№ 2642
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДРИАНА Д. А.
при участието на секретаря Николета Н. Венкова
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. А. Административно
наказателно дело № 20241110201043 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министреството на вътрешните
работи /ЗМВР/.
Образувано е по повод депозирана жалба от Е. П. Б., ЕГН **********, чрез пълномощник
– адв. Т. Ч. от САК, против заповед за задържане на лице № 226зз-2809 от 29.12.2023г.,
издадена от Е. – полицай при 02 РУ СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т. 1 от ЗМВР е
постановено задържането за срок до 24 часа на жалбоподателя.
С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед. Твърди се незаконосъобразност, понеже
била постановена в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените
правила.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
депозираната жалба и пледира за отмяна на заповедта по аргументите изложени в жалбата.
Претендира адвокатско възнаграждение. По делото депозира и писмени бележки.
Представителят на ответната страна не се явява. Представени са по делото писмени
бележки, с които се моли за потвърждаване на издадената заповед. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения: атакуваната
заповед за задържане подлежи на обжалване по реда на АПК, жалбата е подадена в срок, от
легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно
образувано пред РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
1
На 29.12.2023г. в 16:20 часа Е. – полицай при 02 РУ СДВР, издал заповед за задържане на
жалбоподателя Е. П. Б. за срок до 24 часа, тъй като бил счупил заден прозорец на автобус. Б.
откзал да му бъде връчена заповедта, при което бил освободен. Б. бил освободен на същата
дата.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна
страна и е процесуално допустима.
По отношение процесуалната й заканосъобразност съдът констатира, че е издадена в
законоустановената писмена форма и от компетентен орган, като са посочени името,
длъжността и местоработата на издалия я служител, правното основание за задържането -
чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на
задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 72 ЗМВР, правото му да обжалва
пред съда законността на задържането, правото на адвокатска защита от момента на
задържането, на медицинска помощ и на телефонно обаждане, в които части заповедта
отговаря на законоустановените реквизити.
Като фактическо основание за задържането обаче е цитирано бланкетно, че са налице
данни за извършено престъпление, без да се посочват конкретни негови действия, от които
може да се заключи това. Предвид това според настоящия съдебен състав при издаването на
процесната заповед е допуснато съществено процесуално нарушение, накърнило правото на
защита, доколкото жалбоподателят е бил лишен от възможността да научи и разбере
основанията за задържането си.
За да бъде процесуално законосъобразна атакуваната заповед, полицейският орган е
следвало да посочи конкретни фактически действия на Б., обуславящи издаването на заповед
за задържане за срок от 24 часа в приложената законова хипотеза на чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР.
В този смисъл не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на
приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или
действия/бездействия на задържаното лице, релевиращи наличието на фактически
основания за задържането, като трайно ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна
фактическа обосновка на необходимостта от задържането, последното се явява
несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол. В случая в заповедта липсват
каквито и да било факти и обстоятелства за наличието на конкретни и обективни данни,
сочещи, че по отношение на Б. са налице данни, че е извършил престъпление, при което
заповедта подлежи на отмяна като издадена при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Релевираните от защитника доводи в съответната насока са
основателни и съдът ги възприе изцяло.
Наред с това, атакуваната заповед не е съобразена и с изискванията на материалния закон,
което се явява второ самостоятелно основание за отмяната й.
Задържането за срок от 24 часа на основание чл. 72 ЗМВР представлява принудителна
административна мярка, и като такава, налага неблагоприятни последици на адресата с цел
постигане на правно определен резултат. В зависимост от конкретния случай, мярката по чл.
72 ЗМВР би могла да има превантивен или преустановителен характер. В случая обаче,
2
приложената ПАМ, на първо място се явява фактически необоснована, доколкото от
доказателствата по делото не се установи Б. да е реализирал поведение, с което да са налице
данни за извършено престъпление, и освен това, от гледна точка наличието на
материалноправното основание по чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР, е и несъответна на целта на
закона. Нарушен в случая е един от основните принципи на административния процес,
регламентиран в разпоредбата на чл. 6 АПК, а именно принципът за съразмерност при
упражняването на административните правомощия, доколкото не се доказа, че за
изпълнение на конкретни полицейски правомощия е било необходимо и оправдано
налагането на принудителната административна мярка „задържане за срок от 24 часа“, при
положение, че Б. е оказал съдействие на полицейските служители, както и по отношение на
него не са били извършвани каквито и да било процесуално-следствени действия в срока на
задържането, които да са го налагали.
Разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 АПК регламентират като проявление на принципа за
съразмерността, че административните органи трябва да упражняват правомощията си по
разумен начин, добросъвестно и справедливо, и да се въздържат от актове и действия, които
могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. От доказателствата по
делото е очевидно, че не е спазено изискването осъществяването на преследваната от закона
цел с прилагането на ПАМ да не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.
При това, с оглед установените по делото факти, настоящият съдебен състав прие, че
задържането на Е. Б. за срок до 24 часа не е съобразено с целта на закона - отменително
основание по чл. 146, т. 5 АПК, доколкото правата и законните му интереси се явяват
засегнати в по-голяма степен от необходимото от гледна точка на целта, за която е бил
издаден административният акт. Поради това атакуваната заповед е незаконосъобразна и
следва да бъде отменена. Депозираната жалба е основателна.
Съгласно чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата, адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: лица, които имат право
на издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист. В случая
лицето Б. е син на защитника и съгласно представения договор за правна защита и
съдействие адв. Ч. представлява жалбоподателя безплатно. Според чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Член 36,
ал.2 от Закона за адвокатурата казва, че размерът на възнаграждението се определя в
договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, като този размер
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл.8, ал.2, т.3 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
посочено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни
дела без определен материален интерес, в случая за дело по Закона за Министерството на
вътрешните работи, възнаграждението е 400 лева. С оглед цитираната нормативна уредба
3
следва да се приеме, че адв. Ч. осъществява безплатна адвокатска помощ по делото и има
право на адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, който в случая е 400 лева, тоест
размерът на адвокатското възнаграждение не-може да бъде по-нисък от посочената сума и в
случая СДВР следва да заплати адвокатско възнаграждение на адв. Ч. именно в размер на
400 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 1 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице № 226зз-2809 от 29.12.2023г., издадена от Е. –
полицай при 02 РУ СДВР, с която на основание чл.72, ал.1, т. 1 от ЗМВР е постановено
задържането за срок до 24 часа на жалбоподателя спрямо Е. П. Б., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ ДА ЗАПЛАТИ на Е. П. Б.,
ЕГН ********** сума в размер на 400 /четиристотин/ лв., представляващи направени в
производството пред настоящата инстанция разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр.
София в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението на основание чл. 138 АПК да се изпрати на страните - на
жалбоподателя Б., адв. Ч. и на ответника чрез СДВР.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4