РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1627
28.09.2022г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пловдив,
трети състав, в публично заседание на двадесети септември, две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Административен съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г..
Като разгледа
докладваното АД № 1748 по описа за 2022г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е административно, по
реда на Раздел І на Глава Х/чл. 145 и следв. / от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5, във вр. с ал. 1 от ЗДвП.
Образувано е по жалба на К.Л.З. с
ЕГН **********, с адрес: ***, депозирана чрез адвокат А.Б., против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-1030-000790/13.06.2022г.,
издадена от Началник сектор към ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с която,
на основание чл. 171, т. 1, б. "а" от ЗДвП, временно е отнето
свидетелството за управление на МПС на К.Л.З., до отпадане на основанието за
това.
Жалбодателят
заявява, че не е доволен от посочената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка. Счита същата за незаконосъобразна – издадена в нарушение
и при неправилно приложение на материалния закон, в нарушение на
административнопроизводствените правила и при несъответствие с целта на закона.
Счита на първо място, че с оглед съдържанието на акта, не е спазена
установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК и
твърди, че заповедта не е мотивирана, тъй като административният орган не е
описал в достатъчна степен фактическа обстановка. Твърди се още, че издадената карта за оценка
на физическата годност на водач също е немотивирана и се излагат подробни
съображения в тази посока.
В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, жалбоподателят поддържа жалбата по всички
съображения, посочени в нея.
Претендира се отмяната на оспорената заповед и разноските по делото.
Ответникът по жалбата – Началник
сектор към ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, не се явява, не се
представлява, изразява становище по жалбата в придружително писмо с вх. № 14219
от 21.07.2022г. Намира жалбата за неоснователна, а издадената заповед за
законосъобразна, тъй като в общото заключение на ТОЛЕК е посочено, че лицето К.Л.З.
е негоден водач на МПС за всички категории. Не се претендират разноски по
делото.
Административният съд, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях
извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата: Оспорената
заповед № 22-1030-000790/13.06.2022г., издадена от Началник сектор към ОДМВР-Пловдив,
Сектор „Пътна полиция“ е връчена лично на К.З. на 20.06.2022г. /л.20 по
делото/, жалбата е входирана в
деловодството на ПАС на 04.07.2022г., следователно е подадена в срок, в
предвидената от закона писмена форма, макар и не по предвидения ред. Същата,
освен това, е подадена от лице – неин адресат, спрямо което е приложена тази
ПАМ и за което, в този смисъл, тя е неблагоприятна, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Административен съд - Пловдив
като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-1030-000790/13.06.2022г.,
издадена от Началник сектор към ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, на основание
чл. 171, т. 1, б. "а" от ЗДвП, временно е отнето свидетелството за
управление на МПС на К.Л.З., до отпадане на основанието за това. От фактическа
страна същата е мотивирана с обстоятелството, че в Сектор "Пътна
полиция" при ОДМВР-Пловдив е
постъпила Карта за оценка на физическата годност на водач, с УРИ №103000-13778/21г.
г., издадена от Транспортна областна лекарска експертна комисия при
Многопрофилна Транспортна болница гр. Пловдив,в която е вписано, че лицето К.Л.З.
с ЕГН **********е негоден водач на МПС от всички категории.
Към административната преписка по издаване на
оспорената заповед е представена и е приет като доказателство, в оригинал,
Карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на
свидетелство/правоспособност за управление на МПС, с № 1638/17.05.2021г. с УРИ №103000-13778/21г.., заверена по надлежния
ред /л. 21 по делото/.
Тази
карта е издадена за оценка на физическата годност на водача К.Л.З., като в
раздел Общо заключение на ТОЛЕК, в картата е вписано "Негоден за водач на
МПС всички категории", а като мотиви е вписано "Наредба 3, пр. 1, т. 1,6
/Наредба № 3, Приложение № 1, т. 1,6. Картата за оценка на физическата годност
на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление
на МПС, на ТОЛЕК при Многопрофилна Транспортна болница – Пловдив е подписана от
комисията, като под заключението в същата са положени 6/шест/ броя подписи, в
т. ч. и на председателя на комисията.
По
делото е приета Заповед № 317з-3162/15.04.2022г., с която се оправомощават
началниците – сектор „Пътна полиция“ да прилагат със заповед ПАМ по чл. 171 от ЗДвП. Приета е и Заповед № 8121К-12530/17.12.2021г. , с която старши инспектор
Йордан Милушев е назначен на ръководна длъжност-началник на сектор „ПП“ към
ОДМВР-Пловдив.
При така установената по делото
фактическа обстановка и при извършената, на основание чл. 168, ал. 1 от АПК,
проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че подадената срещу заповедта за
налагане на принудителна административна марка жалба се явява недоказана и
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т.
2а, т. 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7, се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето
на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед
разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, което и е
направено с представената и приета като доказателство по делото Заповед Рег. №81213-1524/09.12.2016г.
на министъра на вътрешните работи/л. 24/, с която са определени да осъществяват
контрол по Закона за движението по пътищата няколко основни структури на
Министерство на вътрешните работи, като в т. ч от т.3. от заповедта изрично са
посочени областните дирекции на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ и
Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/. По делото, както се коментира
вече, е представена и приета като доказателство и Заповед №
317з-3162/15.04.2022г. на директора на Областна дирекция на МВР –Пловдив за
оправомощаване на длъжностни лица да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т.
2а, т. 4, т. 5, буква "а" и т. 6 от ЗДвП. С тази заповед, на
основание Заповед с Рег. №81213-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните
работи относно определяне на служби за контрол по ЗДвП, чл. 172, ал. 1 от ЗДвП
и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР, с т. 1 от същата, са оправомощени длъжностни лица,
които да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т.
2а, т. 4, т. 5, буква "а" и т. 6 от ЗДвП. Действието на тази заповед
не е обвързано със срок и доколкото не е отпаднало правното основание за
издаването й, съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от
материално и териториално оправомощен компетентен орган, а именно – от началник
група в Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Пловдив.
С оглед съдържанието на акта
съдът приема, че е спазена установената от закона форма, съгласно чл. 172, ал.
1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите основания за
издаване на заповедта, като е описан и документът /посочената Карта за оценка
на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на
свидетелство/правоспособност за управление на МПС, с УРИ № 103000-13778/21г., издадена от
Транспортна областна лекарска експертна комисия при Многопрофилна Транспортна
болница - Пловдив/, обосноваваща, според административния орган, наличието на
предвидените в правната норма задължителни предпоставки, за налагането на
конкретната принудителна административна мярка, по отношение на жалбоподателя К.
З., посочен е номерът на свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя -
№*********, което е временно отнето с оспорената заповед. В разпоредителната
част на оспорената заповед е посочено правното основание за издаването й – чл.
171, т. 1, б. А от ЗДвП, като правното основание за издаването е изписано
изцяло и под номера на заповедта, като "по чл. 171, т. 1, б. А от ЗДвП".
При това положение съдът намира,
че формално са спазени изискванията за съдържанието на административния акт по
чл. 59, ал. 2 от АПК, включително и изискването на т. 4 от тази ал. 2, както и
на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, като в заповедта се съдържат фактически основания за
издаването й, а освен това, същата е връчена лично и срещу подпис на лицето,
спрямо което се прилага тази ПАМ.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т.
1, б. "а" от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на
оспорената заповед, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач: б. "а" – "за
когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите
изисквания - до отпадане на основанието за това; ". Съгласно чл. 172, ал.
2 от ЗДвП, налагането на принудителните административни мерки от ръководителите
на службите за контрол се извършва чрез: 1. недопускане управлението на
моторното превозно средство; 2. спиране от движение на моторното превозно
средство; 3. отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2,
т. 1 (сред които е и свидетелството за управление на МПС на водача) и др., а по
смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/,
генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне
превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните
нарушения, като според ал. 6 на чл. 172 от ЗДвП, обжалването на заповедите за
налагане на ПАМ не спира изпълнението на приложената административна мярка.
Изискванията за физическа годност към
водачите на моторни превозни средства (МПС) и към кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, както и условията и редът за извършване
на медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от
категориите по чл. 150a, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, са уредени
в Наредба № 3 от 11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към
водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на
медицинските прегледи за установяване на физическата годност за водачите от
различните категории, издадена от министъра на здравеопазването/обн., ДВ, бр.
39 от 20.05.2011 г., изм. и доп., бр. 30 от 15.04.2016 г., бр. 11 от 02.02.2018
г., в сила от 02.02.2018 г. /., на основание чл. 152а, т. 1 от Закона за
движението по пътищата. Според правилата на посочения подзаконов нормативен
акт, водачите на моторни превозни средства и кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на МПС трябва да отговарят на изискванията за
физическа годност за категорията, която притежават, съответно категорията, за
която придобиват правоспособност/чл. 2/. Физическата годност на водачите и на
кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС се
установява чрез: 1) медицински преглед/и за установяване на здравословното
състояние по отношение на изискванията за физическа годност към водачите на МПС
и кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от
съответните категории и 2) заключение за съответствието на здравословното
състояние на лицето с изискванията за физическа годност към водачите на МПС и
на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС/чл. 3/.
Съгласно чл. 4, ал. 2, изискванията за физическа годност към водачите на МПС и
кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС са
определени в Приложение № 1 към Наредбата, чрез посочване на заболяванията и
състоянията, при наличието на които се налагат ограничения за получаването на
свидетелство за управление на МПС в зависимост от категорията на МПС, а
съгласно чл. 5, заболяванията и състоянията, при наличието на които
свидетелство за управление на МПС се издава само след освидетелстване от транспортните
областни лекарски експертни комисии (ТОЛЕК), са посочени в Приложение № 2 към
Наредбата. Първоначалният медицински преглед на водачите и на кандидатите за
придобиване на правоспособност за управление на МПС от група 1 - водачите на
МПС от категориите "АМ", "А1", "А2",
"А", "B1", "B", "BЕ" и "Ткт",
се извършва от общопрактикуващия лекар на лицето, при който е осъществен
постоянен избор. Когато лицето има някое от заболяванията или състоянията,
посочени в Приложение № 2, общопрактикуващият лекар отбелязва в удостоверението
по чл. 9, ал. 1 от Наредбата, че лицето подлежи на освидетелстване от ТОЛЕК.
Лице, получило заключение за физическата си годност за придобиване на
правоспособност за управление на МПС от ТОЛЕК или Транспортната централна лекарска
експертна комисия (ТЦЛЕК), при необходимост от последваща оценка на физическата
годност се преосвидетелства отново от ТОЛЕК, съответно ТЦЛЕК. Заключението за
съответствие на здравословното състояние на лицето с изискванията за физическа
годност по чл. 3, т. 2, изготвено от ТОЛЕК, съответно ТЦЛЕК, се нанася в карта
по образец, съгласно Приложение № 7, съответно Приложение № 8 от Наредбата,
съгласно чл. 10, ал. 4 от същата. Сред заболяванията и състоянията, при
наличието на които се налагат ограничения за получаването на свидетелство за
управление на МПС в зависимост от категорията на МПС, в т. 18 от Приложение №
1, наименовано "Заболявания и състояния, при наличието на които се налагат
ограничения за получаването на свидетелство за управление на МПС в зависимост
от категорията на МПС", към Наредбата/вписана в заключението на Картата за
оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на
свидетелство/правоспособност за управление на МПС. В случая е посочено, че К. З.
е негоден за всички категории като мотиви са посочени: наредба №3, пр.1, т.1,6.
Тук следва да се отбележи, че
съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31. III. 1975 г., ОСГК на ВС, мотивите
към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно
до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган в
съобщението до страните, в съпроводителното писмо или в друг документ към
изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е
издал акта. В случая, ответникът изрично се е позовал на Карта за оценка на
физическата годност на водач/кандидат за придобиване на
свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от Транспортна
областна лекарска експертна комисия /ТОЛЕК/ при Многопрофилна Транспортна болница
-Пловдив, поради което издадената заповед се явява надлежно мотивирана и
съдържаща фактическите и правни основания за издаването й, като съдът намира за
неоснователни оплакванията в жалбата, направени в тази насока. Налице са,
според настоящия съдебен състав, и материалноправните предпоставки за прилагане
на процесната принудителна административна мярка. По делото не се ангажират
доказателства, че жалбоподателят не е от
категорията водачи, които подлежат на освидетелстване от ТОЛЕК при
възстановяване, респ. преиздаване на СУПМС. Това обстоятелство се потвърждава
категорично от представената по административната Карта за оценка на
физическата годност на водач/кандидат за придобиване на
свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от Транспортна
областна лекарска експертна комисия /ТОЛЕК/ при Многопрофилна Транспортна
болница–Пловдив. В
тази връзка съдът следва да отбележи, че Картата за оценка на физическата
годност на водач, издадена от ТОЛЕК към Многопрофилна Транспортна болница – Пловдив/л.21
по делото/, е издадена по образец, съгласно Приложение № 7 към чл. 10, ал. 4 от
Наредба № 3 от 11.05.2011 г., издадена от министъра на здравеопазването,
съответно заключението за съответствие на здравословното състояние на жалбоподателя
с изискванията за физическа годност, изготвено от ТОЛЕК към Многопрофилна
Транспортна болница - Пловдив, е нанесено в тази карта по образец, съгласно
това Приложение № 7 към чл. 10, ал. 4 от Наредбата, картата, освен това, е
подписана от председателя и от членовете на комисията. Жалбоподателят не
ангажира доказателства, че заключението отразено в Картата за оценка на
физическата годност на водач с № 1638/17.05.2021г. / с УРИ 103000-13778/21г., е
обжалвано от К.З. в срока по чл. 11, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3 от 11.05.2011г.
При това положение съдът намира, че жалбоподателят К.З. не може да черпи права
от собственото си бездействие и поради това, обстоятелството, че оспорената
заповед е издадена на 13.06.2022г., а цитираната в нея карта за оценка на
физическата годност на водач е издадена на 17.05.2021г., не води до
незаконосъобразност на заповедта за прилагане на принудителната административна
мярка. В настоящото съдебно производство инцидентен съдебен контрол е
недопустим.
Така при наличието на Карта за оценка на
физическата годност на водач, постъпила с УРИ № 103000-13778/21г в ОДМВР – Пловдив,
сектор „ПП“ на 21.05.2021г. и съответно, даденото в нея заключение на ТОЛЕК при
Многопрофилна Транспортна болница - Пловдив, описано по-горе, относно
физическата годност на жалбоподателя К.З. като водач на МПС, то за компетентния
административен орган не съществува друга възможност, освен да издаде заповед,
с която да отнеме временно свидетелството за управление на МПС на К. З., до отпадане
на основанието за това, т. е. административният орган в случая действа в
условията на обвързана компетентност и няма право на преценка.
Необходимо е да се отбележи, че с
тази принудителна мярка не се цели да се санкционира/накаже нарушител и/или
трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно
определен резултат - осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
предотвратяване извършването на административни нарушения, т. е. съдът намира,
че оспорената заповед е издаден и в съответствие е целта на закона.
Предвид изложеното по-горе съдът
в настоящия състав намира, че в случая, с оспорената заповед правилно и
законосъобразно е приложена мярката по чл. 171, т. 1, б. "а" от ЗДвП,
като по изложените по-горе съображения, съдът в настоящия състав намира, че
същата е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на
закона и по отношение на нея не е налице отменителното основание по чл. 146, т.
4 от АПК.
Разноски в
настоящото производство не са претендирани от ответника, такива не са сторени
от него, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. ІV/четвърто/, във вр. с
чл. 172, ал. 1 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Л.З. с ЕГН **********, с
адрес: ***, против Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 22-1030-000790/13.06.2022г., издадена
от Началник сектор към ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“.
Решението, съгласно разпоредбата
на чл. 172, ал. 5, предл. ІІ/второ/ от ЗДвП, е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
Административен
съдия: /П/