Решение по к. адм. дело №963/2024 на Административен съд - Бургас

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

2. Образувано е по касационна жалба на И. Г. П., [ЕГН], понастоящем в Затвора Стара Загора, срещу Решение № 1209 от 30.11.2023 г., постановено по административно дело № 1535 по описа за 2022 г. на Административен съд – Бургас, XII-ти състав, в частта, с която съдът е отхвърлил исковата му претенция против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място], за присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от престоя му в Затвора Бургас за периода 01.04.2022 г. – 30.04.2022 г., за разликата от уважената част от 30 лева до пълния размер на исковата претенция от 300 лева.

Оспорващият твърди, че съдът неправилно е ценил събраните по делото доказателства, които безспорно сочели на основателност на предявената искова претенция в цялост. Поддържа, че по време на престоя му в Затвора Бургас за времето от 01.04.2022г. до 30.04.2022г., вследствие на неблагоприятни условия, подробно описани в исковата молба в двадесет и три точки, са му били нарушени правата и интересите, били са застрашени физическото и психическото му здраве и с това са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в психологически неудобства, морално и психологично страдание, чувство на безпокойство, изолация, уронване на човешкото достойнство, фрустрация – поради действия и бездействия на затворническата администрация на ГДИН. Иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 300 лева - обезщетение за причинените неимуществени вреди.

3. Ответникът по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място], не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение, че жалбата е неоснователна.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Административен съд - Бургас е разгледал по реда на глава единадесета от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искова молба от И. Г. П., [ЕГН], понастоящем в Затвора Стара Загора, с която е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 300 лева за претърпени неимуществени вреди в периода 01.04.2022 г. – 30.04.2022 г., настъпили вследствие незаконосъобразни бездействия на служители на Затвора Бургас.

Претендира се настъпване на вреда, в резултат на: недостатъчна жилищна площ, липса на обособено кухненско помещение, на компютърна зала и спортни уреди (т.1), лошо качество на храната, малко количество и невъзможност за получаване на хранителни продукти чрез колет (т.2), забрана за получаване на облекло чрез колет (т.3), ограничение при подаване на парно отопление в зимния период и липса на топло вода в санитарния възел в килиите (т.4), малки размери на прозорци в килиите и липсата на свеж въздух (т.5 и т.6), липса на адекватни медицински услуги (т.7), липса на достатъчно условия за физическа активност и спорт (т.8), липса на достъп до компютър и интернет, както и невъзможност за гледане на телевизия и слушане на радио след 22:30ч. (т.9), необосновано претърсване (т.10), ползване на душ с топла вода само два пъти седмично (т.11 и т.12), честа липса на топла вода изобщо (т.13), разрушени плочки в санитарния възел (т.14), лоши битови условия – мухъл, пукнатини и изронена мазилка в спалните помещения(т.15), наличие на инсекти в килиите – хлебарки и дървеници (т.16 и т.17), стари и скъсани дюшеци (т.18), нередовно пране на спално бельо и одеяла (т.19), ръждясали легла (т.20), минимален брой свиждания – 2 пъти за 30 дни (т.21), липса на обособено кухненско помещение за 2 ЗПС (т.22) и нарушено право на интелектуален труд (т.23).

От фактическа страна първата съдебна инстанция установила, че за периода от 01.04.2022г. до 21.04.2022г. ищецът е бил настанен в помещение № 266, в корпуса на Затвора Бургас, 2-ра зона за повишена сигурност с площ от 6,08м2. Към помещението има свързано санитарно помещение с площ от 1,67м2, в което има изградени санитарен възел с достъп до течаща вода и мивка с течаща вода.

От 21.04.2022г. до 30.04.2022г. П. е бил настанен самостоятелно в помещение № 326 на 2-ра зона за повишена сигурност с обитаема жилищна площ от 11,72м2, като към помещението е имало изграден санитарен възел с площ 1,17м2, позволяващ денонощен достъп до тоалетна и течаща питейна вода. Спалните помещения, в които е бил настанен ищецът, са обзаведени с отделни легла, спални принадлежности, железни шкафове за съхранение на лични вещи, отоплителни и осветителни тела.

Хигиенизирането на помещенията се е извършвало от дежурни по хигиената лица чрез редуване по график, с хигиенни материали осигурявани ежемесечно от администрацията на затвора. Проветряването на помещение № 226 е било възможно от изграден 1 брой прозоречно тяло от PVC дограма с размери 130см/70см., с два отварящи се прозореца. В помещение № 326 достъпът до чист въздух и естествена слънчева светлина се е осигурявал от 2 броя двукрилни прозорци, изработени от PVC дограма с размери 130 х 70. Настилките на пода в спалните помещения са изградени от мраморни плочи, а в санитарните помещения от фаянсови плочки. При констатирана нарушена цялост своевременно се извършвали ремонтни дейности за отстраняване на повредените участъци.

Дюшеците, спалното бельо и одеялата се поддържат в необходимата функционална пригодност и при необходимост се предприемат действия за подобряване на необходимия инвентар. Дюшеците при необходимост били подменяни, а спалното бельо и одеялата се изпирали в пералното помещение на затвора.

Със заповед № 526/05.08.2020г. на началника на Затвора Бургас ищецът бил настанен в постоянно заключени помещения на основание чл.248 от ЗИНЗС. В коридора на 2-ра зона за повишена сигурност, където се е намирал П. в процесния период, е нямало свободни помещения, които да могат да бъдат обособени като „самостоятелно определени помещения“ по смисъла на т.III, 2 от списъка за разрешени лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определени за целта места и в които да могат да се ползват малка фурна и котлони. В тази връзка е нямало свободни помещения и за обособяването им като компютърна зала, която да предостави достъп до интернет и ползване на електронни устройства. С цел осигуряване на сигурността в затвора, за лицата намиращи се на неговата територия, не е осигурен достъп до компютърно устройство. На П. е била предоставена възможност да се възползва от правото си по чл.18а от АПК чрез свои процесуални представители, защитници или довереници.

На територията на Затвора Бургас били извършвани мероприятия по дезинсекция и дератизация съгласно договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № 650 от 20.01.2021 г., сключен между ГДИН и ДЗЗД „Фаворит Мениджмънт“, с предмет – извършване на дезинсекция и дератизация на сградите на ГДИН и териториалните й служби. Съгласно чл.2, ал.2 от този договор, извършването на дезинсекция става осем пъти годишно във всеки обект в рамките на договорения срок, а дератизацията – 2 пъти годишно. Представени са приемо-предавателен протокол за извършена на 25.03.2022г. дезинсекция против хлебарки и дървеници с изпълнител ДЗЗД „Фаворит Мениджмънт“.

На територията на затвора имало изградени две места за престой на открито, които лишените от свобода могли да използват ежедневно с продължителност 1 час и 30 минути дневно. Престоят на открито се извършвал съобразно график за разпределение на времето. Местата за престой разполагали с пейки, фитнес уреди, тенис маса, спортна площадка. На лишените от свобода им се разрешавало да се обединяват за участие във физически упражнения или спортни игри.

Храната, осигурявана на лишените от свобода в Затвора Бургас достига енергийните и веществени нормативи за балансирано хранене /химически и калориен състав/, съгласно Таблица №1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода – възрастен, Надбавка „А“ към Таблица №1, Надбавка „Б“ към Таблица №1 и заменителна таблица. Седмичното меню било изготвено на база сборник рецепти за заведения за обществено хранене, като се използвали хранителни продукти, посочени в изброените таблици. Грамажът на хранителните продукти се установявал в момента на тяхното получаване, в присъствието на служители от надзорно охранителния състав и на главния готвач. За процесния период нередности при раздаването на храната не били констатирани. В справката е посочено, че в рамките на седмицата един лишен от свобода ежедневно получава 2 622 калории плюс-минус 200 калории на ден от полагащите се за деня и не по-малко от 18 354 калории на седмична база или 2 622 калории средно на ден. Представени са и утвърдени от началника на Затвора Бургас седмични общи и диетични менюта в Затвор-Бургас, за периода от 04.04.2022г. до 01.05.2022г.

В съответствие с разпоредбата на чл.82-чл.86 и чл.279 от ППЗИНЗС в Затвора било организирано получаването на пощенски/колетни пратки, с изключение на пратки с хранителни продукти. В Затвора Бургас била организирана процедура за получаване на пощенските пратки, предназначени за лицата, настанени в пенитенциарното поделение. В изпълнение на тази процедура, служител от надзорно - охранителния състав изпълнявал задължението на куриер, който получава от клон на „Български пощи“ кореспонденцията, предназначена за лицата, настанени в затвора. Връчването на писмата до адресатите им се осъществявало от инспекторите по социална дейност. Не бил приет регламент за регистриране и предоставяне на получените писма.

Свиждането за лицата от Затвора Бургас се осъществява по график два пъти месечно.

До топла вода и ползването на баня били организирани в съответствие с чл.151, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, като на лишените от свобода се осигурявала възможност за къпане ежедневно или най-малко два пъти седмично. Къпането два пъти седмично било регламентирано в графика за подаване на топла вода в корпуса на затвора и в графика за разпределение на времето на затворническите групи.

Затвора Бургас за периода от 01.04.2022г. до 30.04.2022г. разполага с медицински център, който лишените от свобода имат възможност да посещават по утвърден график. Лишените от свобода, настанени във 2-ра зона за повишена сигурност се приемали за преглед всеки вторник от 15:00 ч. до 16:00 ч. При констатиране на спешни състояния пациентите се приемат веднага за оказване на медицинска помощ. За случаи на конкретни оплаквания от страна на лишените от свобода/задържаните под стража или наличие на актуална симптоматика, се твърди, че е осигурено провеждане на регулярни медицински прегледи в рамките на работното време на медицинския център за времевия период от 08:30ч. до 17:00ч.

Електрическото напрежение в помещенията се изключва от 22:00ч. до 06:00ч., с цел осигуряване на осем часов времеви период за почивка, като през това време от денонощието работи аварийно осветление. Предвид това лишените от свобода не могат да слушат радио и да гледат телевизия, захранвани от ел.мрежа на затвора, освен ако не разполагат с радио апарат, работещ на батерии.

Лишените от свобода имат право на престой на открито в три обособени места два пъти дневно (от 9:40ч. до 10:40ч. и от 14:20ч. до 14:50ч.). Отделно от това е предвидено и медицинско обслужване (всеки вторник от 15:00ч. до 16:00 ч.), баня (понеделник и четвъртък), изпиране и изсушаване на дрехи и спално бельо (по график, вторник), Skype свиждане (по график, петък, веднъж в месеца), библиотека и фризьор. Спортните занимания се провеждат след молба до ИСДВР и включване в списък.

Обсъдената фактическа обстановка се подкрепя от: справки от Затвор Бургас; график за Медицински център при Затвор Бургас; график за зъболекар; седмичен график за пране и изкърпване; график за провеждане на свиждане на лишените от свобода в затвора и арест в [населено място] и график за провеждане на свиждания чрез видеоконферентна връзка; заповед №ЛС-04-746 от 08.12.2021г. на зам.-министъра на правосъдието, с която е утвърден списъка на разрешени лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите; счетоводни справки, удостоверяващи подмяна на постелъчния инвентар, работно облекло и дюшеци в периода 2018 - 2022г.

В подкрепа на твърденията си ищецът е представил кореспонденция, водена между него и омбудсмана на Република България по повод жалби с оплаквания от условията, при които П. е бил принуден да изтърпява наложената му мярка за неотклонение, жалби до ГДИН София относно отсъствието на адекватна медицинска помощ в Затвора Бургас, относно недоставена кореспонденция, наличие на инсекти и др. Ищецът представя и амбулаторни листи от 2013г., 2020г., 2021г. и 2022г. за извършени прегледи и изследвания относно травма на лява лакътна става и експертно решение №449 от 02.02.2022г. на „УМБАЛ - Бургас“ АД, с което му е определено 10 % трайно намалена работоспособност поради общо заболяване – „състояние след травма на лява лакътна става с давност 8 години с ограничени движения и деформация“ (л.177-220). Като доказателство за наличие на спекулативна практика при определяне цените на стоките, предоставени за продажба в затворническата „лавка“, представя снимки на касови бележки от закупени продукти от затворнически магазин „Лавка“, както и снимки на фискални бонове с цени на продукти от други хранителни магазини, ведно със съпоставка на тези цени спрямо цените на същите продукти в затворническия магазин и др.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К. А. С. и И. С. Т..

Според показанията на свидетеля Смит, дадени в присъствието на преводач, в Затвора Бургас има обособена зала с компютър, но на тях не им било позволено да я ползват. Заявява, че няма наблюдение и ищецът да я е ползвал някога. Твърди, че в затвора няма и помещение /стая/ обособена като спортна зала с уреди, а на втория етаж няма и помещение с достъп до котлон. Относно хранителното меню свидетелят сочи, че същото е лошо. Според него плодовете и зеленчуците са недостатъчно. Счита цените в лавката за завишени. Не е бил свидетел на върнати на ищеца по време на свиждане продукти /олио, бисквити, захар, кафе/, само е чувал за това. Относно парното отопление по време на зимния сезон, Смит разказва, че то работи за кратко време, но не и през нощта, когато се е случвало температурата на въздуха да е била под 13 градуса. Намира прозорците в килиите за маломерни, недостатъчни нито за слънчева светлина, нито за свеж въздух. Свидетелят твърди, че е имал проблеми с достъпа до медицински обслужване. Бавена му е кореспонденция, като обаче не знае дали кореспонденцията на П. също е бавена. Смит твърди, че санитарно битовите условия са зле, има изронена мазилка по стените в спалните помещения и коридорите, а в килиите има много хлебарки и дървеници, които са нарушавали съня му вечер. Разказва, че му се е случвало повече от два пъти да няма топла вода за душа по график, както и че е бил изгорен от топла вода при пране, понеже няма смесителни кранове за регулиране на водата. Сочи, че това се е случило през 2022г., но не си спомня месеца. Свидетелят заявява, че в процесния период той и ищеца не са били в едно и също спално помещение, а в съседни, като е влизал в неговата килия. Посочва, че заедно със П. имат още три идентични дела.

Според показанията на свидетелят Т., в Затвора Бургас няма обособено кухненско помещение с уреди.Твърди че няма зала с компютър, като нито е чувал, нито е виждал някой да е ползвал такава. Разказва, че той идва от затвор в Холандия, където е имало, както кухненско оборудване, така и интернет зала. Посочва, че в Затвора Бургас до миналата година не е имало спортна зала, като от тази година зала има. Т. намира хранителното меню за некачествено, с недостатъчно плодове и зеленчуци, като заявява, че липсва прясно мляко. Счита, че и количеството на храната е недостатъчно, защото било неправилно разпределяно – за едни било едно, а за други друго. Сочи, че имало забрана за колети, а по време на свиждания било забранено и получаването на хранителни продукти. Според него, мотива за забраната бил, че тези продукти се предлагат и в затворническия магазин. Посочва, че там цените са доста завишени. Т. твърди, че нямат възможност да получат облекло чрез колет по пощата, а в лавката облекло за лично ползване не се продавало. Относно парното отопление, свидетеля заявява, че то никога не е работило целодневно - пускало се сутрин и вечер за един час, като се е случвало температурите през нощта да са под 13 градуса. Сочи, че няма термометър в помещенията и определя температурата според неговото усещане. Т. счита прозорците за малки, недостатъчни за дневна светлина и проветрение, като ставало и задушно, предимно в летния сезон. Споделя, че санитарно-битовите условия са лоши, а в помещенията има изкъртени мазилки, дупки и влага. Намира медицинското обслужване в затвора „под всякаква критика“. Случвало му се е да не му пристигнат писма. Твърди, че има много хлебарки и дървеници, от които не можело да се спи. Според свидетеля с ищецът имат още едно дело с идентични оплаквания. Заявява, че той е от далеч и не е имал свиждания, но знае, че тогава могат да се получават някакви пакетирани храни. Разказва, че те отговарят за поддържането на хигиената и че П. сам е отговарял за хигиената в спалното си помещение. Сочи, че инспектор П. Л. по принцип всеки месец трябва да дава препарати, което обаче се случвало някога на два-три месеца по веднъж.

При тази фактическа обстановка, за да отхвърли частично претенцията на оспорващия съдът приел, че оставят недоказани оплакванията по т.1 от исковата молба за „недостатъчна жилищна площ“, тъй като за целя престой в Затвор Бургас му е била осигурена обитаемата жилищна площ над 6 м2, при нормативен минимум от 4 м2.

Претенцията по т.2 от исковата молба, за лоши качество и недостатъчно количество на храната в Затвор Бургас, съдът приел за недоказана, тъй като представените по делото доказателства удостоверяват, че са спазвани дневните дажби и полагаемите се калории за седмицата, съответно и за месеца, спазен е и редът за подготовка на хранителните продукти, тяхното приготвяне в ястията по менюто за деня. За процесния период няма данни за постъпили сигнали към затворническата кухня за некачествено приготвени ястия или недостиг на такива.

За неоснователни приел и твърденията на ищеца за незаконосъобразно ограничен достъп до хранителни продукти. Тъй като това действие на администрацията е съобразено с нормата на чл.86, ал. 4 ЗИНЗС и раздел I, т.7, б. „а“-„д“ и раздел ІІ, т.2-8 от утвърдения със заповед на заместник министъра на правосъдието Списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите и чл.279, ал.1 ППЗИНЗС.

Оплакването за цените в затворническата „лавка“ съдът е приел за неотносими към предмета на спора, тъй като дейността и ценообразуването в този обект не е организира от ответната затворническа администрация.

Относно твърдението по т.3 от исковата молба, че на оспорващият е било забранено получаването на облекло чрез колет, съдът е съобразил липсата на конкретно заявени случай, които да обосновава подобна претенция.

Съдът е приел за неоснователни и възраженията на ищеца за наличието на незаконосъобразни действия или бездействия свързани с правото му на свиждания, тъй като не са представени каквито и да било данни за подобни нарушения. За недоказани са приети и твърденията му за умишлено изгубване и връщане на писмата му.

За неоснователни са приети и възраженията по т. 4, т. 5, т. 6 за лоши битови условия в мястото за лишаване от свобода. В тази насока съдът е съобразил наличието на доказателства за осигурено отопление на килиите през зимния период, пряк достъп до слънчева светлина и възможността за целогодишно проветряване чрез отваряеми прозорци, по преценка на настанените в помещенията лица.

Относно твърдението в т.7 от исковата молба, за отсъствие на адекватни медицински услуги, съдът е съобрази представените по делото доказателства, които удостоверяват организация по график за посещение на медицинския пункт в Затвор Бургас за всички лишени от свобода лица, както и възможността за преглед в спешен порядък. В частност за ищеца е отбелязано, че не са налице данни да му е бил отказван достъп до медицинско обслужване.

Относно твърдението по т.8 за липата на достатъчно условия за физическа активност, съдът е приел претенциите на ищеца за неоснователни, тъй като са ангажирани доказателства за ежедневно осигуряване на възможност за спорт на лишените от свобода над установения в закона минимум от един час. Това време е възможно да бъде прекарано на специално обособени места на открито, разполагащи с пейки, фитнес уреди, тенис маса и спортна площадка.

Относно оплакванията по т.9 и т.23 от исковата молба за „отсъствие на достъп до компютър и интернет“ и „нарушаване правото на интелектуален труд“, съдът е съобрази че действащата нормативна уредба не поставя задължение за затворническата администрация да осигурява достъп до интернет на лишените от свобода. Компютърът не е посочен и в списъка на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода и задържаните под стража могат да държат при себе си. Съдът е посочил, че компютър и интернет не може да ограничи предоставената на ищеца с чл.88 от ЗИНЗНС възможност да създава и да публикува свои авторски произведения или в свободното си време да се занимава с творческа дейност.

Същото съдът е приел и относно твърдението по т.22 от исковата молба за липсата на обособено кухненско помещение във 2-ра зона за повишена сигурност, като се е позовал на данните, че обективно липсва свободно помещение в тази зона, което да бъде обособено за тази цел.

Съдът е счел за неоснователни и претенциите на ищеца за прилагания в затвора график за подаване на електричество, тъй като изключването на електрозахранването в затвора след 22:00 ч. е предвидено в нормата на чл.83, ал.2 от ППЗИНЗС. Спазването на това правило кореспондира и с осигурената в затвора възможност лишените от свобода да използват лични електроуреди по ред, установен от началника на затвора, съгласно ал. 1 на чл. 83 от ППЗИНЗС.

За неоснователно е прието и твърдението по т.10 от исковата молба за „необосновано претърсване“. Тук съдът е посочи, че ищецът не конкретизира в какво се изразява това претърсване, като не посочва и конкретен случай от процесния период свързан с него.

Претенциите по т.11 и т.12 от исковата молба също са приети за неоснователни, тъй като по делото е установено, че в Затвора Бургас са създадени условия за къпане на лишените от свобода два пъти седмично (понеделник и четвъртък), в съответствие с разпоредбата на чл.21, ал.6 от ППЗИНЗС.

Относно твърденията по т.14, т.15, т.18, т.19 и т.20 от исковата молба – „лоши битови условия, пукнати по стените, изронена мазила, мухъл и влага, разрушени плочни в санитарните възли“, съдът е отчел и задължението на самите задържани и лишени от свобода да опазват и да полагат грижа за поддържане състоянието на килиите. На ищеца са били предоставени легло, спални принадлежности, железни шкафове за съхранение на лични вещи, с което минималните изисквания за хуманното му третиране са изпълнени. По делото се представи и счетоводна документация, установяваща доставка с цел подмяна на постелен инвентар – дюшеци, одеяла и чаршафи. В този контекст съдът е намерил, че амортизацията на мебелите и спалното бельо сама по себе си не води до подлагане на ищеца на жестоко или нечовешко по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС.

За основателни съдът е приел претенциите на ищеца по т.16 и т.17 - свързани с наличието на дървеници и хлебарки и в частта по т.13 - честото отсъствие на топла вода за душ, довело до неосигуряване на безопасни условия за поддържане на лична хигиена (внезапна промяна температурата на водата от душовете). При тази фактическа и правна установеност съдът е намерил за справедливо за време от 01.04.2022г. до 30.04.2022г., през който ищецът е бил поставен под въздействие на установените неблагоприятни условия в Затвора Бургас, да бъде присъдено обезщетение в размер на 30 лева. В останалата част искът е отхвърлен.

IV. От правна страна.

7. По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, съдът е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, съд е направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а съгласно тази на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение включително и по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Предвид събраните в хода на съдебното дирене доказателства, обосновано съдът е приела за основателна претенцията на ищеца единствено в частта по т. 13, 16 и 17 от исковата молба.

Първата съдебна инстанция, позовавайки се на събраните писмени и гласни доказателства по делото, правилно е възприел, че в процесния период не се доказват нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС относно останалите претенции на ищеца. Изводите на съда кореспондират с наличните по делото доказателства, че в процесните периоди, извън частта на основателната претенция, на ищеца са били осигурени: достатъчно жилищна площ; храна, съобразена със здравословното му състояние; безплатно медицинско лечение; бельо, отопление, осветление и проветряване и условия за двигателна активност.

Също така е била създадена организация за почистване на помещенията, като поддържането на хигиената е задължение и на самите лишени от свобода. Именно от тяхната преценка и активност зависи осигуряването на проветряване и естествена вентилация в помещенията с цел превенция на натрупването на влага и развитието на мухъл.

Помещенията, които е обитавал ищеца без изключения са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода. Не се спори, че ищецът е имал достъп по график до баня и възможност за пране. Осигурен му е била възможност за провеждане на свиждания, посещение на затворническата библиотека, получаването на кореспонденция и участието в спортни дейности. Правилно съдът е приел, че ползването на банята и спортната площадка по график, само по себе си не обосновава извод за нарушаване на нормативно установени задължения на ответника, след като на лишените от свобода са били осигурени нужните битови условия и възможност за физическа активност.

Обстоятелството, че на ищеца не са били осигурени достъп до интернет, ползване на закрит фитнес и възможност за лично приготвяне на храна, не разкриват такава степен на неблагоприятно третиране, която да обосновава основателност на претенцията му за претърпени болки, страдания и негативни преживявания. Тук следва да се отбележи, че наличието на фактически и правни основания за присъждане на обезщетение не винаги е равносилно на пълна основателност в претенцията на увреденото лице, съобразно субективните му възприятия.

Несъстоятелни са и възраженията на ищеца за неправилна преценка от съда на събраните гласни доказателства. Съпоставката на свидетелските показания с представените по делото писмени доказателства потвърждава установената от съда изолираност на твърденията на разпитаните свидетели. Позициите и сведенията от свидетелите се крепят в голям част на техни субективни разбирания за подходящи битови условия, адекватна медицинска грижа, качествена храна и др., поради които не могат да бъдат счетени за достоверни. При наличието на писмено начало, намерило отражение в справки, договори, протоколи и официални документи, изхождащи от администрацията на затвора, съдът правилно е дал превес на тежестта на съвкупния доказателствен материал спрямо показанията на разпитаните свидетели.

Пред касационната инстанция жалбоподателят не ангажира доказателства в подкрепа на различни правни изводи. Претенцията му се явява основателна единствено относно размера на присъденото обезщетение.

Съдът законосъобразно е преценил естеството и характера на причинената вреда не само от гледна точка на увредения, но и съобразно конкретните факти, от които е произтекла вредата и общите принципи за справедливост. Въпреки това е пропуснал да съобрази задължителната за прилагане практика на ЕСПЧ за размера на справедлива база на обезщетението от 4 – 5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014г.; Domjàn vs Hubgary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017г.).

Според статистически данни на Евростат ([интернет адрес]) за 2022 г. (период, относим към исковата претенция) минималните работни заплати в държавите - членки на ЕС, варират от 332 евро в България до 2256 евро в Люксембург, респ. в Унгария минималната работна заплата е 552 евро, а в Словения – 1074 евро. Тези статистически данни налагат обоснован извод, че месечните възнаграждения в България за процесния период се явяват 1/2 по-ниски от тези в Унгария и с 2/3 по – ниски от тези в Словения. При това положение, доколкото минималната работна заплата като статистически показател е отразява и жизнения стандарт, то следва да се приеме, че по – ниският жизнен стандарт в България оправдава и справедливото обезщетение да бъде в размер до 60 % от средно установените 4 – 5,3 евро или 2,40 евро – 3,18 евро на ден съобразно практиката на ЕСПЧ. Като коректив съдът съобрази и присъденото обезщетение по дело И. и други срещу България (по жалба 17773/19/26/03/2019 г.) от ЕСПЧ в размер на 11 евро на ден за уважена претенция по иска за нанесени вреди в периода 2016г. – 2018г. при престоя на лишен от свобода в Затвора - [населено място], при следните компоненти на увреждане: насекоми, плъхове, мръсотия в килията, ограничен достъп или липса на достъп до душ, лошо качество на храна, неадекватна температура, липса или ограничен достъп до течаща вода и естествена светлина).

В случая, претенцията на ищеца се явява доказана по три от компонентите на исковата молба като при отчитане на обективната степен на поставяне на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание в периода от 01.04.2022г. до 30.04.2022г., касационната инстанция намира за справедлива база за обезщетение в размер на 2,60 евро или по 5,08 лв. на ден. За периода от 01.04.2022г. до 30.04.2022г. размера на обезщетението за ищеца възлиза на 152,40 лв.

Предвид частичната основателност на жалбата решението на първата съдебна инстанция като неправилно следва да се отмени за разликата в присъденото обезщетение от 30 лв. до 152,40 лева. В останалата част като правилно, обосновано и законосъобразно съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

V. По съдебните разноски.

8. Претенции за присъждане на съдебни разноски не са отправени, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Ето защо, Административен съд – Бургас, троен състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1209 от 30.11.2023 г., постановено по административно дело № 1535 по описа за 2022 г. на Административен съд – Бургас, XII-ти състав, в частта, с която съдът е отхвърлил исковата претенция на И. Г. П., [ЕГН], понастоящем в З. С., против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – [населено място], за присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от престоя му в Затвора Бургас за периода 01.04.2022 г. – 30.04.2022 г., за разликата от уважената част от 30 (тридесет) лева до обезщетение в размер 152,40 лева (сто петдесет и два лева и четиридесет стотинки).

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място] да заплати на И. Г. П., [ЕГН] обезщетение в размер на 152,40 лева (сто петдесет и два лева и четиридесет стотинки) за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица, служители на ГДИН, свързано със санитарно-битовите условия, а именно: наличие в килията на хлебарки и дървеници, и честото отсъствие на топла вода за душ, довело до неосигуряване на безопасни условия за поддържане на лична хигиена (внезапна промяна температурата на водата от душовете), за периода 01.04.2022г. –30.04.2022г.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1209 от 30.11.2023 г., постановено по административно дело № 1535 по описа за 2022 г. на Административен съд – Бургас, XII-ти състав в останалата част.

Решението е окончателно.