№ 435
гр. София, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Снежана Бакалова
Рени Ковачка
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно търговско дело №
20231001000850 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищеца
„Булгаргаз“ ЕАД срещу Решение № 260316 /14.08.2023г. по т.д.№ 2506/20 по
описа на СГС, VI-7-ми състав, с което са отхвърлени исковете на „Булгаргаз“
ЕАД, ЕИК *********, предявени срещу „Овергаз мрежи“ АД, както следва: с
правно основание чл. 92 ЗЗД за присъждане на неустойка по т.7.5 от договор
494-192/30.08.2018 в размер общо на сумата от 387 910,87 лева, от които 75
558,92 лева за месец октомври 2019г., 215 853,55 лева за месец ноември 2019 г.
и 96 498,40 лева за месец декември 2019г., на основание чл. 86 ЗЗД, ал. 1
сумата от 39 856,02 лева, представляваща обезщетение в размер на законната
лихва, формирана както следва: 8 437,41 лева – за забава плащането на
главницата от 7 558,92 за периода 13.11.2019г – 18.12.2020г; сумата от 22
304,84 лева – за забава плащането на главницата от 215 853.55 лева за периода
13.12.2019г – 18.12.2020г и 9 113,74 лева – за забава плащането на главницата
от 96 498,40 лева за периода 14.01.2020г – 18.12.2020г. и са присъдени
разноски.
Твърди се, че се обжалва постановеното решение изцяло с твърдения за
1
материална и процесуална незаконосъобразност, както и необоснованост.
Като процесуално нарушение на първоинстанционния съд посочва
обстоятелството, че съдът е отменил определението, с което е допуснал
съдебно-техническа експертиза, единствено поради факта, че не е успял да
открие вещо лице, което да изготви експертизата.
Счита, че заключението на същата е решаващо за установяване на
относимите по делото факти и моли същата да бъде повторно допусната от
въззивната инстанция. Твърди, че по делото е била допуснато и изготвена
експертиза от вещото лице В. Г. М., експерт със специалност „технология на
нефта и газа“, която съдът неоснователно е отказал да изслуша и неправилно е
приел, че същата не разполага с квалификация да изготви заключение по
поставените въпроси.
По отношение на материалната незаконосъобразност на решението,
навежда доводи, че неправилно е тълкувал договора между страните, като е
нарушил нормата на чл. 20 от ЗЗД. Неправилно е интерпретирал задълженията
на двете страни по договора. Неправилен бил извода на съда, че разликата
между приетото и уговорено количество газ е реално доставена или, че
ищецът е имал възможност да я достави, което било пречка да се заключи, че
има неизпълнение от страна на“Овергаз Мрежи“. Твърди, че съдът не
тълкувал договора в цялост, както и не отчел писменото признание на
ответника за неприетите договорени количества газ в споразумението от
09.06.2020г. Неправилна била интерпретацията на доставката на газ, като
обикновена доставка на стоки, като следва да се вземе предвид, че са касае за
доставка на природен газ до входен пункт на газопреносната мрежа, която се
подчинява на различни правила, които са уредени, включително и нормативно
в Споразумението за междусистемна свързаност. Незаконосъобразно, съдът
бил изключил от доказателствата и не е кредитирал приетите „месечни
актове“ за процесния период. Твърди, че първоинстнационния съд не е
обсъдил в цялост доказателствата по делото и не ги е анализирал, което е
довело до неправилни изводи.
Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което бъдат
уважени в пълен размер предявените искове. Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор на жалбата, в който се оспорва същата и се
иска потвърждаване на решението. Излагат се съображения за правилността
2
на решението. По направеното доказателствено искане, твърдят, че то възлага
на вещото лице да изготви експертизата въз основа на документи, които не са
представени, като доказателства по делото и за чието представяне е изтекъл
преклузивния срок.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение на наведените с въззивната жалба основание за неговата
неправилност намира следното:
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна:
Ищецът „Булгаргаз“ ЕАД е обществен доставчик на природен газ по чл.
2 ал.1 пр. първо от Правилата за търговия с природен газ (ПТПГ), притежаващ
лицензия за доставка на природен газ на територията на Република България
№ 214-29.11.2006г. за срок от тридесет и пет години.
Ответникът „Овергаз мрежи“ АД е дружество – краен снабдител с
природен газ по см. н а чл. 2 ал.1 пр. последно от ПТПГ, лицензиран от КЕВР
за територията на 33 общини в България.
В тези им качества страните са сключили договор за доставка на
природен газ № 494/192/30.08.2018 г. на входен пункт на газопреносната
мрежа. Договорът е сключен в изискуемата се от чл.4, ал.1 от Правилата за
търговия с природен газ, писмена форма.
Между страните не се оспорва валидността на договора, нито
съдържанието му, съответстващо на представения по делото писмен
документ. По силата на Договора за доставка „Булгаргаз“ ЕАД се е
задължило да доставя (продава) на „Овергаз мрежи“ АД природен газ на
входен пункт на газопреносната мрежа, а Овергаз Мрежи е задължен да
приема договорените количества и да ги заплаща по реда и при условията на
Договора за доставка.
Във връзка с изпълнение на Договора за доставка и в съответствие с т.
4.1 от него страните са подписали Годишна програма за договорените
количества природен газ, които Овергаз Мрежи е длъжен да приеме през 2019
г.
В чл. 7.1 е уговорено, че дневно договорено количество газ (ДДК) се
определя, като договореното месечно количество газ се раздели на броя на
дните от месеца.
В т.5 на същия текст е уговорено, че за неприето количество газ при
неравномерна доставка, повече от 10% от ДДК за всеки един ден на
съответния месец на доставка, клиентът заплаща допълнително 10% от цената
на газа в месеца на приемане.
По реда на чл.8.2 от договора е уговорено, че клиентът може да
3
предлага изменение на месечните и дневните количества газ. До 13 часа на
предходния ден, клиентът може да уведоми доставчика за количеството газ,
което ще приеме в деня на доставката. Приетото изцяло или частично
изменени на ДДК е задължително за страните.
В чл.10.2 страните изрично са се съгласили и че за доставени количества
газ се считат тези, разпределени от оператора /“Булгартрансгаз“ЕАД/,
съгласно действащите в съответния пункт на предаване/приемане правила за
разпределение, а в чл.10.3 - че доставчикът не носи отговорност за
разпределени от оператора количества газ, които са различни от заявените от
клиента.
В чл.10.8 е уговорено, че количеството природен газ, предоставено на
клиента през всеки от дните на съответния месец се отразява в месечен акт,
приложение - неразделна част от фактурите, издавани по т.11.13 и т.11.14 от
договора, съдържащ информация за задълженията на доставчика за доставка и
задълженията на клиента за приемане на природния газ. Следващата
разпоредба - тази на чл.10.9 установява, че доставчикът съставя и подписва
месечния отчет по т.10.8 на база на предоставените от оператора данни, а
според чл.10.10 клиентът има право да оспори мотивирано данните от
месечния отчет, който подлежи на проверка, но оспорването не спира
издаването на фактурата по договора. В случай на доказани несъответствия се
предприемат съответните коригиращи действия.
За месец октомври 2019г. са направени общо 17 броя заявки за
изменение на ДДК; за ноември – 30бр. и за декември – 20 бр., като същите са
били одобрени от доставчика.
Съгласно уговореното в договора, ищецът е предоставил на ответника
информация на интернет платформата (чл. 8.4), включително и месечни
актове за разпределени количества на всички пунктове, фактури и
уведомления за допълнително плащане, които са били достъпни за ответника.
С отговора на исковата молба е представено писмо изх. №
576/28.02.2019г., от ответника до ищеца, с което оспорва начислена неустойка,
която не е за процесния период и писмо изх. №1567/04.09.2019г., с което
ответникът твърди, че няма неизпълнени задължения към ищеца, но в
писмото не са посочени конкретни задължения.
Между страните е сключено Допълнително споразумение № 1 от
09.06.2020 г. към Договор № 494-192 (след датата на изброените писма),
отразяващо разлики в дължимите от „Овергаз мрежи“ АД на „Булгаргаз“ ЕАД
суми по Договора за доставка предвид приетата от КЕВР промяна със задна
дата в цената на природния газ за процесния период. В приложението № 2 към
него, представляващо неразделна част от споразумението, страните са се
съгласили, че са дължими суми за неприето количество газ за месец октомври,
ноември и декември 2019г. Съгласно т. 3 от Допълнителното споразумение
приетите и неприетите количества природен газ са посочени в Приложение №
2 към Допълнителното споразумение. Видно от Таблицата, колона 2 на
Приложение № 2, Овергаз Мрежи се е съгласило и признало неприетите
количества и задълженията си за съответните неприети количества за м.
4
октомври 2019 г., м. ноември 2019 г. и м. декември 2019г.
Според заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице О. В., доставката на природен газ за
ответника по договора се е осъществявала на два пункта:
ГИС Негру Вода 1/Кардам, представляващ точка за междусистемно
свързване с двама оператори на преносната мрежа - „Булгартрансгаз" ЕАД и
СНТГН ТРАНСГАЗ С.А. (румънски оператор). На този Пункт „Овергаз
мрежи“ АД, като мрежови ползвател има възможност да заявява
самостоятелно количества директно на „Булгартрансгаз" ЕАД, независимо от
договореното с Булгаргаз по Договора за доставка и от заявките, които
Булгаргаз отправя към СНТГН ТРАНСГАЗ С.А. на база договореното по
Договора за доставка. Ищецът и ответникът са двойка мрежови ползватели.
На тази точка на свързване, доставките се регулират от Споразумението за
междусистемна свързаност (чл. 7 и чл. 8) и Правилата за балансиране на
пазара на природен газ, издадени от КЕВР, в сила от 01.01.2017 г. (обн. ДВ.,
бр. 99 от 13.12.2016 г., изм. и доп. ДВ., бр.57 от 19.07.2019 г.4
Съгласно чл. 8, ал. 1, б. „а" от Правилата за балансиране и чл. 7 и чл. 8 от
Споразумението за междусистемна свързаност, при сравняване на заявките,
подадени към двамата оператори на преносни системи, се прилага правилото
за одобряване на по-малкото от двете количества. Прилагането на това
правило се състои в следното: ежедневно ищецът заявява към СНТГН
ТРАНСГАЗ С.А доставка на количества, заявени от ответника или коригирани
количества заявени от същия. „Булгартрансгаз" ЕАД, който е доставил на
ответника дневните количества изпраща съобщение до румънския оператор,
като в случай на разлика в обработените количества от двете страни на точката
на междусистемно свързване, потвърденото количество, ще бъде по-малкото
от двете обработени количества.
ГИС „Негру вода“ 2,3 са пунктове, част от транзитната мрежа и по
отношение на тях не се прилага споразумението за между системно свързване.
Ползватели на мрежата са само ищецът и ответникът. Разпределението на
количествата се прави от оператора „Булгартрансгаз“ ЕАД. След получаване
на заявките от ответника и други ползватели, ищецът изпраща заявки до ООО
„Газпромексепрот“. След получаване на потвърждение, ищецът изпраща
потвърдените заявки на „Булгартрансгаз“ ЕАД. На основание чл. 22 ал.2 т.4
от Правилата за търговия с природен газ при разлика между общо заявеното
от ползвателите на мрежата и измерено количество, операторът на
газопреносната мрежа разпределя разликата пропорционално на заявките.
Пред първата инстанция е допусната, назначена и изслушана съдебно-
техническа експертиза, изготвена от вещо лице, компютърен специалист,
според което системата на Булгаргаз с модул „Доставки" за отчитане и контрол
на газовото потребление на клиентите е web базирана и автоматизирана и не е
манипулирана. След генерирането на месечните актове се стартира процедура
по изпращането им автоматично на всички клиенти. От заключението се
установява, също така, че месечните актове са прегледани от ответника.
От същата система се установява, че на ответника са изпратени
5
автоматично, генерираните за периода 3 бр. уведомления за неприети
количества от 08.11.2019г.; 09.12.2019г. и 09.01.2020г.
С отговора на исковата молба е представено писмо изх. №
576/28.02.2019г., от ответника до ищеца, с което оспорва начислена неустойка,
която не е за процесния период и писмо изх. №1567/04.09.2019г., с което
ответникът твърди, че няма неизпълнени задължения към ищеца, но в
писмото не са посочени конкретни задължения.
На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно
кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.92 ЗЗД и
чл. 86 от ЗД , от „Булгаргаз“ЕАД против „Овергаз Мрежи“АД.
В обжалваното решение е прието, че искът по чл. 92 от ЗЗД е недоказан
по основание и като такъв е бил отхвърлен.
Настоящата инстанция, въз основа на събраните пред двете инстанции
доказателства, намира същия за основателен и доказан.
Страните договорили в чл.7.5 от договора между тях, за неприетото
количество газ при неравномерна доставка, с повече от 10% от ДКК, през
всеки един ден от съответния месец на доставка, клиентът да заплаща на
доставчика допълнително 10% от цената на газа в месеца на приемане. За тези
суми според чл.7.7 предложение първо, се издавало уведомление за
допълнително плащане, изчислено на база на месечния акт. Конкретизирано е
кои количества газ се считат за доставени, а именно - тези по чл.10.2 от
договора, както и възможността на клиента да оспори мотивирано данните от
месечния акт, вкл. - уговорките за начина на заплащане на количествата
неприет газ.
В отговора на исковата молба, ответникът е направил възражение за
нищожност на клаузата за неустойка за заявени и непотребени количества газ.
В първоинстанционното решение са развити доводи за неоснователност на
възражението, които настоящата инстанция споделя и към които препраща.
В представената по делото писмена защита, представителят по
пълномощие на ответната страна поддържа твърдението си за нищожност на
процесната клауза на две основания – поради противоречие на императивни
правни разпоредби и поради противоречие с добрите нрави.
Твърдението за противоречие с правни норми се състои в твърдението,
че цитираната клауза противоречи на чл. 30 ал.1 т.7 от ЗЕ във вр.чл. 2 т.1 и чл.
17 ал.1 и 3 от Наредбата за регулиране на цените на природния газ (НРЦПГ).
Според ответника, тъй като в правилата за ценообразуване на природния газ е
предвидено включването на компонента за разходи за доставка от внос за
вътрешния пазар т.е. недопустимо е договарянето с допълнителни клаузи на
суми, които да се събират над потребеното количество, тъй като тези разходи
са вече включени в цената.
Възражението е неоснователно - в чл.22, ал.1 от ПТПГ (приложими в
отношенията между страните), в изр.второ, изрично е предвидена
6
възможността в договорите за доставка между ползвателите на мрежата и
клиентите да се договорят освен условията, по които клиентът прави заявки
към своя доставчик, и съответните неустойки, при отклонение на заявките от
реално потребените количества. Нормативното определяне на цената на
природния газ не изключва отговорността на страните по договорите и
конкретно на ответника в качеството му на краен снабдител, за неизпълнение
на договорни задължения.
Твърди се, че процесната клауза за неустойка противоречи и на чл. 5 ал.3
от ПТПГ, в който е предвидено, че когато страна по договорите по ал. 1 е
общественият доставчик, условията на доставка са обвързани с условията по
договорите, по които общественият доставчик купува, пренася и съхранява
природния газ. Страната тълкува нормата, в смисъл, че следва да бъде
уговорена в договорена обществения доставчик с вносителя аналогична
неустойка на тази в техния договор. Настоящата инстанция счита, че такъв
извод за пълно съвпадение на отговорността за неизпълнение на договора в
тези два договора не е предвидена от цитирания текст, като „условията на
доставка“ не визират тази отговорност.
Неоснователно е и възражението за противоречие на процесната клауза
с добрите нрави, тъй като била едностранно наложена и не изпълнявала
присъщата си функция. Не е налице неравноправно третиране на субектите по
договора, доколкото при неизпълнение на задължения по договора от страна
на ищеца също е предвидена неустойка. Обезщетителната функция на
процесната договорена неустойка е ясно изводима от факта, че е уговорено
между страните при неизпълнение на задължението за приемане на ДДК с
10% да се заплаща неустойка в размер на 10% т.е. налице уговорка за
покриване на претърпени реални вреди от ищеца, който е следвало да се
задължи по друг договор да достави уговореното количество природен газ.
Относно действителността на уговорката за неустойка по същия
договор е налице влязло в сила решение по т.д. № 541/2023г. по описа на САС,
което не е било допуснато до касационно обжалване по т.д. № 768/24 по описа
на ВКС, първо т.о.
От събраните доказателства се установи, че при условията на
неравномерна доставка, ответникът е заявил за месец октомври, ноември и
декември 2019г. количества с 10% по-малки от ДДК.
Ответната страна оспорва в писмената си защита и наличието на
условията по договора на „неравномерна доставка“. Действително този
въпрос не е бил изследван чрез назначена експертиза, тъй като това
обстоятелство не е било оспорено в писмения отговор на исковата молба. В
първоинстанционното решение е прието, че не били доказани условията на
неравномерна доставка, без такова възражение да е неправено от ответната
страна и при липса на спор между страните по делото по този въпрос до
приключване на устните състезания. Предвид изложеното изводите на СГС по
този въпрос са приети при неправилно приложен процесуален закон.
Ищецът е издал уведомление за допълнително плащане, с което
ответната страна е могла да се запознае, съобразно уговореното в договора от
7
уеб платформата, посочена в договора между страните.
Не се твърди и не са представени доказателства, ответникът да е
накривил възражение.
По повод възражението на ответника, че не е получил тези документи,
пред първоинстанционния съд е била допусната и изслушана съдебно-
техническа експертиза, изготвена от вещото лице И. Д., която е установила, че
месечните актове за процесния период от време са били предоставени от
ищеца на ответника в модул „Доставки“, от който се изпратени и електронни
съобщения на електронната поща на „Овергаз Мрежи“АД, с които последният
е бил уведомен за предоставените в модула месечни отчети. Установила е още
тези месечни актове да са преглеждани от „Овергаз Мрежи“АД в неговия
акаунт в модул доставки . По идентичен начин на въззиваемата страна са били
предоставени и уведомленията за допълнително плащане на неприето
количество газ за процесните месеци.
Правните си изводи настоящата инстанция основава и на сключеното
между страните споразумение, с което ответната страна признава
количеството неприет природен газ, съобразно месечните отчети и
уведомленията за плащане. В посоченото споразумение се уточнява
единствено цената на договорените и неприети количества природен газ.
На последно място, следва да се обсъди възражението на ответника, че
ищецът не е имал възможност да изпълни договора, като достави на
ответника всички договорени количества природен газ. За установяване на
последното, както и за установяване на спецификата на доставката на
природен газ пред въззивната инстанция бе назначена съдебно-техническа
експертиза.
От заключението на същата се установява, че не са били регистрирани
аварии за процесния период, както и че заявените количества и осигурени
количества от основания доставчик на ищеца – ООО Газпром експорт за
същия период многократно надвишават заявените от ответника към ищеца за
периода. Посочен е и твърдият технически капацитет на дневна база на двата
пункта, който за Негру вода1/Кардам е 214 049 756 kWh, а за Негру вода 2
3623 124 006 kWh, който позволява пренасянето на количествата по договора.
Според вещото лице, в месечните актове няма как да има информация за
доставени количества природен газ, а те отразяват единствено приетите
количества природен газ, разпределени от оператора. Спецификата на
потреблението на природен газ в съответните пунктове, налага да бъде
отчитано единствено приетото от ползвателя количества газ, разпределено от
оператора.
Съдът не кредитира заключението, в частта му, в която вещото лице
дава заключение, че не е прилагано правилото на по-малкото от двете
количества за процесния период, тъй като от обективните данни изложени от
вещото лице по дни е видно, че същото е прилагано.
Ответникът е навел също така и възражение, че ищецът не му е доставил
уговореното количество природен газ. Възражението е неоснователно. Видно
8
от разяснената от вещото лице технология на приемане на количествата
природен газ, ответникът е този, който заявява на входен пункт на
газопреносната мрежа какви количества ще приеме и съответно на това му се
разпределят тези количества по правилото на по-малкото от двете количества.
С оглед спецификата на доставяната суровина, която е налична постоянно, в
много по-голям обем за ползване, ответникът решава какво количество ще му
бъде разпределено и какво количество ще приеме, а задължението на ищеца е
изпълнено, тъй като ответникът има възможност винаги да ползва ДДК.
„Овергаз мрежи“АД е приел, респективно - отчел за процесния период
от време, по установените от договора и приложимите Правила за търговия с
природен газ начин природния газ и не е приел количествата газ при
неравномерна доставка, повече от 10% от ДДК през всеки ден от процесните
месеци. Тези количества се установяват по безсъмнен начин от представените
писмени доказателства, включително и от признанието на ответника, както
следва:
За месец октомври 2019г. – 21 582,097 MWh;
За месец ноември 2019г. – 55 891,650 MWh;
За месец декември 2019г. – 23 998,607 MWh;
В представеното между страните споразумение са записани по-големи
количества, но в исковата молба ищецът претендира посочените по-малки
количества, което по същество представлява признание на неблагоприятен за
него факт, който следва да бъде зачетен от съда.
Цената за месец октомври 2019 е определена с Решение № Ц-
17/13.05.2020г. (коригирана със задна дата) на 35,01 лв. без ДДС и акциз.
Цената за месец ноември 2019 е определена с Решение № Ц-
18/13.05.2020г. (коригирана със задна дата) на 38,62 лв. без ДДС и акциз.
Цената за месец декември 2019 е определена с Решение № Ц-
19/13.05.2020г. (коригирана със задна дата) на 40,21лв. без ДДС и акциз.
Всички изброени решения на КЕВР са обществено достъпни.
Или на тази база дължимите суми за неустойка за съответните месеци са
както следва:
За месец октомври 2019г. – 75 558,92 лв.;
За месец ноември 2019г. – 215 853,55 лв.
За месец декември 2019г. – 96 498,40 лв.
Следва да бъде уважен предявения иск до пълния предявен размер за
присъждане на неустойката по чл. 7.5 от Договора, ведно със законната лихва
за забава от датата на предявяване на исковата молба – 18.12.2020г. до
окончателното изплащане на същите.
Ищецът е претендирал и неустойка по чл. 11.11 и чл. 7.7 от договора
между страните.
Предвиденото в разпоредбата на чл. 7.7 е предвидено, че за неустойката
по чл. 7.5 се издава уведомление, сроковете по чл. 11.14.6 във вр. чл. 11.14.1 и
9
2 т.е в срок до трето число на месеца се издава кредитно/дебитно известие.
Посочено е в изр. второ на чл. 7.7, че при забава клиентът дължи законната
лихва за всеки просрочен ден.
На практика, уговореното не представлява неустойка, а обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение в размерите по чл. 86 от ЗЗД.
Съдът дължи служебно определяне на правната квалификация на предявените
права. Първата инстанция правилно е квалифицирала иска с правно основание
чл. 86 от ЗЗД.
Задължението е станало изискуемо, тъй като се събраха доказателства,
че уведомленията са достигнали до ответника чрез електронната система,
както е било уговорено в договора.
За дължимата сума от неустойка за месец октомври в размер на
75 558,92 лв. се дължи лихва за забава за периода от 13.11.2019г. до
18.12.2020г. в размер на 8 437,41лв.;
За дължимата сума от неустойка за месец ноември в размер на
215 853,55 лв. се дължи лихва за забава за периода от 13.12.2019г. до
18.12.2020г. в размер на 22 304,87лв.;
За дължимата сума от неустойка за месец декември в размер на
96 498,40лв. се дължи лихва за забава за периода от 14.01.2020г. до
18.12.2020г. в размер на 9 113,74лв..
Ответникът е възразил, че не е в забава, тъй като не признал
задълженията и не ги осчетоводил. Това обстоятелство няма отношение към
възникването на дължимостта на сумите.
Твърди, също, че не е изпаднал в забава, тъй като от компютърно-
техническата експертиза не е било видно, кога е бил изпратен имейл за
качването в системата на уведомленията (УПД). Според заключението на
същата експертиза може да се установи датата на съставяне на УПД
(съответно 08.11.2019г.; 09.12.2019г. и 09.01.2020г.), а след генерирането на
този документ започва автоматично изпращане на същия до клиента, за което
съгласно уговореното, клиентът се счита уведомен чрез уеб платформата.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция относно
основателността на иска не съвпадат с тези на СГС, следва да бъде отменено
обжалваното решение, като вместо това бъде уважен предявения иск.
При този изход на производството на ищеца се дължат направените
разноски пред първата и пред въззивната инстанция в размер съответно –
33 010,87лв. за първата инстанция и 24 955,43лв. за въззивната инстанция.
Възнаграждението уговорено и заплатено от ищеца за адвокатска
защита по делото и за двете съдебни инстанции е в размер на 12 000лв. без
ДДС или 14 400 лв. с ДДС. И срещу двата размера, процесуалния
представител на ответната страна е направил възражение за прекомерност.
Възраженията се неоснователни. Определеното и заплатено възнаграждение
от ищеца е под минималните размери по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа з една инстанция, съобразно
материалния интерес по делото и съответно двойно по-ниско от уговореното и
10
заплатено такова на пълномощника на ответника, с което следва да е
съизмеримо.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260316 /14.08.2023г. по т.д.№ 2506/20 по описа
на СГС, VI-7-ми състав изцяло, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Овергаз мрежи“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
„Булгаргаз“ ЕАД, ЕИК ********* по иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за
присъждане на неустойка по т.7.5 от договор от 494-192/30.08.2018 в размер
общо на сумата от 387 910,87 лева, от които 75 558,92 лева за месец октомври
2019г; 215 853,55 лева за месец ноември 2019 г и 96 498,40 лева за месец
декември 2019г., ведно със законната лихва за забава, считано от 18.12.2020г.
окончателното изплащане на сумата;
по иска с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, сумата от 39 856,02
лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично
задължение, в размер на законната лихва, формирана както следва: 8 437,41
лева – за забава плащането на главницата от 75 558,92 за периода 13.11.2019г –
18.12.2020г; сумата от 22 304,84 лева – за забава плащането на главницата от
215 853.55 лева за периода 13.12.2019г – 18.12.2020г и 9 113,74 лева – за
забава плащането на главницата от 96 498,40 лева за периода 14.01.2020г –
18.12.2020г.,
както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, сумата 33 010,87лв.,
представляваща разноски за първата инстанция и 24 955,43лв. разноски за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11