№ 7346
гр. София, 12.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110158691 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на К. И. С. срещу „Кредирект“ ЕООД,
която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
С исковата молба и отговора на исковата молба са представени документи, които са
допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради
което следва да се приемат като писмени доказателства.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи справки относно 1/
заплатени суми по Договор за потребителски кредит № 924363 от 06.09.2023 г.; 2/ всички
дължими суми по Договора; 3/ сумата, която следва да бъде погасена като остатък, съдът
намира за основателно и следва да уважи.
Относно необходимостта от исканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза по
формулираните в исковата молба въпроси съдът ще се произнесе в първото по делото
открито съдебно заседание, с оглед задължаването на ответника да представи справка и
нейното съдържание.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 11.03.2025 г. от 10,20 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца и ответника документи като писмени доказателства
по делото.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в 1-седмичен срок от получаване
на настоящото определение да представи справки относно 1/ заплатени суми по Договор за
потребителски кредит № 924363 от 06.09.2023 г.; 2/ всички дължими суми по Договора; 3/
сумата, която следва да бъде погасена като остатък. При неизпълнение съдът по реда на
чл. 161 ГПК може да приеме за доказани фактите и обстоятелствата, за чието доказване
1
страната е създала пречки.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза за първото по делото открито съдебно заседание след изслушване становищата
на страните.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявени са от К. И. С. срещу „Кредирект“ ЕООД обективно евентуално съединени
установителни искове, както следва 1/ главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 924363 от 06.09.2023 г.
поради противоречие със закона; 2/ евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и
пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 18, ал. 1 от Договор за
потребителски кредит № 924363 от 06.09.2023 г., предвиждаща заплащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение поради противоречие със закона и накърняване на добрите
нрави; обективно кумулативно съединен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 189,00 лв.,
представляваща дадена без основание сума по Договор за потребителски кредит № 924363
от 06.09.2023 г., ведно със законната лихва, считано от дата на депозиране на исковата молба
04.10.2024 г. до окончателно изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 06.09.2023 г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № 924363 при следните параметри: размер на кредита: 1 000 лева;
размер на погасителна вноска 3 x 39,17 лв. и 7 x 166,10 лв.; вид вноска: месечна; годишен
процент на разходите: 58.26 %; брой вноски: 10; фиксиран лихвен процент: 47 %; дата на
първо плащане: 06/10/2023; обезпечение: Поръчител или банкова гаранция - по избор на
кредитополучателя; дата на последно плащане: 08/07/2024; обща сума за плащане: 1 280,21
лева; срок 10 месеца. Излага, че съгласно чл. 6 от Договора е следвало да бъде предоставено
едно от следните обезпечения:
„1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за
период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер
на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и
лихва или
2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на
следните условия:
2.1. При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по- малко
от три пъти размера на минималната работна заплата за страната.
2.2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях
следва да е в размер на не по-малко от два пъти минималната работна заплата за
страната.
2.3. Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора.
2.4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по
които е налице неизпълнение;
2.5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна
от „Редовен ”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните
данни на ЦКР към БНБ;
2.6. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен
документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.
Страните се споразумяват, че кредитополучателят ще предостави посоченото в ал.
1 обезпечение в срок до 2 (два) дни от сключване на настоящия договор.“
2
Твърди, че при непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 18, ал. 1 е дължима
неустойка в размер на 1049,69 лв. Сочи, че нито в Договора, нито в СЕФ, не е посочено
какво включва ГПР, в частност дали включва неустойката. Излага, че към дата на
предявяване на иска е заплатил сума в общ размер на 1 189,90 лв. Оспорва договора за
кредит като нищожен поради противоречие с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.
Аргументира, че уговорената неустойка представлява скрито възнаграждение за
кредитодателя, като излага, че би могла да бъде и добавка към възнаградителната лихва. С
оглед изложеното счита, че неустойката следва да е включена в размера на ГПР или ГЛП.
Подробно излага, че неправилно посоченият размер на ГПР води до нищожност на целия
договор за кредит, като в този смисъл се позовава на практика на СЕС. Обръща внимание, че
изискванията за предоставяне на едно от посочените в договора обезпечения, са на практика
невъзможни за изпълнение. Оспорва клаузата, уреждаща неустойката като нищожна и
поради накърняване на добрите нрави, като сочи още и че клаузата е неравноправна.
Посочването на размер на ГПР, който не е реално прилаганият, сочи, че представлява
заблуждаваща търговска практика. В условията на евентуалност оспорва клаузата на чл. 18,
ал. 1 от Договора като нищожна поради противоречие със закона и накърнява на добрите
нрави. Излага, че неустойката излиза извън присъщите функции. В допълнение сочи, че
такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Счита, че на
основание чл. 23 ЗПК дължи връщане само на чистата стойност на кредита или на сумата от
1000 лв., поради което претендира надплатената сума в размер на 189,00 лв. Моли съда да
уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът развива подробни
съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на нормативните
изисквания. Твърди, че клаузите са индивидуално уговорени. Подробно излага, че клаузата
уреждащата неустойката, не е част от същественото съдържание на договора, поради което
счита, че евентуалната нищожност, не влече нищожност на целия договор. Счита, че
неустойката не следва да бъде част от ГПР. В допълнение сочи, че с ищеца в периода 2023 г.
– 2024 г. са сключени общо 4 бр. договора с идентично съдържание, поради което излага, че
същият е напълно наясно с условията за предоставяне на обезпечение и крайния размер на
задължението при непредоставяне на обезпечение. Не оспорва извършените плащания в
сочения от ищеца размер. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по установителните искове е да докаже
сключването на процесния Договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание,
както и че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане на неустойка
при непредоставяне на обезпечение.
В доказателствена тежест на ищеца по осъдителния иск е да докаже факта на
плащане на процесната сума в полза на ответника.
В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на валидно
правоотношение по Договор за кредит, размера и изискуемостта на вземанията по него, в
това число и наличието на валидни клаузи, от които произтича процесното вземане, че са
индивидуално уговорени, респ. че е налице основание за получаването на сумата.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства, че клаузите от процесния Договор за
кредит са индивидуално уговорени.
Обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 924363 от
06.09.2023 г. със соченото от ищеца съдържание; че ищецът е заплатил в полза на ответното
3
дружество по процесния Договор за кредит сума в общ размер на 1 189,90 лв.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4