на Наредба № 29/11.08.2008 г. - § 1 т. 6 е дадена легална дефиниция на понятието „икономическа жизнеспособност“, а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. В приложения бизнес план са заложени както приходите от субсидираната дейност, така и броят и видът на работните места, които субсидираната с европейски и национални средства инвестиция ще създаде и които са една от целите на мярка 312 от ПРСР 2007 – 2013 г.
Съгласно пък чл. 46 ал. 1 от Наредба № 29/2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция /РА/ може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2 агенцията определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от последиците за цялостната дейност. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което се проявяват последиците от него. Административният орган правилно е приложил Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27 ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. /ДВ, бр. 69 от 30.08.2019 г./, които са действащата нормативна уредба към датата на издаване на АУПДВ.
В допуснатата и приета по делото съдебно – икономическа експертиза, в нейното заключение в.л. е посочило, че „при проследяване сроковете за заетост се наблюдава текучество на кадрите и нереализирана пълна заетост от ръководен персонал и работници за годината, което е довело до неизпълнение на плана – програмата за заетост от средно 5 работника за всяка година“… „За 2016 г. средният списъчен брой е достигнат 3.32 – 66.4% спрямо план програмата; за 2017 г. средният списъчен брой е достигнат 2.69 – 53.8% спрямо план програмата и за 2018 г. средният списъчен брой е достигнат 3.81 – 76.2 % спрямо план програмата“. Посоченият от в.л. средно списъчен брой е по – малък от посочения такъв в АУПДВ, като в.л. в о.с.з. уточнява, че е взела предвид календарните дни, а не работните дни, откъдето идва и разминаването в данните, но и в експертиза та и в АУПДВ средно списъчният брой на заетост е под 5 броя.
Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27 ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. са издадени в съответствие с член 30 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подадени преди 1 януари 2015 г., публикувани в ОВ, L 25, 28.01.2011 г. на Европейския съюз и чл. 35 от Делегиран регламент /ЕС/ № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския регламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, публикуван в ОВ, L 181, 20.06.2014 г. на Европейския съюз / за заявки за окончателно плащане по мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., подадени след 1 януари 2015 г. Те се прилагат в случаи на нарушения, установени от ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция или друг оправомощен да извършва контрол орган, произтичащи от установени неспазвания на критерии за допустимост или нарушения на ангажименти или други задължения, поети от ползвателите на безвъзмездна финансова помощ по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г., произтичащи от предоставена безвъзмездна финасова помощ. Изчисляването на размера на подлежащата на възстановяване финасова помощ за установените нарушения след окончателното плащане по проекта се извършва на база оторизираната по сключения договор със съответния ползвател финансова помощ и размерите на подлежащата на възстановяване финансова помощ за видовете нарушения, допуснати от страна на ползвателите по мерките от ПРСР 2007 - 2013 г. Те са посочени в приложението към правилата, а при определяне на конкретния размер на подлежащата на възстановяваяне финансова помощ за съответния вид нарушение, са отчетени тежестта, степента, продължителността и системността на нарушението, при спазване на допълнителните пояснения за това, посочени в приложението.
За пълнота на изложението, съдът ще посочи, че настоящият случай попада извън приложното поле на чл. 27 ал. 6 от ЗПЗП с оглед разпоредбата на § 12 ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП /ДВ, бр. 2/2018 г./ Според нея започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките по ПРСР за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б т. 2 от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичането на периода на мониторинг. Производството в случая, е започнало по см. на § 12 ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП, при действието на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. В този смисъл, приложими са специалните правила на Наредбата и ЗПЗП – проверките спрямо конкретният бенефициент и установяването на нарушенията са извършени в периода на мониторинг.
В случая, за констатираното неизпълнение на одобрения проект /непостигане на нивата на показатели, предвидени в бизнес плана за 2 /две/ финансови години от проверените 2016, 2017 и 2018 г., съгласно т. 18 предл. Първо от Приложение към раздел І „Общи положения“ от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27 ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г., когато установеното неизпълнение, изчислено средноаритметично за проверяваните пълни финансови години, е по малко от 50 % спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост и при времетраене на нарушението до 2 финансови години, се налага санкция в размер на 5 % от предоставената финансова помощ по договора, като размерът на задължението е 19 558.00 лева.
Доводите изложени в жалбата, касаят въпросът изпълнил ли е бенефициентът задължението си за разкриване на 5 работни места, като показател за устойчива заетост за проверявания период, като не се сочат доказателства, които да опровергават констатацииите на административния орган за анализираните три години от бизнес плана. Същите сочат на неизпълнение на заложените ангажименти от страна на ползвателя по сключения договор от 16.10.2014 г. с ДФ „Земеделие“, съгласно т. 8.1, което е предпоставка за търсене на дължимите суми. Такива са изплатени в размера посочен в АУПДВ, което и не се оспорва от жалбоподателя. С факта на реализирано плащане, административният орган в условията на обвързана компетентност е длъжен да проведе производство за събиране на изплатените суми, а за жалбоподателя възниква задължението за възстановяване на получаната финансова помощ в определения размер.
Не могат да бъдат споделени твърденията на жалбоподателя, че задължението за създаване на 5 работни места е изпълнено за цитирания период 2016 - 2018 г. ДФ „Земеделие“ проверява критериите за устойчива заетост чрез регистъра на НАП, във връзка с наличие на регистрация на трудови договори, както и за заплащане на здравно и социално осигуряване. За да са налице доказателства, че дадено лице е осъществявало трудова дейност по смисъла на бизнес проекта, то трудовият договор следва да е коректно сключен, съгласно КТ. В чл. 62 ал. 3 от КТ изрично се сочи, че „В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция НА Националната агенция за приходите...“. Съгласно пък чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и продължава до прекратяването й“. В случая, липсват данни всички 5 работни места да са били трудово заети и осигурявани по смисъла на чл. 4 от КСО, което сочи на неизпълнение на заложеното в бизнес плана.
Извършено е средно – аритметично процентно съотношение, тъй като и при определяне на санкциите по Правилата, т. 18 от Приложение към Раздел І „Общи положения“, при неизпълнение по – малко от 50 % спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост до 2 финансови години, се налага санкция в размер на 5 % от предоставената финансова помощ по договора, какъвто е конкретният случай.
По наведенето възражение, касаещо правосубектността на адресата на административния акт, а именно вписването в Търговския регистър на Агенцията по вписванията, прехвърляне на търговското предприятие ЕТ „К.Я.-К.Х.“ към правоприемника „К.Х.И.“ ООД, съдът ще отбележи следното:
Съгласно чл. 15 ал. 1 от Търговския закон, предприятието е съвкупност от права, задължения и фактически отношения, което може да се прехвърля чрез сделка. В ал. 3 е посочено, че при прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права, като в случая се се има предвид не цената на сделката, а получената от от приобретателя стойност на търговското предприятие. В този смисъл са и Решение № 5473/17.04.2012 г. по адм. дело № 8033/2011 г.; Решение № 14269/23.11.2017 г. по адм. дело № 13204/2016 г.; Решение № 3472/25.03.2008 г. по адм. дело № 12807/2007 г., всички на ВАС и др. С оглед на изложеното, това че с договор за прехвърляне на предприятие от 28.05.2020 г., търговското предприятие на ЕТ „К.Я.-К.Х.“ е прехвърлено на „К.Х.И.“ ООД, не изключва отговорността на отчуждителя в лицето на представляващия ЕТ - К.А.Я.за задълженията на прехвърленото от него предприятие. Поради това правилно АУПДВ е издаден срещу него, тъй като същият се явява длъжник по установеното държавно вземане.
След като е налице главното вземане за възстановяване на неоснователно получени суми е дължимо и акцесорното плащане за лихва, на което нормата на чл. 162 ал. 2 т. 9 във вр. с т. 8 от ДОПК признава качеството публично държавно вземане.
Оспореният акт е издаден и при спазване на административнопроизводствените правила. При препращането от чл. 166 ал. 2 изр. 1 от ДОПК приложими са правилата за издаване на административен акт по АПК. Ответникът представя доказателства за уведомяване на адресата на акта по реда на чл. 26 ал. 1 от АПК за започването на административното производство, като по този начин му е осигурена възможността му по чл. 34 от АПК да участва в производството. АУПДВ е издаден след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая по реда на чл. 35 от АПК.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143 от АПК, съдът ще присъди на ответника направените по делото разноски, съгласно приложен списък и доказателства за това.
Воден от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на „К.Х.И.“ ООД, представлявано от К.А.Я.действащо като правоприемник на ЕТ „К.Я.-К.Х.“ – заличен търговоец, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 10/312/02547/3/01/04/01, с изх. № 01-6500/8443/04.09.2020 г, издаден от Изпълнителния директор на ДФ ”Земеделие”- София.
ОСЪЖДА „К.Х.И.“ ООД, представлявано от К.А.Я.действащо като правоприемник на ЕТ „К.Я.-К.Х.“ – заличен търговец, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на ДФ “Земеделие” София, бул.” Цар Борис ІІІ” № 136 сумата от 1 340.09 / хиляда триста и четиридесет лева и девет стотинки/ направени разноски по делото.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд на Република България.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: