№ 487
гр. ***, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христина В. Тодорова К.а
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова К.а Гражданско дело
№ 20223110110749 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Н. С. К., с
ЕГН ********** и адрес гр. ***, чрез адв. Р. Д. - АК *** срещу „З.К.Л.И."
АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***" № ***, с
която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.439, ал.1
ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че е погасена
по давност възможността за принудително изпълнение на следните вземания,
за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на
„З.К.Л.И." АД по гр.д. № 3378/2014г. по описа на Районен съд гр. ***: сумата
от 271.60 лева /двеста седемдесет и един лева и шестдесет стотинки/,
представляваща заплатено от заявителя обезщетение в размер на 261.60 лева
за причинени на л.а. „Рено", с ДК № В *** СХ щети от ПТП от 10.07.2010
год., причинено от длъжника, управлявал лек автомобил „Ситроен Ксантия",
с ДК № В *** РМ, без свидетелство за правоуправление и след употреба на
алкохол и 10 лева - ликвидационни разноски по щета № ***, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 17.03.2014 год.
до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 125.00 лева
/сто двадесет и пет лева/, представляваща сторени в заповедното
производство разноски.
В исковата молба се твърди, че въз основа на изпълнителен лист от
14.07.2014г. по гр.д. № 3378/2014г. по описа на Районен съд гр. ***, ищецът е
осъден да заплати на ответното дружество сума в общ размер на 396.60 лева,
от които 271.60 лева /двеста седемдесет и един лева и шестдесет стотинки/,
представляващи заплатено от заявителя обезщетение в размер на 261.60 лева
за причинени на л.а. „Рено", с ДК № В *** СХ щети от ПТП от 10.07.2010
год., причинено от длъжника, управлявал лек автомобил „Ситроен Ксантия",
с ДК № ***, без свидетелство за правоуправление и след употреба на алкохол
и 10 лева - ликвидационни разноски по щета № ***, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 17.03.2014 год. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 125.00 лева /сто
1
двадесет и пет лева/, сторени в заповедното производство разноски. По молба
на ответното дружество и с разпореждане на съдебния изпълнител от
15.08.2014г. било образувано изпълнително дело № 9334 по описа за 2014г.
на ЧСИ Н.М., район на действие Софийски градски съд, вписан в КЧСИ с рег.
№ ***. На 21.08.2014г. били наложени запори върху банковата сметки на
ищеца, след която дата не били извършвани каквито и да било изпълнителни
действия до подаване на исковата молба. Ищецът поддържа, че на
21.08.2016г. изпълнително дело било прекратено по силата на закона в
хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Възможността на ответното дружество да
събере чрез принудително изпълнение вземането си била погасена по давност
на 21.08.2019г. в хипотезата на чл.110 ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва исковата претенция като неоснователна. Посочва, че с връчване на
запорните съобщения по изпълнително дело № 9334/2014г. по описа на ЧСИ
Н.М. на 27.08.2014г. е прекъсната давността. На 28.08.2014г. по банкова
сметка на съдебния изпълнител постъпила сумата от 33.80 лева, с което
давността се прекъснала. В периода от 2014г. до 2020г. били правени опити за
връчване на покани за доброволно изпълнение на длъжника с нарочен опис и
оценка на движени вещи на адреса му в гр. *** общо седем пъти, но нито една
не била получена. Взискателят депозирал молби за предприемане на
изпълнителни действия с посочен способ на 09.08.2016г., 03.08.2018г. и
27.04.2022г., с което се прекъснала давността. Давността спряла да тече за
периода от обявяване на извънредното положение -13.03.2020г. до отмяната
му. Ответникът моли за отхвърляне на иска като неоснователен и прави
искания по доказателствата.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
С оглед съвпадащите насрещни твърдения, съдът приема за безспорен и
ненуждаещ се от доказване факта, че по заявление подадено от З.К.Л.И. АД, е
инициирано ч.гр.д. № 3378/2014г. по описа на ВРС за издаване на заповед по
чл. 410 ГПК и изпълнителен лист в полза на заявителя. На 14.07.2014г. е
издаден изпълнителен лист, който обективира задължението на Н. С. К. да
заплати на З.К.Л.И. АД сумата от 271.60 лева /двеста седемдесет и един лева
и шестдесет стотинки/, представляваща заплатено от заявителя обезщетение в
размер на 261.60 лева за причинени на л.а. „Рено", с ДК № В *** СХ щети от
ПТП от 10.07.2010 год., причинено от длъжника, управлявал лек автомобил
„Ситроен Ксантия", с ДК № В *** РМ, без свидетелство за правоуправление и
след употреба на алкохол и 10 лева - ликвидационни разноски по щета № ***,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда -
17.03.2014 год. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
от 125.00 лева /сто двадесет и пет лева/, представляваща сторени в
заповедното производство разноски.
Посредством молба от кредитора, по описаното задължение на
15.08.2014г. е образувано изпълнително дело № 2014***0409334 по описа на
ЧСИ № *** Н.М.. На ЧСИ са възложени действия по чл.18 ЗЧСИ.
С Разпореждане от 15.08.2014г., ЧСИ е насрочил опис на движимо
имущество на длъжника на адрес в гр. ***.
На 21.08.2014г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника.
На 05.05.2016г. е насрочен опис на движимо имущество за 12.07.2016г.
2
в гр. ***
На 09.08.2016г. взискателят е поискал насрочване и извършване на опис
на движими вещи на адрес на длъжника; запор на трудовото му
възнаграждение и банковите му сметки.
На 05.01.2017г. е насрочен опис на движимо имущество за 29.03.2017г.
в гр. ***.
На 08.08.2017г. е насрочен опис на движимо имущество за 10.10.2017г.
в гр. ***.
На 01.03.2018г. е насрочен опис на движимо имущество за 10.04.2018г.
в гр. ***.
С молба от 03.08.2018г. взискателят е поискал опис на движими вещи
на адрес на длъжника; запор на вземанията му; запор, опис и продажба на
МПС; възбрана и продан на недвижими имоти; запор на дружествени дялове.
На 11.09.2019г. е насрочен опис на движимо имущество за 11.11.2019г.
в гр. ***.
На 18.09.2020г. е насрочен опис на движимо имущество за 30.11.2020г.
в гр. ***.
На 27.04.2022г. взискателят е подал молба за извършване на действия за
удовлетворяване на вземанията. Поискал и извършване на опис на движими
вещи на адрес на длъжника; запор на вземанията му; запор, опис и продажба
на МПС; възбрана и продан на недвижими имоти.
С оглед така установените факти, съдът намира следното от правна
страна:
Правният интерес от предявяване на настоящия иск се обосновава с
твърденията за изтекла погасителна давност, с оглед на което евентуално
настъпилата перемпция е относима при преценка валидността на
последващите изпълнителни действия.
По изложените съображения предявеният отрицателен установителен
иск следва да се приеме за процесуално допустим, поради което съдът дължи
произнасяне по съществото на спора.
Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу
незаконосъобразните действия по изпълнение, породени от нарушаване на
материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на
изпълнителното производство. Материалноправните изисквания за законност
представляват условия за допустимост на изпълнителното производство. Те
обхващат съществуването на изпълняемото право в полза на взискателя и
принадлежността на обекта на изпълнение към имуществото на длъжника по
изпълнението. Защитата срещу материалната незаконосъобразност на
изпълнителния процес повдига спор относно даденото гражданско право,
поради това тя се реализира по исков ред. Предявен е иск срещу взискателя за
установяване несъществуването на правото, предмет на принудителното
изпълнение, който се квалифицира по чл. 439 ГПК вр. с чл.124, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително
дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено
с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изпълнителен лист. В
последния случай длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта
на сумите по заповед за изпълнение, като се позова на факти /погасяване по
давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след издаването му.
3
Настоящият иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване
на изпълнителния лист, което обуславя неговата допустимост съобразно
предвидените в чл.439 ГПК условия.
Съгласно мотивите към т. 10 на ТР № 2/26.VІ.2015 г. на ОСГТК на ВКС
по тълк. дело № 2/2013 г., „за разлика от исковия процес, където давността за
вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят
е този, който чрез своите действия и активност следва да поддържа
висящността на изпълнителния процес - като заявява извършване на
конкретни изпълнителни действия, внася съответните такси и разноски за
извършването им и иска прилагане на нови изпълнителни способи“.
В настоящия случай доколкото изпълнителното производство е
образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980г., именно
задължителното тълкуване на чл. 116 ЗЗД, дадено с него е било приложимо в
отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му
отмяна с тълкувателното решение от 26.06.2015г. С оглед даденото
разрешение в цитираното постановление погасителната давност се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае
изпълнителното производство същата се спира. От горното следва, че с
подаването на молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е
прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян до
постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е
изгубило действие, респективно от тази дата започва да тече давност по
материалното правоотношение. В този смисъл е постановеното по реда на
чл.290 ГПК Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., на ВКС,
ГК, IV ГО, което се възприема от настоящия състав. За заварените като
висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по
принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до
посочената дата следва да намери приложимост задължителното тълкуване,
дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на
изпълнителното производство – от датата на образуването му, до датата на
приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо
тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния
процес), погасителната давност е спряла.
В случая съдът намира, че от 26.06.2015г. /постановяване на ТР/ до
следващата молба, с която е искано предприемане на изпълнителни действия
от взискателя - 09.08.2016 г. - искане за извършване на опис на имущество на
длъжника, запор на трудовото му възнаграждение и банковите му сметки, не
са изминали повече от две години, поради което не е налице хипотезата на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, според която изпълнителното производство се прекратява
по право, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години. Следващите молби от взискателя са
от 03.08.2018г. и 27.04.2022г.
Доводите на ответника за прилагане разпоредбите от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците ( в
сила от 14.05.2020г.), съдът намира за основателни.
Съгласно § 13 от Закона за мерките и действията по време на
4
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците ( в сила от 14.05.2020 г.),
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на закона в "Държавен вестник". В случая, давностният срок е
спрял да тече на 13.03.2020 г. и е продължил да тече считано от 22.05.2020 г.,
т.е. към 27.04.2022г., когато е подадена молба от взискателя за предприемане
на изпълнителни действия, не са изминали повече от две години.
Следователно в разглежданата хипотези изпълнителното производство
не е прекратено ех lege на 21.08.2016г, каквито са твърденията на ищеца.
Последицата от настъпване на перемцията, е че след прекратяване на
изпълнителния процес по право, извършените действия по изпълнението не
пораждат правни последици, а направени от взискателя искания или
служебно предприетите от ЧСИ действия за реализиране на изпълнителен
способ, не прекъсват погасителната давност за вземането.
Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата
правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за
перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с
различни правни последици. Изтеклата погасителна давност изключва
правото на принудително изпълнение, въпреки че кредиторът се е снабдил с
изпълнително основание (пред съдебния изпълнител обаче длъжникът не
може да се позове на нея и съдебния изпълнител не може да я зачете, освен
при влязло в сила решение за уважаването на иска по чл. 439 ГПК).
Перемпцията не изключва правото на принудително изпълнение. Обратно, и
след настъпването й правото на принудително изпълнение може да
съществува, но въпреки това чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК задължава съдебният
изпълнител да я зачете. В този смисъл са и решение №60282/19.01.2022 г. по
гр.д. №903/2021 г. на ВКС, III г.о., решение №3/04.02.2022 г. по гр.д.
№1722/2021 г. на ВКС, IV г.о., решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на ВКС, IV-то ГО и други.
Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес
обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото
чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи.
В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.
н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
5
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се
прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско
действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само
съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение –
публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва
давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се
влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от
надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не
зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането,
дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по
указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се
прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е
настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След
това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на
способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис,
оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни
предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на
постановлението за възлагане.
Когато молбата за изпълнение съдържа искане за прилагане на
посочените в нея изпълнителни действия, то също не е предприемане на
принудително изпълнение – такива са наложеният запор и насочването на
изпълнението върху движими вещи с описа, те ще прекъснат давността, но с
ефект от поискването им, освен ако осъществяването им е забавено по
причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл
такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетявал
тяхното прилагане.
Давността по отношение на длъжника не е прекъсната с молбите на
взискателя от 09.08.2016г.; 03.08.2018г.; 27.04.2022г. за извършване на
действия за удовлетворяване на вземанията чрез извършване на опис на
движими вещи на адрес на длъжника; запор на вземанията му; запор, опис и
продажба на МПС; възбрана и продан на недвижими имоти, нито с
насрочването на искания опис, тъй като не са осъществени. В този смисъл е и
постановеното Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020
г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б.Б., което се споделя от настоящия
състав.
Разпорежданията на ЧСИ от 05.01.2017г.; 08.08.2017г.; 01.03.2018г.;
11.09.2019г. и 18.09.2020г., с които се насрочват описи на движими вещи на
длъжника, не съставляват същински изпълнителни действия, които прекъсват
течението на давността.
Безспорно извършването на опис на вещ е валидно изпълнително
действие (както е посочено и в мотивите към т. 10 на ТР № 2/2015 г. на
ОСГТК на ВКС). То поставя началото на изпълнителния способ изпълнение
върху движими вещи - глава 42 ГПК. Насрочването на опис обаче, не е
същинско изпълнително действие, а представлява техническа дейност,
6
извършена от съдебния изпълнител, по подготовка на същинското
изпълнително действие. Поради това настоящият състав намира, че
насрочването на опис не е част от фактическия състав по извършване на описа
и не представлява валидно изпълнително действие, от категорията на тези,
които прекъсват течението на давността. Освен това по изпълнителното дело
липсват доказателства насрочените описи да са били действително
осъществени от ЧСИ.
В заключение, според настоящият състав, насрочването на описи на
движими вещи, собственост на длъжника, не е от естество да прекъсне
давността, доколкото не представлява валидно действие по изпълнението.
Както се посочи и по - горе, новата давност започва да тече от
постановяване на тълкувателното решение. Следователно новата 5 - годишна
давност за вземането ще започне да тече от 26.06.2015 г., каго към този
период следва да бъдат добавени 70 дни, в които давността е била спряна по
силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение и до предявяване на иска на 10.08.2022 г. давността за вземането е
изтекла.
При съобразяване постановката относно прекъсване течението на
давността, възприета в посоченото по - горе ТР, следва да се приеме, че след
26.06.2015г. действие с ефект да прекъсне 5 - годишния давностен срок за
вземането не е предприемано.
Предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Относно разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответното дружество следва
да бъдат възложени направените от ищеца разноски за дължимата по делото
държавна такса за разглеждане на предявения иск в размер на 50 лева и
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат в размер на 400 лева.
Съдът, като съобрази, че размерът на претендираното адвокатско
възнаграждение не съответства на минималния еднократен такъв по чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в редакцията преди 04.11.2022 г. – договорът за правна
защита и съдействие е сключен на 21.10.2021г./, счете възражението на
ответника по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за основателно при съобразяване с
фактическата и правна сложност на делото. Възнаграждението следва да се
редуцира до сумата 300 лева, като в тежест на ответника да се възложи сумата
в общ размер 350 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните Н. С. К., с ЕГН
********** и адрес гр. *** и „З.К.Л.И." АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление: гр. ***, бул. „***" № ***, че е погасена по давност възможността
за принудително изпълнение на следните вземания, за които са издадени
заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на „З.К.Л.И." АД по гр.д.
№ 3378/2014г. по описа на Районен съд гр. ***: сумата от 271.60 лева /двеста
седемдесет и един лева и шестдесет стотинки/, представляваща заплатено от
заявителя обезщетение в размер на 261.60 лева за причинени на л.а. „Рено", с
7
ДК № В *** СХ щети от ПТП от 10.07.2010 год., причинено от длъжника,
управлявал лек автомобил „Ситроен Ксантия", с ДК № В *** РМ, без
свидетелство за правоуправление и след употреба на алкохол и 10 лева -
ликвидационни разноски по щета № ***, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението в съда - 17.03.2014 год. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 125.00 лева /сто двадесет и пет
лева/, представляваща сторени в заповедното производство разноски, на
основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.439, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И." АД, с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление: гр. ***, бул. „***" № *** ДА ЗАПЛАТИ на Н. С. К., с ЕГН
********** и адрес гр. *** сумата от 350 лева /триста и петдесет лева/,
представляваща разноски на основание чл.78, ал.1 вр. ал.5 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
8