РАЗПОРЕЖДАНЕ
№……..
Гр. София, 15.12.2022 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в закрито заседание в състав:
съдия: Галя Вълкова
като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 5126 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 129, ал. 3 ГПК.
Производството е
образувано по искова молба вх. № 54363/25.04.2017 г., подадена от А.Н.С. срещу В.А.С.,
Ю.Б.АД и И.П.И.С. ЕАД.
С разпореждане от
21.09.2017 г. исковата молба на А. Н. е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Като необжалвано, разпореждането за връщане е влязло в сила на 20.09.2017
г.
В.А.С. е починал на
15.06.2018 г. и като негови наследници са конституирани А.В.Н. и З.В.С..
В сезиращата молба се
твърди, че А.Н.С. и В.А.С. са 11.05.1969 г. На 26.04.1984 г. В.С. получава като
дарение ½ ид. част от дворно място в гр.
София, кв. Бояна, ул. *********цялотот с площ 1230
кв. м., парцел ІХ-641 кв. 6 по плана на гр. София, м. Гърдова
глава. На 01.02.1986 г. прехвърлителятт дава
декларация в полза на В.С. за построяване на жилищна сграда в дворното място.
Сградата е завършена през 1988 г. и е владяна повече от 25 години от страна на
съпрузите А.С. и В.С., поради което е придобита по време на брака в режим на СИО.
С нотариален акт № 140, том І, рег. № 948, дело 123/2005 г. А. С. и З.С.
даряват на А.С. първи етаж от триетажната жилищна сграда, заедно с 1/3 ид. част от сутеренен етаж, 1/3 ид.
част от тавански етаж и 1/3 ид. част от парцела. С нотариален акт № 141, том №, рег. № 949,
дело № 124/2005 г. А. С. и З.С. даряват на В.С.: втори и трети етажи от
построената триетажна жилищна сграда, както и 2/3 ид.
части от мястото, върху което сградата е построена. На 12.09.2008 г. А. С.
учредява в полза на „Ю.Б.“ АД договорна ипотека за обезпечаване на чужд дълг
върху втори и трети етажи от триетажната масивна жилищна сграда, заедно с 2/3 ид. части от сутеренен етаж, 2/3 ид.
части от тавански етаж и 2/3 ид. части от мястото,
върху което е построена сградата. Поради неплащане на дълга имотът е изнесен на
публична продан и продаден през 2011 г. на И.П.И.С. ЕАД. Твърди се нотариалните
актове за дарение да са недействителни, тъй като прехвърлителите
не са били собственици на дарения имот, недействителен е и нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека. Доколкото ипотекарният
длъжник не бил единствен собственик на имота, върху който е учредена
договорната ипотека, то и договорът за учредяване на ипотека бил нищожен.
Ищцата моли съда да постанови решение, с което
да прогласи нищожността на договора за
дарение, оформен с нотариален акт № 141, том І, рег. № 949, н.д. № 124/2005
год., поради нарушение на закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите
нрави и поради това, че дарението и мотивът за извършването му са противни на
закона и добрите нрави, както и
да прогласи
нищожността на договора за учредяване на ипотека, оформена с нотариален акт №
119, т.4, рег. № 13315, н.д. № 656/2008 год. на нотариус № 053 от нотариалния
регистър, поради нарушение на чл.167 ал.3 от ЗЗД.
При условията на
евентуалност, ако бъдат отхвърлени главните искове, ищцата моли съда
да признае за
установено по отношение на тримата ответници, че към
датата на учредяване на договорната ипотека тя е собственик, на основание
реализирано право на строеж в режим на СИО и давностно
владение на ½ ид.част от втори и трети етаж от
процесната жилищна сграда.
Претендира и
направените по делото разноски.
С определение №
6899/14.05.2020 г. съдът е дал указания на ищцата да обоснове правен интерес от
предявяване на главните искове. В изпълнение на определение № 17.06.2022 г.
указанията са връчени на заместник-настойника Б.Б. по
реда на чл. 47, ал.5 ГПК, както и на таблото. Към настоящия момент указанията
не са изпълнени.
По евентуалните искове
съдът намира, че приложима се явява хипотезата на чл. 24, ал. 4 СК. Съобразно
трайната съдебна практика сделката, сключена от единия съпруг за имот,
представляващ СИО, следва да бъде атакувана от другия съпруг по реда на чл. 24,
ал. 4 СК в шестмесечен срок от узнаването, но не по- късно от три години от
разпореждането (каквото съставлява договорът за ипотека). Така установените в
разпоредбата срокове са преклузивни и след изтичането
им сделката поражда действие и за неразпоредилия се съпруг /определение № 285
от 04.07.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 296/2012 г., ІІ г. о.; определение № 120
от 17.03.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 804/2016 г., ІІІ г. о. /. По делото няма
данни преди предявяването на иска за делба /25.02.2019 г. / ищцата да е
оспорвала по съдебен ред сключения на 08.03.2013 г. от ответника договор за
дарение. С изтичането на три години от сключването му той е стабилизиран и е
породил действие и за нея. (Срв. Определение № 265 от
16.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4802/2021 г., II г. о., ГК, докладчик съдията З.
Първанова). Пропускането на този срок не следва да се счита за преодолимо чрез
предявяване на иск по чл. 124 ГПК, респ. да води до засягане на права на трето
лице чрез иск по чл. 167, ал. 3 ЗЗД. В този смисъл ищцата няма правен интерес
от предявяването на двата евентуални иска.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба
вх. № 54363/25.04.2017 г., по която е образувано гр. дело № 5126/2017 г. на
СГС, І-15 с-в.
Разпореждането
подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от съобщението
до ищцата.
СЪДИЯ: