Присъда по дело №33/2022 на Районен съд - Белоградчик

МОТИВИ към присъда № 9 / 25.08.2022 г. по НОХ дело № 33/2022 г. по описа на РС-
Белоградчик, І-ви наказателен състав.

Срещу подсъдимия Б. К. П. от гр. В., е повдигнато обвинение за това, че
след като е осъден по гр.д. № 367/2018 г. по описа на РС-Видин, с Решение №
133/16.03.2018 г. , влязло в законна сила на 16.03.2018 г., да заплаща
издръжка на свой низходящ – непълнолетната си дъщеря С. Б. К.– род. на
..............г., чрез нейната майка и законен представителка Й. П. С., за времето
от м. март 2018 г. до м. декември 2021 г., в гр. Б., обл. В., съзнателно не
изпълнил задължението си – да заплаща ежемесечна издръжка от 130,00 лв., в
размер на повече от две месечни вноски, а именно – 46 месечни вноски, в
размер на 5980,00 лв. - престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
В с.з. прокурорът поддържа обвинението, счита, че то е доказано по
безспорен начин и пледира подс. П. да бъде признат за виновен, като му бъде
наложено наказание "лишаване от свобода" около минималния размер, с
прилагане на чл.66 от НК.
Подс. Б. П. не е призован редовно за участие в процеса – пред съда, с
данни – че е в чужбина на работа, поради което делото е разгледано в негово
отсъствие на осн. чл.269 от НПК. В хода на досъдебното производство,
същият е дал обяснения по обвинението, признал се е за виновен, твърдял е
финансови затруднения, поради икономическата криза от 2020 г., поради
разпространението на вируса Ковид-19. За да разгледа делото в отсъствие на
подсъдимия, съдът е назначил на същия защитник по реда на ЗПП.
Защитникът на Б. П. не оспорва обвинението, пледира за наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и поради това иска
налагане на наказание от вида „пробация“, с прилагане на чл.55от НК – ал.1
т.2 б. “в“, като в крайна сметка бъде определено наказание „глоба“.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намери за
установено следното:
От фактическа страна:
Подс. Б.К.П. е роден на ............. г. в гр. М., обл. М., живее в гр. В., обл.
В.., българин, български гражданин, с основно образование, не женен, не
осъждан, не работи, с ЕГН **********.
Свид. Й.С. и подс. Б.К. П. съжителствали на семейни начала, в гр. В., до
2016 г. Родили им се две деца – момче и момиче. През 2016г. поради влошени
отношения, свид. С.и П. се разделили. През 2018 г., сезирали РС-Видин с
искане да утвърди споразумение на оснчл.127 от СК, като се били спогодили
за определени от закона въпроси, вкл. и относно местоживеенето на
малолетната още тогава свид. С. Б. К. – дъщеря им / синът вече бил
пълнолетен към 2018 г./ . По гр. д. № 367/2018 г. по описа на РС-Видин, съдът
с Решение № 133/16.03.2018 г. утвърдил споразумението между С. и П.,
1

съгласно което малолетната К.оставала да живее при майката, а П.се
задължавал да изплаща на това дете – чрез майката С. месечна издръжка в
размер на 130,00 лв. Решението на съда влизало в сила от същия ден –
16.08.20218 г. На 12.04.2018 г. бил издаден въз основа на посоченото съдебно
решение и изп. лист за задължението за издръжка на П. – в полза на свид.
Каменова чрез майка й – свид. С..
Видно от приложеното по ДП и прието от съда Удостоверение с изх. №
1884/05.02.2021 г., издадено от Държавен Съдебен Изпълнител при РС-
Видин, изпълнително дело № 20181320403204 е образувано срещу длъжник -
подсъдимия по настоящето н.о.х.дело Б. П., въз основа на горецитирания
изпълнителен лист по гр. .д. 367/18 г. на РС-Видин. Към 05.02.2021 г. по това
изп. дело не е имало постъпили суми от длъжника. Посоченият в
обвинителният акт инкриминиран период е м.март.2018г.-м. декември 2021г.,
т.е. за 46 месеца неплатена месечна издръжка, т.е. задължението му за
посочения в обвинителния акт период възлиза на 5980,00 лв. По делото няма
данни и до приключване на с.з. не са представени такива подс. П. да е платил
дължимата издръжка за инкриминирания период – така формираното парично
задължение, изцяло, за да се прилага разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК / от
прокурора или от съда в крайна сметка/. Заявеното в с.з. от свидетелките – за
неколкократни плащания след пролетта на 2022 г., и конкретните суми по
такива – общо 660,00 лв., е частично погасяване на задължението в размер на
5 980,00 лв. – за неизпълнение на което се търси в случая наказателната
отговорност и също не обуславя наличието на по-благоприятната хипотеза на
чл.183 ал.3 от НК. От показанията на св. Й. С. – майка на С. К., се установи,
че след осъждането на Параликов по гр.дело за заплащане на издръжка,
същият е имал първоначално доста лошо отношение към тях двете, а една
след привличането му към отговорност по НК - е заплатил четири вноски, на
различни стойности, като издръжка на детето С. К.. Св. К. потвърди
извършените плащания, като действия само, без да знае размер, тъй като те са
извършени към С.. И двете свидетелки съобщиха, че освен тези суми, никакви
други плащания от страна на П. не е имало. Няма данни и той да е давал
други вещи – дрехи, храна, или задоволявал други потребности – забавления,
като дете, на непълнолетната вече К..
Събрани са писмени доказателства в хода на досъдебното производство,
че подс. П. не притежава недвижимо имущество или МПС, имал е кратки / за
по 1 месец/ регистрации в Бюра по труда – Видин , през 2018г., и в НАП –
трудов договор, също за един месец. Но в същото има доказателства, и че той
още в същата 2018 г. е напуснал Р България, заминавайки да работи в друга
държава / Р Чехия/. Т.е. доходи е получавал, макар и нерегламентирани по
надлежния начин. Обстоятелствата, че живее с друга жена вече, която има
деца, за които се грижат заедно с подсъдимия, не освобождава последния от
родителските му, и вменени от законите, задължения към родните му деца.
Гореизложеното мотивира съдът да приеме, за безспорно установено по
делото, че в инкриминираният период подс. П., след като е осъден с решение
2

по гр. дело за заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно – 46
месечни вноски, в размер на 5 980,00 лв. поради което съдът го призна за
виновен по повдигнатото обвинение.
От правна страна:
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че
подс. Б. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.183 ал.1 от НК, тъй като след като е осъден по гр.д. №
367/2018 г. по описа на РС-Видин, с Решение № 133/16.03.2018 г. , влязло в
законна сила на 16.03.2018 г., да издържа низходящата си С. Б. К./ издръжка,
платима чрез майката на К. – Й. П. С. – неин законен представител/, П.
съзнателно /умишлено/ не изпълнил задължението си в размер на повече от
две месечни вноски за периода м. март.2018 г. – м. декември 2021г. в размер
на общо 5 980,00 лв.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното от Б. П. престъпление законът предвижда наказание
лишаване от свобода в размер до 1 година или с "пробация".
Съдът намира, че следва да определи на подсъдимия наказание от вида
“лишаване от свобода”, като прецени че именно такова по вид наказание, е
най-подходящото в случая и би довело до постигане целите на наказанието,
както и на генералната и личната превенция върху обществото и осъдения.
Съдът, за да вземе решението си в този смисъл, прецени обстоятелствата, че
подсъдимият дължи една немалка сума пари – над 5000 лв., че откакто е
възникнало задължението му да заплаща месечни вноски по издръжката на
свид. С. К. / март 2018 г./ е имал доходи – работейки в чужбина, но не е
изпълнявал въпреки това паричното си задължение. Финансовите
затруднение на същия са се появили едва след настъпване на световната
епидемия от вируса Ковид-19 – през 2020 г., която се е отразила на
икономиката като цяло. Т.е. не е извинителна за наплащане издръжката от
март 2018 г. още. Също така, според съда, налагането на едно наказание от
вида „порбация“ би довело до невъзможност или поне големи затруднения с
изпълнението му, предвид неустановеното местоживеене на осъдения и то в
чужбина. Така наказанието не би довело до постигане целите на същото –
превенциите към подсъдимия или другите членове на обществото.
Съдът не намира за налични и многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, за да прилага
разпоредбите на чл.55 от НК, независимо спрямо кое възможно наказание
според алтернативите за такива в чл.183 ал.1 от НК. Деецът не е изпълнил
задължението си да плати дължимата сума за издръжка, сочена от прокурора
в обвинителния акт -5980,00 лв. Действително е предоставил на няколко пъти
парични суми на дъщеря си, чрез майка й – по думите на самата свид. Й. С. –
660,00 лв., но това е незначителен размер, спрямо този по обвинението, а и е
станало след внасяне на обвинителния акт, т.е. длъжника е респектиран чак
3

след повдигане на обвинение по см. на НК. Т.к. тази сума не съответства и на
обвинението, съдът не може да приеме, че е налице , дори за част от
деянието, облекчената хипотеза на чл.183 ал.3 от К, тъй като тази законова
разпоредба изисква изпълнение на цялото задължение преди приключване на
производството пред първа инстанция / цялото задължение според съда –
съгласно формулираното обвинение, като паричен размер /.
Поради изложеното до тук, съдът определи на Б. Параликов наказание
„лишаване от свобода“, а размерът му прецени като нужен основателен – по-
близък до минималния, с оглед чистото съдебно минало все пак на дееца.
Съдът намери, че по отношение на подс. П. са налице и предпоставките
на чл.66 ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на наложеното му наказание по
следните съображения: наложеното по настоящето дело наказание на същия е
пет месеца "лишаване от свобода", т.е. до три години, подсъдимият към
момента на извършване на престъплението не е осъждан на "лишаване от
свобода" за престъпление от общ характер, поради което съдът отложи
изтърпяването на сега наложеното наказание - за изпитателен срок от три
години, след като счете, че срок в този размер ще въздейства в достатъчна
степен превантивно върху личността на същия. Съдът намери, че е налице и
другата предпоставка, визирана в чл.66 ал.1 от НК, а именно, че за постигане
целите на наказанието и най-вече за поправянето на подсъдимия, не е
наложително ефективното изтърпяване на наложеното му наказание
"лишаване от свобода".
При постановяване на присъдата си, съдът отчете като причини за
извършване на престъплението: ниското правно съзнание на подсъдимия и
невъзможността, същият да получава трудови доходи или други, с които да
може да задоволява финансовите нужди на себе си, и всички лица, за които
полага грижи, вкл. и за непълнолетната си дъщеря С. Каменова.
Воден от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
4

Номер на акта:	9
Дата:	25 август 2022 г. (в сила от 2 декември 2022 г.)
Съдия:	Анна Иванова Кайтазка

Дело:	20221310200033
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 февруари 2022 г.

Присъда по дело №33/2022 на Районен съд - Белоградчик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите