РЕШЕНИЕ
№…
гр.
П., 22.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на двадесет
и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря ДАФИНКА БОРИСОВА и в
присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 709 по описа за 2019 г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
С решение №
1521/31.07.2019 г. по гр.д.№ 1958/2019 г. по описа на ПлРС е осъдена ОД на МВР-П.
да заплати на Г.И.Г. сумата от 2 771.07 лв., представляваща обезщетение за положен
416.70 часа извънреден труд, резултат на
преобразуване на нощен към дневен труд, за периода от 01.04.2016 г. до
31.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба -
01.04.2019 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.178,
ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР.Осъдена
е ОД на МВР-П. да заплати на Г.И.Г. сума в размер на 490 лева,
представляващи сторените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Осъдена е ОД на МВР-П. да заплати по
сметка на ПлРС държавна такса в размер на 110.84 лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от ОД на МВР-П., чрез пълномощник, срещу решение
№ 1521/31.07.2019 г. по гр.д.№ 1958/2019 г. по описа на ПлРС.Излагат се доводи,
че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като същото е и
необосновано - отменителни основания по чл.271 ГПК.Прави се искане да се отмени
изцяло обжалваното решение на ПлРС като неправилно и необосновано, като бъдат
присъдени и разноски по делото.
За въззиваемата страна – Г.И.Г.,
процесуалният представител изразява становище да се остави в сила решението на
първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно, като бъдат присъдени
направените разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Според ТР №
1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено
като основание за обжалване.
Настоящата
инстанция намира решението и за правилно, поради което по силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът приема за установено следното.
Неоснователен е
доводът във въззивната жалба, че неправилно първоинстанционният съд е приложил
материалния закон, като е приел, че положеният от ищеца нощен труд следва да
бъде преизчислен по правилата на чл.9, ал.2 НСОРЗ.
Съгласно чл.31,
ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., обн.ДВ бр.69/19.08.2014
г., отм.бр.40/2015 г., в сила от 01.04.2015 г., с оглед на §4 от ЗР на Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г., при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
Аналогична
разпоредба на горепосочената в следващата Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.; изм. с Решение № 1512 от 11.02.2016
г. на ВАС на РБ, отм. с Решение № 8585 от 11.07.2016
г. на ВАС на РБ - бр. 59 от 29.07.2016 г., няма.
Чл.195 АПК
регламентира действието на решението за отмяна на подзаконовия нормативен акт.
Аналогична разпоредба на чл.31, ал.2 няма и в сега действащата Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (обн.ДВ бр.60/2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.), с която с оглед на §4 от ЗР се отменя първата горепосочена Наредба - Наредба № 8121з-407 от 2014 г.
В специалния
ЗМВР също липсва текст, който да допуска трансформация на положените часове нощен труд в дневен с
коефициент 1,143 или 0,143.
Според чл.9, ал.2 НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, която
разпоредба следва да се приеме за аналогична на тази на горепосочената
разпоредба на чл.31, ал.2.В чл.9, ал.1 и ал.3 от НСОРЗ са посочени други
хипотези, различни от процесната и са неприложими, поради което възражението на въззивника в тази насока е
неоснователно.
Неоснователен е и доводът на въззивника, че по
отношение на държавните служители-полицейски органи е неприложима НСОРЗ и в
частност чл.9, ал.2, тъй като в чл.2, ал.3 от същата е посочено, че наредбата е
неприложима за служителите по трудово правоотношение в държавната
администрация, за които се прилага чл.107а от КТ, поради което е неприложима и
за държавните служители-полицейски органи, чийто статут е уреден със специалния
ЗМВР.Подзаконовият нормативен акт е Наредба за заплатите на служителите в
държавната администрация, като разпоредбата на чл.20 от същата е аналогична на
тази в чл.8 НСОРЗ, видовете допълнителни възнаградения са същите - за нощен
труд и за извънреден труд, няма норма, аналогична на тази на чл.9, ал.2 НСОРЗ, но
това не води до извод, че същата е неприложима и за държавните
служители-полицейски органи, чийто статут е уреден със специалния ЗМВР.
Статутът на
трите вида служители на МВР е посочен в чл.142 от ЗМВР (държавни служители – полицейски
органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; държавни
служители; лица,
работещи по трудово правоотношение) и за тях са приложими съответно
ЗМВР, ЗДСл и КТ.
В чл.188, ал.2 ЗМВР е посочено, че държавните служители (в чл.142, ал.1, т.1 и т.2 ЗМВР са посочени два вида
държавни служители; чл.187, ал.3 ЗМВР-„държавни служители“), които полагат труд за времето между 22.00 ч. и 6.00
ч. се ползват със специалната закрила по КТ, т.е. би могло да се приеме
директно препращане и към чл.140, ал.1 КТ (а не само към ал.4 на този текст;
визираното в ал.2, предл.първо и ал.3 е възприето също от въззивника), приложимо и за полицейските служители, тъй като
единият от елементите на специалната закрила по КТ следва да се приеме и
установената намалена в сравнение с дневната продължителност на работното време
през нощта.
ЗМВР, както и ЗДСл регламентират нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица, както и нормалната продължителност на работното време през нощта,
както това е сторено в чл.140, ал.1 КТ - до 35 часа, респективно до 7 часа.Тази
продължителност следва да е приложима и за смесената работна смяна, която
включва дневен и нощен труд, каквато е тази при работа на 12 часови смени,
каквито са били тези на въззиваемия.
Те не
регламентират и обратното, т.е. че нормалната продължителност на седмичното
работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е 40 часа, респ. 8 часа ( с оглед на чл.187, ал.1 ЗМВР,
чл.49, ал.1 ЗДСл и чл.2, ал.1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.).
Следва да се приеме, че в чл.187, ал.1 ЗМВР е установено нормалното работно време като едно от видовете работно време (нормално, удължено, намалено и непълно), като продължителността е установена с оглед на
дневната, а не на нощната част от деня, аналогично на уредбата в КТ.Следователно
дневното работно време е обичайното работно време за всички служители в МВР, в
това число и за въззиваемия, като то е дневно от от
6.00 ч. до 22.00 ч. и нощно - от
22.00 ч. до 6.00 ч.
Не може да се
приеме, че в чл.187, ал.1 и 3, изр.4 ЗМВР е установена по-голяма нормална
продължителност на работното време на тази категория държавни служители в
МВР:обща и еднаква продължителност на работното време през деня и през нощта от
8 часа.Не е използван израза „8 часа в денонощието“, а „8 часа дневно“, което
следва да се приеме за синоним на “8 часа през деня“.В трудовото право „дневно“
е работното време, през което трудът се полага през денната част на денонощието
(„Трудово право“, 10 издание, „Сиби“).
Относно тълкуването
на чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР, който предвижда, че „при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“, следва
да се приеме, че по своята правна същност то представлява ограничение на
средното работно време за тази категория служители, които полагат нощен труд,
на 8 часа за всеки период от 24 часа.
Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че и ЗМВР регламентира
нормалната продължителност на работното време за работа при нормални условия на
труд-дневното, което е общата мярка за труда и на държавните
служители-полицейски органи, поради което не може да не се допуска
трансформацията на положени часове нощен
труд в дневен с коефициент 1, 143 и не може да се приложи чл.26, ал.1 от Наредбата от 29.07.2016 г. и коефициент 1 (8:8).Ако наредба противоречи
на акт от по-висока степен се прилага по-високият по степен акт с оглед на
чл.15, ал.3 ЗНА.
На същото
основание следва да се приеме за неоснователно възражението на въззивника за
приложението на чл.9г от НРВПО за периода от време от 01.01.2018 г. до
30.06.2018 г. (ред.ДВ бр.41/2017 г. до изм.ДВ бр.58/2018 г.).Коефициентът 1, 143 произтича от регламентираната в
КТ различна нормална продължителност на дневното и на нощното работно време.
В чл.178, ал.1 ЗМВР са посочени видовете допълнителни възнаграждения, които се изплащат на
държавните служители, между които и тези за извънреден труд –т.3.
Няма спор, че за
всеки положен час труд в периода от
22.00 ч. до 6.00 ч. на въззиваемия е заплатено допълнително възнаграждение за
полагане на труд през нощта, дължимо съгласно чл.179, ал.1 ЗМВР.
От заключението
на ВЛ И., неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и
компетентно, се установява, че въззиваемият е полагал труд на 12 часови смени,
в това число нощни часове, посочени от ВЛ в таблицата за всеки месец и
тримесечия.Тя е посочила, че на въззиваемия ежемесечно е начисляван и изплащан
нощен труд по 0,25 лв. на час.
Неоснователен е
доводът на въззивника, че ако се приложи горепосоченият коефициент 1,143 ще е
налице дублирано заплащане на положените часове нощен труд - веднъж с
допълнително възнаграждение по 0,25 лв. на час и след това още веднъж с оглед на направената
трансформация, като сумата неоснователно бъде завишена и с 50% извънреден труд.
Двата вида
допълнителни възнаграждения - за нощен труд и за извънреден труд, са
самостоятелни и независими едно от друго (
решение № 14/27.03.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 405/2011 г., IV г.о.).Първото е
дължимо поради това, че се полага нощен труд от 22.00 ч. до 6.00 ч., а
второто поради това че е положен труд
извън установеното за въззиваемия редовно работно време за месечния,
респективно тримесечния отчетен период.
Сумираното
изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при
която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно
за определен по-продължителен период от време, който в процесния случай е едномесечен
за периода 01.04.2016 г.-30.09.2016 г., а за останалите такива - тримесечен.
Правилото при
подневно изчисляване на работното време, каквото следва да се приеме за
въведено с оглед на чл.187, ал.1 ЗМВР, включително и за тази категория
служители, какъвто е въззиваемият, е - 8 работни часа на ден при нормална
продължителност на работния ден през деня и 7 часа през нощта.
Това правило се
прилага и при сумираното изчисляване на работното време, при което нормата
часове най-общо е 168 часа при 21
работни дни, 176 часа при 22 работни дни, за един месец.Конкретната норма се
определя за всеки месец поотделно в зависимост от конкретния брой работни дни
за месеца, респ. за тримесечието.
Извънреден труд
е налице само когато е положен труд извън установеното работно време - когато
продължителността на работното време надвишава нормалната такава.При сумарно
изчисляване на положения труд, извънреден труд ще е налице само в случай, че
отработеното време за съответния отчетен период (с
увеличението на часовете положен нощен труд)
надхвърля нормата работни часове за отчетния период (решение
№ 540/7.07.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 895/2009 г., IV
г.о.).
От приложените
по делото платежни бележки за изплатено на въззиваемия възнаграждение се установява, че за
съответните периоди на сумарно отчитане на същия е бил начисляван и заплащан
извънреден труд – за часовете, надхвърлящи нормата работни часове за съответния
отчетен период ( изключая
периода от м.08.2017 г. до м.12.2017 г. включително, а за м.07.2017 г. е
посочен извънреден труд).Към тези часове
обаче не са били отчетени, респективно заплатени часовете труд, които се явяват разлика между реално
отработените такива и увеличеният им размер след преизчисление с коефициент
1,143.За тези часове исковата претенция се явява доказана по своето
основание.По отношение на размера на претендираното вземане, следва да бъде
съобразено заключението на ВЛ.
Ако обаче за
съответния отчетен период-месечен или тримесечен (в
чл.187, ал.3, изр.1-во ЗМВР-ред.ДВ бр.14/2015 г. е предвидено сумирано за
едномесечен период, а с изменението-ДВ бр.81/2016 г. относно изречение първо, в
сила от 14.10.2016 г.-сумирано за тримесечен период),
нормата часове, посочена по-горе като начин на
изчисление, не бъде превишена, то при трансформацията с приложение на
коефициента 1,143, ще бъде налице положен труд по служебно правоотношение,
който не е заплатен, но е дължим, при ставка за изчисляване на труд без увеличение
50% за извънреден труд (ставка 4.43 лв.,
а не 6.65лв.).Графиците не са предоставени, както е посочено в
заключението на ВЛ, посочен е само броят на нощните дежурства за третото
тримесечие на 2017 г.От данните по делото не се установява броят на дневните дежурства за него.
ВЛ е посочило,
че положеният от въззиваемия нощен труд в часове за процесния период е 2914
часа.Нощният труд, приравнен с коефициент 1, 143 е 3330.70 часа.Разликата от
приравнените часове нощен труд, неплатени от ответника, е 416.70
часа.Неизплатената сума за извънреден труд за периода от 01.04.2016 г. до
31.03.2019 г. е 2 771.07 лв.
Неоснователен е
доводът във въззивната жалба, че ако първоинстанционният съд е счел, че
часовото разпределение на смените подлежи на доказване, то същият е следвало да
даде указания на ответника в тази насока при разпределението на
доказателствената тежест, а не да приема този факт като недоказан със съдебното
решение.Правилно е разпределена доказателствената тежест в определението на
съда от 10.06.2019 г.В ИМ въззиваемият е направил искания назначената ССЕ да се запознае с графиците в
ОДМВР гр.П., като за нуждите на същата бъдат представени от въззивника надлежно
заверени графици за смени за периода от м.04.2016 г. до м.03.2019 г. вкл.В тази
насока първоинстанционният съд е указал, че те се намират при въззивника.
Неоснователен е
доводът във възивната жалба, че първоинстанционният съд не е обсъдил в
решението си задължителните за работодателя указания на МТСП, обективирани в
писмо №94-НН-198/29.08.2011 г., тъй като то е обсъдено.
Съгласно чл. 187, ал.9 от ЗМВР
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквито са
горепосочените.
В чл.22, ал.1 от
Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е посочено както включва отработеното време,
между които са работните часове в рамките на редовното работно време и работа
извън редовното работно време.
Както се посочи,
въззиваемият е полагал 8-часов нощен труд, поради което при сумирано отчитане
на работното време нощните часове следва да се превърнат в дневни.Превръщането
на нощните часове в дневни става с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място съобразно чл. 9, ал.2
НСОРЗ.Според
това правило поради различната нормална продължителност на дневното и нощното
работно време, установени в чл. 136 и чл. 140 КТ, за седем часа
през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за 8 часа през
деня.Когато в края на отчетния период, нормата работно време за въведения
период на сумирано изчисляване на работното време е превишена, ще е налице
извънреден труд.
Ако не се приеме гореизложеното във връзка с
приложението на чл.188, ал.2 ЗМВР, която може да бъде преодоляна по реда на
чл.46, ал.2 ЗНА - аналогия на
закона (извеждане на правило относно неуреден случай въз
основа на изрично уредена сходна хипотеза).
В чл.179, ал.4 ЗМВР е посочено, че извън допълнителните възнаграждения по ал.1 (между които е това за извънреден труд, ако е налице
превишаване на нормата работни часове за съответния отчетен период с оглед на
гореизложеното) и по чл.178, ал.1
(между които е и допълнителното възнаграждение за
нощен труд в размер на 0.25 лв. на час) на държавните
служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или
с акт на МС за държавните служители в МВР.При непревишаване на нормата работни
часове за съответния период, както се посочи, не е налице нов вид допълнително
възнаграждение, което следва да бъде определено със закон или с акт на МС за
тази категория служители, какъвто е и въззиваемият.
Въззивникът са
позовава и на решение № 55/07.04.2015г. на ВКС по гр.д.№ 5169/2014 г.-III г.о., в което е прието, че отношенията между
страните във връзка със заплащането и компенсирането на извънредния труд се
уреждат от специалния закон - ЗМВР, поради което общите разпоредби на КТ, на
които се позовава касаторът за пълно овъзмездяване на положения извънреден
труд, са неприложими, но то е постановено по приложението на ЗМВР (отм.).
Въз
основа на гореизложеното настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е
правилно, тъй като не е допуснато нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, то е и обосновано, поради което
следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното, П.ски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1521/31.07.2019 г. по гр.д.№ 1958/2019 г. по описа
на П.ски районен съд.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: