Р Е Ш Е Н И Е
№ 305/ 06.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО
заседание на четвърти юни , през две
хиляди и осемнадесета година в състав :
Административен съдия : БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
при секретаря Д*** Д*** ,като разгледа докладваното от
съдия БОЙЧЕВА ,
административно дело№244/2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по чл.171,т.2а
от ЗДвП във връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Делото е образувано по жалба на Л.Р.П. *** против Заповед за прилагане на ПАМ №18-0996-000211/16.04.2018г.
на началник сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана ,с която на жалбоподателката е
наложена ПАМ по чл.171,т.2а от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС-лек автомобил „М*** МХ-3“ с рег.№М***
за срок от 6 месеца.В жалбата си иска
отмяна на заповедта,с която е наложена ПАМ ,поради немотивираност на същата ,допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила и като постановена в несъответствие с
целта на закона ,а в съдебно заседание ,чрез процесуалния си представител адв.К.К.
иска отмяна на заповедта за ПАМ ,като незаконосъобразна, по подробно изложени
съображения.
Ответникът по жалбата – Началник-сектор
„ ПП“ към ОД на МВР-Монтана,не се явява
и не изпраща представител,не взема становище.
Административният съд,след преценка на оспорената
заповед,доводите на страните и представените писмени доказателства,установи
следното:
Жалбата е допустима ,като подадена от легитимирано лице и
в срока по чл.149,ал.1 от АПК.Заповедта е връчена лично на жалбоподателката на 17.04.2018г./видно
от разписка на л.3/,а жалбата срещу заповедта е депозирана чрез
административния орган до съда на 02.05.2018г./л.2/, което я прави допустима за разглеждане. Разгледана по същество
се явява основателна.Доводите на съда в този смисъл са следните:
От данните по делото се установява,че на П.Т.Н. *** е
съставен акт за установяване на административно нарушение №507114/15.04.2018г. за
това,че на 15.04.2018г. в 00,15ч.в Община Монтана на РП ІІІ-102км. 9+300 с
посока на движение от гр. Чипровци към гр.Монтана ,като водач на лек автомобил“М***
-М*** “с рег.№М*** управлява същия без да притежава СУМПС /неправоспособен
водач/,с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП.Въз основа на така съставения
АУАН ,със Заповед за
прилагане на ПАМ №18-0996-000211/16.04.2018г. на началник сектор „ПП“ към ОД на
МВР-Монтана , на жалбоподателката Л.Р.П. е наложена
ПАМ по чл.171,т.2а от ЗДвП-прекратяване
на регистрацията на ППС-лек автомобил „М*** МХ-3“ с рег.№м3489ВН за срок от
6 месеца.Тази
заповед се обжалва от настоящата жалбоподателка и е предмет на настоящето
съдебно административно производство.При тази фактическа обстановка от правна
страна съдът приема следното:
При
служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед при условията на
чл.168 от АПК на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК съдът констатира
следното.Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки
по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
На основание чл.172,ал.1 от ЗДвП заповедта е издадена от компетентен орган-Началника
на сектор „ПП“ към ОД на МВР-Монтана,комуто
са делегирани правомощия по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП,на
основание заповед на министъра на вътрешните работи№8121з-1524/09.12.2016г. ,издадена
„за министъра“на вътрешните работи Румяна Бъчварова от зам.-министъра Филип Гунев,и подписана от
него ,на основание заповед за заместване №8121з-1496/06.12.2016г.на министъра
на вътрешните работи и издадена на основание тези заповеди, последваща заповед
на директора на ОД на МВР-Монтана№301з-1411/07.06.2017г.Целта на приложената
принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети
възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не
съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно
затова тя се прилага за определен срок-за срок от 6м. Следва да се има в
предвид,че целта на принудителните административни мерки е предотвратяването, преустановяването
на административни нарушения или премахването на вредните последици от
тях,съгласно чл.22 от ЗАНН. Съгласно чл. 171, т.2а,б“а“ от ЗДвП/ДВ.бр.2/2018г.
в сила от 03.01.2018г./ за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство:а) без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.В
конкретния случай мярката е наложена на собственика Л.Р.П.,за това ,че е предоставила автомобила си на друго
лице- П.Т.Н./приятелка на сина й К*** Г*** К*** /,след като последното не
разполага със свидетелство за управление на МПС /неправоспособен водач/,съгласно
приложения АУАН.При тази законова регламентация, законът изисква собственика да
е предоставил МПС на друго лице ,което не притежава свидетелство за управление на
МПС.Не е отбелязана в заповедта от административния орган хипотезата на
чл.171,т.2а,б.“а“ от ЗДвП,която е налице в конкретния случай ,тоест липсва
правното основание за налагане на мярката,което представлява съществено нарушение на
административно-производствените правила от административния орган ,при
налагане на мярката ,доколкото не става ясно за какво нарушение е наказан
жалбоподателя и ограничава правото му на защита. Нарушението на процесуалните
правила е основание за отмяна по чл.146,т.3 АПК,особено когато е съществено и
нарушава правото на защита на лицето,което не знае какво точно нарушение му е
вменено ,за да знае как да се защитава.От друга страна ,липсата на правното
основание-коя от хипотезите на чл.171,т.2а,б.“а“ или „б“ от ЗДвП е приложима, води
до необоснованост на акта и обуславя
отмяна на заповедта.Необосноваността на оспорения акт е равнозначно на липса на мотиви и е още едно
основание за отмяна на акта по чл.146,т.2 АПК.В този смисъл основателни са
възраженията в жалбата ,че заповедта за ПАМ е незаконосъобразна,поради необоснованост
поради непосочено правно основание ,на което е издадена заповедта. По разбиране
на съда ,посочването само на фактическото основание ,без правното такова
,не дава ясна представа на жалбоподателя
да разбере какво точно е неговото нарушение ,при което ограничава неговото
право на защита. Липсата на мотиви и липсата на правно основание в заповедта ,от
друга страна, са пречка за съда да изследва законосъобразността на акта,при
което същия следва да го отмени ,като незаконосъобразен. /в т.см. Р. по а.д.№13236/2017г.
на ВАС/.Отделно от този факт ,не е предоставено правото на лицето да участва в
административното производство по издаване на акта,нарушен е чл.26 и чл.36 ,ал.2 от АПК ,като няма данни по
делото лицето да е уведомено за започване на административно производство
против него ,за да може да представи доказателства,да даде възражения и др.тоест
нарушено е правото на защита на лицето.Не са изяснени фактите и обстоятелствата
по случая,съгласно чл.35 от АПК,което води до необоснованост на акта и
представлява съществено нарушение на административно-производствените правила
,което винаги е основание за отмяна на акта по чл.146,т.3 от АПК.В хода на
делото не бе оспорен АУАН ,но бяха разпитани като свидетели лицето П.Т.Н. и
сина на жалбоподателката К*** Г*** К*** ,от които става видно ,че
жалбоподателката е предоставила автомобила на сина си К*** Г*** ,който от своя
страна го е предоставил на приятелката си П.Т. ,без нейно знание и съгласие ,тоест
не е доказана първата предпоставка за налагане на мярката-че собственика на МПС
–Л.Р.П. е предоставила на П.Т. лекия автомобил ,като втората предпоставка –че
същата не разполага със свидетелство за управление на МПС,тоест е
неправоспособен водач не се оспорва от нея /видно от жалбата/.При липса на една
от двете предпоставки в закона за налагане на мярката ,органът не би следвало
да я наложи.Същият действа при обвързана компетентност ,но е длъжен да я наложи
само при наличие на двете материално –правни предпоставки ,което в случая не е
налице.
Предвид гореизложеното съдът намира,че заповедта ,макар и постановена
от компетентен орган ,е издадена при порок във формата на акта и при съществено
нарушение на административно-производствените
правила и материалния закон и целта на
закона, при което се явява незаконосъобразна и следва да се отмени.Жалбата
,като основателна,следва да се уважи. Водим от гореизложеното административния
съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на Л.Р.П. ***, Заповед за
прилагане на ПАМ №18-0996-000211/16.04.2018г. на началник сектор „ПП“ към ОД на
МВР-Монтана ,с която на жалбоподателката е наложена ПАМ по чл.171,т.2а от ЗДвП-прекратяване на
регистрацията на ППС-лек автомобил „М*** МХ-3“ с рег.№М*** за срок от 6
месеца,КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
пред ВАС в 14 дневен срок от съобщението му на страните.
Административен съдия: