РЕШЕНИЕ
№ 1286
гр. Плевен, 28.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря Марина Г. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело
№ **********6832 по описа за 2024 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.6 ЗПФУР с цена на иска 1260,73 лв., чл.79, ал.1
ЗЗД,вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.6 ЗПФУР с цена на иска 323,27 лв. и чл.79, ал.1
ЗЗД,вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.6 ЗПФУР с цена на иска 139,27 лв..
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от ***
ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: *** против Л. В. С.,
ЕГН**********, ***, в която се твърди, че на *** г. между „***“ ООД, ЕИК
*** (като кредитор) и Л. В. С. (като кредитополучател) е сключен договор за
кредит № ***. Твърди, че в изпълнение на задължението си по чл. 1, ал. 1 във
вр. с чл. 2 от договора кредиторът е предоставил заемната сума в размер на I
400.00 лева системата за плащания на „Изипей“. Твърди, че съгласно чл. 3 от
договор за кредит Л. С. се е задължила да върне заемната сума ведно с
договорената възнаградителна лихва на 12 броя анюитетни (равни) вноски,
всяка в размер на 144 лева, обхващащи периода от 28.10.2023 г. до 28.09.2024
година. Твърди, че към настоящия момент Л. С. не е направила нито едно
плащане за погасяване на задължението, поради което за кредитора е
възникнало правото по чл.8 от договора за кредит да обяви задължението за
1
предсрочно изискуемо, като с иска е направило нарочно изявление на
кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Моли Л. С. да бъде осъдена да заплати на ищеца следните дължими
суми по договор за кредит № *** от *** г.: - 1 260.73 лева - падежирала
главница, дължима за периода от 28.10.2023 г. до 28.08.2024 г., ведно с
обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД, начислено върху сумата в размер на 1
260.73 лева за периода от депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на вземането; - 323.27 лева - падежирала
възнаградителна лихва, дължима за периода от 28.10.2023 г. до 28.08.2024
година; - 139.27 лева-предсрочно изискуема главница, дължима за периода от
28.08.2024 г. до 28.09.2024 г. ведно с обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД,
начислено върху сумата в размер на 139.27 лева за периода от връчване на
исковата молба на ответника до окончателното изплащане на вземането.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, в
който възразява, че Договорът за кредит е нищожен поради противоречие с
добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключен при
неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с
произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК. Твърди, че съгласно
договора, заемателят следва да обезпечи договора за кредит със сключването
на договор за поръчителство/ гаранция с „***", като за обезпечението дължи
възнаграждение, която сума следва да заплаща разсрочено към месечната
погасителна вноска, Твърди, че за да заобиколят материално-правните
изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем,
фирмите за бързи кредити въведоли практика да поставят на
кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да
отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното
правоотношение от лица и/или предоставянето на банкови гаранции. След
като кредитодателите сэъздали предпоставки за неизпълнение на тези
задължения чрез поставянето на неизпълними условия към потребителите, те
включили в договорите за потребителски кредит санкции - заплащането на
неустойки или пък предвидиха заплащането на такса платима на „***" ООД.
Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
2
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Между страните не е налице спор и се установява от договор за
потребителски кредит № ***/***г., че на *** г. между „***“ ООД, ЕИК ***
(като кредитор) и Л. В. С. (като кредитополучател) е сключен посоченият
договор. Кредитора се задължил да предостави на кредитополучателя 1400 лв.
заемна сума. Уговорен е ГПР в размер на 49,31 % и ГЛП в размер на 40,76%,
при срок за плащане – 28.09.2024г. на 12 месечни вноски от по 144 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора е уговорено кредитополучателят да
представи, до края на следващия ден от сключването на договора обезпечение
- гаранция по кредита, издадена от небанкова финансова институция за сума в
размер на 1728 лева, със срок до 29.09.2024 г. Съобразно чл. 6, ал.1 от
договора, в случай, че ищцата не представи на ответника уговорената в чл. 4,
ал.3 от договора гаранция, същата дължи на ответника сумата в размер на
1236 лева, представляваща неустойка, която следвало да се заплати
разсрочено за всеки месец. Няма спор, че неустойката не е включена в размера
на ГПР по договора.
Страните не спорят, че заемодателя е изпълнил задължението си да
предостави на заемателя уговорената заемна сума и същото се установява от
Разписка за извършено плащане /л.38 от делото/.
Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
като обективно, обосновано, безпристрасно и компетентно. От него се
установява, че на *** г. е сключен договор за потребителски кредит №***/***
г между Л. В. С. и *** ООД, съгласно който е отпуснат заем от 1400 лв. със
срок на плащане 28,09,2024 г. или 12 месечни вноски. Съгласно чл.4 ал.3
кредитополучателя е следвало в срок до края на следващият ден от сключване
на договора, да предостави гаранция по кредита за сума в размер на 1728 лв.
със срок на валидност 29.09.2024 г. Съгласно чл.6 ал.1 от договора, в случай на
непредставено обезпечение, кредитополучателят дължи неустойка в размер на
1236 лв., която се начислява помесечно. По данните от ищеца, липсват
направени погашения по процесния договор за кредит от Л. В. С.. С оглед
горепосоченото, задълженията по договор за потребителски кредит № *** от
*** г., са следните: - 1 260.73 лева — падежирала главница, дължима за
периода от 28.10.2023 г. до 28.08.2024г., - 323.27 лева — падежирала
3
възнаградителна лихва, дължима за периода от
28.10.2023 г. до 28.08.2024 година; - 139.27 лева — предсрочно изискуема
главница, дължима за периода от 28.08.2024 г. до 28.09.2024 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна:
Безспорно се установява от представения по делото договор за кредит №
***, сключен между ищеца и ответника на 27.09.2023г., че същият има
характера на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит. Видно от съдържанието на договора, че по силата на
постигнатото между страните съгласие ищцовото дружество, в качеството на
кредитор е предоставило на Л. С., в качеството на клиент сумата от 1400 лв., а
последната се е задължила да заплати извършването на предоставената
финансова услуга чрез периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Сключването на договора не е спорно между страните.
Договорът за кредит, какъвто е и настоящият, е финансова услуга по
смисъла на дадената легална дифиниция в т.12 от ДР на Закона за защита на
потребителите. Регламентацията на договорите за кредит се съдържа в
Търговския закон, в Закона за кредитните институции /ЗКИ/ и в специалния
Закон за потребителския кредит, поради което разпоредбите на същите следва
да бъдат съобразени. Съгласно легалното определение в чл. 9, ал. 1 от Закона
за потребителския кредит, договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно § 4 от ДР на ЗПК този
закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити. При съобразяване на цитираните разпоредби следва
да се приеме, че договорът за кредит по своята правна характеристика е
двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се
отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор.
4
Договорът за кредит както и останалите търговски сделки се подчинява на
общите правила за сключването и действителността на сделките, установени в
гражданското право с разпоредбите на ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния
Закон за потребителския кредит не са предвидени особени правила за
сключването и действителността му. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК
в редакцията на същата, действала през периода 12.05.2010 г. - 23.07.2014 г.,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. С
разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК законодателят е определил необходимото
съдържание на договора за потребителски кредит, като с оглед разпоредбата
на чл. 22 от ЗПК следва да се приеме, че визираните в същата реквизити са
съществени и липсата им е предпоставка да се приеме, че договорът е
недействителен. Съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от ЗПК
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: т.
7. общия размер на кредита и условията за усвояването му; т. 8 стоката или
услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено
плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит; т. 9
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или
референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент;
ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; т. 10
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, т.
11 условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването; т. 12 информация
за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за
кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва
5
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези
плащания; планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи; когато лихвеният
процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат
променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно,
че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит, т. 20 - наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата
съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден.
Кредитополучателят по процесния договор за потребителски кредит
има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за
защита на потребителите, според който потребител е всяко физическо лице,
което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност. Като наследник а
потребител ответникът разполага със защита срещу неравноправни клаузи,
предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи и служебно, освен по
изрично направени възражения. По отношение задължението на националния
съд да преценява служебно неравноправния характер на договорните клаузи,
включени в потребителските договори следва в допълнение на гореказаното
да се добави, че е налице категорично установена съдебна практика /решение
№ 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г., І т.о. на ВКС/, която задължава
първоинстанционният и въззивният съд да следят служебно за наличие по
делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят,
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на
договора са нищожни /т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 384/02.11.2011 г. по гр. д.
№ 1450/2010 г., I г.о. на ВКС и определение № 751/17.08.2010 г. по гр. д. №
2022/2009 г., I г.о. на ВКС/. В този смисъл е и чл. 24 ЗПК, която разпоредба,
във връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит,
6
препраща към чл. 143 - 148 ЗЗП. Съдът е длъжен да следи служебно и за
наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на
закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл. 26, ал. 1, пр.
1 и пр. 2 ЗЗД. Преценката за нищожност в коментирания аспект се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Предвид гореизложеното и като съобрази направеното от ответника
възражение, съдът намира Договорът за потребителски кредит за
недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Договорът за потребителски кредит № ***/***г само
формално отговаря на тези изисквания, доколкото в същия е посочен
годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, тъй
като посоченият процент на разходите по кредита не съответства на
действителните такива, съобразно поетите от потребителите задължения.
В тази насока е и Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС,
девети състав, съгласно което в ГПР следва да бъдат включени всички
разходи, което ще понесе потребителят. Годишен процент на разходите, който
не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността
да определи обхвата на своето задължение. Когато в ГПР отсъстват някои от
предвидените в чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48 разходи, договорът за
кредит следва да се счита за нищожен, което води до връщане само на
главница.
В процесния Договор за кредит е посочен процент на ГПР от 49,31 %, т.
е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 о т ГПК, доколкото
така отразен този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Този размер на ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно – неустойката в размер на
1236, 00 лв. и възнаграждението на гаранта по Договора за предоставяне на
гаранция, сключен от потребителя/наредителя с "***" ООД.
В процесния случай неустойката по чл. 6, ал. 1 от Договора за кредит е
предвидена за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да
осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на
главното задължение по Договора за кредит. Така, както е уговорена,
неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното
неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
7
Уговорената между страните неустойка не обезпечава изпълнението на
задълженията по Договора за кредит, нито вредите от неизпълнението на
задълженията по Договора за кредит, а евентуални такива от непредоставяне
на обезпечение чрез банкова гаранция. Чрез неустоечната клауза от Договора
за кредит се цели санкциониране на кредитополучателя за виновното
неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение по кредита има
вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на предоставената в заем сума. От
неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва
вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за
неустойка. Вреди за кредитора биха възникнали едва при неизпълнение на
задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на
кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от кредитора към
момента на сключването на договора за кредит и да намери отражение при
вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при които да
бъде отпуснат кредита. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се
дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до
скрито оскъпяване на кредита. Непредоставянето на обезпечение е посочено
като условие, при което разходите по кредита могат да се повишат. Този факт е
индикация, че предоставянето на обезпечение е условие, от което зависи
размера на разходите по кредита, т. е. "неустойката" се явява разход по
кредита, а не обезщетение, който в противоречие на правилото на чл. 11, т. 10
от ЗПК не е включен в ГПР. Неустойката реално увеличава печалбата на
кредитора, защото дори и при плащането на всички задължения по кредита,
кредиторът получава още едно допълнително възнаграждение в размер на
договорената неустойка. В конкретния случай са посочени процентните
стойности на ГПР в Договора за кредит, но от съдържанието му не става ясно
кои точно разходи се заплащат от кредитополучателя и по какъв начин е
формиран ГПР. Предвид предпоставките, при които става изискуема
разписаната в чл. 6 от Договора "неустойка", то тя е с характер на
възнаграждение и следва да бъде включена изначално при формирането на
ГПР, което в случая не е сторено. Очевидно е, че при включване на
неустойката в ГПР, то неговият размер би бил над максимално допустимия
праг от закона, предвиден в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. За да е спазена разпоредбата
8
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е необходимо в Договора за кредит да е посочено
не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения
кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени
всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при
формиране на ГПР. В процесния казус в чл. 11, ал. 5 от Договора за кредит е
посочена общата сума за заплащане от потребителя – 1728, 00 лв., но тя е
некоректно отразена, защото в тази величина не е включена дължимата по чл.
6, ал. 1 от Договора за кредит неустойка в размер на 1236, 00 лв.
Следователно, налице е пълно разминаване между посочения в Договора за
кредит ГПР, посочената в Договора за кредит обща дължима сума по кредита
и действително дължимата сума по кредита в края на заемния период.
Посочването на стойност на ГПР по-малка от действителната, която
превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, представлява неизпълнение
на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на
целия Договор за кредит, на основание чл. 22 от ЗПК.
Посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация и следва да се определи като нелоялна и заблуждаваща търговска
практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя
подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК
и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. С посочването на стойност на ГПР по-малка от
действителната потребителят е бил въведен в заблуждение относно
действителния размер на сумата, която следва да плати по Договора за кредит
и реалните разходи по заема. Като не е оповестил реално прилаганият ГПР в
Договора за кредит кредиторът не е изпълнил задължението си по чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК и след като е нарушил императивните изисквания на закона не
може да се ползва от уговорената сделка. Следователно умишленото
невключване на неустойката, в ГПР по процесния Договор за потребителски
кредит обуславя санкцията по чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а именно
недействителност на целия Договор за потребителски кредит (в този смисъл
Определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на ВКС, III г. о.).
На основание гореизложените мотиви, съдът намира, че кредитното
правоотношение между страните се явява недействително на основание чл. 22,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите
за този тип сделка правни последици.
9
Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита.
В настоящото производство се установи, че предоставената чиста
стойност на процесния кредит е в размер на 1400 лв., а носещата
доказателствената тежест ответница не доказа заплащане на никакви суми по
договора да кредит, поради което се явяват основателни исковете с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.6 ЗПФУР с цена на иска 1260,73
лв. и чл.79, ал.1 ЗЗД,вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.6 ЗПФУР с цена на иска 139,27 лв.,
които представляват общия размер на главницата по договора за заем от 1400
лв. и следва да бъдат уважени в предявените си размери. Не се установи,
видно от приетата по делото експертиза ответницата да е заплатила каквито и
да било суми по процесния договор за кредит, поради което се явява
неоснователно направеното възражение за прихващане.
С оглед гореизложеното и на основание чл.23 ЗПК неоснователен се
явява предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.6
ЗПФУР с цена на иска 323,27 лв. възнаградителна лихва, поради което същият
следва да бъде отхвърлен в предявения си размер.
На основание чл.78, ал.1, вр.ал.8 от ГПК, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото
производство за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, депозит
за ВЛ и държавна такса в размер на 550,00 лв./100,00лв.+300,00 лв.+150 лв./
съразмерно с уважената част на исковата претенция в размер на 446,82 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответницата има право на разноски
съразмерно на отхвърлената част на претенцията, но не са ангажирани
доказателства за направени такива. Ответницата е представлявана от
процесуален представител, но не е направено искане за присъждане на
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, нито искане за присъждане
на възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ. Настоящото
производство е образувано след отделяне на предявеният насрещен иск по
гр.д.№ ********** ***/***г. по описа на РС-*** и ответницата по насрещния
иск, отделен в настоящото производство е представлявана от ***. Е. И., за
което е представено надлежно пълномощно в посоченото дело. В настоящото
производство, искане за присъждане на възнаграждение за предоставена
10
безплатна правна помощ не е направено, поради което съдът не дължи
произнасяне.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.6 ЗПФУР Л.
В. С., ЕГН**********, *** ДА ПЛАТИ на *** ООД, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: *** сумата 1 260.73 лева - падежирала главница,
дължима за периода от 28.10.2023 г. до 28.08.2024 г. по Договор за
потребителски кредит №***/*** г.
ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.6 ЗПФУР Л.
В. С., ЕГН**********, *** ДА ПЛАТИ на *** ООД, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление: *** сумата 139.27 лева - главница, дължима за периода
от 28.08.2023 г. до 28.09.2024г. по Договор за потребителски кредит №***/***
г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от *** ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: *** против Л. В. С., ЕГН**********, *** иск с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, вр.чл.6 ЗПФУР ответницата да бъде осъдена да
заплати на ищеца сумата от сумата от 323,27 лева, представляваща падежирала
възнаградителна лихва за периода от 28.10.2023г. до 28.08.2024г. по Договор за
потребителски кредит №***/*** г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Л. В. С., ЕГН**********, ***
ДА ПЛАТИ на *** ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: ***
сумата от 446,82 лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11