№ 53
гр. София, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Бойчева
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело №
20211100901992 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба на длъжника “К.-Г.” ООД, ЕИК *******, за
откриване на производство по несъстоятелност на дружеството поради
неплатежоспособност и поради свръхзадълженост.
Молителят твърди, че дружеството е неплатежоспособно и няма
средства, с които да заплати дължимите парични суми. Твърди, че по
партидата на дружеството в търговския регистър има вписани тежести, като
дружеството не притежава активи и парични средства, с които би могло да
удовлетвори изискуемите вземания. Твърди, че задълженията му са към
“О.Б.Б.” АД в размер на 6 092,66 лева – главница, както и лихви и разноски,
посочени в молбата, към “Банка ДСК” АД в размер на 147 673 лева, към
“У.Б.” АД в размер на 8 313 лева.
Молителят претендира да бъде открито производство по
несъстоятелност на дружеството поради неплатежоспособност и поради
свръхзадълженост, с предвидените от закона последици за това.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и събраните по делото
доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото са представени от молителя и са приети като доказателства
счетоводен баланс на дружеството към 31.12.2020 г. и счетоводен баланс на
дружеството към 11.10.2021 г., в които има вписвания на ръка и поправки.
1
Поради това съдът не кредитира същите, а отчита изследванията в
заключението на експертизата.
Представени са от молителя счетоводни справки.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ е изискана и приложена по делото
служебно извършена справка от Агенцията по вписванията чрез отдалечен
достъп по партидата на молителя относно притежавани от дружеството
недвижими имоти на територията на цялата страна, от която се установява, че
за дружеството не са налични извършени вписвания, отбелязвания и
заличавания.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 186 от ГПК е изискана от
СДВР, Отдел “Пътна полиция” и е представена справка от централната база
на АИС КАТ, че към 24.11.2021 г. няма данни за регистрирани МПС на името
на дружеството молител.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 186 от ГПК е изискана от
НАП и е представена информация, че срещу дружеството няма наложени
обезпечителни мерки и/или започнато принудително изпълнение по реда на
ДОПК към 26.11.2021 г.
За установяване на финансово-икономическото състояние на молителя
по делото е изслушано, неоспорено от молителя и прието заключение на
Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.Й.. На вещото лице е
възложено да анализира периода 2017 г. – 2020 г. вкл. и към 11.10.2021 г.,
като в съдебно заседание вещото лице посочва, че няма данни преди 2019 г.
Анализиран е периодът 2019 г. – 2020 г. и към 11.10.2021 г., като вещото лице
дава заключение за структурата на активите и пасивите на молителя и
изчислява показателите за ликвидност, финансова автономност и
задлъжнялост на молителя.
Вещото лице посочва, че “К.-Г.” ООД не отчита в баланса си към
31.12.2019 г., към 31.12.2020 г. и към 11.10.2021 г. дълготрайни материални
активи и дълготрайни нематериални активи, не отчита и наличие на
краткотрайни материални активи и на краткосрочни финансови активи.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от
краткосрочните задължения на дружеството за 2019 г., 2020 г. и към
11.10.2021 г. са задължения към финансови предприятия, които към
31.12.2019 г. са в размер на 304 хил. лева, представляващи 100% от всички
пасиви; към 31.12.2020 г. са в размер на 304 хил. лева, представляващи 100%
от всички пасиви; към 11.10.2021 г. са в размер на 304 хил. лева,
представляващи 100% от всички пасиви.
Вещото лице посочва, че молителят не отчита в баланса си
публичноправни задължения. Отчита единствено задължения към финансови
предприятия в размер на 304 хил. лева.
Показателите за ликвидност са количествени характеристики на
способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с
краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент на обща ликвидност
е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово
състояние на дружеството. Констатациите на експертизата установяват, че
коефициентът на обща ликвидност е, както следва: 0,0000 за 2019 г., 0,0000 за
2020 г. и 0,0000 към 11.10.2021 г.
Коефициентът на бърза ликвидност, показващ съотношението между
2
бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с
референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. Експертизата установява, че този
коефициент е със следните стойности: 0,0000 за 2019 г., 0,0000 за 2020 г. и
0,0000 към 11.10.2021 г.
Коефициентите на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност
показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с
финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна
стойност на тези коефициенти съгласно ССчЕ е 0,3-0,4/>0,2. През
изследвания период коефициентът за незабавна ликвидност и коефициентът
за абсолютна ликвидност са със следните стойности: 0,0000 за 2019 г., 0,0000
за 2020 г. и 0,0000 към 11.10.2021 г.
Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2019 г., към 31.12.2020 г. и
към 11.10.2021 г. коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност имат нулеви стойности, поради липса на краткотрайни активи.
Вещото лице посочва, че за анализирания период 2019 г., 2020 г. и към
11.10.2021 г. молителят не отчита приходи и разходи съгласно Закона за
счетоводството, поради което не са изчислени показателите за рентабилност и
ефективност на приходите и разходитге и финансовия резултат от дейността
на дружеството молител. Посочва също, че в Търговския регистър не е
обявено, че дружеството не извършва дейност.
Коефициентите на финансова автономност и на задлъжнялост изразяват
финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и
възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на
финансова автономност има препоръчителна стойност от 0,33. Стойности над
единица на коефициента на задлъжнялост показват превишаване на
задълженията над собствения капитал и дългосрочна зависимост от
кредиторите. Вещото лице е изчислило следните стойности на коефициента
на финансова автономност за молителя: 0,0000 за 2019 г., 0,0000 за 2020 г. и
0,0000 към 11.10.2021 г.
Стойностите на коефициента на задлъжнялост са изчислени, както
следва: 0,0000 за 2019 г., 0,0000 за 2020 г. и 0,0000 към 11.10.2021 г.
Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2019 г., към 31.12.2020 г. и
към 11.10.2021 г. коефициентът на финансова автономност има нулева
стойност, тъй като дружеството не отчита в баланса си наличие на собствен
капитал, а отчита само привлечен капитал – задължения.
Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2019 г., към 31.12.2020 г. и
към 11.10.2021 г. дружеството не притежава дълготрайни и краткотрайни
активи и не е в състояние да покрие всички свои задължения – текущи и
нетекущи, като недостигът е 304 хил. лева.
Вещото лице посочва, че задълженията на дружеството към финансови
предприятия са формирани, както следва: към “О.Б.Б.” АД в размер на
8 552,44 лева; към “У.Б.” АД в размер на 8 313 лева; към “Българска
пощенска банка” АД в размер на 140 000 лева; към “Банка ДСК” АД в размер
на 147 673 лева.
Вещото лице дава заключение, че общата стойност на имуществото на
дружеството по последния годишен баланс към 31.12.2020 г. (към 11.10.2021
г. е идентичен) възлиза на 0 лева.
Вещото лице дава заключение, че с оглед изчислените коефициенти на
3
ликвидност към 31.12.2019 г., към 31.12.2020 г. и към 11.10.2021 г. молителят
не е в състояние да обслужва краткосрочните си задължения по търговски
сделки, тъй като не отчита в баланса си наличие на краткотрайни активи. Към
31.12.2019 г., към 31.12.2020 г. и към 11.10.2021 г. “К.-Г.” ООД обективно не
е в състояние да изпълни изискуемите парични задължения към кредиторите
си.
Вещото лице дава заключение, че от управителя П.К.А. е предоставено
последно плащане с вносна бележка в разплащателна сметка, извършено от
дружеството на 12.02.2009 г. в размер на 700 лева, с основание “захранване на
сметка”.
Вещото лице дава заключение, че “К.-Г.” ООД не отчита в баланса си
към 31.12.2019 г., към 31.12.2020 г. и към 11.10.2021 г. наличие на
дълготрайни материални и финансови активи и на краткотрайни материални
активи, както и не отчита наличие на вземания и на парични средства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са
налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния
фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625 и чл. 631 от
ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния
съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от
ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по
смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на
длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително
нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или
съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при
условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ; да е налице неплатежоспособност на
длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи
свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е
капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са
временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона
процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на
молителя към момента на подаване на молбата за откриване на производство
по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл.
613 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за
откриване на производството по несъстоятелност могат да подават
длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска
сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение
към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника
или задължение по частно държавно вземане, както и Изпълнителната
агенция “Главна инспекция по труда” при изискуеми и неизпълнени за повече
от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една
трета от работниците и служителите на търговеца.
4
В разглеждания случай съдът е сезиран с молба от длъжника, който се
явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.
Молителят “К.-Г.” ООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ,
предвид правно организационната си форма като търговско дружество.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като
посочва, че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от
прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно
държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите,
което не е изпълнено повече от два месеца.
Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно
състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите
изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито
вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника,
или са публични вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни
вземания, или съответно от задължения за изплащане на трудови
възнаграждения при законоустановените предпоставки.
В производството по несъстоятелност въз основа на анализ на
финансово-икономическото състояние на молителя и възможността му да
изпълнява паричните си задължения към кредиторите, съдът следва да
установи дали молителят е в състояние на неплатежоспособност, както и дали
това състояние е обективно и трайно или затрудненията на длъжника са
временни, съответно той разполага с достатъчно имущество за покриване на
задълженията си без опасност за интересите на кредиторите.
Въпреки изричното определение на съда на основание чл. 621, ал. 1, т. 2
от ТЗ вр. с чл. 190 от ГПК, молителят не е представил счетоводни документи,
които е бил задължен да представи – включително годишните си финансови
отчети за периода от 2017 г. до 2018 г. вкл., инвентаризационните описи и
сравнителната ведомост на дружеството за 2019 г. и 2020 г. В случая
молителят е възпрепятствал с поведението си извършването на проверка на
неговото финансово-икономическо състояние от вещо лице в този период.
Предвид процесуалното поведение на същия, което възпрепятства
извършването на проверка на неговото финансово-икономическо състояние
от вещо лице за този период, и на основание чл. 161 от ГПК, съдът приема, че
в този период дружеството е с влошено финансово-икономическо състояние и
не разполага с имущество, достатъчно за изпълнение на задълженията към
кредиторите му.
Всички коефициенти на ликвидност към 31.12.2019 г., към 31.12.2020 г.
и към 11.10.2021 г. са с нулеви стойности поради липса на отчитани активи от
дружеството молител. С нулеви стойности през този период са и
коефициентите на финансова автономност и на задлъжнялост. С оглед на това
може да се направи извод, че финансово-икономическото състояние на
дружеството е трайно и невъзвратимо влошено, няма данни за притежаване на
кратоктрайни и съответно на дълготрейни активи, нито данни за сключени
5
търговски сделки, от които да бъдат придобити активи, за да бъдат погасени
задълженията на дружеството към неговите кредитори. Налице е трайно
изразена тенденция дружеството да не може да обслужва краткосрочните си
задължения по търговски сделки (задължения към финансови предприятия),
които се установяват от заключението на вещото лице. От заключението на
вещото лице се установява, че към настоящия момент молителят не разполага
с имущество, достатъчно за изпълнение на задължението му към кредиторите.
Следва изводът, че дружеството е декапитализирано и е в голяма зависимост
от кредиторите си. Дружеството не притежава активи и не е в състояние да
обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки.
Молителят длъжник не е ангажирал доказателства, че затрудненията му
са временни, а видно от заключението на експертизата, същите имат траен
характер. Длъжникът не установява да разполага с достатъчно имущество за
покриване на своите задължения, без опасност за интересите на кредиторите
(по аргумент от чл. 631 от ТЗ). Предвид твърденията на молителя и въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и приетото заключение
на вещото лице, съдът намира, че молителят е в състояние на
неплатежоспособност, като това състояние има траен и необратим характер.
При така установеното съдът намира, че са налице всички изискуеми от
закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на “К.-
Г.” ООД, поради неплатежоспособност.
Молителят е въвел при условията на кумулативност и искане за
откриване на производство по несъстоятелност поради свръхзадълженост,
което следва да бъде разгледано от съда. Съгласно нормата на чл. 742 от ТЗ,
съдържаща легална дефиниция на “свръхзадължеността”, едно търговско
дружество е свръхзадължено, когато неговото имущество не е достатъчно да
покрие паричните му задължения. В съдебната практика се приема, че под
“имущество” по смисъла на чл. 742 от ТЗ следва да се разбира съвкупността
от имуществени активи на дружеството, включително дълготрайни и
краткотрайни, притежавани към началния момент на свръхзадължеността. В
производството по чл. 625 от ТЗ преценката за наличие или липса на
свръхзадълженост се извършва чрез съпоставяне на общия размер на
съществуващите към началната дата на свръхзадълженост парични
задължения на търговеца, които може и да не са изискуеми, но трябва да е
установено възникването им, със стойността на имуществото на дружеството
към този момент.
В случая от изслушаното и прието заключение на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че към 31.12.2019 г., към 31.12.2020 г. и към
11.10.2021 г. коефициентът на финансова автономност и коефициентът на
задлъжнялост на дружеството молителя са с нулеви стойности. Дружеството е
декапитализирано и изцяло зависимо от кредиторите си. Към 31.12.2019 г.,
към 31.12.2020 г. и към 11.10.2021 г. имуществото на дружеството
(дълготрайни и краткотрайни активи) не е било достатъчно за покриване на
всички негови задължения (дългосрочни и краткосрочни), като недостигът е в
размера на задълженията от 304 хил. лева. Налице е недостиг на имущество,
което обосновава състоянието на свръхзадълженост.
Длъжникът не е ангажирал и доказателства, че затрудненията му са
временни, както и доказателства, че разполага с достатъчно имущество за
6
покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите
(аргумент от чл. 631 ТЗ).
От гореизложеното се налага изводът, че дружеството е
свръхзадължено.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността следва да
се вземе предвид, че е необходимо длъжникът да не плаща свое изискуемо
парично задължение, както и същият да е в състояние да не може с наличното
си имущество да покрие задължения към кредиторите си, което състояние да
е трайно. От заключението на съдебната финансово-икономическа експертиза
се установява, че молителят не е в състояние да изпълни задълженията си по
търговски сдлеки към 31.12.2019 г. Към тази дата са отчетени неплатени
задължения към финансови предприятия, налице е влошено финансово-
икономическо състояние на дружеството, състоянието на
неплатежоспособност е трайно и не се дължи на временни затруднения. Към
тази дата се установява и че дружеството не разполага с имущество, което да
покрие задълженията му към кредиторите му.
По отношение на началната дата на свръхзадължеността следва да се
приеме също 31.12.2019 г., към която дата се установява от събраните по
делото доказателства, че дружеството е свръхзадлъжняло и не е могло с
наличното си имущество да покрие всичките си задължения към своите
кредитори и дружеството е декапитализирано.
Доколкото началната дата на неплатежоспособността и на
свърхзадължеността съвпада, то може да бъде открито производство по
несъстоятелност и на двете основания (така в Решение № 201/11.12.2014 г. по
т.д. № 659/2014 г. по описа на ВКС, Т.К., I Т.О.).
При така установеното съдът намира, че са налице всички изискуеми от
закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на “К.-
Г.” ООД поради неплатежоспособност и свръхзадълженост.
С оглед на твърденията на молителя и изслушването на заключението
на съдебно-счетоводнанта експертиза следва да се приеме, че молителят не
разполага с парични средства, за да посрещне началните разноски в
производството по несъстоятелност. С определение от съдебно заседание,
проведено на 07.12.2021 г., съдът е дал указания на кредиторите в
едноседмичен срок, считано от вписване на определението в книгата по чл.
634в от ТЗ, да внесат по сметка на Софийски градски съд сумата от 4 000
лева, необходима за покриване на началните разноски в производството по
несъстоятелност, и в същия срок да представят по делото доказателства,
удостоверяващи внасянето на определената сума. Определението е вписано в
книгата по чл. 634в от ТЗ на 08.12.2021 г. и срокът е изтекъл на 15.12.2021 г.
В дадения срок не са представени от кредиторите доказателства за
внасянето на началните разноски в производството, определени от съда по
реда на чл. 629б от ТЗ.
С оглед на горното съдът намира, че по отношение молителя “К.-Г.”
ООД следва да бъде открито производство по несъстоятелност при условията
на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, с произтичащите от това последици – обявяване на
неплатежоспособността на дружеството и определяне на началната й дата,
7
откриване на производство по несъстоятелност, налагане на обща възбрана и
запор върху имуществото на дружеството, обявяване на дружеството в
несъстоятелност, прекратяване на дейността на предприятието му и спиране
на производството. Съдът намира, че с решението следва да укаже на
кредиторите да привнесат сумата от 4 000 лева, необходима за покриване на
разноските в производството, и да предупреди кредиторите и длъжника за
последиците от невъзобновяване на производството в законоустановения
срок.
По разноските:
С оглед изхода на делото, молителят следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
сумата от 250 лева – държавна такса по делото по молбата по чл. 625 от ТЗ,
съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК. В случай на служебно издаване на изпълнителен лист
молителят следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 5 лева – държавна такса
за служебно издаване на изпълнителен лист, съгласно чл. 11 от Тарифата.
Водим от изложеното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността и свръхзадължеността на “К.-Г.”
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
Столична община, район “Сердика”, кв. “О.”, ул. “*******, и ОПРЕДЕЛЯ
началната им дата – 31.12.2019 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника “К.-Г.”
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
Столична община, район “Сердика”, кв. “О.”, ул. “*******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на
длъжника “К.-Г.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр. София, Столична община, район “Сердика”, кв. “О.”, ул. “*******.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника “К.-Г.” ООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район
“Сердика”, кв. “О.”, ул. “*******.
НАЛАГА обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника
“К.-Г.” ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
Столична община, район “Сердика”, кв. “О.”, ул. “*******.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника във фирмата си да прави добавка “в
несъстоятелност”.
СПИРА производството по търговско дело № 1992 по описа за 2021 г.
на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-8 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника “К.-Г.” ООД, ЕИК *******, че
на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното производство може да бъде
възобновено в срок една година от вписването на настоящото решение в
търговския регистър, по молба на кредитор или длъжника, при условие че
8
бъде удостоверено наличие на достатъчно имущество на длъжника или при
представяне на доказателства за предплащане на сумата от 4 000 лева (четири
хиляди лева), необходима за покриване на началните разноски в
производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника “К.-Г.” ООД, ЕИК *******, че
ако в срок една година от вписването на настоящото решение в търговския
регистър не бъде поискано възобновяване на производството, производството
по несъстоятелност следва да бъде прекратено и да бъде постановено
заличаване на длъжника от търговския регистър.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК “К.-Г.” ООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община,
район “Сердика”, кв. “О.”, ул. “*******, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева
(двеста и петдесет лева) - държавна такса и в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист сумата от 5 лева (пет лева) – държавна такса.
УКАЗВА на длъжника “К.-Г.” ООД, ЕИК *******, че в едномесечен
срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър следва да
изпълни задълженията си по чл. 632, ал. 6 от ТЗ, както и в двумесечен срок от
вписване на настоящото решение в Търговския регистър да представи по
делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 от КСО.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТП на НОИ – София-град дали по
отношение на “К.-Г.” ООД, ЕИК *******, е издадено удостоверение по чл. 5,
ал. 10 от КСО, като се изпрати на ТП на НОИ – София-град препис от
настоящото решение. Ако е издадено такова, препис от същото да се изпрати
по настоящото дело в едномесечен срок от получаване на искането.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в
седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел, на основание чл. 622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от
ЗТРРЮЛНЦ.
Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при
СГС, ТО.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9