Р Е Ш Е Н И Е
№ 49
гр. Враца, 08.02.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на 18.01.2022 г. /осемнадесети януари две хиляди двадесет и
втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното
от съдия ГЕРАСИМОВА КАНД № 655 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на В.Т.П. против Решение № 9 от 20.10.2021 г. на Районен
съд – Козлодуй, постановено по АНД № 143 по описа на съда за 2021 г. С
атакувания съдебен акт е потвърдено издаденото от Директора на Агенция за държавна
финансова инспекция /АДФИ/ гр. София НП № 11-01-6062020/08.04.2021
г., с което на основание чл. 32, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 35, ал. 1 от Закона за
държавната финансова инспекция /ЗДФИ/ на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лева.
В касационната жалба се
твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като неправилно е
прието, че визираното в НП административно нарушение е виновно извършено от
касатора. Иска се отмяна на решението и на потвърденото с него НП. В с.з. касаторът
поддържа изложените в жабата съображения.
Ответникът – АДФИ -
София, чрез процесуалния представител ** Е.Т. в представени по делото писмени
бележки изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба,
а оспореното решение намира за правилно, обосновано и законосъобразно и моли да
бъде оставено в сила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Участващият
по делото прокурор от ОП - Враца дава мотивирано заключение за неоснователност
на касационната жалба и оставяне в сила на оспореното решение. Позовава се на
разпоредбата на чл. 76 от Наредбата за условията и реда за предоставяне на
средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за
обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в
нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на
обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във
вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за
издаване на превозни документи за извършване на превозите (Наредбата). В разпоредбата
изрично е посочено кой следва да отговаря за верността и съответно да носи
административнонаказателна отговорност при изготвянето на справките и това е
именно главният счетоводител, която длъжност е изпълнявал касаторът.
За установяване на
касационните основания с касационната жалба по делото са представени нови
писмени доказателства – справка – приложение № 4 учебен период от 15.09.2017 до
31.12.2017 г.; справка изх. № К-4769/26.10.2021 г. относно длъжностното лице,
предоставило справка – приложение № 4 към чл. 13, ал. 1 изх. №
К-3085/27.09.2017 г. в МОН; снимка от деловодната система относно съставителя и
представилия справката в МОН и постановление за прекратяване на досъдебно
наказателно производство от Специализирана прокуратура.
Административен съд - Враца, в настоящия касационен
състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на
страните намира, че касационната жалба е подадена в
законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което същата е допустима. Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационен
контрол е Решение № 9 от 20.10.2021 г. на Районен съд – Козлодуй, постановено
по АНД № 143 по описа на съда за 2021 г., с което е потвърдено НП № 11-01-6062020/08.04.2021
г. на Директора на АДФИ – София. С последното на В.Т.П., в качеството му на **,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева на
основание чл. 32, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 35, ал. 1 от ЗДФИ.
От фактическа страна
административнонаказателното обвинение се основава на това, че касаторът в
качеството си на ** е подписал и предоставил Справка по образец – приложение
№ 4, към чл. 13, ал. 1 от Наредбата за необходимите средства за безплатен превоз
на ученици по чл. 19, ал. 8 от Наредбата за учебния период от 15.09.2017 г. до
31.12.2017 г. с информация, която не е съобразена с броя на учебните дни по
графика за учебното време за учебната година, определени със Заповед №
РД-09-4130/29.08.2017 г. на Министъра на образованието. С цитираната заповед
министърът е определил 67 учебни дни за този период, а в колона 12 „учебни дни“
в справката по Приложение № 4 са вписани 77 учебни дни или с 10 учебни дни
повече от определеното. В следствие на това общата стойност на учебния период
за действително определените от Министъра на образованието 67 учебни дни
възлиза на 40 401,00 лева, а при 77 учебни дни, както е посочено в
подписаната от касатора справка, стойността е 46 431,00 лева или с
6 030,00 лева повече от дължимите. Прието е, че по този начин касаторът е
нарушил чл. 13, ал. 2, изр. второ, вр. с чл. 76 от Наредбата за условията и
реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от
прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт,
предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за
субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии
във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за
издаване на превозни документи за извършване на превозите.
При разглеждане на
делото районният съд е събрал необходимите за правилното му изясняване писмени
и гласни доказателства, след анализ на
които е достигнал до извода, че от страна на касатора е осъществен състава на
административното нарушение, визирано в НП, като са изведени обосновани правни изводи в съответствие с установените
по делото факти. Правилно и в съответствие с доказателствата е прието, че АУАН
е съставен и НП издадено от компетентни органи, в кръга на предоставените им
правомощия, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, при спазване на изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като правната квалификация
кореспондира с описанието на нарушението и относимата санкционна норма. В тази
връзка неоснователни се явяват наведените от касатора възражения, че няма вина
за информацията в справката, тъй като не той я е съставил. Съгласно посочената
в НП разпоредба на чл. 76 от цитираната по-горе Наредба „Отговорност за
верността на данните в представените справки от кметовете на общините по реда
на наредбата носят лицата, които са ги съставили (съответно
главният счетоводител, който ги подписва, съгласно приложените образци)
и кметът на съответната община“.
Въз основа на
правилно установените факти и обстоятелства са направени законосъобразни правни
изводи относно вмененото на касатора с НП административно нарушение от
обективна и субективна страна, правната квалификация на нарушението и
приложимата санкционна норма. Тези изводи се основават на доказателствата по
делото и са в съответствие с повелята на закона, поради което в пълнота се
споделят от настоящия касационен състав и на основание чл.
221, ал. 2, изр. 2 от АПК не следва да бъдат преповтаряни.
Правилна е и
преценката на районния съд, че не са налице
предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Административното нарушение не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните
нарушения от същия вид. Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи
път е взето предвид от наказващия орган при определяне
размера на наложената глоба в предвидения от законодателя минимален размер по чл. 32,
ал. 1, т. 1 от ЗДФИ от 200 лева и същата е съобразена с изискванията на чл. 27 от ЗАНН. Съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗАНН, не се допуска
определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанието глоба,
поради което за съда не съществува правна възможност да редуцира определения от
наказващия орган размер на наказанието под законоустановения минимум.
При извършената на основание чл.
218, ал. 2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция не констатира
пороци, извън сочените в касационната жалба, водещи до недопустимост или
нищожност на обжалваното решение. Същото е постановено от законен състав, в
рамките на заявения спор, при правилно прилагане на материалния закон, поради
което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е неоснователна и следва
да се остави без уважение.
При този изход на
спора и своевременно направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от процесуалния представител на ответника, на същия следва да
бъде присъдено такова в размер на 100 лева, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Враца
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9 от 20.10.2021 г., постановено по
АНД № 143/2021 г. по описа на Районен съд – Козлодуй.
ОСЪЖДА В.Т.П. с ЕГН ********** ***, да заплати на Агенция
за държавна финансова инспекция – София разноски по делото в размер на 100 /сто/
лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.