Р
Е Ш Е
Н И Е №
Гр.П.,15.11.2019г.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански състав в
закрито съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря ....... като разгледа докладваното от районния съдия Ани
Харизанова гр.д.№4153 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.247 от ГПК.
Образувано е по молба на ищците, чрез пълномощника им, в
която се твърди, че в диспозитива на съдебния акт е допусната явна фактическа
грешка. Сочи се, че съдът е осъдил ответниците да преместят 9 броя декоративни
храсти /лавровишни/, засадени в имота им на отстояние 0.50м.л. от плътната
масивна оградна стена , изградена на регулационната линия между поземлен имот с
идентификатор 55155.501.137 по КККР на град П., и поземлен имот с идентификатор
55155.501.136 по КККР на град П.. От обстоятелствената част на съдебния акт
ставало ясно, че съдът е възприел, че е към този момент процесните растения са
засадени до плътната масивна ограда на отстояние 0.50м.л. Така постановено
решението е лишено от изпълнителна сила, тъй като в действителност осъжда
ответниците да не извършват никакви действия от тяхна страна, имайки предвид ,
че към момента на постановяването му лавровишните са засадени на отстояние
0.50м.л., а ответниците са осъдени да ги преместят на отстояние от оградата от
0.50м.л.Моли се да бъде поправена явната фактическа грешка.
В срока по чл.247 от ГПК от другата страна е подаден
отговор, с който се изразява становище, че молбата е неоснователна.
Съдът съобразявайки молбата, инициирала настоящото
производство и данните по делото намира следното:
За да има
основания за поправка на явна фактическа грешка
следва да е налице несъответствие между формираната воля на съда,
изразена в мотивите на съдебния акт и
нейното отражение в диспозитива.
На страница шеста в мотивите на съдебния акт съдът е
приел, че искът е основателен и като такъв следва да бъде уважен като следва да
се осъдят ответниците да преместят 9 броя декоративни храсти/ лавровишни/,
засадени в имота им на отстояние до 0.5м.л. от плътната масивна оградна стена ,
изградена на регулационната линия между
поземлен имот с идентификатор 55155.501.137 по КККР на град П., и поземлен имот
с идентификатор 55155.501.136 по КККР на град П..
В диспозитива на съдебното решение
отразено: ОСЪЖДА Г.П.Ф. с ЕГН ********** и Д.И.Ф. с ЕГН ********** да преместят 9 броя декоративни храсти/
лавровишни/, засадени в имота им на
отстояние 0.50м.л. от плътната масивна оградна стена, изградена на
регулационната линия между поземлен имот с идентификатор 55155.501.137 по КККР
на гр.П. и поземлен имот с идентификатор 55155.501.136 по КККР на град П..
Съдът не констатира несъотвествие между мотиви и диспозитив на съдебния акт.
Единствено може да се разсъждава, че ако
евентуално в диспозитива
на съдебното решение присъстваше
относителното местоимение „които“ и третата форма на спомагателния
глагол“ съм“ за множествено число за образуване на глаголното време / минало
неопределено / пред глагола „засадени“ в подчиненото изречение, то
звученето „които са засадени“ би било по ясно за страната, но това по
никакъв начин не променя формираната
волята на съда, изразена в мотивите и намерила своето отражение в диспозитива
на съдебния акт.
Неоснователно е оплакването на молителите, че съдебното решение е лишено от
изпълнителна сила по причина, че съдът е осъдил ответниците да не извършват
никакви действия.
Предвид изложеното молбата е
неоснователна и като така следва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.247 от ГПК Пазарджишкият
районен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищците С.Д.С. и Н. Д. С., чрез пълномощника им
адв.Ф., за поправка на очевидна фактическа грешка
в диспозитива на решение№1228/18.09.2019г, постановено по гр.д.№4153/2018 по
описа на РС-П..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: