Решение по дело №7772/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260585
Дата: 25 февруари 2021 г.
Съдия: Анета Александрова Трайкова
Дело: 20195330107772
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

        №260585                 25.02.2021г.                    Гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-Ви гр. състав в открито съдебно заседание на  осми февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА

 

               при участието на секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7772 по описа на ПРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

              Образувано е по предявен от Н.А.Г. с ЕГН ********** срещу М.Г.П., ЕГН ********** отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, ал.1 ГПК, с който се претендира признаване спрямо ответникът, че ищецът не дължи сумата от 480,18 лева разноски, за която е издаден изп. лист по гр. д. № 12154/2012 год. на РС – Пловдив. Релевират се съображения, че претендираната сума е погасена по давност, поради изтичането на петгодишен давностен срок по смисъла на член 110 ЗЗД. Претендира разноски. Прилага писмени доказателства.

           От ответницата е постъпил писмен отговор, който е подаден след изтичане на срока по член 131 ГПК, с който се излагат съображения за неоснователност на иска.

           Като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, във вр. с член 12 ГПК, по свое убеждение, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

          Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация член 439, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на член 439 ГПК длъжникът може да оспори изпълнението чрез иск, който може да се основава на факти настъпили след приключване на съдебното дирене. И тъй като отрицателния установителен иск по член 439 ГПК  може да бъде основан само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, и имащи отношение към изпълняемостта на правото, посочените предпоставки касаят допустимостта на предявения иск. В настоящия случай ищецът се позовава именно на такъв факт – изтекла погасителна давност за паричното задължение по изпълнителния лист от 27.11.2018 г. по гр. д. № 12154/2012 год. по описа на РС – гр. Пловдив, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 967/2018г. на ЧСИ*****

        В тежест на ищеца, съобразно твърдението му е да докаже факта на погасяването на процесните суми по давност като в случая следва да установи началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност и периода, за който е текла. При установяване на това обстоятелство, в тежест на ответника е да докаже спирането или прекъсването на давността.

          Представено е било влязлото в сила на 19.12.2012 година съдебно решение, послужило като изп. основание за издаване на изп. лист от първоинстанциония съд разглеждал делото, като видно от представения в заверен препис изп. лист, последният е бил издаден на 27.11.2018г. Представен е и заверен препис от изп. дело, от което се установява, че въз основа на издадения в полза на ответницата изп. лист изп. производство е образувано на 07.12.2018г.

          Съгласно нормата на чл.117, ал. 2 ЗЗД  давността за съдебно установено вземане е петгодишна. Срокът на новата давност започва да тече от влизане в сила на съдебното решение, или срокът е започнал да тече, считано от 19.12.2012г., като давността е изтекла на 19.12.2017г., през който период не се установява да е била прекъсната или спирана давността.

  С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че така предявеният установителен иск се явява основателен и доказан по основание и размер.

  По отговорността за разноските:

  С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, следва да се присъдят разноски в полза на ищеца, като същият е направил изрично искане и съобразно представените доказателства и списък с разноски ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 479 лева.

  Предвид изложените съображения, съдът

                                                                          Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по предявения отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, ал.1 ГПК, предявен от Н.А.Г. с ЕГН ********** срещу М.Г.П., ЕГН **********, че Н.А.Г. с ЕГН ********** не дължи на М.Г.П., ЕГН ********** сумата от 480,18 лева разноски, за която е издаден изп. лист по гр. д. № 12154/2012 год. на РС – Пловдив, като погасена по давност.

ОСЪЖДА М.Г.П., ЕГН ********** да заплати на Н.А.Г. с ЕГН ********** сумата от 479 лева – разноски за първоинстанционното производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.   

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова

 

      Вярно с оригинала.

Секретар: Н.Н.