№ 393
гр. Благоевград, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:В. Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от В. Ат. Пензов Административно наказателно
дело № 20251210200669 по описа за 2025 година
Производството е с правно основание чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Х. Т., с ЕГН ********** с адрес: ...,
подадена чрез адв. ... от АК – Благоевград, със съдебен адрес: ... против
Наказателно постановление (НП) № 24-1116-005490 от 06.01.2025 година на
Началник група в ОДМВР – Благоевград, сектор „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя за вменено му административно нарушение по чл.6 т.1 от
ЗДвП, на основание чл.183 ал.3 т.6 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 30.00 (тридесет) лева и на основание Наредба
№ Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР му е отнел на 10 (десет) контролни точки.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, като се твърди, че както АУАН, така и НП са
издадени в нарушение на материалният закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения. Твърди се, че в АУАН и НП неправилно е описано и
определено мястото на извършване на нарушението, както и липсват и не са
посочени съществени реквизити по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗДвП, а
именно не е посочено конкретното място на извършване на нарушенията,
тяхното описание и обстоятелствата, които ги потвърждават. Сочи се също, че
жалбоподателят в АУАН е посочен само с две имена, което е неправилно и
води до незаконосъобразност и на издаденото НП. Иска се от съда да
постанови съдебен акт, с който отмени изцяло наказателното постановление
като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не ангажира
процесуален представител и допълнителни доказателства, не сочи
1
доказателства и не прави доказателствени искания, както и не изразява
становище по същество.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител, не сочи доказателства и не взема становище по същество.
Районна прокуратура Благоевград, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по същество.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният
доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
След анализ на събраните доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
На 18.12.2024г. около 14.39 часа в област Благоевград, община Симитли,
на път граница Румъния-Видин-Монтана-Враца-Мездра-София-Благоевград-
Кулата-границя Гърция, в посока на движение от гр.Благоевград към
гр.Симитли, жалбоподателят Н. Х. Т. управлявал лек автомобил „Рено Меган“
с рег. № ..., като на по ПП-1, Е-79, км. 372.2 извършил неправилна маневра
изпреварване в зоната на действие на пътен знак В-24 и пътна маркировка М1,
която пресякъл и навлязъл в лентата за насрещно движение. Нарушението
било констатирано визуално от автопатрул в района, в състав Г. .. К. и В. А. Л.,
поради което жалбоподателят бил спрян за проверка от същите. На място на
проверката, за извършеното от жалбоподателя Н. Х. Т. нарушение бил
съставен Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) серия
GA № 3337418 от 18.12.2024г., изведен под номер 24-1116-005490 (лист 6 от
делото) от актосъставителя Г. .. К. и в присъствието на свидетеля по
констатиране на нарушенията и съставянето на акта В. А. Л., като
констатираното нарушение било квалифицирано по чл.6 т.1 от ЗДвП. Акта се
предявил за подпис и връчил лично на жалбоподателя, който го подписал и
отразил „нямам възражения“. Писмени възражения не постъпили в
законоустановеният за това срок. Въз основа на този акт, на 06.01.2025 година,
Началник група в ОДМВР – Благоевград, сектор „Пътна полиция“ –
Благоевград издал атакуваното Наказателно постановление (НП) № 24-1116-
005490 от 06.01.2024 година (лист 8 от делото), с което на жалбоподателя Н. Х.
Т. за административно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183
ал.3 т.6 от ЗДвП наложил административно наказание „Глоба” в размер на
30.00 (тридесет) лева, както и постановил за тава нарушение, на основание
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР отнемането му на 10 (десет)
контролни точки. НП е връчено лично с разписка и срещу подпис на
жалбоподателя на 28.03.2024г., като в законоустановения срок, на 11.04.2024г.
е депозирана по пощата разглежданата в настоящото производство жалба,
заведена по НАХД № 549/20205г. по описа на Районен съд – Благоевград с вх.
№ 9693 от 17.04.2025г.
Посочените в акта за нарушение фактически констатации се
2
потвърждават изцяло с показанията на разпитаните свидетели -
актосъставителя Г. .. К. и свидетеля по констатиране на нарушенията и
съставянето на акта В. А. Л., като същите са категорични, че на отразеното в
акта време и място визуално установили нарушението извършено от
жалбоподателя, който управлявайки лекият си автомобил извършил маневра
изпреварване в нарушение на съществуващ пътен знак и маркировка,
забраняващи такава маневра. Сочат също, че водача е спрян за проверка, като
на място му бил съставен акт за установяване на административно нарушение.
Двамата свидетели са категорични, че положените в акта подписи са техни и
потвърждават изцяло изложените в акта за установяване на административно
нарушение констатации.
По делото е приложена справка за нарушител/водач (лист 13-14 от
делото), от която е видно, че жалбоподателят Н. Х. Т. е правоспособен водач с
придобити категории В, М, АМ и А и е санкциониран за административни
нарушения по ЗДвП.
По делото е приложена Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на
министъра на МВР (лист 11-12 от делото), която удостоверява материалната и
процесуална компетентност на издателя на АУАН и наказателното
постановление.
Съдът за да приеме горната фактическа обстановка съобрази събраният
доказателствен материал по делото, както и презунктивната доказателствена
сила на разглежданият АУАН, съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП, като отразената
фактическа обстановка се потвърди от разпитаните свидетели, удостоверили
същата с полагане на подписите си в АУАН. Доказателства, формиращи
изводи, различни от направените не се ангажираха в производството.
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
с обжалваното Наказателно постановление правилно и законосъобразно е
санкциониран жалбоподателя Н. Х. Т. за извършени административни
нарушения по чл. чл.6 т.1 от ЗДвП.
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В
преценката си дали да се издаде наказателното постановление,
административно-наказващият орган се основава на фактическите
констатации на акта за установяване на административно нарушение, които
при условията на чл.189, ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по
налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на
противното. Изложените в тази връзка възражения на защитата за
процесуални нарушения, свързани с несъобразяването с разпоредбите на чл.42
т.4 и т.5 от ЗАНН и на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, както и относно
недоказаност на нарушението са неоснователни. Видно от акта за
установяване на административно нарушение е, че мястото и времето, както и
обстоятелствата при които е извършено нарушението са точно и конкретно
3
посочено, както в АУАН, така и в обжалваното НП, поради което не може да
се приеме наличието на такива процесуални нарушения от категорията на
съществените и неотстраними такива, водещо безусловно до отмяна на
разглежданото наказателното постановление. В същото коректно е посочено
въз основа на кое административно-наказателно производство и въз основа на
кой акт за установяване на административно нарушение е съставено, като се
препраща към последния. Както в акт, така и в НК точно, ясно и конкретно са
посочени и законовите основания, въз основа на които санкционния орган е
приел, че се касае за административно нарушение по ЗДвП и е наложил
съответно наказание. Това налага извода, че при издаване на НП санкционния
орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата
фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени.
Съставеният акт за установяване на нарушението е връчен надлежно на
жалбоподателя и същият е бил наясно в какво именно нарушение е обвинена
и въз основа на какви доказателства. Жалбоподателят не е направил
възражения по акта непосредствено след връчването му, като му е
предоставена възможност да представи и писмени такива в
законоустановеният срок, което наред с депозирането на жалба срещу
процесното наказателно постановление обуславя извода за реализирано и
упражнено право на защита в пълен обем от страна на жалбоподателя.
Последното обстоятелство, в каквато насока е и константната практика на
Административен съд – Благоевград категорично игнорира възможността за
третиране на соченото основание, като съществено процесуално нарушение,
от категорията на съществените, обуславящо отмяна на процесуално
основание на обжалваният санкционен акт. От внимателното запознаване с
отразеното в процесният акт е видно, че същият изцяло в изискванията на
закона е съставен в присъствието на нарушителя, а именно жалбоподателя Н.
Х. Т., като неговите три имена са посочени както в АУАН, така и в НП, и
свидетеля В. А. Л., който е свидетел при съставянето на акта, така и при
извършване и установяване на нарушението.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, според който текст, участниците
в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка. В конкретния случай нарушението е извършено на път граница
Румъния-Видин-Монтана-Враца-Мездра-София-Благоевград-Кулата-границя
Гърция, с посока на движение от гр.Благоевград към гр.Симитли, в района на
пътен участък ПП-1, Е-79, км. 373+200, в който извършването на маневра
изпреварване е било забранено, като забраната е била въведена от една страна
с поставянето и наличието за пътния участък на пътен знак В24 - „Забранено
изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“ и от друга, нанесена на
пътното платно налична маркировка М1 – „Единична непрекъсната линия – на
ППС е забранено да я застъпват и пресичат“. В тази връзка се доказа по
4
категоричен начин, че на процесната дата и на процесното място,
жалбоподателят управлявайки лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ... на
посоченият пътен участък въпреки установената забрана, е предприел и
извършил маневра изпреварване, като е нарушил установената с пътен знак
забрана за изпреварване и е застъпил и пресякъл единичната непрекъсната
линия, което е установено визуално от свидетелите Г. .. К. и В. А. Л.. От
събраните в хода на делото доказателства, съдът приема за безспорно
установено, че жалбоподателят е осъществил административното нарушение
по чл.6 т.1 от ЗДвП, както правилно е приел и наказващият орган. В тази
връзка възраженията на жалбоподателя, че не е осъществил разглежданото
административно нарушение и същото се явява недоказано останаха
недоказани и неоснователни, като съдът ги отхвърли като такива. По
изложените съображения съдът намира, че Н. Х. Т. е осъществил вмененото
му административно нарушение от обективна страна, като това се установява
и от самият акт за установяване на административно нарушение, който
предвид разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до
доказване на противното, като същата не се обори от събраните доказателства.
Нарушението е извършено от жалбоподателя виновно, тъй като Н. Х. Т.,
в качеството си на правоспособен водач на МПС, по който факт не се спори е
бил запознат със задълженията си като такъв, включително и с процесните
задължения, които съзнателно не е изпълнил.
Административнонаказващият орган след като правилно е
квалифицирал процесното нарушение, като такова по чл.6 т.1 от ЗДвП и при
преценката си с оглед налагане на административно наказание е съобразил
приложимата в случая правни норми, действаща към моментана извършване
на нарушението и правилно на основание чл.183 ал.3 т.6 от ЗДвП (отменена,
сега предвидено същото по вид, но по-тежко по размер наказание за същото
такова нарушение в разпоредбата на чл.183 ал.2 т.6 от ЗДвП) е санкционирал
жалбоподателя със законоустановено по вид и размер наказания, а именно
„глоба“ в размер на 30 (тридесет) лева, която е и единствената императивно
установена хипотеза за нарушения, като процесното. Именно императивния
характер на вида и размера на така наложеното административно наказание,
действащо към моментана извършване на нарушението водят на извод, че
същото е съобразено с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и обуславя
неприложимостта в казуса на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Така
наложеното наказание в императивно установен размер съдът намира за
съобразено със закона, тежестта на констатираното нарушение и е адекватно
на извършеното, като именно наказание в този вид и размер ще осъществи
целите си по чл.12 от ЗАНН.
Правилно наказващият орган е съобразил разпоредбата на чл.6 т.16 от
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален
размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
5
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за
издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, действаща
към момента на извършване на нарушението, законосъобразно е постановил,
на жалбоподателя Н. Х. Т. на това основание да му бъдат отнети 10 (десет)
контролни точки във връзка с наложеното му административното наказание
по чл.183 ал.3 т.6 от ЗДвП (отменена).
По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна, а
обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно и
като такова, същото следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 във връзка с чл.58д
т.1 от ЗАНН, Благоевградският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1116-005490 от
06.01.2025 година на Началник група в ОДМВР – Благоевград, сектор „Пътна
полиция“, с което на Н. Х. Т., с ЕГН ********** с адрес: ..., за
административно нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.3 т.6
от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 30.00
(тридесет) лева и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР му е
отнел на 10 (десет) контролни точки.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, пред Административен
съд Благоевград в 14-дневен срок, считано от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6