Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.12.2020 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на шести
ноември две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева,
като разгледа докладваното
от съдия Чомпалов т. д. № 2381/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова
молба от „Е.“ ЕООД, с която са предявени срещу „О.Д.ПО.Б.НА Х.– Добрич“, искове
с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че е
сключил договор за услуга N 23/17.08.2016
г., с който е поел задължението да събира, транспортира, съхранява и обезврежда
умрели животни и странични животински продукти, както и убити животни,
зародишни продукти и храни от животински произход, а ответникът е поел
задължението да плати възнаграждение за изпълнената работа. Сочи се от ищеца,
че към договора е сключено допълнително
споразумение на 16.02.2017 г. и действието на договора е продължено до
16.08.2017 г. Поддържа се от ищеца, че в изпълнение на поетите по договора
задължение е извършил през периода 01.02.2017 г. – 16.08.2017 г. работи на
стойност лв., за които са издадени 13 фактури на стойност 264 720,50 лв.,
но ответникът в качеството на възложител не е изпълнил задължението да плати
възнаграждение, поради което е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава
от 63 814,99 лв. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 102 446,83 лв. – главница за извършени работи през периода
01.02.2017 г. – 16.08.2017 г. частично от 264 720,50 лв., както и сумата
от 3190,75 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
07.03.2017 г. – 30.10.2019 г., частично от 63 814,99 лв. В хода на процеса е допуснато изменение
на исковете чрез увеличение на техните размери до сумата от 264 720,50 лв.
– по чл.266 ал.1 ЗЗД и до сумата от 63 835,12 лв. – по чл.86 ЗЗД.
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете с възражението, че са недоказани, защото не са представени доказателства пи т.8 от договора за изпълнение на възложената работа - липсва график за „събирането“ в административните области, в който се съдържат маршрутните линии, както и не са представени потвърдителни бележки от шофьорите за вида, броя и килограмите; не е изпълнено задължението за инсталиране и експлоатиране на „онлайн“ система.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа исковете с довода, че са представени доказателства за изпълнение на възложената работа, както и че е бил извършван контрол от определеното за това лице – Д.Д.. Поддържа се, че изпълнението на поръчката е било верифицирано от възложителя – със стойностни сметки, както и че не са направени от възложителя възражения за некачествено изпълнение. Сочи се, че за доказване на изпълнението е достатъчно да се представят пътни листове и потвърдителни бележки, които са изпратени по делото, а представянето на график не е необходимо; по делото са представени пътни листове. Навежда се довод, че няма законово задължение във фактурите да се сочи размер на разходите, както и че размерът от 5 681 056,49 лв. на всички издадени по договора фактури не надвишава предвидения в договора размер от 6 145 920 лв.
Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа възражението, че не са представени доказателства за изпълнение на възложената по договора работа. Оспорва се осчетоводяването на процесните фактури да доказва приемане от ответника на изпълнението на възложената по договора работа. На 23.04.2020 г. е подадена молба, която е депозирана след изтичане на срока за допълнителен отговор.
С молба по чл.145 ал.2 ГПК от 25.06.2020 г. ищецът е уточнил, че размерът на претендираното вземане за възнаграждение по чл.266 ал.1 ЗЗД се формира съобразно клаузите на чл.5 от договора и е препратил към представените с исковата молба количествено-стойностни сметки, в които са посочени изминат в километри пробег, тонове обезвредени мъртви животни и извършени превозни курсове.
Представено е споразумение от 05.08.2016 г., от което се установява, че директорите на областните дирекции по безопасност на храните са постигнали съгласие да се проведе обща процедура за сключване на договор за обществена поръчка с предмет „Събиране, транспортиране, съхранение и обезвреждане на умрели животни от регистрирани по ЗВД животновъдни обекти на умрели животни и странични животински продукти, добити при клане на животни в обекти само за лични нужди, както и убити животни при ликвидиране на заразни болести, на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход на територията на страната“, а директорът на ОДБХ София-град е упълномощен да организира и проведе процедурата, както и да сключи договор от името и за сметка на отделните възложители при стойност от 5 712 000 лв.
Представен е договор за услуга от 17.08.2016 г., от който се установява, че ОДБХ София-град в качеството на възложител, упълномощен със споразумение от 05.08.2016 г., е възложил на ищеца да извършва събиране, транспортиране, съхранение и обезвреждане на умрели животни от регистрирани по ЗВД животновъдни обекти на умрели животни и странични животински продукти, добити при клане на животни в обекти само за лични нужди, както и убити животни при ликвидиране на заразни болести, на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход на територията на страната, а възложителя е поел задължението да извършва тези дейности за срок от 6 месеца срещу възнаграждение.
Представено е допълнително споразумение от 16.02.2017 г. към договора за услуга от 17.08.2016 г., от която се установява, че е постигнато съгласие срокът на изпълнение на договора да се продължи с 6 месеца.
Представена е стойностна сметка за извършени разходи през периода 01.02.2017 г. – 28.02.2017 г., в която се сочи, че съобразно посочените изминати километри, брой курсове и термично обработени тонове ищецът е извършил работи по договора в размер на 509 363,42 лв., ведно с разпределение на средствата за всяка областна дирекция – за ОБДХ Добрич 28 026,82 лв.
Представен е опис на фактури за м.03.2017 г.
Представен е опис – потвърдителни бележки за периода 01.02.2017 г. – 28.02.2017 г., в които са посочени издадените от ищеца потвърдителни бележки и количествата обезвредена от него животинска маса, както и брой курсове.
Представен е опис –пътни листи за периода 01.02.2017 г. – 28.02.2017, в които са посочени за всеки обслужен район брой извършени от ищеца курсове и изминати километри.
Представена е стойностна сметка за извършени разходи през периода 01.03.2017 г. – 31.03.2017 г., в която се сочи, че съобразно посочените изминати километри, брой курсове и термично обработени тонове ищецът е извършил работи по договора в размер на 558 633,42 лв., ведно с разпределение на средствата за всяка областна дирекция – за ОБДХ Добрич 31 908,80 лв.
Представен е опис на фактури за м.04.2017 г.
Представена е стойностна сметка за извършени разходи през периода 01.04.2017 г. – 30.04.2017 г., в която се сочи, че съобразно посочените изминати километри, брой курсове и термично обработени тонове ищецът е извършил работи по договора в размер на 458741,41 лв., ведно с разпределение на средствата за всяка областна дирекция – за ОБДХ Добрич 24 038,32 лв.
Представен е опис на фактури за м.05.2017 г.
Представен е опис – потвърдителни бележки за периода 01.04.2017 г. – 30.04.2017 г., в които са посочени издадените от ищеца потвърдителни бележки и количествата обезвредена от него животинска маса, както и брой курсове.
Представен е опис –пътни листи за периода 01.04.2017 г. – 30.04.2017 г., в които са посочени за всеки обслужен район брой извършени от ищеца курсове и изминати километри.
Представена е стойностна сметка за извършени разходи през периода 01.05.2017 г. – 31.05.2017 г., в която се сочи, че съобразно посочените изминати километри, брой курсове и термично обработени тонове ищецът е извършил работи по договора в размер на 533 803,62 лв., ведно с разпределение на средствата за всяка областна дирекция – за ОБДХ Добрич 29 952,47 лв.
Представен е опис на фактури за м.05.2017 г.
Представен е опис – потвърдителни бележки за периода 01.05.2017 г. – 31.05.2017 г., в които са посочени издадените от ищеца потвърдителни бележки и количествата обезвредена от него животинска маса, както и брой курсове.
Представен е опис –пътни листи за периода 01.05.2017 г. – 31.05.2017 г., в които са посочени за всеки обслужен район брой извършени от ищеца курсове и изминати километри.
Представена е стойностна сметка за извършени разходи през периода 01.06.2017 г. – 30.06.2017 г., в която се сочи, че съобразно посочените изминати километри, брой курсове и термично обработени тонове ищецът е извършил работи по договора в размер на 551 379,51 лв., ведно с разпределение на средствата за всяка областна дирекция – за ОБДХ Добрич 31 337,27 лв.
Представен е опис на фактури за м.06.2017 г.
Представен е опис – потвърдителни бележки за периода 01.06.2017 г. – 30.06.2017 г., в които са посочени издадените от ищеца потвърдителни бележки и количествата обезвредена от него животинска маса, както и брой курсове.
Представен е опис –пътни листи за периода 01.06.2017 г. – 30.06.2017 г., в които са посочени за всеки обслужен район брой извършени от ищеца курсове и изминати километри.
Представена е стойностна сметка за извършени разходи през периода 01.07.2017 г. – 31.07.2017 г., в която се сочи, че съобразно посочените изминати километри, брой курсове и термично обработени тонове ищецът е извършил работи по договора в размер на 540 863,99 лв., ведно с разпределение на средствата за всяка областна дирекция – за ОБДХ Добрич 30 508,75 лв.
Представен е опис – потвърдителни бележки за периода 01.07.2017 г. – 31.07.2017 г., в които са посочени издадените от ищеца потвърдителни бележки и количествата обезвредена от него животинска маса, както и брой курсове.
Представен е опис –пътни листи за периода 01.07.2017 г. – 31.07.2017 г., в които са посочени за всеки обслужен район брой извършени от ищеца курсове и изминати километри.
Представена е стойностна сметка за извършени разходи през периода 01.08.2017 г. – 16.08.2017 г., в която се сочи, че съобразно посочените изминати километри, брой курсове и термично обработени тонове ищецът е извършил работи по договора в размер на 207 038,35 лв., ведно с разпределение на средствата за всяка областна дирекция – за ОБДХ Добрич 16 312,55 лв.
Представен е опис – потвърдителни бележки за периода 01.08.2017 г. – 10.08.2017 г., в които са посочени издадените от ищеца потвърдителни бележки и количествата обезвредена от него животинска маса, както и брой курсове.
Представен е опис –пътни листи за периода 01.08.2017 г. – 10.08.2017 г., в които са посочени за всеки обслужен район брой извършени от ищеца курсове и изминати километри.
Представени са фактури с N-ра: 63772/01.02.2017 г., 64267/28.02.2017 г., 64284/01.03.2017 г., 64855/31.03.2017 г., 64868/03.04.2017 г., 65384/30.04.2017 г., 65406/02.05.2017 г., 65995/31.05.2017 г., 66018/01.06.2017 г., 66639/30.06.2017 г., 66663/03.07.2017 г., 67248/31.07.2017 г. и 67617/17.08.2017 г., в които се сочи, че за извършените от ищеца работи през периода м.02 – м.08.2017 г. ответникът дължи възнаграждение в размер на 264 720,50 лв.
Представени са пътни листове, издадени от ищеца през периода 01.02.2017 г. – 07.08.2017 г.
Установява се от заключението на ССЕ, че за издадените от ищеца фактури с N-ра: 63772/01.02.2017 г., 64267/28.02.2017 г., 64284/01.03.2017 г., 64855/31.03.2017 г., 64868/03.04.2017 г., 65384/30.04.2017 г., 65406/02.05.2017 г., 65995/31.05.2017 г., 66018/01.06.2017 г., 66639/30.06.2017 г., 66663/03.07.2017 г., 67248/31.07.2017 г. и 67617/17.08.2017 г., в които се сочи, че за извършените от ищеца работи през периода м.02 – м.08.2017 г. ответникът дължи възнаграждение в размер на 264 720,50 лв., са направени записвания в търговските книги на ищеца, които са водени редовно. Вещото лице е констатирало, че в счетоводните книги на ответника са направени вписвания на процесните фактури, както и че по тях не са извършени плащания. Обезщетението за забава в размер на законната лихва е изчислено от в.лице, че възлиза на 63 835,12 лв.
Установява се от допълнителното заключение на ССЕ, че сумите по издадените от ищеца фактури за възнаграждение по процесния договор кореспондират със сумите, посочени в стойностните сметки и че разходите на ищеца възлизат на 264 720,50 лв. В констативно съобразителната част от заключението се сочи, че в.лице е посетило на място ОДБХ Варна, където се съхраняват копия от потвърдителните бележки, които съответстват с посочените в описа на ищеца към исковата молба, а сумите по фактурите се формират съобразно начина на изчисление по чл.5 ал.1, т.1 от договора.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Установи се от представения по делото договор за услуга от 17.08.2016 г., че между ищеца и ответника е възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът в качеството на изпълнител е поел по възложение на ответника задължението да извършва събиране, транспортиране, съхранение и обезвреждане на умрели животни от регистрирани по ЗВД животновъдни обекти на умрели животни и странични животински продукти, добити при клане на животни в обекти само за лични нужди, както и убити животни при ликвидиране на заразни болести, на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход на територията на страната, а ответникът в качеството на възложител е поел задължението да плати възнаграждение. С допълнително споразумение от 16.02.2017 г. е постигнато съгласие срокът на изпълнение на договора да се продължи с 6 месеца – до 16.08.2017 г.
При сключване на договора и на допълнителното споразумение към него от 16.02.2017 г. ОДБХ София-град е действала в качеството на представител на ответника, а наличието на представителна власт се установява от сключеното на 05.08.2016 г. споразумение, с което ответникът заедно с други областни дирекции по безопасност на храните е овластил ОДБХ София-град да сключи от негово име и за негова сметка договора. По същество споразумението от 05.08.2016 г. има качеството на споразумение по чл.8 ал.1 ЗОП, защото обективира постигането на съгласие между отделните дирекции съвместно в качеството на възложители да възложат изпълнение на обществена поръчка. В този случай действията на ОДБХ София-град при сключване на договора попадат в хипотезата на чл.8 ал.2, при която ОДБХ София-град е представлявала едновременно себе си и другите възложители /дирекции/. Това означава, че процесният договор и сключеното към него споразумение пораждат отделни облигационни правоотношения между ищеца в качеството на изпълнител и всяка от областните дирекции, която на основание чл.7 Закон за българската агенция по безопасност на храните има качеството на юридическо лице и е самостоятелен правен субект.
Правният извод за наличието на множество отделни правоотношения, породени от процесния договор и сключеното към него споразумение, се подкрепя и от правилото на чл.8 ал.2 ЗОП, според което „всеки от възложителите отговаря за изпълнението на задълженията си по закона“, както и от клаузата на чл.5 от договора, в която е уговорено, че всяка ОДБХ заплаща на изпълнителя съответния процент от общата стойност на извършените от изпълнителя разходи, а според клаузата на чл.9 на изпълнителя се дължи възнаграждение съобразно издадена от него отделна фактура на съответната ОДБХ.
Няма никакво съмнение за това, че от процесния договор и сключеното към него споразумение възникват множество облигационни правоотношения, по които всяка от областните дирекции има качеството на възложител, защото в споразумението от 05.08.2016 г. се съдържа ясно изразена воля на всяка една дирекция за съвместно възлагане на обществената поръчка, а при сключване на договора и на допълнителното споразумение към него от 16.02.2017 г. ОДБХ София-град изрично се е легитимирала като упълномощена по силата на споразумението от 05.08.2016 г. В този смисъл наведените от ответника доводи в молба от 23.04.2020 г. за нищожност на договора и липса на правоотношение освен че са преклудирани, но по същество са и неоснователни, защото е налице изрично изразена от него воля да участва в съвместно възлагане на обществена поръчка, а при сключване на договора и допълнителното споразумение към него направеното от ОДБХ София-град изявление следва да се счита за изявление на ответника.
Вземането на изпълнителя за възнаграждение по чл.266 ал.1 ЗЗД е обусловено от изпълнението на възложените му по договора работи, а престацията следва да отговаря на уговореното в качествено и количествено отношение. В подкрепа на повдигнатото с исковата молба фактическо твърдение, че ищецът е извършил дължимата по договора престация са представени фактури с N-ра: 63772/01.02.2017 г., 64267/28.02.2017 г., 64284/01.03.2017 г., 64855/31.03.2017 г., 64868/03.04.2017 г., 65384/30.04.2017 г., 65406/02.05.2017 г., 65995/31.05.2017 г., 66018/01.06.2017 г., 66639/30.06.2017 г., 66663/03.07.2017 г., 67248/31.07.2017 г. и 67617/17.08.2017 г., в които се сочи, че за изпълнените от ищеца работи през процесния период ответникът дължи възнаграждение в размер на общо 264 720,50 лв.
Доколкото всяка една от процесните фактури носи подписа на ответника и не е оспорена по реда на чл.193 ГПК, съдът намира за установено въз основа на фактурите, че извършените от ищеца работи са на стойност, посочена във фактурите. Фактурите носят подписа на ответника, поради което притежават материална доказателствена сила за факта, че ответникът в качеството на възложител е приел изпълнените от ищеца работи, възложени със сключеното към договора споразумение.
Фактурата в качеството на частен документ, който носи подписа на възложителя, притежава доказателствена стойност не само за възникналото договорно правоотношение между страните, но и за факта на изпълнение на задължението на изпълнителя. В тази част фактурата има качеството и на разписка по смисъла на чл.77 ал.1 ЗЗД, издадена от ответника възложител с нарочната цел да служи на ищеца изпълнител за доказване на факта, че е престирал по договора.
На следващо място – от заключението на ССЕ
се установи фактът, че за процесните фактури са направени вписвания в
счетоводните книги на ответника. Тази фактическа констатация е друг аргумент в
подкрепа на извода, че изпълнените по договора работи са в размер на
фактурираната стойност от 264 720,50 лв. Вписването на фактурите в
счетоводните книги на ответника има
стойност на извънсъдебно признание на факта, че е получил изпълнение на
дължимата престация в размер на посочената във фактурите стойност. В този
смисъл са решение № 172
от 13.01.2016 г. по
т.д. № 2535/2013 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 45 от 28.03.2014 г. по т.д. № 1882/2013 г.., Т. К., І Т. О. на ВКС и решение № 53 от 12.09.2013 г. по т.д. № 74/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, съдържащи разяснения относно доказателствената стойност на вписванията
на издадените от изпълнителя фактури в счетоводните книги на възложителя.
Освен това - по делото е
представено писмо за годишна инвентаризация на активите и пасивите от
22.01.2019 г., в което ответникът изрично е признал за съществуването на дълг
към ищеца в размер на 264 720,50 лв.
Преценката в съвкупност на посочените
по-горе факти не оставя място за съмнение относно доказателствения извод, че
ищецът е изправна по договора страна, която е престирала съобразно уговореното
и че изпълнените по договора работи са на стойност 264 720,50 лв. Тук
следва да се отбележи, че по делото няма никакви данни за факта, че от страна
на ответника са били направени каквито и да е било възражения за отклонение от
уговореното качество – чл.264 ал.3 ЗЗД.
По отношение на неточното
изпълнение в количествено отношение следва да се спомене, че това отклонение от уговореното не се обхваща от
преклузията на чл. 264, ал. 3 ЗЗД
- решение № 94/02.03.2012
г. по т. д. № 133/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 69 от 16.08.2019 г. по гр.д. № 2319/2018 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС. В този смисъл съдът приема, че липсата на
възражение от страна на възложителя не освобождава изпълнителя от доказване на
факта, че размерът на претенцията по чл.266 ал.1 ЗЗД съответства на изпълнените
от него работи в количествено отношение. Установените по делото факти по
несъмнен и категоричен начин сочат, че изпълнените от ищеца работи в
количествено отношение са на стойност 264 720,50 лв. От допълнителното
заключение на ССЕ се установява, че сумите по издадените от ищеца фактури за
възнаграждение през процесния период, които формират размера на вземането за
главница по чл.266 ал.1 ЗЗД, кореспондират със сумите, посочени в стойностните
сметки и че разходите на ищеца възлизат на 264 720,50 лв. В констативно
съобразителната част от заключението е посочено, че в.лице е посетило на място
ОДБХ Варна, където се съхраняват копия от потвърдителните бележки, които
съответстват с посочените в описа на ищеца към исковата молба, а сумите по
фактурите се формират съобразно начина на изчисление, предвиден в клаузата на
чл.5 ал.1, т.1 от договора.
Въз основа на допълнителното
заключение на ССЕ съдът приема, че представените с исковата молба стойностни
сметки, в които е посочено за всеки месец изминатите километри, брой
обслужвания и тонове термично обработени мъртви животни, са в съответствие с
потвърдителните бележки и пътните листове, проверени на място от в.лице, което
е констатирало, че не са налице „надписани“ километри в пътните листове. Тези
констатации на в.лице в допълнителното заключение са основание за категоричния
извод, че за изпълнените в количествено отношение работи ищецът има право на
възнаграждение за сумата от 264 720,50 лв., която е сбор по фактурите,
издадени съобразно стойностните сметки, които кореспондират с количеството
работа по проверените от в.лице потвърдителни бележки и пътни листове.
По делото са представени писма с
приложени към тях известия, от които се установява, че ответникът е получил
изготвените от ищеца стойностни сметки, в които се сочи обем на изпълнените за
месеца работи, от което следва, че ответникът е бил наясно с това за какво
количество работа са издадени процесните фактури, които са вписани в
счетоводните му книги.
Потвърдителните бележки, които
удостоверяват изпълнението в количествено отношение, са били изпращани до ОБДХ
Варна, защото ОБДХ София с
писмо N 1317/18.08.2016 г. е овластила ОБДХ Варна да определи служител,
който да проверява издаваните от ищеца документи, а с писмо N ЗЖ-1495/24.08.2016 г. ОБДХ Варна е определила лицето Д.Д. – чл.9,
т.4 от договора, вр. с чл.8 ал.1 и ал.2 ЗОП.
Освен това от страна на ответника не са представени никакви
доказателства за факта, че ищецът е изпълнил по-малко работа в количествено
отношение. Не е представен констативен протокол за пропуски – чл.9, т.6 от договора,
нито е представен констативен протокол за неспазване на изискванията – чл.11 от
договора.
С
оглед спецификата на възложените по договора работи е било уговорено, че
размерът на дължимото от ответника възнаграждение се определя съобразно процент
от общата стойност на изпълнената в полза на всички дирекции престация – чл.5.1
от договора, вр. с чл.5 от споразумение от 05.08.2016 г. – 7,879 %, а от
допълнителното заключение се установява спазването на тази уговорка.
Повдигнатите от ответника възражения, че не са изготвени от ищеца график
за събирането, дневник на изхода на екарисажа, дневник на входа на екарисажа и
че не е изградена онлайн информационна система, са неоснователни. За факта на
точно изпълнение на задълженията на ищеца в качествено и количествено отношение
са събрани множество писмени доказателства, които са били известни на
ответника, който е вписал в счетоводните си книги издадените от ищеца фактури и
е признал изрично съществуването на дълг в размер на 264 720,50 лв. - писмо за годишна инвентаризация на
активите и пасивите от 22.01.2019 г. Неизготвянето от ищеца на посочените
по-горе документи няма отношение към точното изпълнение на възложените работи
съобразно уговореното качество и обем. Посочените по-горе документи са напълно
ирелевантни за начина на определяне на размера на възнаграждението и за
доказване на действително направените от ищеца разходи, уговорен в чл.5 от
договора.
Като допълнение следва да се
спомене, че с оглед спецификата на възложените работи размерът на възнаграждението
на изпълнителя по волята на страните се формира като процент / 7,879 %/ от общо изпълнените работи,
т.е стойността на извършената от ищеца престация в полза на всички областни
дирекции, които съвместно са участвали при възлагането, е от значение за определяне
на вземането срещу ответника. Това е така, защото е невъзможно да се посочи
точна стойност на изпълнените в полза на една дирекция работи, тъй като
фактическите действия по извършване на възложените работи водят до
осъществяване едновременно на дължимата престация в полза на всички
възложители.
Както се спомена по-горе, не са
направени никакви възражения по чл.264 ЗЗД за отклонение на възложителя от
уговореното при изпълнение на възложените работи, но дори и да бяха направени
възражения за недостатъци, на основание
чл.
265 ЗЗД възложителят не е освободен от заплащане на възнаграждение, защото може да иска поправяне на работата; заплащане на разходите за отстраняване на
недостатъците, или съответно намаляване
на възнаграждението съразмерно
стойността на некачествено изпълнените работи - решение № 120 от 20.06.2017 г. по т.д. № 1032/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС. При установените по делото факти съдът приема, че няма никакво основание
да не се плати възнаграждение на изпълнителя за извършените от него работи,
приети без възражения от възложителя, поради което искът по чл.266 ал.1 ЗЗД е
доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.
Тъй като ответникът не е
изпълнил паричното задължение по чл.266 ал.1 ЗЗД, е изпаднал в забава, за която
дължи на основание чл.86 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва. От
заключението на ССЕ се установи, че обезщетението за забава възлиза на 63 835,12
лв., поради което искът по чл.86 ЗЗД е доказан и по размер.
Възражението на ответника за
погасителна давност по отношение на увеличените размери на исковете е
неоснователно. За вземането по чл.266 ал.1 ЗЗД се прилага 5-годишния давностен
срок по чл.110 ЗЗД, поради което предявените на 31.10.2019 г. искове за сторени
през 2017 г. работи не са погасени по давност.
По отношение на акцесорното
вземане по чл.86 ЗЗД следва да се прилага тригодишният давностен срок по чл.111
б.“в“ ЗЗД. Нормата на чл.116а ЗЗД предвижда, че когато вземането е
предявено частично, давността се спира или прекъсва само за предявената част. Увеличението по молба от 14.02.2020 г. за
обезщетението за забава по фактура N 63772/01.02.2017 г., което е с
начална дата 07.03.2017 г., не е погасено по давност, защото последният ден от
тригодишния срок настъпва на 07.03.2020 г.
Увеличението по молба от
13.03.2020 г. за обезщетението за забава по фактура N 64284/01.03.2017 г., което е с
начална дата 01.04.2017 г., не е погасено по давност, защото последният ден от
тригодишния срок е 01.04.2020 г.
Увеличението по молба от
29.05.2020 г. за обезщетението за забава по фактура N 64267/28.02.2017 г., което е с начална дата 31.03.2017 г., не
е погасено по давност, защото на основание чл.3, т.2 от ЗМДВИП давностният срок е спрял да тече от
13.03.2020 г., когато е обявено извънредното
положение. Към спиране на
давностния срок са оставали 18 дни до 31.03.2020 г., който е последният ден от
тригодишния срок. Нормата на § 13 от ПЗР на ЗЗдравето /ДВ бр. 44 от 13.5.2020 г./ предвижда, че сроковете, спрели да
текат по силата на ЗМДВИП, продължават да текат от изтичане на 7 дни от
обнародване на този закон. Това
означава, че оставащият срок с продължителност от 18 дни е продължил да тече от 21.05.2020
г., от което следва, че
увеличението по молба от 29.05.2020 г. не е погасено по давност.
Увеличението по молба от
12.06.2020 г. за обезщетението за забава по фактура N 64868/03.04.2017 г., което е с начална дата
04.05.2017 г., не е погасено по давност. Към спирането на давностния срок на
13.03.2020 г. са оставали 51 дни до последния ден от тригодишния срок –
04.05.2020 г., а този срок е продължил да тече от 21.05.2020 г., от което
следва, че увеличението по молба от 12.06.2020 г. не е погасено по давност.
Увеличението по молба от
30.06.2020 г. за обезщетението за забава по фактура N 64855/31.03.2017 г., което е с начална дата
03.05.2017 г., не е погасено по давност. Към спирането на давностния срок на
13.03.2020 г. са оставали 50 дни до последния ден от тригодишния срок – 03.05.2020
г., а този срок е продължил да тече от 21.05.2020 г., от което следва, че
увеличението по молба от 30.06.2020 г. не е погасено по давност.
Увеличението по молба от
15.07.2020 г. за обезщетението за забава по фактура N 65406/02.05.2017 г., което е с начална дата
02.06.2017 г., не е погасено по давност. Към спирането на давностния срок на
13.03.2020 г. са оставали 80 дни до последния ден от тригодишния срок –
02.06.2020 г., а този срок е продължил да тече от 21.05.2020 г., от което
следва, че увеличението по молба от 15.07.2020 г. не е погасено по давност
Увеличението по молба от
03.08.2020 г., изпратена по пощата на 30.07.2020 г., не е погасено по давност.
Най-ранното обезщетение за забава е по фактура N 65384/30.04.2017 г., което е с начална дата 31.05.2017 г. До
спирането на давностния срок на 13.03.2020 г. са оставали 78 дни до 31.05.2020
г., който е последният ден на тригодишния срок. Давностният срок от 78 дни е
продължил да тече от 21.05.2020 г., от което следва, че увеличението по
подадената по пощата на 30.07.2020 г. молба не е погасено по давност.
С оглед на изложеното съдът
намира, че предявените искове следва да бъдат уважени.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „О.Д.ПО.Б.НА Х.– Добрич“, гр.Добрич, ул.“*********, да заплати на „Е.“ ЕООД, ***, на основание чл.266 ал.1 ЗЗД сумата от 264 720,50 лв. – стойност на извършени работи през периода 01.02.2017 г. – 16.08.2017 г. по допълнително споразумение от 16.02.2017 г. и договор N 23/17.08.2016 г., по които са издадени фактури с N-ра: 63772/01.02.2017 г., 64267/28.02.2017 г., 64284/01.03.2017 г., 64855/31.03.2017 г., 64868/03.04.2017 г., 65384/30.04.2017 г., 65406/02.05.2017 г., 65995/31.05.2017 г., 66018/01.06.2017 г., 66639/30.06.2017 г., 66663/03.07.2017 г., 67248/31.07.2017 г. и 67617/17.08.2017 г., ведно със законната лихва от 31.10.2019 г. до окончателното плащане; на основание чл.86 ЗЗД сумата от 63 835,12 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 07.03.2017 г. – 30.10.2019 г., както и съдебни разноски от 24 978,56 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: