№ 3621
гр. София, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110211281 по описа за 2024
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на В. К. К., ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № КПК-НП-206/09.07.2024 г., издадено от изпълняващия
функциите на председател на Комисията за противодействие на корупцията
/КПК/, с което на основание чл. 115, ал. 1 от Закона за противодействие на
корупцията /ЗПК/ на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева за нарушение на чл. 52, ал. 1 т. 1 вр. чл.
49, ал. 1 т. 2 от ЗПК.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление. Твърди се, че при издаването му е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като макар да е посочил, че
жалбоподателят се явява задължено лице по чл. 6, ал. 1 т. 50 от КПК, не е
посочил в коя от двете групи лица, включени в обхвата на разпоредбата
попада жалбоподателят – по чл. 13, ал. 4 от Закона за публичните финанси или
по параграф 1, т. 5 от ДП на ЗПФ, с което се твърди, че правото на защита на
К. е било ограничено. Поддържа се, че при издаването на НП не е спазен
преклузивен срок – този по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. Отделно се застъпва тезата,
че всъщност жалбоподателят не попада в нито една от двете групи лица,
следователно не се явява задължено лице, тъй като Центъра за настаняване от
семеен тип за деца без увреждания, чийто управител е жалбоподателят, не е
юридическо лице, осъществява дейността си от името на Община Ямбол в
1
рамките на предоставените му правомощия. Акцентира се върху
обстоятелството, че от кмета на Община Ямбол е било отправено запитване до
КПК и до министъра на труда и социалната политика, дали определени
ръководители на звена имат задължение да подадат встъпителна декларация за
имущество и интереси с цел спазване изискванията на ЗПК, но отговор не е
получен. Жалбоподателят посочва, че не е действал виновно. Отделно от това
намира, че дори и да има нарушение, то представлява маловажен случай, като
посочва друг сходен случай, в който КПК е счела, че закъснението от два
месеца и 23 дни не е значително, а забавата на жалбоподателят е само 9 дни
повече. От съда се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява и не
изпраща процесуален представител. В постъпила по делото писмена молба се
изразява съгласие делото да се разгледа в негово отсъствие и се моли НП да
бъде отменено по изложените в жалбата аргументи.
Въззиваемата страна – изпълняващият функциите на председател на
Комисията за противодействие на корупцията се представлява от юрк. ***,
която моли за потвърждаване на наказателното постановление, като счита за
неоснователна тезата на жалбоподателя, че не е задължено лице по чл.6, ал. 1
т. 50 от ЗПК. Намира, че от събраните доказателства е установено, че
жалбоподателят В. К. е член на управителен орган по чл. 13, ал. 4 от ЗПФ, като
бюджетът на Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи без
увреждания гр. Ямбол се определя от Община Ямбол и същият е
самостоятелен. Намира, че нарушението е установено несъмнено, като
закъснението при подаване на декларацията е повече от 3 месеца. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна
връзка, като обсъди доводите и възраженията на страните, прие за
установено следното от фактическа страна:
Считано от 07.01.2020 г. жалбоподателят В. К. К. била назначена на
длъжност управител на „Център за настаняване от семеен тип за деца без
увреждания“, общ. Ямбол.
На 06.10.2023 г. влязъл в сила Закон за противодействие на корупцията
/ЗПК/, в който бил разширен обхватът на лицата, заемащи публични
длъжности по чл., ал. 1 от ЗПК, които са задължени да подават декларации за
имущество и интереси по чл. 49, ал.1, т. 2 и т. 4 от ЗПК пред КПК.
На 24.10.2023 г. до кметовете на общините и районите в България, в т. ч.
и до кмета на Община Ямбол било изпратено писмо, изх. № КПК-ПР-
146/24.10.2023г., с което било изискано от кметовете на да представят списък
на лицата, които попадат в обхвата на разпоредбите на чл. 6, ал. 1 т. 50 и т. 51
от ЗПК и заеманите от тях длъжности към 06.10.2023 г. В писмото било
отразено, че лицата, за които било възникнало задължение за деклариране на
имущество и интереси пред КПК следва да подадат нарочни декларации в
срок до 06.11.2023 г.
С писмо рег. № 2801/23054/25.10.2023г. кметът на Община Ямбол
уведомил задължените лица за това тяхно задължение, като в писмото не била
посочена жалбоподателката К..
2
С писмо рег. № 2801-01234/17.01.2024г. до КПК бил изпратен списък на
лицата, за които било възникнало задължение да подадат декларация пред
КПК, като със същото писмо било изискано становище по отношение на общо
8 лица, заемащи различни длъжности – ръководители на звена към Община
Ямбол, предоставящи социални услуги, измежду които и жалбоподателката К.
дали следва да подадат декларации пред КПК. Отговор на писмото не бил
получен и от страна на КПК не било изложено становище възникнало ли е
задължение за подаване на декларации от страна на посочените в писмото
лица.
На 01.02.2024 г. във връзка с изпълнение на служебните си задължения
свидетелят В. Е. З., заемащ длъжност „главен инспектор“ в дирекция
„Публичен регистър“ при КПК, извършил проверка на получените и вписани
в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на лицата,
които са включени в регистъра на задължените да подават декларации по ЗПК
лица. Свидетелят констатирал, че към датата на проверката жалбоподателката
К. не била подала встъпителна декларация по образец на основание чл. 52, ал.
1, т.1 вр. чл. 49, ал. 1 т. 2 от ЗПК. Като счел, че К. е извършила нарушение на
разпоредбите на ЗПК свидетелят изпратил до нея покана за явяване в сградата
на КПК за съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
На 05.02.2024 г. свидетелят провел телефонен разговор с
жалбоподателката К., за което бил съставен констативен протокол, която
заявила, че не е получила поканата, но не възразява актът да се състави в
нейно отсъствие и да й бъде изпратен за връчване чрез общинската
администрация.
На 06.02.2024 г. свидетелят З. съставил срещу жалбоподателката К. акт
за установяване на административно нарушение № КПК-АУАН-ПР-
590/06.02.2024г., в който приел, че в качеството на задължено лице на
основание чл. 6, ал. 1, т. 50 ЗПК, като не е подала встъпителна декларация за
имуществото и интересите си в КПК в срок до 06.11.2023 г., с което на
07.11.2023 г. в гр. София К. е нарушила разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК. Актът бил изпратен за връчване чрез кмета на община
Ямбол и бил връчен на К., но без в същия да е отбелязана датата на
връчването му. С писмо изх. № 2801-04265/26.02.2024 г. кметът на Община
Ямбол изпратил до КПК подписан от К. екземпляр на съставения срещу нея
АУАН.
На 08.02.2024 г. жалбоподателката В. К. подала пред КПК декларация за
имущество и интереси по чл. 49, ал. 1 т.2 от ЗПК.
На 28.02.2024 г. в КПК постъпили писмени възражения срещу
съставения срещу К. АУАН.
Като счел подадените възражения за неоснователни и въз основа на така
съставения АУАН при идентично фактическо описание и правна
квалификация на нарушението изпълняващият функциите на председател на
КПК издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.
115, ал. 1 от ЗПК наложил на жалбоподателката К. глоба в размер на 1 000
лева. Препис от НП бил връчен на К. на 18.07.2024 г., а на 01.08.2024 г. била
подадена и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
3
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно показанията на свидетеля В. Е. З., писмо,
изх. № КПК-ПР-146/24.10.2023г., писмо рег. № 2801-01234/17.01.2024г. от
кмета на Община Ямбол до КПК, писмо рег. № 2801/23054/25.10.2023г. от
кмета на Община Ямбол до задължени по ЗПК лица, писмо, изх. № КПК-ПР-
146/24.10.2023г. до кметовете на общини и райони в Република България,
Покана за явяване за съставяне на АУАН, констативен протокол, писмо изх. №
2801-04265/26.02.2024 г., известие за доставяне, заповед № КПК-РД-06-
38/18.01.2024 г. на изпълняващия функциите на председател на КПК, съгласно
параграф 7, ал. 4 от ПЗР на ЗПК, писмо на председателя на НС на РБ и копие
от Решение за предсрочно прекратяване на правоотношението на
председателя на КПКОНПИ на 47 НС на РБ от 02.02.2022 г. и Решение на 44
НС на РБ от 26.04.2018 г. за избиране на заместник - председател на
КПКОНПИ, писмо рег. № 2801-24513/31.10.2024 г. от кмета на Община Ямбол
относно начина на финансиране на Център за настаняване от семеен тип за
деца без увреждания, приложение към бюджет 2024 г. по разпоредители за
община Ямбол, Заповед №РД-02-00389/01.04.2024 г. на кмета на Община
Ямбол, правилник за вътрешния трудов ред на Комплекс за социални услуги
за деца и възрастни – гр. Ямбол, правилник за вътрешния трудов ред на
„Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания“ – гр. Ямбол,
длъжностна характеристика на длъжността „Управител на Център за
настаняване от семеен тип за деца без увреждания.
По делото не са спорни нито заеманата от жалбоподателката В. К. К.
длъжност, нито обстоятелството, че не е подала пред КПК в срок до
06.11.2024 г. встъпителна декларация по чл. 49, ал. 1 т.2 от ЗПК – последното
обстоятелство се установява от показанията на свидетеля В. З. и декларация за
имущество и интереси на В. К. от 08.02.2024 г. Видно от показанията на
свидетеля З., същият е извършил проверка в електронния регистър, воден в
КПК на лицата, които заемат публични длъжности и е констатирал, че в
законоустановения срок В. К. не е подала декларация за имущество и
интереси. Следва да се отбележи, че самият свидетел е приел, че
жалбоподателят е лице, заемащо публична длъжност на база писмо от кмета
на Община Ямбол, в което писмо жалбоподателката е посочена като
управител на Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания.
Нужно е обаче изрично да се посочи, че макар действително в писмото от
кмета на Община Ямбол да е отразена заеманата от К. длъжност, то тя не е
посочена изрично като задължено лице по ЗПК, а по отношение на нея е
изискано разяснение от страна на КПК дали тя попада в обхвата на
задължените лица.
Съдът кредитира приобщените по надлежния ред писмени
доказателства, от които се установява, че от кметовете на общини са изискани
списъци на лицата, попадащи в обхвата на чл. 6, ал. 1 т. 50 и т. 51 от ЗПК.
Видно от писмо рег. № 2801/01234/17.01.2024 г. кметът на Община Ямбол е
поискал съдействие от КПК чрез разяснение и отговор дали посочени в
писмото 8 лица, сред които и жалбоподателката попадат в обхвата на
посочената по-горе разпоредба, предвид заеманите от тези лица длъжности,
но такова разяснение не е дадено и не е оказано съдействие от страна на КПК
по начин, че да се обезпечи изпълнението на закона от страна на гражданите.
4
С оглед преценка дали жалбоподателката попада в обхвата на задължените по
чл. 6, ал. 1 т. 50 от ЗПК лица е изискана информация относно статута и начина
на финансиране на Център за настаняване от семеен тип за деца без
увреждания, като видно от писмото от кмета на Община Ямбол центърът не
представлява териториално управление на общинско предприятие, а
представлява социална услуга към Комплекс за социални услуги за деца и
възрастни – гр. Ямбол /КСУДВ/. Комплексът от своя страна е второстепенен
разпоредител с бюджетни средства с бюджет, утвърден от Общинския съвет
на община Ямбол и се състои от бюджетите на отделните центрове за
социални услуги, като същият не е самостоятелно юридическо лице. Следва
да се отбележи също, че в списъкът с разпоредители с бюджет 2024,
представен от Община Ямбол не е включен центърът за настаняване от семеен
тип за деца без увреждания, чийто управител е жалбоподателката /в т. 15 касае
центрове за лица с увреждания и защитено жилище на лица с умствена
изостаналост/, а е включен Комплексът за социални услуги, част от който е и
центърът за настаняване от семеен тип за деца без увреждания. Последният
категорично не е първостепенен разпоредител с бюджетни средства, нито е
самостоятелно юридическо лице.
От останалите писмени доказателства съдът извлече данни относно
компетентността на актосъставителя и АНО-.първият да съставя АУАН,
вторият да издава НП.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което
същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и
НП са издадени от компетентни за това административни органи - съгласно
чл. 120, ал. 1 от ЗПК актовете за установяване на нарушенията се съставят от
определени от председателя на Комисията длъжностни лица, а наказателните
постановления се издават от председателя на Комисията. Съгласно параграф
7, ал. 4 от ЗПК до избирането на нови членове на Комисията за
противодействие на корупцията досегашният изпълняващ длъжността
председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобитото имущество /в случая – ***/ изпълнява функциите по
чл. 14, ал. 1 от закона, в т.ч. и да издава наказателни постановления. Видно от
заповед № КПК-РД-06-38/18.01.2024 г. на свидетелят З. е възложено
съставянето на актове за установяване на административни нарушения на
ЗПК. При съставяне на АУАН и издаване на НП не са нарушени сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, на след като
същият е бил поканен за явяване с цел съставяне на АУАН, но не се е явил, а
изрично е изразил съгласие актът да бъде съставен в негово отсъствие. АУАН е
5
предявен за запознаване на жалбоподателя, на когото е връчен и препис от
него, за удостоверяване на което той е положил подпис. Срокът по чл. 52, ал. 1
от ЗАНН за произнасяне по преписката е инструктивен, а не преклузивен,
поради което неспазването му от страна на АНО не влече порочност на
издаденото НП и не е основание за неговата отмяна.
Настоящият съдебен състав счита, че при съставяне на АУАН и издаване
на НП е допуснато нарушение на изискванията на чл. 42, ал. 1 т. 4 и чл. 57, ал.
1 т. 5 от ЗАНН, тъй като и в двата акта е посочено бланкетно, че К. попада в
обхвата на чл. 6, ал.1, т. 50 от КПК, без обаче да е посочено конкретно дали се
приема, че същата е член на управителните органи на икономически
обособените лица и структурни единици по чл. 13, ал. 4 от Закона за
публичните финанси, дали е управител или член на органите на управление
или контрол на общински или държавни предприятия и ръководителите на
техните териториални поделения, както и на други юридически лица, които са
бюджетни организации по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби
на Закона за публичните финанси. Доразвиването на тези аргументи в хода на
съдебните прения с посочване, че К. е член на управителен оран по чл. 13, ал.
4 от ЗПФ е недопустимо, тъй като до този момент за наказаното лице е било
неясно срещу какви факти се защитава, какво качество се твърди да има, за да
може да опровергае това твърдение. Допуснатото нарушение при описанието
на нарушението препятства и съда да извърши проверка за приложението на
материалния закон, доколкото следва да разсъждава алтернативно за всяка
една от посочените в нормата хипотези и дали те евентуално покриват
заеманата от жалбоподателя длъжност. Изискването за описание на
нарушението не е самоцел и фактите по твърдяното нарушение следва да са
ясно посочени, а не са бъдат извличани чрез тълкуване или изключване на
конкретни хипотези. Както се приема и в решение № 19435/06.06.2025 г.,
постановено по кнахд № 3103/2025 г. по описа на АССГ, V касационен състав
по идентичен казус „Задължение на АНО е да посочи в НП всички
обстоятелства от значение за наказателната отговорност, в случая в коя
категория попада Центъра …– дали се твърди, че е сред икономически
обособените лица и структурни единици по чл. 13, ал. 4 от Закона за
публичните финанси, или се касае за общинско или държавно предприятие,
или е друго юридическо лице, което е бюджетна организация по смисъла на §
1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси. В
конкретния случай, АНО не е изпълнил това задължение, с което е допуснал
съществено процесуално нарушение, тъй като не са установени съществени за
отговорността на санкционираното лице обстоятелства“. С оглед допуснатите
съществени нарушения на процесуалните правила, рефлектиращи върху
правото на защита на наказаното лице съдът намира, че наказателното
постановление следва да де бъде отменено.
Отделно от горното съдът намира, че дори и да се приеме, че
жалбоподателката К. е осъществила състава на вмененото й нарушение, тъй
като несъмнено не е подала в срок встъпителна декларация за имущество и
интереси, то това нарушение би представлявало маловажен случай, тъй като
се отличава с незначителна степен на обществена опасност. Съгласно чл. 28 от
ЗАНН при маловажни случаи на административни нарушения наказващият
орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
6
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. „Маловажен случай“, съгласно § 1, т. 4 от ДР на
ЗАНН е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид. В случая следва да се държи сметка, че се касае за нов закон, с
който значително е разширен обхватът на задължените лица, като за много от
тях е неясно дали са адресати на задължението за деклариране. Именно
поради това и до КПК от страна на кмета на Община Ямбол е изпратено
писмо с искане за съдействие чрез разяснение дали определени лица, заемащи
конкретни длъжности следва да подадат встъпителни декларации, като вместо
съдействие и указания по правилното приложение на закона от страна на
надзорния орган по спазването и приложението на ЗКП директно е
пристъпено към ангажиране на административнонаказателната отговорност.
Очевидно е, че с искането на съдействие чрез разяснение дали конкретни лица
попадат в кръга на задължените такива е била заявена готовност за
изпълнение на задължението за деклариране, ако такова съществува за
посочените в писмото на кмета на Община Ямбол лица, като не е налице
стремеж към укриване на подлежащи на деклариране обстоятелства. В. К. е
подала декларацията си за имущество и интереси на 08.02.2024, че
наказателното постановление следва да се отмени без нарушителят да бъде
предупреждаван, тъй като при съставяне на АУАН и издаване на НП е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, коментирано
по-горе, което е ограничило правото на защита на наказаното лице.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят, но тъй
като такива не са претендирани, то и не следва да се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 2 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № КПК-НП-206/09.07.2024 г.,
издадено от изпълняващия функциите на председател на Комисията за
противодействие на корупцията, с което на основание чл. 115, ал. 1 от Закона
за противодействие на корупцията на жалбоподателя В. К. К., ЕГН
********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000
/хиляда/ лева за нарушение на чл. 52, ал. 1 т. 1 вр. чл. 49, ал. 1 т. 2 от ЗПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8