РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш
Е Н И Е №816/23.4.2020г.
гр. Пловдив, 23.04.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отделение, ХІІІ състав, в
публично съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесетата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при
секретаря ДАРЕНА ЙОРДАНОВА, разгледа докладваното от председателя
административно дело № 2814 по описа
за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/ във връзка с чл.
145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на В.Д.Г., ЕГН **********,***, против Решение № 2153-15-245 от 30.08.2019
г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което оставена без уважение жалба
вх. №
1012-15-287/07.08.2019 г., против
разпореждане № **********/npот.№ N01248/20.06.2019
г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното от него решение
е неправилно и незаконосъобразно. Според него същото е постановено
в нарушение на разпоредбите на ЗНП /отм/, като неправилно не е признат спорния
трудов стаж като учителски. Подробни съображения се излагат в жалбата,
претендира се и присъждане на сторените разноски по производството.
Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ - гр. Пловдив,
чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт П., оспорва жалбата и моли
за потвърждаване на оспорения административен акт. Претендира се присъждане на
следващото се юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП на НОИ.
Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен
интерес от оспорването, и се явява допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на
страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Със
заявление вх. № 2113-15-4834 от 26.09.2018 г. жалбоподателят е
направил прави искане за отпускане на
личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 68, ал.1, 2 от КСО.
С разпореждане № **********/прот.№N01039/28.01.2019 г. Ръководителят на пенсионного
осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив е разпоредил да бъде отпусната лична пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 1, 2 от КСО, считано от 26.09.2018 г.
Със заявление вх. №2109-15-20/20.02.2019 г. жалбоподателят е направил искане за зачитане на осигурителен стаж,
положен преди отпускане на пенсията, като е представил удостоверение УП-3 №312/20.02.2019 г., издаден от СУ "Отец
Паисий"- гр. Куклен.
С разпореждане № **********/прот.№N01248/20.06.2019 г. на основание чл.99, ал.З от КСО личната пенсия за ОСВ е била
изменена, считано от 26.09.2018 г., като е бил зачетен
допълнително осигурителен стаж за периода 01.12.1981 г.-31.08.1983 г. - 01 г. и 09 м.
Жалбоподателят е обжалвал горепосоченото разпореждане
пред Директора на ТП на НОИ, гр. Пловдив като е посочил, че следва да се зачете
като
учителски осигурителният стаж от 01.09.1985
г. до 01.09.1987 г ., положен на длъжност "дружинен
ръководител" към ОК на ДКМС -
Кърджали и да се изплаща добавка от учителския
пенсионен фонд на основание чл. 69в, ал. 3 от КСО.
С
Решение № 2153-15-245
от 30.08.2019 г. Директорът на ТП на НОИ
– гр. Пловдив е оставил жалбата без уважение.
По
наведените доводи от страните съдът намира за установено следното:
Административният орган
не е зачел за учителски стажът на жалбоподателя за периода от 01.09.1985
г.
до 01.09.1987
г.
положен на длъжност "дружинен ръководител" към ОК на ДКМС -
Кърджали
с продължителност 2 години, тъй като длъжността "дружинен ръководител" към ОК
на ДКМС гр. Кърджали не попада в обхвата на чл. 19, ал.
1
от
НПОС. Излагат се мотиви, че макар и длъжността "Дружинен ръководител" да е включена в списъка
с длъжности утвърден от министъра на образованието и науката и съгласуван с
управителя на НОИ зачитащи се като учителски стаж, не може да се приеме за жалбоподателя,
че е заемал учителска длъжност, защото няма данни да е изпълнил пълната норма
за задължителна преподавателска работа като дружинен ръководител и
педагогически организатор, по смисъла на чл. 19, ал. 2 от НПОС, а и
организацията към която е работил не е създадена по реда на отменения Закон за
народната просвета или по Закона за предучилищното и училищното образование. В
този смисъл е записано, че същата не отговаря на едно от кумулативните условия
на чл. 69в, ал. 1 от КСО, а именно да има натрупан учителски осигурителни стаж
25 години и 8 месеца, респективно не следва да му се отпуска добавка от
Учителския пенсионен фонд.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е
издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да
преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваното решение е издадено в предвидената от
закона писмена форма и от компетентен за това административен орган.
Съгласно чл.
117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по
жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването
им. При издаването на обжалваното мотивирано решение административният орган не
е допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Административният
акт е мотивиран, като в мотивите органът е посочил както фактическите, така и
правните основания за издаването му. Съдът намира обаче, че обжалваният акт
противоречи на материалноправните разпоредби по издаването му.
Съгласно чл. 98, ал. 1 от КСО ръководителят на
пенсионното осигуряване към ТП на НОИ гр. Пловдив е териториално и материално
компетентен да издава разпореждания за отпускане и спиране на пенсиите. На
основание чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а", ал. 2 и ал. 3 от КСО
разпорежданията за отпускане и спиране на пенсиите подлежат на задължително
обжалване по административен ред пред по-горестоящия административен орган –
Директора на ТП на НОИ в 3-месечен срок. Последният се произнася с мотивирано
решение в едномесечен срок, като решава въпроса по същество или връща
преписката на пенсионния орган за ново разглеждане, когато не са изяснени
всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Решението на
Директора на ТП на НОИ подлежи на обжалване по съдебен ред пред административния
съд. Определеният ред и срокове за обжалване са спазени. Директорът на ТП на
НОИ се е произнесъл по обжалваното разпореждане с решение, с което го е
потвърдил като е изложил мотиви и подробни аргументи, в тази насока. Посочено е
правното основание за издаването му, както и относимите правни норми, които
обуславят постановяване на оспорения административен акт.
Спорът е от правен характер, като противоположните
становища на страните се свеждат до въпроса дали за жалбоподателя са налице
предпоставките за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и отпускане на
добавка от Учителски пенсионен фонд, по реда на чл. 69в, ал. 3 от КСО и се
концентрира в това, дали стажът, положен от него за периода от 01.09.1985
г.
до 01.09.1987
г.
положен на длъжност "дружинен ръководител" към ОК на ДКМС -
Кърджали
с продължителност 2 години, е учителски стаж по смисъла на чл.
69в, ал. 3 от КСО, съответно има ли жалбоподателята право на пенсия при
условията на посочената разпоредба, а оттам и на добавка от Учителски пенсионен
фонд. Породено е от становището на ответния административен орган, че стажът не
е учителски по смисъла на чл. 19, ал. 2 от НПСО, съответно жалбоподателя няма
право на добавка от Учителски пенсионен фонд по смисъла на чл. 69в, ал. 3 от КСО, тъй като, не се касае за стаж, положен на длъжност по чл. 19, ал.1 и ал.2
от КСО, за която да е изпълнена пълната норма задължителна преподавателска
работа.
В случая становището на административния орган е
неправилно, като се е наложило от неправилното тълкуване и прилагане на
материалния закон – нормите на Закона за народната просвета /обн. ДВ, бр. 218
от 1948 г., отменен със Закона за народната просвета от 1991 г., ДВ, бр. 86 от
18.10.1991 г./, и Указ № 330 за народната просвета /обн. - Изв., бр. 90 от 1954
г., отм. ДВ, бр. 86/91 г./, които неправилно не са приложени в процесния
случай, на основание разпоредбата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО, като неправилно са
приложени разпоредбите на чл. 19 от НПОС, които са неприложими в процесния
случай.
Съображенията в тази насока са следните:
Съгласно §9, ал.1 от ПЗР на КСО за осигурителен стаж
по кодекса се признава времето до 31 декември 1999 г., което се зачита за
трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране съгласно действащите дотогава
разпоредби. Изявена е изрична законодателна воля, по отношение на положения
трудов стаж до 31.12.1999 г., да се прилагат действащите дотогава разпоредби, а
не тези, действащи към момента на постановяване на оспореното разпореждане.
Казано иначе, трудовият и осигурителният стаж се преценяват и квалифицират
съобразно разпоредбите, които са уреждали правоотношенията към момента на
съществуването на трудовото или осигурителното правоотношение. Така, към
момента на полагане на спорния трудов стаж 01.01.1980 г. – 01.06.1990 г. е
действал Закона за народната просвета /обн. ДВ, бр. 218 от 1948 г., отменен със
Закона за народната просвета от 1991 г., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г./ и Указ №
330 за народната просвета /обн. - Изв., бр. 90 от 1954 г., отм. ДВ, бр. 86/91
г./. В ЗНП (отм.) не е предвиден изрично норматив за задължителна
преподавателска работа на дружинните ръководители /посочени в закона като
"ръководители на организацията "Септемврийче"/, които са сред
педагогическите длъжности, свързани с възпитанието на деца от основния курс на
образование /от първи до осми клас/. Дейността на дружинния ръководител към Детската
пионерска организация "Септемврийче" се е изпълнявала от лица с
педагогическо образование и е включвала учителски функции за възпитание на деца
от 1 до 8 клас в различни учебни заведения. Положеният труд при ненормиран 8 -
часов работен ден на учебно-възпитателните и организационно-педагогически
длъжности, сред които е трудът на дружинните ръководители към ОК на ДКМС,
полаган в основните училища, се зачита за учителски на основание чл. 15, раздел
"Извънучилищни учреждения и форми на извънкласна и извънучилищна
работа" от Указ № 330 за народната просвета. В случая разпоредбите на чл.
19 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /в сила от 02.08.2003 г./, на
които са се позовали органите на ТП на НОИ – гр. Пловдив са неприложими по
отношение на спорния трудов стаж положен от жалбоподателя. Въпросните
разпоредби са материално - правни и нямат придадено обратно действие по
отношение на трудовите и осигурителните правоотношения на жалбоподателката,
възникнали и осъществени през процесния период 01.09.1985 г.
до 01.09.1987г.
В тази насока
следва да се посочи, че не е допустимо положения труд през минали периоди, да
се субсумира в хипотезите на материално - правни разпоредби /каквито в случая
са разпоредбите на НПОС/, и които са били приети и са влезли в сила в много по
– късни периоди, във възприетия от органите на ТП на НОИ аспект.
В случая длъжността "дружинен ръководител",
заемана от жалбоподателя през спорния период, без всякакво съмнение се
субсумира в хипотезата на учебно-възпитателните и организационно-педагогически
длъжности по смисъла, вложен в приложимия за случая чл. 15 от Указ № 330 за
народната просвета (отм.), което определя квалифициране на стажа като
учителски. Съответно на изложеното, в случая следва да бъде прието, че жалбоподателят,
който се е пенсионирал при условията на чл. 68, ал.1 и ал.2 от КСО притежава
изискуемия общ учителски стаж по смисъла на приложимата редакция на чл. 69в,
ал. 3 на КСО от 30 години, 08 месеца и е придобил право на пенсия, при което
положение, за жалбоподателя са налице предпоставките за отпускане на добавка от
Учителски пенсионен фонд, по реда на чл. 68в, ал. 3 от КСО.
На основание чл.69в, ал. 3 на КСО на
КСО на
учителите, които са придобили право на пенсия при условията на чл. 69в, ал. 1 на КСО и се пенсионират при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, се изплащат пенсии за осигурителен
стаж и възраст от фонд "Пенсии" и добавка от учителски пенсионен фонд
в размер 0.33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна
вноска във фонда след придобиване право на пенсия по чл. 69в, ал. 1.
Следва да се отбележи, че жалбоподателят е притежавал
необходимата педагогическа квалификация.
Трайна е практиката на ВАС, че положения стаж на
длъжността длъжността "дружинен ръководител" следва да се се признае
за учителски трудов стаж /Решение №
6159/12.05.2010 г. по адм.дело № 16546/2009 г. на ВАС., Решение №
1090/25.01.2018 г., постановено по адм. дело № 3140/2017 г. по описа на ВАС –
Шесто отделение; Решение № 1670/07.02.2018 г., постановено по адм. дело №
5729/2017 г. по описа на ВАС – Шесто отделение/.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че
обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са постановени в
противоречие с материалноправните разпоредби - основание по чл. 146, т.4 от АПК,
поради което ще следва да бъдат отменени като незаконосъобразни. И тъй като
естеството на акта не позволява разрешаване на административноправния въпрос по
същество от съда, то с оглед правилото на чл. 173, ал.2 от АПК, след отмяната
на административните актове на органите на ТП на НОИ, делото ще следва да се
изпрати на органа като преписка, за разглеждане на заявлението с вх. №2109-15-20/20.02.2019 г., при съобразяване с указанията по приложение на
закона, дадени в мотивите на настоящото решение, при преценка и на останалите
нормативно установени изисквания за изменение на личната пенсия за осигурителен
стаж и възраст на жалбоподателя и отпускане на исканата добавка.
При посочения изход на спора, и с оглед разпоредбата
на чл. 143, ал.1 от АПК, ответното ТП на НОИ - гр. Пловдив ще следва да бъде
осъдено да заплати на жалбоподателката сторените разноски по производството,
които се констатираха в размер на 650 /шестстотин и петдесет/ лева адвокатско
възнаграждение.
Ето
защо и поради мотивите, изложени по–горе Съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ по жалба на В.Д.Г., ЕГН **********,***, Решение № 2153-15-245 от 30.08.2019 г. на Директора на
ТП на НОИ – гр. Пловдив, ведно с потвърденото с него Разпореждане № **********/npот.№ N01248/20.06.2019
г. на
Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, за ново произнасяне по
заявление с вх. № 2113-15-4834 от 26.09.2018 г., подадено от В.Д.Г., ЕГН **********, при съобразяване с указанията по приложение на закона
дадени в мотивната част на настоящото решение.
ОСЪЖДА ТП на НОИ - гр. Пловдив да заплати
на В.Д.Г., ЕГН **********,*** сумата от 650 /шестстотин и
петдесет/ лева, съставляваща сторените от последната разноски по
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: