Определение по дело №111/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С определение № 3746/31.10.2011 год., постановено по н.о.х.д. № 758/2010 год. на Г. районен съд, са отхвърлени като неоснователни молбите на осъдените по същото дело М. С. Х. и З. С. Х. за определянето на общо най-тежко наказание по всички осъждания на подсъдимите.

В несъгласие с посоченото определение е депозиран в законния срок протест от страна на Р. П. – Г. Д., с който се иска отмяната му и постановяване на ново такова от въззивната инстанция, с което на основание чл.25 във вр. с чл.23, ал.1 от НК се групират наказанията по множеството осъждания на двете лица по предложения начин. Представителят на Благоевградската О. П. поддържа протеста като счита, че неправилно е отказано извършването на исканата кумулация, за което са налице предвидените от закона предпоставки. Предлага Окръжният съд да извърши групирането на наказанията по влезлите в сила присъди по начина, предложен в протеста.

Жалби срещу определението на ГДРС са депозирани и от двамата осъдени, които също искат да се извърши групиране на наложените им наказания по начина, по който пледира и техния защитник.

Въззивният съд, след проверка на атакувания съдебен акт, намира, че при разглеждане на делото от първостепенния съд са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на осъдените лица и изразяващи се в следното:

Няма спор, че всеки съдебен акт следва да бъде мотивиран. Затова и в общите правила на НПК – чл.34 от същия закон изрично е посочено, че всеки акт на съда съдържа “… мотиви”. Отделно от това в разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК законодателят е разяснил минимално необходимото съдържание на мотивите към присъдата, които задължително включват “… установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение”. Добавено е и че “при противоречия на доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят”. Атакуваното определение на ГДРС на практика няма никакви мотиви. Достатъчно е да се посочи, че обема на същите в съдържателната им част е по-малко от половин страница. Но не обема на мотивите определя тяхното съответствие с цитираните по-горе законови изисквания, а съдържанието им. В разглеждания казус на обсъждане подлежи кумулацията на наказанията по общо 25 осъждания на М. Х. и по 18 осъждания на З. Х.. В този смисъл Районният съд е бил длъжен не само да ги изброи, но и да посочи съобразно влизането в сила на отделните присъди, кои и колко са възможните групирания, кой от евентуално възможните варианти е най-благоприятен за дееца, следва ли да се приложи чл.24 от НК, ако някой от наказанията по отделните присъди следва да се изтърпят поотделно това също трябва да бъде посочено като се обясни защо не могат да се групират с останалите. Съдът задължително е следвало да изложи съображения и по предложените от страните варианти за извършване на групирането, в частност по предложението на Р. П., защото участващия по делото прокурор е предложил подробен и обмислен вариант за решаването на казуса. Избрания от съдията – докладчик подход е недопустим, защото на практика с едно изречение е отхвърлен предложения от прокурора вариант, без да става ясно какви са основанията за това.

Отделно от това е допуснато и друго съществено нарушение на процесуалните правила. Видно от протокола за проведеното на 27.09.2011 година открито съдебно заседание с участието на страните, делото е приключило без обявяване на решението на съда, най-малкото в диспозитивната му част, а е постановено „че предвид голямата фактическа и правна сложност на настоящите кумулации”, съдът ще се произнесе в закрито съдебно заседание определение, което ще бъде съобщено на страните. Осъзнавайки, че с действията си нарушава правилата по чл.306, ал.2 от НПК, съдията-докладчик с разпореждане е „насрочил съдебно заседание” за друга дата с призоваване на страните. На първо място, след като е осъзнал допуснатата грешка, съдът е бил длъжен да по аналогия на чл.299 от НПК да възобнови съдебното следствие /или отмени определението си за даване ход по същество на делото/, а не просто да го насрочи за друга дата, както е процедирал. На второ място, възобновяването на делото задължително изисква волята на съда като съдебен състав, който включва и двамата съдебни заседатели.Тяхното игнориране чрез самостоятелното разпореждане на съдията-докладчик на още едно основание опорочава целеното възобновяване на делото. Нарушенията продължават и в проведеното на 31.10.2011 год. от 13.42 часа разглеждане на делото в открито съдебно заседание. След даване ход на делото е изслушана позицията на адвокат П. като защитник на двамата Х., след което е постановено определение на съда за приемането на писмено доказателство. След това са записани становищата на прокурора, че няма други искания, както и изявленията на М. Х. и З. Х., че „искат кумулация както е заявил адвоката”, веднага след което съдът е обявил, че се оттегля на съвещание, а малко по-късно и обявил на страните определението си. Не може да има спор, че този подход е в тотално противоречие с изискванията на НПК за водене на съдебно заседание. В посочената по-горе норма на чл.299 от НПК императивно се изисква след възобновяване на делото отново да се изслушат пренията на страните /или както съдебната практика приема да се даде ход на делото по същество/, след което да се предостави и последна дума на подсъдимите. В случая липсва определение на съда за даване ход на делото по същество, а и прения на страните, в които те да изразят позициите си. Най-малкото е пропусната позицията на защитника на осъдените, на която след приемане на писмено доказателство въобще не е давана думата. Отделно от това съдът въобще не е отразил, че дава последна дума на двете осъдени лица, с което е нарушил императивното изискване на чл.297 от НПК и съответно правото им на защита. Като се прибави и тоталната липса на мотиви, за проверяващата инстанция няма друг правен изход освен отмяната на атакувания съдебен акт и връщането на делото на РС в Г. Д. за ново разглеждане от друг състав при съблюдаване на дадените указания.

По тези съображения и на основание чл.335, ал.2 във вр. с чл.348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1 от НПК Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА определение № 3746/31.10.2011 год., постановено по н.о.х.д. № 758/2010 год. на Гоцеделчевския районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.