О П
Р Е Д
Е Л Е Н И Е №257
Бургас, 26.02.2016г.
Бургаският окръжен съд, Първо гражданско
отделение, в закрито заседание в състав:
Окръжен съдия:Иво Добрев
като разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело
№ 357 по описа за 2015 година, на основание чл.140 във връзка с чл.146 ал.1 от ГПК, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по повод искова молба, подадена от „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Оборище”, ул.
„Московска” № 19, чрез
процесуален представител юрисконсулт Стела Йотова против Д.Д.Д., ЕГН **********,
Н.Д.Д., ЕГН ********** и Д.Д.Д., ЕГН **********, с която се иска да бъдат
обявени за недействителни по отношение на ищеца сключените между Д.Д.Д. и
съпругата му Костадинка Николова Дойчева, от една страна, в качеството им на
дарители и Н.Д.Д. и Д.Д.Д., от друга страна, в качеството им на дарени договори
за дарение, обективирани в нотариален акт за дарение на недвижим имот
№13101/29.12.2011г., акт №114, том 41 и нотариален акт за дарение на недвижим
имот №687/27.01.2012г., акт №174, том 2 и двата вписани в Служба по вписванията
гр.Бургас, по отношение на притежаваната от Д.Д.Д. ½ идеална част от
недвижимите имоти, находящи се в гр.Бургас, кв.“Сарафово“.
Препис от исковата молба, след изправяне на нередовностите и приложенията към нея са изпратени на ответниците, на които е указана възможността да подадат писмен отговор, задължителното му съдържание и последиците от неподаването му и неупражняването на права.
Отговори на исковата молба са получени в срок.
Допълнителна искова молба и отговори на допълнителната искова молба от ответниците Н. и Д. Дойчеви са постъпили съобразно изискванията и в сроковете, регламентирани в чл.372 и чл.373 ГПК.
Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяването му. Не са направени от страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извод, че съществуват процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение следва да се отбележи, че книжата по делото са разменени редовно, а искът е допустим.
Съдът намира, че в настоящото
определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на основание
чл.374 вр. чл.146 ГПК.
Проект за доклад:
Ищецът,
чрез процесуалния си представител, твърди в исковата молба, че по силата на
договор за банков кредит- овърдрафт №2287, сключен на 13.02.2008г. между „Банка ДСК” ЕАД и „Борд Марин” ООД, банката-
кредитор предоставила на кредитополучателя инвестиционен кредит в размер до 135
000 долара (сто тридесет и пет хиляди щатски долара). Договорът бил допълнен и
изменен със сключването на Анекс № 1 от 13.02.2009 г., Анекс № 2 от 12.02.2010
г., Анекс № 3 от 20.04.2010г., Анекс № 4 от
26.11.2010 г., Анекс № 5 от 20.07.2011 г., Анекс № 6 от 21.04.2012г. и Анекс №
7 от 25.07.2012г. към него. С подписване на анекс 2 максималният договорен
размер на кредита бил увеличен на 350 000 USD (триста и петдесет хиляди щатски долара), а
със сключването на Анекс № 7 от 25.07.2012г. за краен срок за погасяване на
задълженията по кредита страните уговорили 28.02.2013г.
Във връзка с посочения договор и
анексите към него на 12.02.2010г. бил подписан и договор за поръчителство между
кредитната институция и Д.Д.Д., Андон
Стаматов Костадинов, Николай Георгиев Стоянов, Женя Росенова Тодорова и Христо
Василев Христов. Същият обезпечавал изпълнението на задълженията на
кредитополучателя "БОРД МАРИН" ООД, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ул.„Хан Крум“ № 40, ет.5, с ЕИК: ********* с уговорените
между страните параметри. Съгласно т.2 от договора за поръчителство, ответникът
Д.Д.Д. отговарял солидарно с кредитополучателя "БОРД МАРИН" ООД и се
е задължил в случай на неизпълнение задължението от страна на последния да погаси
същото при договорените условия.
На 26.11.2010г. бил сключен нов договор за поръчителство между „Банка ДСК”
ЕАД в качеството на кредитор, от една страна и посочените по-горе лица, между
които и Д.Д.Д..
Съгласно т.1 от същия документ последният се задължил спрямо кредитора „Банка
ДСК“ ЕАД за изпълнение на задълженията на "Борд Марин" ООД, ЕИК:
********* - Кредитополучател и „Делтамар“ ЕООД, ЕИК *********- съдлъжник по
договора за кредит- овърдрафт № 2287/13.02.2008г. На основание уговореното в
разпоредбата на т. 2 от договора за поръчителство, Д.Д.Д. отговарял солидарно с
главния длъжник за изпълнение на цялото задължение за погасяване на кредита и
при всички останали условия, описани в договора за кредит и общите условия към
него. Договорът за поръчителство от 26.11.2010г. бил допълнен и изменен със
сключването на Анекс № 1 от 25.07.2012 г. към него.
Предвид допуснатото към 19.11.2012г.
неизпълнение на задълженията за заплащане на дължими суми по договора за кредит
и анекса към него и конкретно настъпила забава в плащанията повече от 80 дни
банката- ищец с нотариални покана № 4460, том 1, № 164 от 21.11.2012 г. по
описа на нотариус Емилия Бакалова, peг. № 342 на НК уведомила кредитополучателя „Борд Марин”
ООД, съдлъжника „Делтамар” ЕООД и поръчителите по кредита Д.Д.Д., Андон
Стаматов Костадинов, Николай Георгиев Стоянов, Женя Росенова Тодорова и Христо
Василев Христов за намерението да упражни правото си да превърне кредита в
предсрочно изискуем, като е предоставила на длъжниците срок за доброволно
изпълнение за заплащане на дължимите просрочени суми. Поканата била връчена на
кредитополучателя, съдлъжника и поръчителите по кредита, но в посочения срок не
е постъпило плащане. В резултат на неизпълнението на задълженията по договора
за кредит и анексите към него и след изтичане на срока за доброволно изпълнение
на просрочените задължения, на 07.12.2012 г. всички дължими суми по кредита
били обявени за предсрочно изискуеми.
Във връзка с горното банката подала
молба до Районен съд - гр. Бургас за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, въз основа, на която било
образувано частно гражданско дело № 472/2013 г. По силата на издадения въз
основа на заповед за незабавно изпълнение от 24.01.2013 г. изпълнителен лист от
28.01.2013 г., длъжниците “БОРД МАРИН" ООД, ЕИК *********,
"ДЕЛТАМАР" ЕООД, ЕИК *********, Д.Д.Д., ЕГН **********, Андон Стаматов
Костадинов, е EГH **********, Николай Георгиев
Стоянов, ЕГН **********, Женя Росенова Тодорова, ЕГН ********** и Христо
Василев Христов, ЕГН ********** били осъдени солидарно да заплатят на „Банка
ДСК” ЕАД сумите в размер на: USD 350 000.00 (триста и петдесет хиляди щатски долара) -
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2013 г.
до окончателното й изплащане; USD 11 622,77 (единадесет хиляди шестстотин двадесет и два щатски долара и
седемдесет и седем цента) - договорна лихва, за периода от 25.08.2012 г. до
21.01.2013 г., включително; USD 6029,20 (шест хиляди двадесет и девет щатски долара и двадесет цента) -
наказателна лихва, за периода от 25.08.2012 г. до 21.01.2013г., дължими суми по
Договор за кредит-овърдрафт № 2287 от 13.02.2008 г., изменен и допълнен е Анекс
№ 1 от 13.02.2009 г., Анекс № 2 от 12.02.2010 г., Анекс № 3 от 20.04.2010г.,
Анекс № 4 от 26.11.2010 г., Анекс № 5 от 20.07.2011 г., Анекс № 6 от 21.04.2012г.
и Анекс № 7 от 25.07.2012 г. към него, както и сума в размер на 10794.34 лева
(десет хиляди седемстотин деветдесет и четири лева и тридесет и четири
стотинки) - съдебно-деловодни разноски за държавна такса и 11 244.33 лева
(единадесет хиляди двеста четиридесет и четири лева и тридесет и три стотинки)
- юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът посочва, че и към настоящия момент вземането на „Банка ДСК“ ЕАД,
произтичащо от договор за кредит - овърдрафт № 2287 от 13.02.2008 г. и анексите
към него не е погасено.
Независимо от горното на 29.12.2011г.,
съответно на 27.01.2012г. ответникът
Д.Д.Д. и съпругата му Костадинка Николова Дойчева дарили на своите низходящи Н.Д.Д.,
ЕГН ********** и Д.Д.Д., ЕГН ********** свои собствени недвижими имоти,
подробно индивидуализирани в молбата.
Договорите за дарение били извършени в съответната нотариална форма и
обективирани в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 13101/29.12.2011г
Акт № 114, том 41, вписан в Службата по вписванията - гр. Бургас към Агенцията
по вписванията и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 687/27.01.2012 г.
Акт № 174, том 2, вписан в Службата по вписванията - гр. Бургас към Агенцията
по вписванията.
Според банката е настъпило увреждане интересите на кредитора, предвид на това, че посочените по-горе сделки са безвъзмездни и предполагат намаляване активите на длъжника Д.Д.. Освен това договорите за дарение били извършени между възходящ и низходящи роднини, което водело до извод, че е налице установената в разпоредбата на чл.135 ал.2 предл.2 презумпция за знание за увреждането на кредитора. Изразява се становище, че са налице предпоставките на чл.135 ЗЗД и е възникнала възможността на кредитната институция да упражни потестативното право да обяви за недействителни по отношение на себе си посочените по-горе две сделки, доколкото е налице вземане спрямо длъжника Д.Д., което е изискуемо, а извършените сделки са увреждащи, като длъжникът и третото лице са знаели за увреждането. В тази връзка и тъй като имотите, предмет на атакуваните договори са съпружеска имуществена общност се иска обявяване на същите за относително недействителни по отношение на ищеца за ½ идеална част, притежавана от ответника Д.Д..
Представени са писмени доказателства.
С нарочна молба банката- ищец е направила уточнение по повод описанието на недвижимите имоти, предмет на атакуваните от нея сделки, както следва:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ е идентификатор № 07079.820.596 по
кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Бургас, Община Бургас, одобрени
със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменени със Заповед КД - 14 - 02 - 1982/ 05.11.2012 година на Началник на
СГКК- Бургас, с адрес на поземления имот: гр. Бургас, кв. Сарафово, с площ от
497 кв.м. /четиристотин деветдесет и седем квадратни метра/, трайно
предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване- средно
застрояване (от 10 до 15 м.), номер по предходен план: 586, квартал 51, парцел
7, при съседи: ПИ с идентификатори: № 07079.820.590, № 07079.820.595, №
07079.820.1298, № 07079.820.597, № 07079.820.598, № 07079.820.589, който имот
съгласно документ за собственост представлява: УПИ VII- 568, в кв.51, по плана
на кв. Сарафово, целият с площ 510 кв.м., при граници: североизток -УПИ V-568, югоизток - улица и VI, югозапад- УПИ IX-577, северозапад УПИ X- 575 и УПИ IV -569 и
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 07079.820.597 по кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Бургас, Община Бургас, одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Бургас, кв. Сарафово, ул. „Септемврийска“ № 15, с площ по скица от 508 кв.м., а по документ за собственост - 495 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване- средно застрояване (от 10 до 15 м.), номер по предходен план: 568, квартал 51, парцел 5, при съседи: ПИ с идентификатори: № 07079.820.596, № 07079.820.1298, № 07079.820.964, № 07079.820.598, който поземлен имот е идентичен е Дворно място, представляващо УПИ V - 568, в кв, 51 по плана на гр. Бургас, кв. Сарафово, ул. „Септемврийска“ № 15, при граници: от две страни улици, УПИ VII-568 и УПИ IV-569
СГРАДА с идентификатор № 07079.820.597.1 по
кадастралната карта и кадастрални регистри на гр. Бургас, Община Бургас,
одобрени със Заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
с адрес на сградата: гр. Бургас, кв. Сарафово, ул. „Септемврийска“ № 15, която
сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 07079.820.597, със
застроена площ по скица, 132 кв.м., с РЗП 604.88 кв.м, брой етажи: 3,
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, номер по предходен план: няма,
която сграда е идентична с Триетажна жилищна сграда с мазе и тавански
използваем етаж, както следва: Мазе със застроена площ от 60.32 кв.м., първи
жилищен етаж със застроена площ 126.72 кв.м., състоящ се от дневна -трапезария
с кухненски бокс, баня - тоалетна, стая, коридор със стълбище и гараж; втори
жилищен етаж със застроена площ 138.42 кв.м., състоящ се от дневна-трапезария с
кухненски бокс, спалня, кабинет, дрешник, две бани -тоалетни и коридор със
стълбище; трети жилищен етаж със застроена площ от 138.42 кв.м., състоящ се от
три стаи, кабинет, две бани -тоалетни, коридор и стълбище; подпокривно пространство
- тавански етаж със застроена площ 141 кв.м., състоящ се от фитнес зала, сауна,
бая-тоалетна, коридор със стълбище, при граници на сградата от всички страни
зидове.
Ответникът Д.Д. в подадения от него отговор на исковата молба заявява, че кредитът е използван за ремонт на актив на дружеството кредитополучател и до необслужване на задълженията по договора се е стигнало поради настъпили форсмажорни обстоятелства. Заявява освен това, че личните шест на брой имоти на съдружниците са продадени в полза на кредитора, като заемът на практика е щял да се погаси, ако не са били огромните лихви на банката, която възползвайки се от обстоятелствата едностранно наложила и начислила прекомерни размери на същите, в противоречие с европейското законодателство. Посочва, че не е имал никакви намерения да уврежда кредитната институция и към момента на извършване на даренията- дружеството- длъжник не е било в неплатежоспособност и е обслужвало овърдрафта без проблеми. В тази връзка посочва, че сделките са осъществени през месец декември 2011г. и януари 2012г., а банката е обявила кредита за предсрочно изискуем през януари 2013г. По изложените причини е изразено становище, че исковете са неоснователни и трябва да се оставят без уважение.
В подадения отговор на исковата молба ответникът Д.Д. оспорва изцяло предявената от банката претенция и моли за постановяване на решение, с което същата да бъде отхвърлена. Заявява, че първият ответник няма качеството поръчител, доколкото срока за погасяване на кредита, предвиден в договора за поръчителство от 26.11.2010г. е 13.07.2011г. и за да има сила по отношения на поръчителя допълнителна уговорка, с който се удължава срока на действието на същия е трябвало писменото съгласие на последния, което обаче не е дадено./чл.147 ал.2 ЗЗД/ Изтъква допълнителни доводи, че дори и да се приеме,че Д.Д. е имал качеството на поръчител, то искът по чл.135 ЗЗД е неприложим по отношение на него. В тази връзка е цитирана съдебна практика, включително такава по чл.290 ГПК.
В отговора си ответникът Н.Д., чрез своя процесуален представител излага идентични доводи и аргументи, като оспорва искове и моли за тяхното отхвърляне. Представя доказателства.
Ищецът в допълнителната искова молба взима становище по изложените от ответниците твърдения. На първо място заявява, че възможността на главния длъжник да изпълнява задълженията си по договора е ирелевантна за предмета на делото, доколкото между поръчителя и кредитора съществува самостоятелно правоотношение. Според него твърдението за прекратяване на поръчителството на основание чл.147 ал.2 ЗЗД се опровергава от първия ответник, който в отговора си не отричал това си качество, още повече че бил подписал анекс №1 от 25.07.2012г., с което си действие на практика е дал съгласието си да бъде продължен срока на договора. Излага подробни аргументи в подкрепа на тезата, че иск по чл.135 ЗЗД може да бъде воден срещу поръчителя и тази възможност произтича от правната природа на поръчителството, както и от обстоятелството, че законодателят не е въвел ограничение на длъжниците, срещу които може да се предяви Павлов иск. Посочва съдебна практика.
В подадения допълнителен отговор, чрез процесуалния си представител ответникът Д.Д. поддържа вече направените възражения срещу твърденията на дружеството- ищец. Излага допълнителни доводи относно липсата на качеството поръчител от страна на първия ответник, включително и поради наличието на анекс №1 към договора за поръчителство от 26.11.2010г. По този повод акцентира на факта, че доколкото анекс №1 е подписан на 25.07.2012г., а прехвърлянето на имотите е станало преди това съответно на 29.12.2011г. и 27.01.2012г., то в този период от време Д.Д. не е бил обвързан със задължение за поръчителство по договора за кредит и няма как да носи отговорност за изпълнение на задължението. Изложени са много подробни доводи и аргументи относно неприложимостта на отменителния иск спрямо поръчителите, като е направен коментар на съдебната практика, включително е извършена съпоставка на фигурите на поръчителя, авалиста и солидарния длъжник с посочване на разликите между същите.
Ответникът Н.Д. отново изразява становище за неоснователност на ищцовата претенция, като изтъква сходни съображения с тези на ответника Д.Д. за отхвърляне на исковете.
Правна квалификация: Предявените искове са с правно основание чл.135 ЗЗД.
По доказателствените искания на страните: Съдът намира направените от страните доказателствени искания- за приемане на представени при предварителната размяна на книжата писмени доказателства, за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях се заявява, че ще установяват наличието на посочените по- горе факти. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяването на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка.
По доказателствената тежест:
По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154 ал. 2 и чл.155 от ГПК. На основание чл.146 ал.1 т.5 и чл.146 ал.2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и чл.154 ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.
Ищецът носи тежестта да установи при условията на пълно доказване по делото, че е кредитор, както и че увреждащата сделка е извършена преди възникване на вземането, но е била предназначена да увреди кредитора. Следва да бъде и безспорно установено, че с извършеното разпореждане, имуществото, от което може да се удовлетвори кредиторът, е намаляло.
При установено по делото увреждане с атакуваната и описана по-горе сделка, недобросъвестността на участниците в сделката се предполага поради презумпцията на чл.135 ал.3 ЗЗД, която те следва да оборят. И тъй като става въпрос за безвъзмездно разпореждане, тежестта на доказване на факта, че няма увреждане, е на ответниците по делото. Ответниците носят тежестта да оборят и презумпцията за знание.
Мотивиран от горното на основание чл.374 вр. чл.146 ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за 06.04.2016г. от 15.00ч., за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от допълнителните отговори на ответниците.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
Определението е необжалваемо.
Съдия: