Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 11.04.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, в
публичното съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ЙОРДАНОВ
при секретаря Анетка Рангелова, като разгледа докладваното от
съдия Йорданов гр. д. № 2138 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 108
от ЗС
Ищците С.П., Д.Т., К.Ц., С.П., А.Т. и Е.К. посочват, че са наследници
по закон на М Т.. С Решение № 378/12.09.1995 г.
за възстановяване правото
на собственост върху земеделски земи на ПК гр. Вълчедръм на наследниците е възстановена нива от 34 023 дка.
След влизане в сила на кадастралната
карта, одобрена със Заповед
РД-18-167/23.01.2018 г. на изпълнителния директор на
АГКК, имотът е с идентификатор 12543.405.70 в местността „-----“ с площ от 34 030.00 кв.м., трайно предназначение на територията:
Земеделска; начин натрайно ползване: Нива; категория на земята
при неполивни условия: 3 (трета);
стар идентификатор: няма: номер по предходен план: 405070 при съседи
на имота: ПИ с идентификатор 12543.405.60, ПИ с
идентификатор 12543.405.553, ПИ с идентификатор 12543.405.80.
Квотите в съсобствеността са както следва:
- К М Т. - 1/14 идеална
част:
- М М
Г - 1/14 идеална част:
- С.В.П. - 1/14 идеална
част;
- Д.В.Т. - 1/14 идеална
част;
- Е.Т.К. - 1/7 идеална част;
- К.Т.Ц. - 1/7 идеална част;
- С.Т.П. - 1/7 идеална част:
- Цветана Аврамова Помина - 1/21 идеална
част;
- М Г. Б - 1/21 идеална
част;
- К Б И - 1/21 идеална част:
- А.Т.Т. - 1/7 иделна част.
На 16.03.2011 г. един от наследниците
- К М Т., се снабдил с нотариален акт за собственост по наследство и давностно
владение за целия имот. С договор за покупко-продажба
от 21.08.2018 г. К М Т. заедно със
съпругата си Р Б Т, продали
на ответника В.Н.Т. гореописания
недвижим имот без участието
на останалите съсобственици.
За ищците е налице
интерес от предявяването на настоящите искове.
Иска се:
- да бъде признато
от съда за установено по
отношение на ответника, че ищците
са собственици на поземлен имот с идентификатор 12543.405.70, находящ
се в гр. Вълчедръм, община Вълчедръм,
обл. Монтана, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-167/23.01.2018 г. на изпълнителния директор на
АГКК, в местността „-----“ с площ от 34 030.00 кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска; начин на трайно ползване: Нива: категория
на земята при неполивни
условия: 3 (трета); стар идентификатор: няма; номер по предходен план:
405070 при съседи на имота:
ПИ с идентификатор 12543.405.60, ПИ с идентификатор 12543.405.553, ПИ с
идентификатор 12543.405.80, с права: 1/14 идеална част С.П., Д.Т. - 1/14 идеална
част, 1/7 идеална част Е.К., 1/7 идеална
част К.Ц., 1/7 идеална
част С.П., 1/7 иделна част Т..
- да бъде осъден ответника да предаде владението върху владяните идеални части
от описания недвижим имоти на всеки един от ищците.
Претендират се и направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Ответникът е подал
писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК. В него твърди, че процесният имот
е владян и отдаван под наем
и под аренда от К М Т.. Другите наследници
не се интересували от имота.
През 2011 г. К Т. бил признат
за собственик по наследство и давностно
владение на процесния имот.
През 2018 г. ответникът
закупил от Т. имота и продължил
да го обработва.
В съдебно заседание ищците
не се явяват. Представляват
се от адв. Н.К. и адв. В.К.
от МАК, които поддържат предявения иск и считат, че следва да бъде уважен
като основателен и доказан. Молят на ищците да бъдат присъдени и направените по делото разноски. Подробни съображения излагат в писмена защита.
Ответникът, редовно призован, се явява лично и с адв. Г.Ц.
от МАК, която моли да бъде отхвърлен предявеният иск като неоснователен и
недоказан. Представя и писмена защита.
В хода на съдебното дирене ищецът С.П. е починал и
като ищци са конституирани наследниците В.Ф.П., Р.С.Т. и Т.С.Т.. На 03.08.2021
г. В.П. е починала. Междувременно в хода на производството става известно, че ответникът
В.Н.Т. е имал сключен брак по време на сключване сделката за закупуване на процесната нива, с Е.Р.И. – Т.. На същата е изпратен препис
от исковата молба и доказателствата, като отговор не е подаван.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Ищците С.П., Д.Т., К.Ц., С.П., А.Т. и Е.К., както и К Т., са наследници на М Т. (видно
от представеното с исковата
молба удостоверение за наследници).
С Решение № 378 от 12.09.1995
г. на Поземлена комисия гр. Вълчедръм на наследниците на Милан Т. е възстановено правото на собственост
върху следните земеделски земи: НИВА в землището на гр. Вълчедръм, с площ 38.543 дка,
местност „-----“, трета категория, имот № 019101 по
плана за земеразделяне на землището, и НИВА в землището на гр. Вълчедръм, с
площ 34.023 дка, местност „-----“, трета категория, имот № 405070 по плана за земеразделяне на
землището. Този втори имот след влизане в сила на кадастралната
карта, одобрена със Заповед
РД-18-167/23.01.2018 г. на изпълнителния директор на
АГКК, е с идентификатор 12543.405.70 в местността „-----“ с площ от 34 030.00 кв.м. Ищците са съсобственици на този имот, като правата им са следните: К М Т. - 1/14 идеална част; М М Г - 1/14 идеална
част; С.В.П. - 1/14 идеална част; Д.В.Т. - 1/14 идеална част; Е.Т.К. - 1/7 идеална
част; К.Т.Ц. - 1/7 идеална част; С.Т.П. - 1/7 идеална част; Ц А П - 1/21 идеална
част; М Г. Б - 1/21 идеална част; К Б И - 1/21 идеална част; А.Т.Т. - 1/7 иделна
част.
Eдин от наследниците на М Т. – К Т., на 16.03.2011 г. се снабдил с нотариален
акт за собственост
по наследство и давност върху за
целия имот - нотариален
акт № 47, т. VI, дело № 192 от 2011 г. на нотариус Станислав Станчев, peг. № 577 на НК с район на действие Районен съд гр. Лом. На 21.08.2018 г. К Т. заедно със съпругата си
Р Т продали имота на В.Н.Т. *** с договор за покупко-продажба,
като бил издаден нотариален акт № 129,
т. VII, дело № 522 от 2018 г. на нотариус Детелина Младенова. Към настоящия момент ответникът В.Т. се намира във владение на имот с идентификатор 12543.405.70, площ 34 030.00 кв. м., номер по предходен план: 405070.
В с. з. страните са се съгласили с изготвения от съда предварителен
доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за окончателен.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим. Предявени е от и против
надлежна страна по спора в законоустановения срок.
Предявеният иск е с правно
основание чл. 108 ЗС и има за предмет да се установи собствеността върху
описания в исковата молба имот и предаване владението на същия от ответника на
ищците.
При ревандикационният иск
тежестта на доказване е на ищеца. Той трябва да докаже две неща: 1) че е
собственик на вещта и 2) че ответникът владее или държи въпросната вещ към
момента на предявяване на иска. Не е в тежест на ищеца да доказва, че вещта се
владее от ответника без основание. Ответникът е този, който трябва да докаже с
възражението си, че владее имота основателно.
Въз основа на
представените доказателства от страните (гласни и писмени), съдът приема за
доказано правото на собственост на ищците върху процесния имот: нива в землището на гр. Вълчедръм - имот с идентификатор
12543.405.70, площ 34 030.00 кв. м., номер по предходен план: 405070. Вярно, нотариален акт № 129, т. VII, дело № 522 от 2018 г. формално легитимира ответника В.Т.
като собственик на процесния имот. Той обаче не е станал изключителен собственик на имота, тъй
като ищците не са участвали в продажбата и не са се разпоредили с притежаваното
от тях право на собственост.
Не може да
бъде споделено становището на адв. Ц., че Кирил Т. /от когото ответникът Т. е
закупил имота/ е упражнявал фактическа власт върху въпросния имот и го своил,
поради което е станал собственик на целия имот.
Съгласно чл. 79
ал. 1 от ЗС „Правото на собственост върху недвижим имот се придобива по
давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години“. Владението
обаче трябва да бъде явно, необезпокоявано, а фактическата власт върху имота да
се упражнява с намерението да се свои. В чл. 69 от ЗС е установена презумпция,
съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго.
Но в отношенията
между сънаследници тази презумпция /съгласно ТР № 1 от 06.08.2012 г. ОСГК на ВКС/ не
намира приложение. Приема се, че упражняването на фактическата власт от част от
сънаследниците в продължение на повече от 10 години не е достатъчна
предпоставка за настъпване последиците на чл. 79 от ЗС, защото във вътрешните
отношения между тях се счита, че всеки владее само своите части, а на чуждите
идеални части е държател. За да владее само за себе си, е необходимо
сънаследникът да извършва действия, обективиращи намерение
за своене на вещта, които да станат известни на останалите и да не оставят
съмнение, че тяхната фактическа власт е отблъсната. Наследникът, който
се позовава на придобивна давност, трябва да докаже,
че не само е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял
частите на сънаследниците, като тази промяна трябва да бъде демонстрирана с
конкретни действия, които да станат достояние на останалите сънаследници и да
покажат несъмнено, че наследникът, който упражнява фактическата власт, отрича
техните права върху вещта и я държи само за себе си (така и Решение № 59/12.05.2004
г. на ВКС по гр. д. № 500/2003 г.). В конкретния казус от събраните
доказателства се установява, че наследникът Кирил Т. не е владял процесния имот
явно и непрекъснато в продължение на 10 години, не се доказа той да е
манифестирал по несъмнен начин пред останалите сънаследници, че е променил
намерението си, да е завладял частите на останалите сънаследници и тази промяна
да е била демонстрирана с конкретни действия и да е станала достояние на
останалите сънаследници. От разпита на св. Камен Катеринкин
се установява, че между наследниците на Милан Т. е имало договореност
единствено относно получаването на рентата от процесната нива, не и
договореност относно делба на придобитите по наследство ниви. Между
наследниците е била постигната договореност Димитрина Т., С.П. и Е.К. да
получават рента от друга нива /със стар № 019101 и площ от 38 дка/. От
процесната нива съгласно договореността между сънаследниците рента е следвало
да получават С.П., К.Ц. и А.Т.. Т. е. наследникът К Т. в нито един момент не е
отричал, че земята е съсобствена, не е твърдял, че е само негова. Не се установява
същественият елемент на предвиденото в чл. 79 ЗС придобивно
основание – Кирил Т. /праводател на ответника по делото/ да е демонстрирал пред
останалите сънаследници - ищците, намерението си да свои целия имот и да е
отблъснал по някакъв начин владението на последните. Фактът, че К Т. е сключвал
договор за аренда и че е получавал рента от процесната нива, няма за последица
придобиването на имота по давност. Видно от показанията на св. К К и св. Д К, както и от обясненията на самия ответник Т.,
същият като арендатор е давал рента и на друг от сънаследниците
- С.П.. В обясненията си, дадени по реда на чл. 176 ГПК, Т. заявява, че е „давал
рента на С. за нейната част от тази нива през последните няколко години“. Това
обстоятелство се доказва и от писмените доказателства по делото /разходен касов
ордер № 84/13.12.2013 г., че В.Т. е заплатил на С.П. рента за 2013 г. - 240 лв.,
разходен касов ордер № 53/23.09.2016 г., че В.Т. е заплатил на С.П. рента за
2014 г. - 371 лв., разходен касов ордер № 114/05.2018 г., че Т. е заплатил на С.П.
рента за 2018 г. - 225 лв./. Следователно ищцата П. съвсем не се е отказала от
собствеността си върху съответната идеална част от въпросната нива, а напротив
– получавала е рента за нея. Ответникът Т. пък е знаел, че процесната нива е
собственост и на другите наследници, освен на К Т.. Въпреки това е изкупил от К
Т. цялата собственост, като същевременно е продължил да дава рента и след
сключване на договора за продажба от 2018 г., с който е придобил процесната
нива.
Следва да се
кредитират и показанията на свидетелите Ц.В. и Г.Р., доколкото същите са
обективни и безпристрастни. Тези свидетели обаче потвърждават единствено, че са
обработвали процесната нива със земеделска техника и не са се интересували от
факта чия собственост по документи е нивата. Затова от техните показания не
може да се направи извод, че К Т. е имал намерението да свои нивата и да
придобие целия имот по давност. Както беше посочено, доказателствата по делото
сочат, че ищците не са се дезинтересирали от процесния имот, считали са го за
съсобствен и са водили разговори с К Т., след като са узнали за издадения в
негова полза нотариален акт за собственост по давностно владение.
С оглед
горното, решаващият правен извод е, че наследникът К Т. не е станал собственик
на цялата нива с площ от 34 030.00 кв.м. По тази причина и не би могъл да
прехвърли на В.Н.Т. правото на собственост върху цялата земя /никой не може да
прехвърли повече права, отколкото сам има/, а само върху идеалните части, които
са негова собственост. По отношение на останалите идеални части, техните
собственици /ищците/ не са участвали в тяхното прехвърляне, поради което и В.Т.
не е станал собственик на тези идеални части.
Ето защо,
претенцията на ищците за предаване владението на съответните идеални части от
процесния имот следва да бъде уважена, като напълно основателна. Следва да бъде признато както по отношение на В.Н.Т., така
и по отношение на неговата съпруга
Е.Р.И. – Т., че ищците С.П., Д.Т., К.Ц., Р.Т. и Т.Т. (наследници на С.П.),
А.Т. и Е.К. са собственици
на процесния имот с площ от 34 030,00 кв. м. Следва
също така да бъдат осъдени
ответниците В.Т. и Е.И. – Т. да предадат
на ищците владението върху съответните идеални части от същия имот.
При този изход на спора страните си дължат и разноски
съобразно уважената/отхвърлена част от исковете.
Направените от ищците
разноски за тази инстанция, видно от представените договори за правна защита и
съдействие и доказателствата по делото са както следва: 300,00 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, направени от Е.К.
и 666,55 лв. разноски, направени от С.П., Д.Т., К.Ц., Р.Т. и Т.Т. и А.Т., представляващи платена държавна такса
(66,55 лв.) и адвокатско възнаграждение (600,00 лв.).
Предявеният иск е уважен,
следователно ответниците ще следва да заплатят на ищците направените разноски.
Мотивиран от горното,
Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
В.Н.Т., ЕГН ********** и Е.Р.И. – Т., ЕГН **********,***, че
С.В.П., ЕГН **********, постоянен адрес: ***;
Д.В.Т., ЕГН **********, адрес: ***;
К.Т.Ц., ЕГН **********,***;
Р.С.Т., ЕГН **********, адрес: ***;
Т.С.Т., ЕГН **********, адрес: ***;
А.Т.Т., ЕГН
**********, постоянен адрес: *** и
Е.Т.К., ЕГН **********, постоянен
адрес: ***
са собственици на поземлен имот с идентификатор 12543.405.70, находят се в гр. Вълчедръм,
община Вълчедръм, обл. Монтана, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-167/23.01.2018
г. на изпълнителния директор на АГКК, в местността „-----„, с площ от 34 030.00 кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска: начин на трайно ползване:
Нива: категория на земята при
неполивни условия: 3 (трета): стар идентификатор: няма; номер по предходен
план: 405070, при съседи на имота:
ПИ с идентификатор 12543.405.60, ПИ с идентификатор
12543.405.553,
ПИ с идентификатор 12543.405.80, при квоти както следва:
С.В.П. - 1/14 идеална част;
Д.В.Т. - 1/14 идеална част;
Е.Т.К. - 1/7 идеална част;
К.Т.Ц. - 1/7 идеална част;
Р.С.Т. - 1/14 идеална часг;
Т.С.Т. - 1/14 идеална част;
А.Т.Т. - 1/7 идеална част, като
ОСЪЖДА В.Н.Т., ЕГН ********** и Е.Р.И. – Т., ЕГН **********,***, да предадат владението върху владяните идеални части от описания недвижим имот на всеки
един от ищците.
ОСЪЖДА В.Н.Т.,
ЕГН ********** и Е.Р.И. – Т., ЕГН **********,*** да заплатят на
С.В.П., ЕГН **********,
постоянен адрес: ***;
Д.В.Т., ЕГН **********,
адрес: ***;
К.Т.Ц., ЕГН **********,***;
Р.С.Т., ЕГН **********,
адрес: ***;
Т.С.Т., ЕГН **********,
адрес: ***;
А.Т.Т.,
ЕГН **********, постоянен адрес: ***
деловодни разноски общо в размер на 666,55 лв. /шестстотин шестдесет и шест лева
и 55 ст./, от които 66,55 лв. /шестдесет и шест лева и 55 ст./ държавна такса и 600,00 лв. /шестстотин лева/
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА В.Н.Т.,
ЕГН ********** и Е.Р.И. – Т., ЕГН **********,*** да заплатят на
Е.Т.К., ЕГН **********,
постоянен адрес: ***
деловодни разноски
в размер на 300,00 лв. /триста лева/,
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок
от съобщението на страните за изготвянето му.
Районен съдия: