ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10115
гр. С., 16.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110110700 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.389, ал.1 от ГПК по молба на „(ФИРМА)"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.К.,
представлявано от управителя С.Х.Х., чрез адв. Н.,със съдебен адрес: гр.С.,
ул. (АДРЕС) спрямо „(ФИРМА)" АД, ЕИК ********* със седалище в гр.С.,
р-н Л., бул. (АДРЕС), представлявано от изпълнителния директор С.Т..
Ищецът твърди, че страните на основание поръчка на АПИ с N2: РД-**-
**/26.06.2018г., Обособена ппозиция №: 2 2, наименование: обособена
позиция № 2 „Път * ** М. - К. - И. от км 30+439 до км 56+861.68, област К. и
област Х. е било възложено на ответника изпълнението на дейност със
следния обхват: „Изпълнение на строително-монтажни работи по проект:
„Път **-** М. - К. - И." по обособени позиции".
Излага се, че след възлагане на поръчката между ищеца и изпълнителя
„(ФИРМА)" АД е подписан договор за производство и комплексна доставка
на бетонови разтвори, необходими за изпълнението на монтажните работи и
във връзка с изпълнението на договора за бетоновите разтвори се излага, че
„(ФИРМА)" ЕООД е извършвало доставка на стоки и услуги в полза на
„(ФИРМА)" АД, както и на негови подизпълнители на обекта, а именно трети
по делото лица: (ФИРМА) ЕООД, с ЕИК *********, „(ФИРМА)" ЕООД, с
ЕИК *********, „(ФИРМА)" ЕООД, с ЕИК ********* и други чрез продажба
на гориво в притежавана от „(ФИРМА)" ЕООД бензиностанция, наем на
помещения и паркинг на „(ФИРМА)" ЕООД и настаняване на посочени от
„(ФИРМА)" АД и негови подизпълнители лица в хотел на „(ФИРМА)" ЕООД
1
в К.-хотел „А.". Сочи се, че и след изтичане на срока на договора между
„(ФИРМА)" ЕООД и „(ФИРМА)" АД търговски отношения между двете
дружества са продължили, изразяващи се в следното: нови доставки на
бетонови разтвори съобразно поръчки на ответеника, закупуване на гориво от
бензиностанцията на „(ФИРМА)" ЕООД, ползване под наем имоти на
„(ФИРМА)" ЕООД като за тези доставки на стоки и услуги се излага, че
„(ФИРМА)" ЕООД е издавало фактури, които са представени, получени и
осчетоводени от „(ФИРМА)" АД. Сочи се, че по тях и за тези доставки не е
извършвано плащане от страна на ответника, поради което се твърди, че
ищецът е потърсил вземанията си за 124 135.05 лв. - главница,
представляваща непогасена сума за доставки на услуги и стоки, по фактури с
№ 3959/02.04.2019г., с № 1208/30.06.2019 г., с № 1233/31.07.2019 г., с №
4228/04.09.2019 г., с № 4288/08.10.2019 г., с № 4289/08.10.2019 г., с №
4320/11.11.2019 г., с № 4321/11.11.2019 г. и с № 4322/11.11.2019 г. и за
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата в полза на „(ФИРМА)" ЕООД.
Сочи се, че предмет на съдебна защита е била и частична претенция за
законна лихва за изтекъл период в размер на 700 лв., като частична претенция
от искането за лихва.
Излага се, че по исковете е било образувано и приключило с решение по чл.
238 от ГПК т.д. № 1425/2022 г. по описа на СГС, с решението по което съдът
е уважил изцяло предявените от „(ФИРМА)" ЕООД искове срещу „(ФИРМА)"
АД. Издаден е изпълнителен лист с № 12/ 11.01.2023 г. и Изпълнителен лист
№ 18/ 17.01.2023 г., за присъдените в полза на ищеца спрямо ответника суми
като с платежно нареждане от 20.01.2023г. ответникът е платил част от тях
вкл. и сумата от 700 лв. за част от лихвите.
При горните твърдения се излага, че за ищецът е наличен правен интерес от
завеждане на настоящия иск за решение, с което ответникът да бъде осъден
да плати на ищеца и остатъка от сумите за законова лихва, за които няма
влязло в сила съдебно решение, а именно както следва: сумата от 43.78 лева
като вземане за законна лихва върху вземането по фактура с № 3959/
02.04.2019 г., начислена за периода 01.03.2020 г. до 19.01.2023 г.; сумата от
521.58 лв. като вземане за законна лихва за изтекъл период върху сумата по
фактура с № 1208/ 30.06.2019 г., начислена за периода 01.03.2020 г. -
2
19.01.2023 г.; сумата от 677.67 лв. като вземане за законна лихва за изтекъл
период върху вземането по фактура с № 1233/ 31.07.2019 г., начислена за
периода 01.03.2020 г. до 19.01.2023 г.; сумата от 141.66 лв. - законна лихва за
изтекъл период върху вземането по издадената от „(ФИРМА)" ЕООД Фактура
№ 4228/ 04.09.2019 г., начислена за периода 01.03.2020 г. до 19.01.2023 г.;
сумата от 2 411.36 лв. за лихва върху вземането по фактура с № 4288/
08.10.2019 г. за периода 01.03.2020 г. до 19.01.2023 г.; сумата от 24 989.52 лв.
лихва за върху вземането по фактура с № 4289/ 08.10.2019 г. за периода
01.03.2020 г.- 17.01.2023 г.; сумата от 442.34 лв. за лихва върху вземането по
фактура с № 4320/ 11,11.2019 г. за периода 01.03.2020 г. до 19.01.2023 г.,
сумата от 6 019 лв. за лихва върху вземането по фактура с N 4321/ 11.11.2019
г. за периода 01.03.2020 г. -19.01.2023 г. и 381.23 лв. за лихва върху
вземането по фактура с N 4322/ 11.11.2019 г. за периода 01.03.2020 г. до
19.01.2023 г. или в общ размер на 35 628.14 лева. Ангажират се
доказателства като се навежда, че е налице и обезпечителна нужда, поради
което се желае и обезпечаване на предявените искове чрез налагане на мярка
„запор“ на вземания на ответника до размера на исковете от 35 628.14 лв.
върху банковите сметки на „(ФИРМА)" АД в следните банки на територията
на Република България: „(БАНКА)" АД, „(БАНКА)" АД, „(БАНКА)" ЕАД,
„(БАНКА)" АД, „(БАНКА)" АД, „(БАНКА)" АД, „(БАНКА)" ЕАД и
„(БАНКА)" ЕАД.
Софийски районен съд като взе предвид данните по делото и доводите на
ищеца, съобрази следното:
Искът е облигационен такъв. За да се допусне обезпечение на един иск
следва искът да е допустим и вероятно основателен, да е налице
обезпечителна нужда и поисканата обезпечителна мярка да е подходяща.
Искът е допустим, а досежно неговата основателност, то същата следва да
се преценя съобразно представените към молбата писмени доказателства –
фактури, съдебни решения, изпълнителен лист и платежно нареждане. Тези
доказателства дават основание да се приеме, че твърдяното право съществува
– валидно вземане в полза на молителя. Доказателствата са убедителни по
смисъла на чл.390, ал. 1, т. 1 от ГПК. Налице е обезпечителна нужда от
търсеното обезпечение тъй като без спиране изпълнението спрямо имота, в
който са извършени подобренията, при едно уважително решение по иска
3
изпълнението на съдебно признатото му право ще бъде значително
затруднено. Съдът приема, че посочената обзепечителна мярка е подходяща
и следва да бъде допусната.
При гореизложеното съдът на основание чл. 389, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на основание чл.389, ал.1 от ГПК на иск на
„(ФИРМА)" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.К., представлявано от управителя С.Х.Х., чрез адв. Н. със съдебен адрес:
гр.С., ул.(АДРЕС) спрямо „(ФИРМА)" АД, ЕИК ********* със седалище в
гр.С., р-н Л., бул.(АДРЕС), представлявано от изпълнителния директор С.Т.
за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от
43.78 лева като вземане за законна лихва върху вземането по фактура с №
3959/ 02.04.2019 г., начислена за периода 01.03.2020 г. до 19.01.2023 г.;
сумата от 521.58 лв. като вземане за законна лихва за изтекъл период върху
сумата по фактура с № 1208/ 30.06.2019 г., начислена за периода 01.03.2020 г.
- 19.01.2023 г.; сумата от 677.67 лв. като вземане за законна лихва за изтекъл
период върху вземането по фактура с № 1233/ 31.07.2019 г., начислена за
периода 01.03.2020 г. до 19.01.2023 г.; сумата от 141.66 лв. - законна лихва за
изтекъл период върху вземането по издадената от „(ФИРМА)" ЕООД Фактура
№ 4228/ 04.09.2019 г., начислена за периода 01.03.2020 г. до 19.01.2023 г.;
сумата от 2 411.36 лв. за лихва върху вземането по фактура с № 4288/
08.10.2019 г. за периода 01.03.2020 г. до 19.01.2023 г.; сумата от 24 989.52 лв.
лихва за върху вземането по фактура с № 4289/ 08.10.2019 г. за периода
01.03.2020 г.- 17.01.2023 г.; сумата от 442.34 лв. за лихва върху вземането по
фактура с № 4320/ 11,11.2019 г. за периода 01.03.2020 г. до 19.01.2023 г.,
сумата от 6 019 лв. за лихва върху вземането по фактура с N 4321/ 11.11.2019
г. за периода 01.03.2020 г. -19.01.2023 г. и 381.23 лв. за лихва върху
вземането по фактура с N 4322/ 11.11.2019 г. за периода 01.03.2020 г. до
19.01.2023 г. или в общ размер на 35 628.14 лева чрез налагане на
обезпечителна мярка „ЗАПОР“ на вземания на ответника до размера на
исковете в общ размер на 35 628.14 лева в банковите сметки на „(ФИРМА)"
АД в следните банки на територията на Република България: „(БАНКА)" АД,
„(БАНКА)" АД, „(БАНКА)" ЕАД, „(БАНКА)" АД, „(БАНКА)" АД и
4
„(БАНКА)" АД, „(БАНКА)" АД, „(БАНКА)" АД, „(БАНКА)" АД, „(БАНКА)
АД, „(БАНКА)" АД, „(БАНКА)" ЕАД и „(БАНКА)" ЕАД.
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед след представянето на
доказателства за платена гаранция в определения от съда размер.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е обжалваемо с частна жалба в едноседмичен срок,
който за ищеца тече от деня на връчването му, а за ответника от съобщението
за наложената обезпечителната мярка от съдебния изпълнител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5