Решение по КНАХД №782/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационната жалба, подадена от Т. И. П. против Решение №178/30.05.2025 г. постановено по АНД №471 по описа за 2025 г. на Районен съд Казанлък, с което е потвърден Електронен фиш серия К №9108479, издаден от ОД на МВР Стара Загора с наложена на касатора глоба в размер на 50лв на основание чл. 182 ал.2 т.2 от ЗДвП за нарушение по чл. 21, ал.2 вр. с ал.1 от същия закон. В жалбата се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Поддържа тезата, че съдът не правилно е приложил чл.34 ал.1 от ЗАНН като се е обосновал с фикцията на чл.189 ал.11 от ЗДвП, по силата на която влезлия в сила Електронен фиш има правното значение на влязло в сила наказателно постановление. Счита, че константната съдебна практика на АС Стара Загора е приела заснемането на нарушението, посредством технически средства или системи, записващи и/или заснемащи точната дата, час, място на нарушението и регистрационния му номер като дата на установяването му, от която тече срокът по чл.34 ал. 3 от ЗАНН за издаване на Електронен фиш. Цитирани са мотиви от Решение №1741/23.05.2024г по КАНД №283/24г по описа на АС Стара Загора. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови друго за отмяна на Електронния фиш. Прави искане за присъждане на възнаграждение за един адвокат.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР Стара Загора в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска от съда да потвърди въззивното съдебно решение, с присъждане на възнаграждение за юрисконсулт и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага въззивното съдебното решение да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, като взе предвид посочените касационни основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и правилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съответният обжалван акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с техническо средство или система серия К №9108479, издаден от Областна дирекция на МВР Стара Загора за това, че на 13.10.2023г. в 16:45 часа в обл. Стара Загора, община Казанлък, на път ПП-І-6 км.311 до Автоморга-юг в посока изток-запад управлява при ограничение на скоростта от 60км/ч, въведено с пътен знак В “26“. Нарушението е заснето с АТСС ARH CAM S1 и отчетен километров толеранс -3км/ч или 3% с МПС ХОНДА АКОРД ТУРЕР вид лек автомобил регистрационен номер [рег. номер] е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с АТС №120с50с. Разрешената стойност на скоростта е 60км/ч, установената стойност е 75км/ч, а превишената стойност на скоростта е 15км/ч. Собственик, на когото е регистрирано МПС – Т. И. П..

За да потвърди Електронния фиш въззивният съд е приел, че вещественото доказателствено средство е изготвено от годно АТСС, за чието използване е съставен протокол, установяващ че на 13.10.2023г за времето от 15-17ч са заснети 35 нарушения при стационарен режим на работата му спрямо приближаващи МПС при ограничение на скоростта от 60км/ч. От снимката за разположение на АТСС, изготвена на основание чл.10 ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата е видно, че АТСС е разположена да заснема приближаващите МПС. От разположението на АТСС не се установяват кръстовища, които да отменят ограничението по силата на чл.50 ал.1 от ППЗДвП до законоустановената скорост по чл.21 ал.1 от ЗДвП – 90км/ч. Представено е удостоверение за одобрен тип и лабораторна справка за проверка от БИМ в периода юли-септември 2023г, с давност на проверката една година. Скоростта на движение след приспадане на толеранс от 3км/ч е 75км/ч, което доказва превишение от 15км/ч спрямо разрешената скорост от 60км/ч, въведена с пътен знак. Освен това и операторът е преминал специално обучение за работата с АТСС, за което е представено Удостоверение на лист 30 по делото. Следователно скоростта е установена при спазване на всички процесуални правила и изготвеното веществено доказателствено средство е годно да установи нарушението. Спрямо превишение на скоростта от 15км/ч, извън населено място правилно е приложен и материалния закон с подвеждане на управлението под състава на чл.182, ал.2, т.2 вр. с чл.21 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП, което е обусловило и законен размер на наложената глоба от 50лв – за превишение от 11 до 20км/ч извън населено място. Съдът не е приел възраженията за изтекла давност по чл.34 от ЗАНН. Изложени са мотиви, че ЕФ има значението на наказателно постановление, от което следва, че той е правораздавателен акт, с чието издаване се реализира административнонаказателната отговорност. Особеното при налагане на административно наказание с ЕФ е отсъствието на процедурата по ЗАНН за установяване на нарушението и нарушителя от контролен орган и образуване на административно наказателно производство със съставяне на АУАН. Следователно от значение за погасяване правото на държавата да накаже нарушителя е само общата давност от четири години и шест месеца, съгласно чл.11 вр. с чл.81 ал.3 вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК и ТП 1-15 на ВКС и ВАС. Освен това като електронно генерирано от АИС АНД електронно изявление, датата на генериране не е реквизит от съдържанието на ЕФ. Вместо това се посочва датата на нарушението, която е датата на създаване на ЕФ, а кога е бил технически издаден на хартиен носител е без правно значение. Дори и да не се приеме това правно заключение, то датата на издаване на ЕФ е 10.05.2024г, а датата на нарушението е 13.10.2023г, докато абсолютната давност ще изтече едва на 13.04.2028г.

Решението на Казанлъшкия районен съд е правилно като краен резултат, но по следните коригиращи мотиви:

Настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на въззивният съд за неприлагане на чл.34 от ЗАНН относно издаване на ЕФ, нито тези, че абсолютната давност ще изтече едва на 13.04.2028г. Абсолютната давност за административни нарушения, за които е предвидено наказание глоба е равна на 4г и половина, считано от датата на извършването им. Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН има за предмет давността за образуване на административнонаказателно преследване, докато абсолютната погасява материалната административнонаказателна отговорност за налагане на административно наказание с влязъл в сила правораздавателен акт. Двата срока имат различен предмет – този по чл.34 от ЗАНН осуетява упражняване на административнонаказателни процесуални правомощия, докато този по чл. 81 ал.3 вр. с чл.80 ал.1 т.5 от НК има материалноправно значение като заличава материалното задължение да се понесе отговорност с влизане в сила на правораздавателен акт. Равнопоставеността пред закона не позволява различно третиране на едно и също правомощие за установяване на нарушение и издаване на правораздавателен акт за неговото наказване, само според вида на този акт /НП или ЕФ/.

Административните нарушения се установяват, по арг. от чл. 34 вр. с чл. 36 от ЗАНН, със съставяне на Акта за установяване на нарушението, с което действие се образува и административно наказателното производство. Установяването на нарушенията по данни от веществените доказателствени средства, посочени в чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, се извършва със съставяне на Електронен фиш в отсъствие на контролен орган и на нарушител по силата на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, което води на извод за установителна функция на електронното изявление, но със същото се налага и административно наказание, поради което и по силата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП влизането му в сила води до същите правни последици, които настъпват от влизането в сила на наказателното постановление. Несъмнено производството и сроковете за съставяне на ЕФ са различни от тези, които ЗАНН установяване за издаване на Наказателно постановление, поради което не намира приложение чл. 34, ал. 3 от ЗАНН – не се съставя АУАН, което действие поставя началния момент на шест месечния срок за налагане на административно наказание. Именно производството, което се образува с АУАН е дерогирано от законодателя с предвидените в чл. 39, ал. 4 от ЗАНН и в чл. 189, ал. 4 ЗДвП особени правила за ангажиране на административнонаказателна отговорност за нарушение по данни, постъпили от изготвените с автоматизираните средства или системи веществени доказателства. Тяхното създаване е предпоставка за съставяне на Електронен фиш за установяване на нарушението в процесуалния смисъл на това понятие – образуване на производство по налагане на административно наказание. Аргумент за установителната функция на ЕФ и за образуване на производство по налагане на административно наказание със същото електронно изявление се извлича и от предвидената административна процедура по неговото анулиране, когато бъде оборена презумпцията по чл. 189, ал. 10 от ЗДвП с последица прекратяване на производството спрямо нормативно определения извършител. В мотивите към ТР № 1/26.02.2014 г по ТД № 1/2013 на ВАС на РБ е потвърдена тази правна теза и следователно безспорно в съдебната практика е прието, че ЕФ има правното значение на АУАН, а след влизането му в сила и по разпореждане на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, на НП: "Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване". След като е установено, че процедурата по неговото издаване не е тази, която ЗАНН определя за издаване на НП, то се налага извода, че единствено срокът по чл. 34, ал. 1 изречение второ от ЗАНН е приложимия за образуване на административнонаказателно производство посредством Електронен фиш. Извършването на нарушението, както и откриването на извършителя са двата факта, които чл. 34, ал. 1 от ЗАНН свързва с началото на срока за упражняване на административнонаказателна компетентност с образуване на административно наказателно производство. От момента на извършване на нарушението се поражда административнонаказателната отговорност и правомощието за нейното реализиране, т. е. материалноправни са последици от това юридическо събитие. Те се погасяват, когато в рамките на една календарна година не бъде упражнена административнонаказателна компетентност, чрез извършване на действия по образуване на административно наказателно производство – съставяне на предвидените актове, с които се установява и нарушението. Откриването на нарушителя поставя течението на по-краткия тримесечен срок, който не може да изтече след края на едногодишния срок, но освен това той е неприложим към производствата по издаване на ЕФ, защото нарушител не се открива – той е определен по оборима законова презумпция. В случая очевидно процесният електронен фиш е издаден в рамките на едногодишния давностен срок по чл.34, ал.1, изр. второ ЗАНН от извършване на санкционираното нарушение /датата на издаване на ЕФ е 10.05.2024г, а датата на нарушението е 13.10.2023г./ и съотв. абсолютно неоснователни са възраженията на касатора за изтекъл давностен срок и съотв. за погасена възможност за осъществяване на административнонаказателно наказателно преследване срещу Т. И. П..

По тези съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, Т. И. П. следва да бъде осъден да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 80 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №178/30.05.2025 г. постановено по АНД № 471/ 2025 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.

 

ОСЪЖДА Т. И. П., [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт по КАНД № 785/ 2025г по описа на Административен съд - Стара Загора.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.