№ 1953
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110202002 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 4310972, издаден от
СДВР, с който на В. Б. Б., ЕГН **********, в качеството му на законен
представител на фирма „ХХХХХ, с ЕИК *********, на основание чл. 189, ал.
4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 800 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
В жалбата, подадена от В. Б. Б., ЕГН ********** - законен представител
на фирма „ХХХХХ, с ЕИК *********, се твърди, че обжалваният електронен
фиш е съставен в нарушение на материалния закон и е необоснован. Твърди
се, че не е посочена териториалната структура, на територията на която е
извършено нарушението. Сочи се, че две години по-късно не можело
търговското дружество да посочи кой е управлявал автомобила, тъй като
същият е бил управляван от различни лица. Релевирани са доводи, че
електронният фиш не е бил връчен надлежно Иска се отмяна на ЕФ.
В последното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не
се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебното заседание. По делото са депозирани писмени бележки от юрк.
1
Ал.Ал. в качеството и на пълномощник на директора на СДВР, в които се
излагат доводи за законосъобразност на електронния фиш и за
неоснователност на жалбата. Претендира се възнаграждение за юрисконсулт.
При евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендирано
адвокатско възнаграждение от другата страна.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
На 28.12.2020 г. в 10:07 ч. е управляван лек автомобил „НИСАН Х
ТРЕЙЛ“, с рег. № ХХХХ, по бул. „Ботевградско шосе” срещу магазин
Джумбо, с посока на движение от с. Яна към бул. Вл. Вазов. На посочения
участък от пътя било въведено ограничение на максимално допустимата
скорост на движение – 60 км/ч, въведено с пътен знак В26, извън населено
място. При ограничение на скоростта до 60 км/ч, автомобилът, е засечен да се
движи със 137 км/ч., от която скорост е приспаднат 3 % толеранс в полза на
водача и същата се зачита като 143 км/ч. Нарушението е установено с
техническо средство – мобилна система за видеонаблюдение ATCC TFR1-M
N:560, с № TFR1-M 560. За така установеното превишаване на скоростта е
издаден електронен фиш на жалбоподателя, с който на В. Б. Б., ЕГН
**********, в качеството му на законен представител на фирма „ХХХХХ, с
ЕИК *********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от
ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лева,
за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, а именно: снимков материал, протокол от проверка на техническо
устройство и удостоверен тип, справка за собствеността на автомобила,
заповед на МВР, протокол за ползване на техническото средство за контрол
на скоростта, справка от АИС АНД, справка картон на водача, ежедневна
форма на отчет, както и от останалите по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не
съдържат противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво
2
фактите по делото. Освен това, при наличието на еднопосочен доказателствен
материал, съдът няма задължение да анализира подробно доказателствената
съвкупност, с аргумент a contrario от нормата на чл. 305, ал. 3 от НПК.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги
инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че
трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен
материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в
жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощия – право и задължение, съдът служебно
констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението, а именно СДВР – в тази
връзка съдът намира доводите на жалбоподателя за липса на такива данни за
неоснователни; за регистрационния номер на моторното превозно средство; за
собственика, на когото е регистрирано превозното средство; за представителя
на юридическото лице – собственик на автомобила, описание на
нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата и срока, сметката
или мястото на доброволното й заплащане.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства се установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден
от компетентен орган, при спазване на процесуалния правила.
Фишът е законосъобразен и от материалноправна страна. От
доказателствата по делото се установява по категоричен начин описаната в
електронния фиш фактическа обстановка От наличните по делото
доказателства се установява още, че и техническото средство е одобрен тип за
измерване, както и че същото е било в изправност – вписано е в регистъра на
одобрените средства за измерване под номер 4835 със срок на валидност до
24.02.2020 г. и е преминало последваща проверка на 30.10.2020 г.. От
приложения протокол се установява, точното място, на което е било
поставено процесното средство за видеонаблюдение. Съдебният състав
намира още, че мястото на нарушението е посочено достатъчно подробно от
АНО – посочено е на кой булевард, конкретизирано е, че нарушението е
3
извършено срещу магазин Джъмбо, намирщ се в този участък, и е посочено в
каква посока на движението е установено нарушението, което е напълно
достатъчно.
Според разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП „ Когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство.“
От представената по делото справка за собственост на автомобила се
установява, че „ХХХХХ, с ЕИК *********, е един от собствениците на
автомобила.
Следователно на основание чл. 188, ал. 2 ЗДвП правилно е санкциониран
законният представител на дружеството – собственик на автомобила, при
липса на подадена в установения от закона срок декларация, съдържаща
посочване на друго лице, което е управлявало автомобила. Законът не
предвижда определен срок от извършване на нарушението, извън който да не
важат правилата за подаване на декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и
последиците от неподаването на такава, поради което възраженията на
жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
Неоснователно е и възражението, че е електронният фиш не е връчен
надлежно, тъй като от приложената по делото разписка за връчване на
електронен фиш се установява, че същият е връчен на 07.12.2022 г. лично на
жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП „ когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав
приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП да съобрази скоростта на движение с указаната с пътен знак скорост.
Изпълнителното деяние от състава на това нарушение е определено като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно
действие.
Доколкото е собственик на автомобила е юридическо лице не следва да
се обсъжда извършването на деянието от субективна страна, доколкото
предвидената в закона отговорност за юридическите лица е обективна.
4
Предвиденото административно наказание „глоба” е наложено във
законоустановения фиксиран размер от 800 лева, съгласно действащата към
момента на нарушението, а и към настоящия момент законова разпоредба на
чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП, която предвижда, че се наказва „ за превишаване над 50 km/h
- с глоба 600 лв., като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.“,
от което следва, че размерът на глобата е правилно определен, тъй като в
случая е налице превишаване на скоростта на движение със 74 километра в
час.
Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на въззиваемата страна
следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на сумата
от 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен Фиш (ЕФ) Серия К № 4310972,
издаден от СДВР, с който на В. Б. Б., ЕГН **********, в качеството му на
законен представител на фирма „ХХХХХ, с ЕИК *********, на основание
чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 800 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА В. Б. Б., ЕГН **********, да заплати на СДВР, на основание
чл. 63д от ЗАНН сумата в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6